Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е  №683                  

                                              гр. Хасково, 10.11.2017год.

 

                                      В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на деветнадесети октомври

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА                                                                  

                                                                                                                                                                           

                               

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 1362 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са от Х.М.Х.,*** против „АБАД-Хасково обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата в размер на 2 408.85 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. ноември 2014г. до м. февруари 2015г. вкл., с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 565.84 лева, представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 10.02.2015г. до 07.06.2017г., с правно основание чл.221, ал.1 от КТ за сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие и с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за сумата в размер на 325 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. и 2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска. Претендира разноски.

          В исковата молба ищецът твърди, че със Заповед № 23/10.02.2015г., на основание чл.327, т.2 от КТ, било прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, считано от 10.02.2015г. След прекратяване на трудовия му договор останали неизплатени трудови възнаграждения, както и обезщетения по чл.224, ал.1 и по чл.221, ал.1 от КТ. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените по-горе суми, както и направените по делото разноски.

          В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: 

          По делото се установява по несъмнен начини, че ищецът Х.Х. е бивш работник на ответното  дружество, като трудовите им правоотношения са прекратени със Заповед № 23/10.02.2015г. на основание чл.327, т. 2 от КТ - поради забавено изплащане на трудовите възнаграждения от страна на работодателя. Заповедта е връчена на работника на 11.02.2015г. и е породила своето правно действие. В същата е посочено ясно и недвусмислено основанието за нейното издаване, като е изписан както законовия текст, така и словесно.

              Представи се от ищеца и писмо от Дирекция „Главна инспекция  по труда“-Хасково, от съдържанието на което съдът установи, че по повод сигнал на ищеца до посочената Дирекция е била извършена проверка за спазване трудовото законодателство от страна на работодателя и е било установено, че същият не е изплатил трудовите възнаграждения на ищеца, дължими му за времето, през което все още е бил негов работник. По делото съдът прие като доказателство и Справка за начислени/изплатени работни заплати на ищеца с изх.№ 20716/30.01.2017г., издадена от ответника.

             Други доказателства, относими към правния спор, по делото не се представят.

             За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът назначи съдебно-икономическа експертиза, която не бе оспорена от страните и заключението по която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи, че за исковия период, а именно от м.ноември 2014г. до м.февруари 2015г. вкл. на ищеца са били начислявани суми за трудово възнаграждение по месеци, като общо начислената брутна сума възлиза на 2 329.72 лева. Начислени са и удръжки в общ размер на 507.46 лева, като са му били изплатени суми авансово само в размер на 329.04 лева. При тези данни вещото лице дава заключение, че е останало неизплатено чисто трудово възнаграждение в размер на 1 493.22 лева за посочения в исковата молба период.

           При проверката в.л. е установило още, че за м.февруари 2015г., т.е. месецът, през който е било прекратено трудовото правоотношение, работодателят е начислил на ищеца по ведомост на основание чл. 221, ал.1 от КТ сума в размер на едно брутно трудово възнаграждение, което възлиза на сумата от 646.57 лева. Няма данни така начисленото обезщетение да е било изплатено.

             Отново в разчетно-платежната ведомост за м. февруари 2015г. работодателят е начислил и обезщетение за неползван отпуск от ищеца в размер на 12 дни на основание чл. 224, ал.1 от КТ, което е определено в размер на 370.80 лева /брутна сума/ и отново няма доказателства да е било изплатено.

           Вещото лице посочва още, че размерът на мораторната лихва върху главницата от 1 493.22 лева за неизплатено трудово възнаграждение, за периода от 10.02.2015г. до 07.06.2017г. възлиза на сумата 352.79 лева.

             При така възприетата от съда фактическа обстановка, се налага извода за основателност на исковата претенция досежно неизплатеното трудово възнаграждение. Според нормата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен това обаче, той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди всичко от приетото по делото заключение на вещото лице е, че втората част от своето задължение работодателят не е изпълнил. Същият е начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма  данни то да е било изплатено на работника. Не се представиха по делото от страна на ответника-работодател доказателства да е извършил такова плащане срещу подпис на работника, с превод по банкова сметка ***. Ето защо, следва да се приеме,че искът с посоченото правно основание е основателен и доказан до размер на сумата 1493.22 лева, а в останалата част до пълния предявен размер от 2 408.85 лева като неоснователен ще следва да се отхвърли.

           По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху забавеното и неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.245,  ал.2 от КТ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира и този иск за основателен. Според посочената правна норма работодателят винаги дължи на работника пълния  размер на трудовото му възнаграждение, като то се дължи ведно със законна лихва от момента, откогато вземането е станало изискуемо.В случая се доказа по несъмнен начин, че ищецът не е получил своето възнаграждение за периода от м. ноември 2014г.  до м.февруари 2015г. вкл., а при задължението на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение, то този размер на лихвата възлиза на сумата 352.79 лева,според заключението на вещото лице. Ето защо, ще следва и този иск да се уважи в посочения размер, а в останалата част до пълно предявения от 565.84 лева да се отхвърли.

От събраните по делото доказателства се установи също, че при прекратяването на трудовите правоотношения между страните, ищецът е имал неползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни, за които също му се следва обезщетение на основание чл. 224 от КТ. Според заключението на в.л. размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата 370.80 лева /брутен размер/, поради което искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер от 325 лева /доколкото не бе направено изменение на иска чрез неговото увеличение/. Следва да се присъди брутния размер на обезщетението, а не нетния такъв, тъй като в КТ изрично са посочени случаите, когато за база се взема брутното трудово възнаграждение и това са именно хипотезите на обезщетяване на работника.

Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, тъй като последното се дължи от работодателя при прекратяване на трудовия договор на работника на основание чл.327 т.2 от КТ, а от представената по делото заповед се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено именно на горепосоченото основание. Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ работодателят дължи обезщетение по този текст в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието. При извършената от вещото лице проверка в документацията на ответното дружество се установи, че това обезщетение не е изплатено на ищеца, както и че неговия размер възлиза на 646.57 лева /брутен размер/. С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да се уважи иска в пълния предявен размер от 600 лева /тъй като не бе направено изменение на иска/.

       С оглед изхода на делото, ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважените части на исковете, а именно сумата 143 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 210 лева и сумата 60 лева – разноски за вещо лице.  

    

             Водим от горното, съдът

            

                                             Р    Е    Ш    И:

                 

          ОСЪЖДА „АБ“ АД, ЕИК 836014515, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 38 да заплати на Х.М.Х., ЕГН **********,***, сумите, както следва: 1 493.22 лева /нетен размер/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.ноември 2014г. до м.февруари 2015 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 07.06.2017г. до окончателното й изплащане; 600 лева /брутен размер/, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от 07.06.2017г. до окончателното й изплащане;  325 лева /брутен размер/, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван отпуск в размер на 12 дни, ведно със законната лихва от 07.06.2017г. до окончателното й изплащане; 352.79 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 493.22 лева за периода от 10.02.2015г. до 07.06.2017г., като исковете за трудово възнаграждение и мораторна лихва   в останалата им част до пълните предявени размери, съответно от 2 408.85 лева и 565.84 лева, като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.

          ОСЪЖДА „АБ“ АД, ЕИК 836014515, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 38 да заплати на Х.М.Х., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 143 лева, съобразно уважения размер на исковете, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 210 лева и сумата 60 лева – разноски за вещо лице. 

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             СЪДИЯ : /п/ не се чете.

 

                   Вярно с оригинала!

 

                   Секретар: Д.С.