Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 725

    гр.Хасково, 24.11.2017год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и шести октомври

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1710 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „Напоителни системи“ ЕАД – София против Земеделска кооперация за производство и услуги „Земя“ – с.Конуш, иск с правно основание чл.415, ал. във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал в основния си предмет на дейност услугата „доставка на вода за напояване”, освен останалите дейности по стопанисване и поддръжка на хидромелиоративната инфраструктура и др. Съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Ответникът бил получател на услугата „доставка на вода за напояване”, в качеството си на земеделска кооперация, в чийто предмет на дейност се включвало производство на земеделска продукция върху земеделски земи на кооператорите и пр. Във връзка с потребената услуга за доставка на 20400 куб. м. вода за напояване, договорена на цена от 0,22 лева за 1 куб. м. водни маси, удостоверени с Акт № 1/21.08.2015г., ведно с рекапитулация, дневник за напояване с вписана дата 21.08.2015 г. по заявка за вода от 21.08.2015г., била издадена и Фактура № 2080000336/21.08.2015 г. за сумата от 5385.60 лева с ДДС, която не била заплатена от ответника. С оглед неизпълнение на задължението за заплащане на доставена и потребена вода за напояване на земеделска култура „царевица” за ищеца налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Конкретно относно задълженията за плащане за доставените водни маси за напояване на земеделска култура „царевица” от яз.„Тракиец”, чрез канал М-1 по поливна норма, гравитачно, съгласно чл.327, ал.1 и ал.3 от ТЗ, купувачът бил длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, като относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила на Глава Двадесет и първа  -  чл.303а ТЗ. Видно от Акт № 1/21.08.2015г. с рекапитулация, същият бил подписан от законния представител на ЗКПУ „Земя”, а именно Председателя Златко Димитров. Отделно от това, а и видно от Дневник за напояване от 21.08.2015г., Председателят на ЗКПУ „Земя” се подписал срещу получаването на доставените водни маси в размер на 20400 куб. м., за 170 дка., чрез гравитачно поливане на земеделска култура „царевица” по поливна норма 120 куб. м./дка., т.е. дружеството било изпълнило задължението по доставката на водни маси, което било удостоверено с подписа на получателя/купувача. С оглед разпоредбите на чл. 303а, ал. 3, от ТЗ (Нов - ДВ, бр. 20/ 2013 г.) във вр. с чл. 309а от ТЗ (Нов - ДВ, бр. 20/2013 г.): „ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това” и „Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана”. Фактура № 2080000336/ 21.08.2015г. не била подписана от длъжника като получател, поради което не можело да се установи на коя дата законният представител на ЗКПУ „Земя” я е получил. В този случай практиката на съдилищата била последователна, а именно, че при липсата на доказателства за уговорен между страните падеж и липса на данни кога е получена фактурата, са приложими нормите на чл.327, ал.1 от ТЗ (относно продажбата - купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи) и чл.303а, ал.3 от ТЗ във вр. с чл. 309а от ТЗ (при липса на данни за получаване на фактурата..., срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата) и като се съобразял факта, че тази неподписана фактура № 2080000336/21.08.2015г. била издадена във връзка с Акт № 1/21.08.2015г. с рекапитулация и Дневник за напояване от 21.08.2015г., подписани от законния представител на ответника и удостоверяващи получаването на доставените водни маси за напояване на земеделска култура „царевица”, следвало, че забавата за плащане е от дата 22.08.2015 г. Посочва се още в исковата молба, че за събиране на вземанията ищецът депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение по Ч. гр. дело № 1081/2016 г. на Pайонен съд-Хасково длъжникът  възразил, поради което налице бил правен интерес за ищеца от завеждане на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5 385.60 лева - главница за потребени, но незаплатени 20400 куб. м. вода за напояване по Фактура №2080000336/21.08.2015г. и 426.71 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 22.08.2015г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 02.06.2016г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

             Ответникът оспорва предявения иск по размер. Прави възражение за прихващане на сумата 2052.24 лева, представляваща разходи за поливане на масив с № 073074 и на масив 056 в землището на с.Конуш за м.юли 2015г., поради техническа невъзможност ищецът да достави вода на посочените два масива.

             Страните предложиха и спогодба, в която ответникът признава изцяло исковата сума като дължима такава, но същата не бе одобрена от съда поради липса на такива правомощия на процесуалния представител на  ищеца.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            Няма спор, че страните са били в търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът е доставил вода за напояване на ответника. Няма спор и, че извършваната от ищеца доставка на вода за напояване е включена в неговия предмет на дейност, а ответникът от своя страна е приемал тази доставка с оглед своя предмет на дейност, а именно производство на земеделска продукция.  Във връзка с тези им отношения е бил съставен Акт № 1/21.08.2015г., в който е констатирано, че ищецът е подал на ответника, а последният е приел, доставка на вода за напояване  20 400 куб.м., от която гравитично - 20 400 куб.м., доставена от язовир „Тракиец“. Доставката е извършена след заявка за вода, направена от ответника до ищеца с дата 21.08.2015г. за поливане на земеделската култура - царевица на площ от 170 дка. В същата насока е и представената като доказателство Рекапитулация. Така представените писмени доказателства носят подписи на двете страни. Ищецът  от своя страна е издал Фактура № 2080000336/21.08.2015г. за подадената вода /доставената/, на стойност  5385.60 лева с включен ДДС.

           Представиха се два броя платежни нареждания от ответника за извършени частични плащания към ищеца във връзка с процесната доставка на вода за поливане, а именно платежно нареждане от 03.08.2016г. за сумата 400 лева и платежно нареждане от 17.02.2017г. за сумата 1000 лева.

             Ответникът направи възражение за прихващане на сумата 2052.24 лева от общо дължимата на ищеца сума, като позовава възражението си на обстоятелството, че ищецът не е изпълнил изцяло своето задължение да достави вода до всички части на масивите с царевица за напояване. В тази насока  бе представен Протокол от 01.08.2015г. от извършена проверка  в масив 073074 по КК на с.Конуш, при която се е установило, че до този масив не стига поливната вода, поради неработещи два броя хидранти и се е наложило да се монтира 1000 м. тъкан ръкав на стойност 522.23 лева. Комисията е установила също, че поради невъзможност да се извърши поливане по гравитичен път върху 80 дка, засадени с царевица в масив 56, се налага извършване на допълнителни разходи от ответната кооперация в размер на 730 лева за дизелово гориво за трактор „Беларус“ и прикачена към него помпа „Тунджа“, както и труд на стойност на 400 лева. Представена бе и Фактура № 3973/27.07.2015г. за закупен от ответника тъкан ръкав 37 см. за поливане, на стойност 277.20 лева от фирма „Мивеко“ ЕООД-Асеновград и Фактура №  3954/24.07.2015г. за закупен тъкан ръкав на стойност 174.24 лева от същата фирма, Фактура № 1749/31.07.2015г. за покупка на дизелово гориво на обща стойност 10 851.19 лева с ДДС, Отчетен лист за поливане с помпа от м.юли 2015г., прикачена към трактор „Беларус“ и разходи на стойност 662 лева, Опис-искане за отпускане на дизелово гориво от м.юли 2015г. за трактор с помпа и тракторист Стойчо Стоилов, с подробно описани дата, Пътен лист и изразходвано количество гориво на стойност 730 лева за поливане на царевица, Отчетен лист за отчитане на извършена работа за м.юли 2015г., в т.ч. и за поливане на царевица за зърно - 400 лева.

                Бяха събрани и гласни доказателства, както и бе прието заключение на вещо лице с оглед на направеното от ответника възражение за прихващане на задълженията. От разпита на свид. М.Г. съдът установи начина на водоподаването от ищеца към нивите на ответника през процесната 2015г., както и описание на начина на договаряне на това водоподаване, респективно отчитането на количествата доставена вода за поливане. От разпита на свид. С.Д. отново се установиха горните обстоятелства, като свидетелските показания си противоречат само в едно отношение. Първият свидетел твърди, че не му е известно да е имало повредени хидранти, а вторият свид. Делинов заявява, че е имало повреди в хидрантите, което наложило да се полива с помпа „Тунджа“, прикачена към трактор и по този начин били поливани около 80-90 дка.

            Вещото лице в първоначалното си заключение твърди, че към настоящия момент поради изтеклия дълъг период от време не може с категоричност да се установи дали процесните масиви са били напоявани и дали е имало прекъсване на напояването, а в допълнителното такова заявява, че начинът на напояване на двата спорни масиви е налагал необходимост от извършване на допълнителни разходи за организиране на напояването с оглед установени повреди на савака и канала, както и на хидранти в двата масива. Допълнителното заключение вещото лице е изготвило на база писмените доказателства по делото и преди всичко тези, които ответникът ангажира с оглед на възражението си за прихващане. Заключението му не почива на  извършени проверки към момента, тъй като вече бе посочено, исковият период е твърде отдалечен от сегашния момент и на място са настъпили промени.

         При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че ищецът в настоящото производство доказа по несъмнен начин вземането си срещу ответника по пътя на пълното и главно доказване и установи основателността на своя иск, поради което същият ще следва да се уважи.

         Съдът достигна до този извод възоснова на събраните писмени доказателства, които сочат, че съгласно възникналите между страните задължения по сключения  договор за доставка  на вода за поливане /устен/ ищецът е изпълнил задължението си и е доставил подробно описаните количества вода за поливане в Акт № 1/21.08.2015г., Дневник за напояване, Заявка за вода, както и във Фактура № 2080000336/21.08.2015г. Стойността на същата възлиза на сумата 5 385.60 лева. Посочените доказателства не бяха оспорени, а също  е безспорно, че носят подписите на представители и на двете страни, при съставянето им не са направени никакви възражения, поради което следва да се приеме, че работата е приета безусловно. Няма спор също така, че по този начин ищецът е изпълнил своето договорно задължение, поради което за него е бил налице правен интерес да потърси заплащането на тази доставка. Ответникът от своя страна доказа частично плащане в размер на 1400 лева, извършено на два пъти с платежно нареждане от 03.08.2016г. и с платежно нареждане от 17.02.2017г. Така извършеното частично плащане е по Фактура № 2080000336/21.08.2015г., т.е. изпълнено е било част от задължението на ответника спрямо ищеца, но след завеждането на исковата молба. Предвид казаното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан до размер на сумата 3 985.60 лева -главница, останала неизплатена по посочената по-горе фактура, поради което ще следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца посочената сума. Следва да се посочи, че предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху така забавеното плащане също се явява основателен. Става въпрос за неизпълнено от ответника парично задължение, поради което кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от датата, когато вземането е станало изискуемо до момента на завеждането на исковата молба, като лихвата за забава е дължима върху първоначално предявения размер на главницата, тъй като се посочи, че частичното плащане е станало след завеждането на иска. В този смисъл съдът намира, че следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца и лихва за забава в размер на 426.71 лева за периода от 22.08.2015г. до 31.05.2016г. /така, както е поискано, а не до датата на предявяване на иска – на 18.08.2016г./

        Съдът счита, че не дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане на насрещни вземания, като намира същото за недопустимо. Възражението за прихващане ответникът направи с писмена молба след първото съдебно заседание, което, видно от съдебния протокол, е проведено на 16.03.2017г. Според съда правото на възражение за прихващане се преклудира, ако то не бъде направено с отговора на исковата молба или най-късно в първото по делото заседание. Това в настоящия случай не е станало, поради което съдът счита, че ответникът не е направил това свое възражение по надлежния допустим от закона ред и не следва да бъде разглеждано в настоящото производство.

        Досежно деловодните разноски съдът счита, че на ищеца следва да се присъдят такива в пълен размер, независимо че се уважава иска частично. В случая не може да намери приложение нормата на чл.78, ал.3 от ГПК, тъй като частичното плащане ответникът е  направил след завеждането на иска, т.е. не може да се приеме, че не е дал повод да се заведе делото, поради  което на ищеца се следва пълен размер на направените разноски. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 1081/2016г. по описа на Районен съд-Хасково в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и за направените по настоящото дело разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 620 лева, тъй като ищецът не претендира разноски за платени държавни такси, каквато изявление бе направено в хода на устните състезания.

         

           Мотивиран така, съдът

                

                                                  Р    Е    Ш    И :

 

           ПРИЗНАВА за установено по отношение на  Земеделска кооперация за производство и услуги „Земя“, със седалище и адрес на управление - с.Конуш, Област Хасково, ЕИК 126045929, че ДЪЛЖИ на „Напоителни системи ЕАД, ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, ет.3, сумата 3 985.60 лева, представляваща стойността на доставена вода за поливане по Фактура № 2080000336/21.08.2015г., както и 426.71 лева – лихва за забава за периода от 22.08.2015г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2016г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 496/06.06.2016г. по чл.410 от ГПК по Ч. гр.д.№ 1081/2016г. на Районен съд-Хасково, като иска за главница в останалата му част до пълния предявен размер от 5 385.60 лева -ОТХВЪРЛЯ.

          ОСЪЖДА  Земеделска кооперация за производство и услуги „Земя“, със седалище и адрес на управление - с.Конуш, Област Хасково, ЕИК 126045929, да заплати на „Напоителни системи ЕАД, ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, ет.3, сумата в размер на 920 лева, от която 620 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело за юрисконсултско възнаграждение и 300 лева - направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по Ч.гр.д. № 1081/2016г. по описа на Районен съд - Хасково.         

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.