Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 668                                          07.11.2017г.                                 гр. Хасково

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия 

На единадесети октомври                                 двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                             Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1317 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

1."Соверин Риъл Естейт Лимитид" е предявило против О.С.С. иск с правно основание – чл. 274 от КЗ /отм./.

2.Ищецът сочи, че на 14.02.2009г. в с.Ж. б. ответникът при управление на лек автомобил Р. 19 с ДК № ****** с концентрация на алкохол в кръвта 1.87 промила, поради непредпазливост причинил смъртта на К. И. М., за което бил осъден с влязла сила присъда по НОХД 504/2009г. на ХРС. Автомобилът, управляван от ответника бил застрахован в ЗД “Евроинс“ АД. Застрахователят заплатил на наследниците на пострадалото лице обезщетение в размер на 60000 лева, по 30000 лева на всеки от тях. На 30.12.2011г. застрахователят продал вземането си към ответника на ищеца. С уведомление от 22.08.2012г.ответникът бил известен за извършената цесия. Моли да се осъди ответника да заплати сумата от 13000 лева, представляваща частичен иск от 60000 лева. В съдебно заседание не се представлява. В писмени молби поддържа иска.

3. Ответникът не оспорва реализиране на деянието и смъртта на лицето. Оспорва, че е бил уведомен за извършената цесия. Прави възражение за изтекла давност. Прави възражение за съпричиняване на пострадалото лице и прекомерност на изплатеното от застрахователя. Прави възражение, че не е уведомен за извършената цесия. В съдебно заседание чрез процесуален представител моли да се отхвърли иска. Прави възражение за наличието на активна легитимация на ищцовото дружество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

4. По възражението за липса на активна легитимация на ищеца.

В случая ищец е юридическо лице – дружество, регистрирано в друга държава.

Действително в титулната част на ИМ и последващи молби дружеството е посочено с рег. № С 18365. От друга страна в обстоятелствената част на ИМ и молби от 29.09.2017г., 09.10.2017г., пълномощно на процесуалния представите адв. Х. ищцовото дружество е посочено с рег. № С41570. Видно от представените удостоверения от регистъра на компаниите в М., ищцовото дружество е записано с рег. № С 41570. Имената на дружеството и представляващия, както и седалището са същите, както посочените в исковата молба и допълнителни молби. Представителят на дружеството, записан в регистъра, е лицето, упълномощило процесуалния представител в настоящото производство. Явно се касае за фактическа грешка при изписването на рег.№ на дружеството в различните документи, а не друго дружество. Поради изложеното, съдът намира, че ищецът е активно легитимирана страна в процеса.   

5. По иска с правно основание чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ

Предявеният иск почива на разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./. Цитираната норма постановява, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят може да предяви регресен иск, когато уврежданията на третите лица при настъпило събитие са причинени след употреба от водача на алкохол или на друго упойващо вещество или ако е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка по установения ред за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.

Не се оспорва между страните деянието, осъждането на ответника, заплащане на обезщетение на наследниците на пострадалото лице, като тези факти се установяват от влязлата в сила присъда №34/18.02.2010г. по НОХД № 504/2009г. по писа на ОС – Хасково, удостоверение за наследници на пострадалото лице, справка за IBAN ***, наследник, справка за IBAN ***., наследник, ликвидационен акт от 18.02.2011 г. за изплащане на застрахователно обезщетение на Е. К. М.. и Р. К. М., извлечение по сметка на ЗД "Евроинс" към 01.04.2011г. – 2 листа, извлечение по сметка на ЗД "Евроинс" към 06.04.2011г., извлечение по сметка на ЗД "Евроинс" към 11.04.2011г. – 2 листа, извлечение по сметка на ЗД "Евроинс" към 27.04.2011г., извлечение по сметка на ЗД "Евроинс" към 02.05.2011г. От акта на съда се установява, че ответникът е осъден за това, че на 14.02.2009г. в с.Ж. б. при управление на лек автомобил Р. 19 с ДК № ****** с концентрация на алкохол в кръвта 1.87 промила, поради непредпазливост причинил смъртта на К. И. М.. Присъдата е влязла в сила на 04.06.2010г. от удостоверение за наследници, че пострдалото лице е оставило след смъртта си двама наследника – своите две дъщери Е. К. М.. и Р. К. М.. Застрахователят е определил и заплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лев за двете, или по 30000 лева за всяка от тях. В отговора не се оспорва наличието на застраховка ГО между ЗД Евроинс АД и ответника от 02.01.2009г. до 02.01.2010г., като копие от нея е приложено и към ИМ.

Спор между страните има и по отношение на факта на извършената цесия, възражение за изтекла давност и възражение за съпричиняване на пострадалото лице и прекомерност на изплатеното от застрахователя.

За да се ангажира деликтната отговорност на ответника следва да са налице следните предпоставки: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка, като вината се презумира. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Налице е противоправно деяние от страна на ответника, изразяващо се в причиняване по непредпазливост на 14.02.2009г. в с.Ж. б. при управление на лек автомобил Р. 19 с ДК № ****** с концентрация на алкохол в кръвта 1.87 промила, на смъртта на К. И. М.. За това деяние ответникът е осъден с присъда №34/18.02.2010 г., постановено по НОХД № 504/2009 г. по писа на ОС – Хасково, която е влязла в сила.

Разпоредбата на чл.300 от ГПК  посочва, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Или, настоящият състав е обвързан изцяло от фактите по присъдата – деяние, противоправност, вина и причинна връзка, поради което не следва да се доказват отново в настоящото производство. Както бе посочено гражданският съд е обвързан от влязъл в сила акт на наказателният съд по отношение на деяние, вина, противоправност и причинна връзка. Елементите на деликта изцяло се припокриват с елементите на състава на престъплението по чл. 343 ал.3 предл. първо б.б във вр. с ал.1 от НК, тъй като се касае именно за причиняване на смърт. Предвид изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.

6. За да възникне правото на регрес следва застрахователят да е заплатил на пострадалия или неговия застраховател застрахователно обезщетение – вредата, както и да се докаже, че при настъпване на ПТП са били налице предпоставките на чл.274 т.1 от КЗ. В настоящия случай наследниците на пострадалият са получили от застрахователя сумата от 60000 лева, или по 30000 лева всеки от тях. Фактът на плащане се установява и от приложените писмени доказателства – извлечения от банкови сметки. С изплащането на сумата по вредата възниква правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования. Разпоредбата на чл.274 т.1 от КЗ /отм./ посочва, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят може да предяви регресен иск, когато уврежданията на третите лица при настъпило събитие са причинени след употреба от водача на алкохол или на друго упойващо вещество или ако е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка по установения ред за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. В настоящият случай ответникът е осъден за престъпление, че след употреба на алкохол по непредпазливост е причинил смърт на трето лице, т.е. фактът на консумиран алкохол също е част от фактическият състав на престъпленеито, за което е осъден и съдът е обвързан от него.  Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 274 от КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответника.

7. Застрахователят е прехвърлил на ищеца по силата на договор за замяна от 30.12.2011г. с нотариална заверка на подписите от 30.12.2011г. и приложение към договор за замяна от 30.12.2011г. вземането си към ответника. Към ИМ е приложено уведомление до длъжника, за извършеното прехвърляне. Това уведомление е получено на 27.08.2012г. от лице на име Ш. Т. Х. С.. Ответникът оспорва това уведомление да е достигало до него. Дори да се приеме, че то не е достигнало до него, тъй като посоченото лице не му го е връчило, то към ИМ е приложено това уведомление и съгласно практиката на ВКС, описана и в молба от 27.07.2017г. /л.18/, която настоящият състав изцяло споделя, получаването на ИМ и приложенията към нея известява ответника за извършената цесия. Поради изложеното това възражение се явява неоснователно.

8. По отношение на възражението за погасителна давност.

Настоящият състав не споделя доводите на ответника за наличието на погасителна давност. Правото на регрес на застрахователя възниква едва след заплащането на обезщетение на виновното лице. От този момент вземането му, регреса към застрахования, става изискуемо. При настъпване на застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" възниква законовото задължение на застрахователя да плати. Правото му на регрес срещу застрахования се намира под отлагателно условие - ако плати. Или регресното право, което възниква към датата на деликта, става изискуемо в момента на плащането на третото лице / Решение № 70 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 624/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Т. Р./.  Давността е уредена в чл. 197 от КЗ /отм./ -  Правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В настоящия случай този текст не може да намери приложение, тъй като не урежда специфичната хипотеза на регреса, поради което на основание чл. 183 ал.2 от КЗ /отм./ следва приложение да намерят общите разпоредби на давността. Общото правило на чл. 114 от ЗЗД гласи, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Както бе посочено по – горе изискуемостта при регрес настъпва в момента на плащане на обезщетението от страна на застрахователя на пострадалия. Първото плащане е извършено на 01.04.2011г., а последното на 02.05.2011г. От този момент започва да тече погасителната давност и тя изтича на 01.04.2016г. ИМ е подадена в съда на 23.02.2016г., т.е. спазен е срока.

9. По отношение възражението за съпричиняване на пострадалото лице и прекомерност на изплатеното от застрахователя. Това възражение е частично основателно, но е взето предвид от застрахователят при определяне размера на обезщетение. Отделно, настоящият иск е частичен такъв, като сумата до 13000 лева е основателна.  

Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на  чл. 274 ал.1 т.1 пр.1 – во от КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответника.

10. С оглед изхода на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 520.00 лева за ДТ. Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение, но няма доказателства за сторени такива. Отделно претендира разноски за юрисконсулт, но той не е представляван от такъв.

Мотивиран от горното, съдът

Р      Е      Ш      И       :

ОСЪЖДА О.С.С. с ЕГН **********,*** 14, съдебен адрес:***, офис 9, адв. Славеева, да заплати на "Соверин Риъл Естейт Лимитид", дружество учредено в М., вписано в регистрите под № С 41570, със седалище и адрес на управление, М., С. SLM 15, Б. С., Р. Х.офис 21, съдебен адрес:***, на основание чл. 274 ал.1 т.1 КЗ /отм./ сумата от 13000.00 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение от ЗД Евроинс АД на Е. К. М.. и Р. К. М., наследници на К. И. М. за нанесени неимуществени вреди за деяние от 14.02.2009г. в с.Ж. б., при което ответникът при управление на лек автомобил Р. 19 с ДК № ******, застрахован по "Гражданска отговорност" за периода от 02.01.2009г. до 02.01.2010г. в ЗД Евроинс АД, с концентрация на алкохол в кръвта 1.87 промила, поради непредпазливост причинил смъртта на К. И. М., за което е осъден с влязла в сила присъда №34/18.02.2010г. постановена по НОХД № 504/2009г. по описа на ОС – Хасково, във връзка с договор за замяна от 30.12.2011 г. с нотариална заверка на подписите от 30.12.2011г. между ЗД Евроинс АД и ищеца, в едно със законната лихва върху главницата от 23.02.2016г., и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 520 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

                                                                     Районен съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригиналаЧ

Секретар: В.К.