Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  738 / 28.11.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Граждански състав

На тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1332 по описа за 2017 година; за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявени са от К.И.П. с ЕГН ********** и Е.Х.П. с ЕГН **********,***; против П.И.П. с ЕГН ********** *** – субективно съединени искове, всеки с правно основание чл.55 ал.1 пр.II от ЗЗД.

Ищците твърдят, че са съпрузи от 14.01.1982 г. и към момента, като с ответника постигнали съгласие, да му преведат сумата от 31 595,90 лева на части, срещу прехвърляне от негова страна, чрез изповядване на нотариална сделка, на неговия собствен недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.722.107 по КК, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК – София, с адрес в гр. Хасково, ул. „Македония“ № 1, с площ от 189 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор кв.522 № 5031041, при съседи - 77195.722.94, 77195.722.96, 77195.722.106 и 77195.722.108, ведно с ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 77195.722.107.1, със застроена площ от 75 кв.м., етаж един, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор 77195.722.107.2, със застроена площ от 16 кв.м., етаж един, с предназначение – складова база, склад; сграда с идентификатор 77195.722.107.3, със застроена площ от 20 кв.м., етаж един, с предназначение – склад за търговия. Този имот бил бивша семейна собственост на ищците и бил възложен на ответника с постановление за възлагане на недвижим имот от 08.03.2010 г. на ЧСИ с рег. № 875 по изп.дело № 20088750400113. Според уговорка между страните, за която нямали сключен предварителен договор по чл.19 от ЗЗД, ищците извършили предварителното престиране, с оглед сключването на договор, като за времето 14.03.2011 г. – 17.01.2013 г., чрез преводи с Money Gram Money Transfer, превели лично на ответника сумата от 31 595,90 лева. До датата на завеждане на исковата молба, договорът не бил сключен, поради нежеланието на ответника, който не върнал на ищците и преведената от тях сума. За ищците налице бил правен интерес от предявяване на иска за връщането им от ответника на дадената му без основание сума, която следвало да се възстанови поравно на всеки от ищците. В допълнителна уточняваща молба ищците сочат, че устните им уговорки с ответника за прехвърляне на имота започнали след постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ рег. № 875/08.03.2010 г. и след като ищците започнали работа в Англия и имали финансова възможност за това. Сумите били получавани от ответника без възражение. Уговореният срок за сключване на окончателен договор, бил един месец след внасяне на последната вноска, която била направена на 19.09.2014 г., при което сделката следвало да се изповяда на 19.10.2014 г. От тогава до предявяване на иска ответникът категорично не отказвал да прехвърли имота, но възпрепятствал сделката с различни оправдания, напр. че се водели делбени дела за имота, за които отново ищците давали пари на ответника и поемали деловодните разноски. Ставало ясно, че ответникът не желае да прехвърли имота, а през 2015 г. вече отбягвал да говори по този въпрос с ищците и заявявал, че имало някакво разминаване, като никога не им обещавал прехвърлянето. Паричните средства се превеждали от името на ищцата, но били нейни общи с ищеца парични средства, представляващи СИО от трудово възнаграждение, получено в Англия.

Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови решение, с което осъди ответника, да заплати на всеки от тях - сумата от по 15 797,95 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от по 631,92 лв. за държавни такси и по 385 лв. за адвокатски хонорари. Ищците се явяват лично и с пълномощник в открито съдебно заседание, като поддържат предявените искове и искат уважаването им изцяло като основателни и доказани.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва ищцовите твърдения, че са постигнали с него съгласие за превеждане на процесната сума пари, срещу прехвърляне от негова страна на правото на собственост върху описания недвижим имот; че този имот е бивша СИО на ищците; че извършеното плащане на сумата представлявало предварително престиране с оглед сключването на договора; че между страните е имало уговорка за сключване на договор за покупко-продажба, което не се осъществило поради нежелание от ответната страна. Ответникът възразява, че никога не е имал с ищците уговорка, да им продаде имота. Възразява още, че ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 77195.722.107.2, със застроена площ от 16 кв.м., и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 77195.722.107.3, със застроена площ от 20 кв.м. – никога не били негови собствени, макар да били посочени в постановление за възлагане на недвижимия имот. Ответникът бил такъв и по гр. дело № 265/2016 г. на ХРС, по което с решение от 11.10.2016 г. била обявена нищожността на извършената съдебна делба по предходно гр. дело № 2443/2011 г. на ХРС между Н. П. и ответника на тези сгради, като делбата им била допусната между Я.А.К. и Н.И.П.. С това съдебно решение било прието, че ответникът не е собственик на ½ ид.ч. от тези сгради. Процесният имот никога не е бил СИО на ищците, т.к. с нотариален акт № 1 т.4 дело № 1344/1984 г. ищецът дарил на сестра си Н.И.М. /П./ ½ ид.ч. от дворно място и ½ ид.ч. от къща  и лятна кухня, като към момента на сделката имотът бил в съсобственост помежду им по наследство. Ето защо, според ответника, всички ищцови твърдения били неверни, с изключение на това, че са изпращали пари на ответника, които той е получавал. Той възразява обаче, че не всички суми, за които били представени извлечения, са получени от него. С изпращаните суми ищецът изплащал задължение към ответника, предмет на изпълнително производство по изп. дело № 130/ 2009 г. на ЧСИ рег. № 875. Сумите били превеждани от ищците на ответника, за да не се заплащат допълнителни такси на ЧСИ. При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за изтекла давност за връщане на претендираните от ищците суми, касаещи периода 14.03.2011 г. – 02.08.2011 г. Ответникът се представлява от пълномощник в открито съдебно заседание, като поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани, като му се присъдят направените по делото разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Ищците са съпрузи, като са сключили гражданския си брак на ********г., видно от удостоверение за това с № 096085/14.01.1982 г. на Благоевски районен съвет – София. По силата на нотариален акт за дарение № 1 том ІV дело № 1344/03.12.1984 г. на нотариус при ХРС, ищецът е дарил на сестра си Н.И.М. ½ ид.ч. от застроено и незастроено дворно място, цялото от 183 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1511 в кв.522 по плана на гр. Хасково, утвърден със заповед № 205/1981 г., заедно с ½ ид.ч. от къща и лятна кухня, застроени в същия имот, находящи се в гр. Х., ул. *******, при граници: ул. *********, ул. ******** и Х. Д.. Така описания имот, както и останалата ½ ид.ч. от същия, ищецът е придобил същия ден, по силата на нотариален акт за замяна на недвижим имот № 200 том ІІІ дело № 1343/03.12.1984 г. на нотариус при ХРС; като го е получил в замяна от своя баща, за което съпругите и на двамата са дали съгласието си в представени пред нотариуса нотариално заверени декларации. Ответникът представи по делото решение № 599/11.10.2016 г. по гр.дело № 265/2016 г. на ХРС. Със същото, на основание чл.75 ал.2 от Закона за наследството, за нищожна е обявена съдебна делба, извършена по гр.дело № 2443/2011 г. на ХРС, между Н.И. П. и ответника в настоящото производство на сграда с идентификатор 77195.722.107.2, с предназначение – складова база-склад, с площ от 16 кв.м. и сграда с идентификатор 77195.722.107.3, с предназначение – сграда за търговия /търговски обект/ с площ от 20 кв.м., двете построени в ПИ с идентификатор 77195.722.107, с площ от 189 кв.м., по КК на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-гр.София, с адрес – гр. Хасково, ул.“Македония“ № 1, при граници и съседи: 77195.722.108, 77195.722.106, 77195.722.96 и 77195.722.94, като извършена без участието на всички съсобственици, като искът за обявяване нищожност на делбата на ПИ с идентификатор 77195.722.107 по същата КК, с адрес на ПИ: гр. Хасково, ул. “Македония“ № 1, с площ от 189 кв.м., при граници и съседи: 77195.722.108, 77195.722.106, 77195.722.96 и 77195.722.94, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 77195.722.107.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение –жилищна сграда – еднофамилна, като неоснователен е отхвърлен. Със същото съдебно решение е допусната да се извърши съдебна делба между Я.А.К. и Н.И.П. на следните техни съсобствени недвижими имоти: гореописаните сграда с идентификатор 77195.722.107.3 и сграда с идентификатор 77195.722.107.2, ведно със съответното право на строеж, при равни квоти от по 1/2 ид.ч. От извършена от съда служебна справка по гр.дело № 265/2016 г. на ХРС се установява, че горецитираното решение е влязло в сила, но делбата не е извършена, като с протоколно определение № 1140/14.09.2017 г., на основание чл.60 ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата, делото е внесено в архив. От извършена от съда друга служебна справка по гр.д. № 2443/2011 г. на ХРС се установява, че производството по това дело е било образувано по искова молба за съдебна делба с дата 01.08.2011 г. от Н.И. П. против ответника в настоящото производство. С решение № 691/ 01.11.2012 г. по същото, съдът е изнесъл на публична продан – ПИ № 77195.722.107 по КК гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-гр.София, с адрес на поземления имот-гр.Хасково, ул.”Македония” № 1, с площ от 189 кв.м., при граници и съседи: 77195.722.108, 77195.722.106, 77195.722.96 и 77195.722.94, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 77195.722.107.1, със застроена площ от 75 кв.м., с предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор 77195.722.107.2, с предназначение-складова база, склад, с площ от 16 кв.м. и сграда с идентификатор 77195.722.107.3, с предназначение – сграда за търговия /търговски обект/ с площ от 20 кв.м., при първоначална цена в размер на 96 510 лева, която цена или цената, при която се продаде имота, да се разпредели съобразно квотите на съделителите - по 1/2 ид.ч. всеки от тях. Както се посочи, за нищожна е обявена съдебната делба, извършена по това дело, с последвалото горецитирано съдебно решение – частично, по отношение на описаните две сгради.

          Ищците представиха по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 08.03.2010 г., издадено от ЧСИ с рег.№ 875 по изп.дело № 20088750400113, а именно: на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 77195.722.107, с площ от 189 кв.м., по КК на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-гр.София, с адрес – гр. Хасково, ул.“Македония“ № 1, с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор кв.522 № 5031041, при съседи - 77195.722.94, 77195.722.96, 77195.722.106 и 77195.722.108, ведно с ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 77195.722.107.1, със застроена площ от 75 кв.м., етаж един, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор 77195.722.107.2, със застроена площ от 16 кв.м., етаж един, с предназначение – складова база, склад; сграда с идентификатор 77195.722.107.3, със застроена площ от 20 кв.м., етаж един, с предназначение – склад за търговия. Видно от постановлението, описаният имот, собственост на ищеца, е бил изнесен на публична продан и с протокол от 18.09.2009 г. за негов купувач е обявен ответникът в настоящото производство за сумата от 24 520 лв., като на основание чл.496 от ГПК, имотът му е бил възложен от ЧСИ. Същото е влязло в сила, видно от направено отбелязване, като точната дата не се чете.

В подкрепа на твърденията си по делото, ищците представиха множество писмени доказателства за извършени преводи чрез Money Gram – Money Transfer от Великобритания, с посочен изпращач – ищцата и посочен получател – ответникът, по всяко едно от тях, с опция доставка – will call, без посочени основания за трансферите; а именно по дати, както следва:

-       от 14.03.2011 г. за 1 432,69 лева,

-       от 12.04.2011 г. за 1 616,48 лева,

-       от 10.05.2011 г. за 1 521,44 лева,

-       от 09.06.2011 г. за 1 454,75 лева,

-       от 02.08.2011 г. за 1 088,64 лева,

-       от 12.09.2011 г. за 1 554,09 лева,

-       от 28.10.2011 г. за 1 296,05 лева,

-       от 24.11.2011 г. за 1 328,41 лева,

-       от 20.12.2011 г. за 1 361,95 лева,

-       от 17.01.2012 г. за 1 381,93 лева,

-       от 14.02.2012 г. за 1 365,20 лева,

-       от 10.04.2012 г. за 1 384,67 лева,

-       от 10.05.2012 г. за 1 542,50 лева,

-       от 06.06.2012 г. за 1 409,87 лева,

-       от 04.07.2012 г. за 1 302,11 лева,

-       от 01.08.2012 г. за 1 331,05 лева,

-       от 26.09.2012 г. за 1 194,07 лева,

-       от 22.10.2012 г. за 1 400,32 лева,

-       от 19.11.2012 г. за 1 302,69 лева,

-       от 18.12.2012 г. за 934,89 лева,

-       от 17.01.2013 г. за 914,49 лева,

-       от 17.02.2013 г. за 914,49 лева,

-       от 10.06.2013 г. за 446,20 лева,

-       от 26.07.2014 г. за 1 008,07 лева, и

-       от 19.09.2014 г. за 1 015,27 лева, всичко общо на стойност – 31 502,32 лева.

Между ищеца и директора на Общинска данъчна дирекция при Община Хасково е сключено споразумение № 325/10.11.2016 г. за разсрочено плащане на задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци, без да е посочено кой имот касаят, както и окончателен годишен патентен данък. Ищците представиха по делото множество издадени на името на ищеца приходни квитанции от Община Хасково за извършени от него плащания, от които за процесния имот се отнася единствено - № 7611006749/13.02.2017 г. за сумата от общо 70,56 лева, включваща за 2011 г. - данък недвижим имот и лихва върху него, както и такса битови отпадъци.

В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът представи удостоверение от ЧСИ с рег.№ 875 по изп.дело № 20098750400130, образувано по изпълнителен лист по гр.дело № 896/2009 г. на РС-Стара Загора с длъжник – ищецът и взискател – ответникът, общата дължима сума, по което изп.дело към 06.07.2017 г. възлиза на 99 385,74 лв.

          По искане на ищците, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита като свидетел на дъщеря им В.К.Р.. Тя знае, че родителите й са превеждали суми на ответника, с цел да откупят обратно тяхната къща от него. Превеждането на сумите започнало през 2011 година, но не знае, кога точно са се разбрали за откупуването на къщата. Уговорката им била, да преведат сумата, която ответникът е изискал от тях, и той съответно да върне къщата обратно на името на ищеца. Свидетелката живеела в София, но когато идвала в Хасково, отсядала в тази къща на ул.***********, за която всички имали ключ. Консумативите като ток и вода и данъци плащала лично св. Р., т.к. продължавали да живеят в тази къща. Ищците били в Англия от 2008 година. Свидетелката разбрала, че къщата не е тяхна, приблизително с превеждането на парите, което обаче били неща, които нейните родители са си говорили с ответника и тя нямала връзка с това. Знаела, че парите са отивали за къщата, от семейни разговори.       

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:

Всеки един от настоящите субективно съединени искове е с правно основание чл.55 ал.1 пр.II от ЗЗД – за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищците, платили му суми с оглед на неосъществено основание. Тази хипотеза винаги предполага частично осъществен състав на правното основание, чието довършване е в зависимост от настъпването на едно бъдещо събитие или правно действие, без което то се счита за изцяло неосъществено. Престираната сума е с оглед очаквано в бъдеще възникване на валидно правоотношение между страните, което не е осъществено, но настоящият случай не е такъв. На изследване подлежи и въпросът, доколко страните по незавършеното правно основание са имали предвид осъществяване на реална и релевантна към престацията правна цел за в бъдеще. По силата на чл. 154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, своевременно указано от съда на ищците и на ответника в настоящото производство. Според това правило, съобразно релевантните за спора факти по цитирания фактически състав на неоснователното обогатяване и ППВС № 1/ 28.05.1979 г. - при хипотезата на чл.55 ал.1 пр.II от ЗЗД за връщане на нещо, получено на неосъществено основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото. В настоящия случай съдът приема за доказано възражението на ответника, целящо отричане на съществуването на правото на ищците, тъй като от една страна не е валидно възникнало, а от друга - самият той разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищците.

          От гласните доказателства по делото се установи, че считано от 2008 г. ищците трайно са установени да живеят и работят в Англия. Доказа се още, че през 2011 г. те са започнали да превеждат суми на ответника, чрез Money Gram – Money Transfer от Великобритания, с посочен изпращач – ищцата и посочен получател – ответникът, по всеки един трансфер, без посочени основания за тях, а именно – през периода 14.03.2011 г. - 19.09.2014 г., включително. Така преди всичко, недоказано е ищцовото твърдение, че последното им плащане е било на 17.01.2013 г. За извършените през периода трансфери на суми, ищците представиха множество платежни документи, неоспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК, при което и с оглед на данните от свидетелските показания, съдът приема, че именно ответникът, чието име винаги е било посочвано като получател, е получил визираните в тях суми. Въпреки дадените му от съда изрични указания, ответникът не конкретизира възражението си, че не той е получил всички суми, като не посочи от кого вместо него са били получени те и на какво основание, както и каква част от общо претендираните суми представляват оспорените от него. Същевременно, той заяви позиция, че сумите са получавани за погасяване на друго задължение на ищеца към него, респ. че същите все пак са получени от него. Началото на плащането на тези суми от ищците на ответника съвпада приблизително по време с предявяването на иск за съдебна делба на процесните имоти, предявен на 01.08.2011 г. от сестрата на ищеца - Н.И.П., преди което с постановление от 08.03.2010 г. на ЧСИ на ответника е била възложена ½ ид.ч. от същите имоти, която е била собственост на ищеца, изнесена на публична продан и с протокол от 18.09.2009 г. за неин купувач е обявен ответникът в настоящото производство. По същото това време – 2010-2011 г., ищците не доказаха тезата си, че с ответника постигнали съгласие, да му преведат сумата от 31 595,90 лева на части, срещу прехвърляне от негова страна, чрез изповядване на нотариална сделка, на неговия собствен недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от процесния ПИ и от трите сгради в него. Както и самите те твърдят, за такова съглашение помежду им, те не са сключили писмен предварителен договор, според законовото изискване на чл.19, вр. чл.18 от ЗЗД, какъвто не се и представи по делото. По делото не се доказа по категоричен начин наличието на устна такава уговорка помежду им. За установяването й ищците ангажираха единствено гласни доказателства, които по никакъв начин обаче не установиха конкретни уговорки между страните по делото за съществените условия на евентуални техни преддоговорни и окончателни отношения /чл.19 ал.2 от ЗЗД/ – моментът на постигането им, договорена цена и срок на плащането й, падеж на задължението на ответника да прехвърли имота. Разпитаната по делото свидетелка е дъщеря на ищците, при което от една страна, в случай на конкретни уговорки между страните, тя би следвало да е наясно с тях, а от друга – явява се пряко заинтересована от изхода на настоящия правен спор. Не на последно място, следва да се приеме, че от възлагането на имота през 2010 г. на ответника, по време на извършване на процесните плащания и до датата на предявяване на настоящия иск на 29.08.2016 г. – ищците са били наясно с водените две производства по съдебна делба на същите имоти, доколкото съделител и по двете е сестрата на ищеца и доколкото според собствените им твърдения те заплащали на ответника деловодни разноски. В този смисъл, те е следвало да бъдат наясно за законоворегламентирания ред на постигане на ефекта на сделката, уговорка за която твърдят че са имали с ответника. Сочената от ищците за договорена с ответника цена на ½ ид.ч. от имотите от 31 595,90 лева не кореспондира нито с платената от него през 2009 г. цена на публичната продан от 24 520 лв. за тази ид.част, нито с първоначалната цена, с която целият имот е изнесен на публична продан с решението за съдебна делба от 2012 г. в размер на 96 510 лв. Плащането на сметки, данъци и такси за процесния имот от страна на ищците или на тяхната дъщеря, дори и да се приеме за установено, само по себе си не доказва наличието на уговорка между страните в гореизложения смисъл. От една страна, св. Р. изрично посочи, че плаща такива, но т.к. макар и инцидентно продължавали да живеят или да отсядат в тази къща, а не защото са очаквали ответникът да им прехвърли обратно собствеността върху имота. Дори и това да е било основанието им за плащането на сметки, данъци и такси за процесния имот, същото е относимо до момента, когато според собствените им твърдения, сделката е следвало да се изповяда - 19.10.2014 г., но не и в продължение на още три години след това. От друга страна, представените от ищците писмени доказателства частично опровергават показанията на св. Р., доколкото установяват, че по отношение на процесния имот са били налице стари неизплатени задължения за местни данъци и такси. На 10.11.2016 г. между ищеца и директора на Общинска данъчна дирекция при Община Хасково е сключено споразумение за разсрочено плащане на задължения за данък недвижим имот, такса битови отпадъци и окончателен годишен патентен данък. А едва на 13.02.2017 г. той е заплатил дължимите за този имот още за 2011 г. - данък недвижим имот и лихва върху него, както и такса битови отпадъци. Тези два факта – на споразумението и на плащането – датират и то по инициатива на ищците след предявяване на настоящите искове на 29.08.2016 г., при което по никакъв начин не могат да обосноват ищцовата теза за наличието на уговорки с ответника в гореизложения смисъл опреди около седем години. Същевременно, ответникът доказа възражението си, че е налице друго основание за процесните плащания в негова полза от страна на ищците, а именно – по образувано по същото това време, през 2009 г. изпълнително дело при ЧСИ с рег.№ 875 по изпълнителен лист с длъжник – ищецът и взискател – ответникът, общата дължима сума, по което дело към 06.07.2017 г. възлиза на 99 385,74 лв. Несъмнено дори при образувано принудително изпълнение за едно вземане, доброволни плащания извън него са допустими и възможни, вкл. и с оглед посочената от ответника цел – спестяване на разноски по изпълнението. В тази връзка и предвид непогасяването към момента на цялото задължение, ирелевантни са ищцовите възражения за липсата на данни по изпълнителното дело, че плащания са били правени.

Предвид изложените съображения, предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Въпреки претенцията на ответника и чл.78 ал.3 от ГПК, на същия не следва да се присъждат деловодни разноски, доколкото по делото не се установяват разходвани такива от негова страна.

           Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И.П. с ЕГН ********** и Е.Х.П. с ЕГН **********,***; против П.И.П. с ЕГН ********** *** – субективно съединени искове, всеки с правно основание чл.55 ал.1 пр.II от ЗЗД - ответникът да заплати на всеки от ищците - сумата от по 15797,95 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, дължими им поради неосъществено основание – прехвърлянето им от негова страна, чрез изповядване на нотариална сделка, на негов собствен недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.722.107 по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК – София, с адрес в гр. Хасково, ул. „Македония“ № 1, с площ от 189 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор кв.522 № 5031041, при съседи - 77195.722.94, 77195.722.96, 77195.722.106 и 77195.722.108, ведно с ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 77195.722.107.1, със застроена площ от 75 кв.м., етаж един, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор 77195.722.107.2, със застроена площ от 16 кв.м., етаж един, с предназначение – складова база, склад; сграда с идентификатор 77195.722.107.3, със застроена площ от 20 кв.м., етаж един, с предназначение – склад за търговия.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.