Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №708

17.11.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                            Трети граждански състав

на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                           Съдия : Нели Иванова                          

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1580 по описа за 2017г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р. И. М.., със съдебен адрес ***, адв. Д. Д., против Р.Г.М. с ЕГН:********** ***, с настоящ адрес ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 02.07.2013г. между ответника и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за отпускане на потребителски кредит, по силата на който дружеството предоставило на кредитополучателя в деня на сключване на договора заем в размер на 250лв. Съгласно договора ответникът получавал сумата по кредита в пълен размер и се задължавал да внася 64лв. на шест вноски ежемесечно за погасяване на същата. След усвояване на кредита ответникът не изпълнявал задължението си, поради което оставало общо задължение в размер на 384лв., от които 250лв. – главница и 134лв. – договорна лихва. Вземането по кредита станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора – 14.01.2014г. /последна дължима вноска/. На основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.12.2015г. и приложенията към него между кредитодателя и ищеца задължението на ответника, произтичащо от договора за отпускане на потребителски кредит от 02.07.2013г. било изкупено от „Еос Матрикс“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение на гореописаното парично вземане е ищцовото дружество. Ищецът подал заявление до РС-Тополовград за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№7/2017г. по описа на РС-Тополовград и издадена заповед. Срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжника, за което ищецът бил надлежно уведомен със съобщение, връчено на 13.03.2017г. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250лв. – главница и 134лв. – договорна лихва за периода от 02.07.2013г. до 22.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските по заповедното и настоящото исково производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е сключвал процесния договор за кредит, като подписа не бил негов. Прави възражение за изтекла давност по отношение на претендираната лихва. Твърди, че не е уведомен за извършената цесия, тъй като изпратеното уведомление за това не е достигнало до него. В съдебно заседание ответникът заявява, че действително подавал документи, за да иска кредит. В Мтел му предложили кредит, който трябвало да се яви и да получи след час. Отказали му, казали, че е в графата на нередовните платци и кредитът му бил отказан. Писмото, с което го уведомявали надлежно нямало никакви подписи и лично никой не го получил. От момента, когато пишело, че е получил кредита, Мтел не му били предявявали никакъв иск за задължения до днешна дата. Не били търсили никакви суми. Ответникът си плащал редовно телефона там.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.7/2017г. по описа на РС-Тополовград по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 250лв. – главница по договор за потребителски кредит от 02.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2017г. до изплащане на вземането и 134лв. – договорна лихва от 02.07.2013г. до 22.12.2015г., както и разноски в размер на 25лв. за държавна такса. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7/2017г. по описа на РС-Тополовград. Видно от приложения с исковата молба договор за потребителски кредит е, че същият е сключен между ответника и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на 02.07.2013г., в който е отразено размера на сумата, предоставена на кредитополучателя, размера на погасителните вноски и начина на погасяване на същите. Към договора е подписан и погасителен план от страните по същия. С исковата молба се представя и подаденото искане за кредит. По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2015г. „Кеш Кредит“ ЕАД прехвърля вземането си на ищцовото дружество. От същата дата е и подписания между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ищеца конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания.   

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че усвоената от кредитополучателя сума възлиза на 250лв. Според експертизата, размерът на дълга към датата на подаване на заявлението – 13.01.2017г. и към датата на цесията – 22.12.2015г. е един и същ – главница 250лв., лихва 134лв. или общо 384лв. Вещото лице изчислява размера на договорената лихва за периода от 13.01.2014г. до 22.12.2015г. на сумата от 134лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за кредит. Разгледан по същество иска се явява основателен. Видно от представения договор, сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ответника на 02.07.2013г. последният е получил в заем сумата, визирана в самия договор. Страните по този договор са уговорили вноските за погасяване на задължението и срока, в който следва да стане това, както и съответното оскъпяване на кредита. От представения договор за цесия от 22.12.2015г. и приложението към същия се установява, че вземането на кредитодателя срещу ответника е прехвърлено на ищеца. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като дори да липсва надлежно връчено уведомление, с връчване на заповедта за изпълнение последният е уведомен за извършената цесия. Това възражение ще има своето значение в случай, че ответникът твърди, че е извършил вече плащане преди надлежното уведомяване за цесията. Ответникът в настоящото производство обаче не твърди, че е налице извършено плащане, напротив той дори оспорва сключването на договора за кредит и получаването на сумата. В тази насока обаче освен твърденията, че не е подписвал договора и не е получил сумата, ответникът не ангажира доказателства. Поисканата от него съдебно-графологична експертиза със задача да установи, че положените подписи в договора за кредит не са на ответника не беше извършена, тъй като страната не заплати определения депозит за вещо лице, нито направи искане за евентуално освобождаване от такси и разноски. Ето защо, тези твърдения останаха неподкрепени с доказателства, въпреки първоначално направеното доказателствено искане за установяване на основателността на твърденията и оспорванията.  Съдът намира за неоснователно и направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата за забава. Договора за кредит е сключен на 02.07.2013г., като крайният му срок за изплащане е 14.01.2014г. Ето защо, с оглед датата на настъпване на падежа на задължението на ответника подаденото на 13.01.2017г. заявление за издаване на заповед за изпълнение е в предвидения 3-годишен давностен срок. Ето защо, претенцията за заплащане на лихва за забава не се явява погасена по давност изцяло или частично. Поради липсата на доказателства за извършени плащания от страна на ответника било на първоначалния кредитор, било на последващия, съдът намира за основателен и доказан предявения иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, поради което счита, че следва да го уважи изцяло. С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 250лв., от които 50лв. за държавна такса, 50лв. юрисконсултско възнаграждение и 150лв. възнаграждение за вещо лице.  

Мотивиран така, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Г.М. с ЕГН:********** ***, с настоящ адрес ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р. И. М.-Т., сумите от 250лв. – главница по договор за потребителски кредит от 02.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2017г. до изплащане на вземането и 134лв. – договорна лихва от 02.07.2013г. до 22.12.2015г, за които суми е издадена заповед №13/16.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7/2017г. по описа на РС-Тополовград.

ОСЪЖДА Р.Г.М. с ЕГН:********** ***, с настоящ адрес ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представляван от управителя Р. И. М.-Т., направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 250лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ :/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.