Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

695/15.11.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1162 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Еос Матрикс" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу М.Е.Д..

Ищецът твърди, че на 26.11.2014 г. в гр. Хасково бил сключен договор за потребителски кредит № 3-57-5137-2226359 между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД с ЕИК 202376220, в качеството му на кредитор и ответницата, в качеството й на кредитополучател, по силата на който дружеството й предоставило заем общо в размер на 400 лв. с включено към договора задължение за заплащане на възнаграждение за осигурено поръчителство. Съгласно договор за поръчителство от 02.12.2014 г., сключен между „Кредит Гаранция" ЕООД, „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и М.Е.Д., поръчителят „Кредит Гаранция" ЕООД поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на длъжника по договор за потребителски кредит № 3-57-5137-2226359 от 26.11.2014 г. срещу възнаграждение. Кредитополучателят се задължил да погаси предоставената в кредит сума ведно с начислените лихви и договореното възнаграждение за обезпечение /поръчителство/ по погасителен план чрез 6 месечни анюитетни вноски, всяка в размер общо на по 115 лв., първата от които била дължима на 26.12.2014 г., а последната била с падеж 26.05.2015 г. Поради неплащане на месечните погасителни вноски по договора от страна на ответницата, „Кредит Гаранция" ЕООД като солидарно задължено лице /поръчител/ изпълнило паричното й задължение, въз основа на което се суброгирал в правата на „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. На основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.12.2015 г. и приложенията към него между „Кредит Гаранция" ЕООД и ищеца задълженията на М.Е.Д. от договор за потребителски кредит № 3-57-5137-2226359 от 26.11.2014 г. и от договор за поръчителство от 02.12.2014 г. били изкупени от „Еос Матрикс" ЕООД. В изпълнение на чл. 99 ЗЗД длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение на това парично вземане се явява именно ищеца, който съгласно изрично нотариално заверено пълномощно бил упълномощен от цедента да извършва уведомяване от името и за сметка на „Кредит Гаранция" ЕООД. Поддържа се още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № 57/2017 г. по описа на Районен съд Хасково. По делото била издадена заповед за изпълнение, но тя подала възражение срещу нея, за което ищецът бил уведомен със съобщение, връчено му на 18.04.2017 г. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 646 лв., от която 400 лв. - неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 263-57-5137-2226359 от 26.11.2014 г. между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и М.Е.Д. и 246 лв. – дължимо възнаграждение за поръчителство по същия, прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.12.2015 г. между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и „Еос Матрикс" ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57/2017 г. по описа на Районен съд Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът счита исковете за недопустими и неоснователни, като оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба. По отношение на претенцията за сумата от 246 лв. твърди, че клаузата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за кредит била нищожна като противоречаща на добрите нрави. С нея едностранно и изцяло в тежест на потребителя се налагало от кредитора заплащане на сума с определен предварително от последния размер, като по този начин се увеличавала крайната сума за изплащане и се заобикалял законоустановения размер за дължими по кредита такси, лихви и обезщетение при забавено плащане. Клаузата противоречила на изискванията за добросъвестност, водила до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на кредита и потребителя и поставяла в неравноправно положение икономически по-слаб участник. Видно от договора за кредит поръчителството се таксувало като услуга, предоставена от кредитора, който го третирал като допълнителни разноски по кредит. Въпреки че договорът за поръчителство все още не бил включен, заплащането на допълнителната услуга „поръчителство" била част от погасителния план по изплащането на кредита, т.е. сключването на договора за поръчителство било формално „узаконяване" на вече възникналото задължение по тази „допълнителна услуга". Освен това, сумата от 246 лв., сравнена с главницата по кредита от 400 лв., представлявала разход по кредита от 61.50 %, и то не на годишна база, а само за 6 месечния срок на договора, което било нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на забраната по чл. 33, ал. 1 ЗПК за обезщетение на кредитора по друг начин, освен с лихва за забава, а и противоречало на ограничението на размера на обезщетението по чл. 33, ал. 2 ЗПК. Условието за заплащане на таксата по допълнителната услуга от 246 лв. /или 40% от същата при предсрочно погасяване/, заедно с търсената със заповедта за изпълнение договорна лихва в размер на 44 лв., представлявало и заобикаляне на разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗПК, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, била нищожна. С оглед гореизложеното договорът за поръчителство от 02.12.2014 г., сключен между „Кредит Гаранция" ЕООД и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД бил нищожен поради липса на съгласие, липса на предмет и основание, а и поради противоречие с добрите нрави, тъй като бил възмезден и възлагал задължения върху трето - неучастващо и даже неподписало договора лице за заплащане на предварително и едностранно определена от кредитора сума от 246 лв., като за третото лице възниквали задължения и при предсрочно погасяване на целия кредит. Съответно счита се и че договорът за прехвърляне на вземания от 22.12.2015 г. бил нищожен поради липса на предмет, на основание и поради противоречие с добрите нрави, което водило до неоснователност на предявените претенции. Поддържа се и че липсвало надлежно уведомяване на длъжника за извършена цесия на вземания преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.11.2014 г. в гр. Хасково ответницата и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД са сключили договор за потребителски кредит 3-57-5137-2226359, който наред с погасителния план към него, искане за кредит № 1237655, Общите условия на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД към договор за потребителски кредит на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и договор за поръчителство от 02.12.2014 г. между „Кредит Гаранция“ ЕООД „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М.Е.Д. са представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Със споразумение, сключено на 22.12.2015 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, кредитодателят е потвърдил, че поръчителят е изпълнил изцяло задълженията на физическите лица – длъжници по договорите за потребителски кредит, посочени в приложение № 1 към договора.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2015 г. и конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата „Кредит Гаранция“ ЕООД е продало на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответницата.

С писмо-приложение № 3 към конкретен договор за цесия – образец, одобрен с рамков договор от 22.12.2015 г., „Кредит Гаранция“ ЕООД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.

С пълномощно-приложение № 2 към конкретен договор за цесия – образец, одобрен с рамков договор от 22.12.2015 г., „Кредит Гаранция“ ЕООД е упълномощило „Еос Матрикс“ ЕООД да уведоми от негово име длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията си, сред които е и ответницата.

По делото са приети и две пълномощни, с които ищцовото дружество е упълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Денев”, а последното – няколко адвоката, сред тях и адв. Жельо Денев, с редица права, сред които и да уведомяват от името на упълномощителя за извършени цесии, с които е придобило вземанията си прямо тях.  

С писма изх. 4314 и 4315 от 07.11.2016 г. адв. Жельо Денев, в качеството си на пълномощник на „Кредит Гаранция“ ЕООД и на „Еос Матрикс" ЕООД, е уведомил ответницата за извършената цесия и я е поканил в 7-дневен срок от получаването да погаси задължението.

Според представените обратни разписки писмата не са връчени, тъй като получателят не ги е потърсил.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 57/2017 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 593/10.01.2017 г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед № 26/12.01.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 400 лв. – главница; 44 лв. – договорна лихва за периода от 26.11.2014 г. до 22.12.2015 г. и 246 лв. – възнаграждение за поръчителство за периода от 26.12.2014 г. до 26.05.2015 г., дължими по договор за потребителски кредит от 26.11.2014 г. и договор за поръчителство от 02.12.2014 г., първият от които сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и длъжника, а вторият – между „Кредит Гаранция“ ЕООД, „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и длъжника, които вземания са били изкупено от ищеца въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.12.2015 г., сключен между поръчителя „Кредит Гаранция“ ЕООД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.01.2017 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 25 лв. – държавна такса. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответницата и с разпореждане от 03.04.2017 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:

Няма спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит 3-57-5137-2226359/26.11.2014 г. Установява се и че то е породило уговорените с него правни последици, а именно дружеството й е отпуснало кредит в размер на 400 лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. На следващо място, не се твърди, а и не се доказва ответницата да е погасила дължимите вноски. От ангажираните от ищеца писмени доказателства, обаче не може да се направи категоричен и обоснован извод, че „Кредит Гаранция“ ЕООД е изплатило задълженията й към „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. Тук е уместно да се отбележи, че с Определение № 993/11.08.2017 г. са му дадени изрични указания в тази връзка. Въпреки това от ищеца е представено единствено споразумение от 22.12.2015 г., което по своята правна същност е частен свидетелстващ документ, който е в полза на страната, която го представя, но не е подписан от страната, на която се противопоставя. Ето защо и с оглед изричното оспорване на удостоверените в него факти, това писмено доказателство не е достатъчно убедително. Следва да се има предвид и че в споразумението процесното вземане не е индивидуализирано, а само е отбелязано, физическите лица – длъжници по договорите за потребителски кредит са посочени в приложение № 1 към договора. По делото не е представено това приложение 1, поради което съдът не може да извърши проверка дали процесните суми действително са включени в обхвата на споразумението от 22.12.2015 г. За пълнота трябва да се отбележи и че се направи искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, но само относно усвояването на сумата по договор за потребителски кредит 3-57-5137-2226359/26.11.2014 г. и размера на неизплатените задължения по него, но поради липсата на спор за тези обстоятелства, то бе отхвърлено. След като не се установява поръчителят да е изпълнил задълженията на длъжника, то не би могъл да встъпи в правата, които кредиторът има срещу него. При това положение не може да се приеме за доказано, че в полза на „Кредит Гаранция“ ЕООД е възникнало регресно вземане спрямо М.Е.Д. по сключения между нея и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД договор за потребителски кредит 3-57-5137-2226359/26.11.2014 г. В този ред на мисли следва да се посочи и че договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо, като в противен случай се стига до неговата недействителност поради липса на предмет на продажбата.

В заключение може да се обобщи, че по делото ищецът не установи при условията на пълно главно доказване своята активна материалноправна легитимация, а именно, че е носител на спорните вземания. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като не е необходимо да се обсъждат всички останали наведени от страните доводи, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложените по-горе съображения.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая единствено ответницата има право на разноски и доколкото изрично ги претендира, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на същата следва да се присъдят такива в размер общо на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, от които 300 лв. по ч. гр. д. № 57/2017 г. по описа на РС - Хасково и 400 лв. по настоящото производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Еос Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, съдебен адрес:***,,Цар Симеон Велики" № 115, ет. 2, срещу М.Е.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, иск за признаване на установено по отношение на М.Е.Д., че дължи на „Еос Матрикс” ООД сумата от 646,00 лв., от която 400,00 лв. - неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 263-57-5137-2226359 от 26.11.2014 г. между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и М.Е.Д. и 246,00 лв. – дължимо възнаграждение за поръчителство по същия, прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.12.2015 г. между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и „Еос Матрикс" ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57/2017 г. по описа на Районен съд Хасково, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, съдебен адрес:***,,Цар Симеон Велики" № 115, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М.Е.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, сумата от 700,00 лв., представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение, от която 400,00 лв. по настоящото дело и 300,00 лв. по ч. гр. д. № 57/2017 г. по описа на РС – Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

                     

СЪДИЯ:/п/ не се чете

      /Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.