Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  

705/17.11.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

На двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 632 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от М.М.Р., С.М.Ш. и С.М.К. с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/ срещу Ю.Г.А. и З.Х.А..

Ищците твърдят, че били съсобственици по наследство от родителите си М.Ш.А. и М. Е. А.,***, на следния недвижим имот: западната половина от жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище, построена в дворище с пл. № 6018, състоящо се от 427 кв.м., включено в парцел VI в кв.113 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 3/1977 г., отреден за дворища с пл. №№ 6018, 6019, 6021, 6022 и 6023, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и на терена, който имот се намирал в гр. Х., ул. „Ч." № , и бил заснет в действащите кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Хасково като поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 77195.739.164 с площ 407 кв.м., а построената в него жилищна сграда - като сграда с идентификатор № 77195.739.164.1. Собственици на другата 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.739.164 и на източната половина на построената в него сграда с идентификатор № 77195.739.164.1 били наследниците на Г.А.А., на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт /НА/ № 185, том 8, peг. 2019, дело 2903 от 06.09.1995 г. на PC - Хасково, каквато към настоящия момент се явявала ответницата Ю.Г.А.. От този НА било видно, че З.Х.А. си запазила правото да ползва дарения имот до края на живота си, но допуснала Ю.Г.А. да живее в него, поради което двете ползвали цялата югоизточна част от дворното място, която по площ не съответствало на притежаваните от тях вещни права. Освен това Ю.Г.А. извършила незаконно строителство по североизточната граница на имота - пристрояване на селскостопанска сграда с промяна на предназначението й в лятна кухня, заснета в КК на гр. Хасково като сграда с идентификатор 77195.739.164.4. В резултат на тези действия била затворена североизточната граница с ПИ с идентификатор 77195.739.165, който нямал излаз на улица, поради което собствениците на този имот били принудени да минават през западната част на съсобствения имот на страните, разположена пред западната половина на сграда с идентификатор № 77195.739.164.1, което я правило неизползваема за други цели. Ищците поискали от ответниците да им дадат възможност да ползват като двор площта на изток от сграда с идентификатор 77195.739.164.2, което им било отказано. На 27.01.2015 г. СГКК - Хасково издала скица № 15 - 32853 - 27.01.2015 г. на ПИ 77195.739.164, от която било видно, че сграда с идентификатор № 77195.739.164.1 с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна била нанесена със застроена площ 116 кв.м. Впоследствие в новоиздадената скица № 15 - 284020 - 07.07.2015 г. сградата била нанесена със застроена площ 128 кв.м. В двете скица била налице и разлика в заснетата площ на сграда с идентификатор № 77195.739.164.4 с предназначение: селскостопанска сграда. В отговор на запитване до СГКК - Хасково на какво основание се извършвало ново заснемане на застроената площ на сградите в ПИ № 77195.739.164 и защо ищците, като съсобственици на имота не били уведомявани за това, с писмо изх. № 20 - 42281 - 22.07.2015 г. им било отговорено, че новото заснемане станало по заявление вх. № 01 - 164091 - 09.06.2015 г. на Ю.Г.А. с приложен проект за изменение на сгради 77195.739.164.1 и 77195.739.164.4, за което ищците не били уведомявани, тъй като с това изменение не се засягали техни права и собственост. Междувременно в Община Хасково била образувана административна преписка по премахване на незаконното строителство, извършено от Ю.Г.А. по границата с ПИ 77195.739.165, и на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ била издадена Заповед № 958/14.08.2015 г., влязла в законна сила, за премахване на строеж „лятна кухня" с идентификатор 77195.739.164.4 по КК на гр. Хасково. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се разпредели между страните по делото правото на ползване върху незастроената част от съсобствения им недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 77195.739.164 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. Х., ул. „Ч." № , с площ 407 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план: 6018, квартал 113, парцел VI, по план, одобрен със заповед № 3/1977 г., със съседи: ПИ 77195.739.32, ПИ 77195.739.163, ПИ 77195.739.418, ПИ 77195.739.165, ПИ 77195.739.167, съобразно с правото им на собственост върху него. Претендират се и разноските по делото.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор, а в с.з. на 12.06.2017 г. чрез процесуалния си представител оспорват иска.

С влязло в сила протоколно определение от 23.10.2017 г. е прекратено производството по отношение на ответницата З.Х.А..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените от ищците писмени доказателства – НА за собственост на недвижим имот № 111, том VIII, дело № 2696/1975 г. на ХРС, Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 12.05.1978 г., НА за дарение на недвижим имот № 185, том VIII, дело 2903/1995 г., Удостоверения за наследници изх. № 150/13.01.2015 г. и изх. № 2649/09.10.2017 г., се установява, че действително страните са съсобственици с посочените по-горе квоти на процесния имот на заявените в исковата молба основания.

Възраженията на ответника относно правата на страните върху процесния имот и извършеното разпределение на ползването му от техните наследодатели са преклудирани, тъй като не са направени своевременно – в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. Това е така, защото те се основават на факти, съществуващи и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност. В този смисъл е и т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти, а и би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила /за последното вж. и Решение № 29 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 3441/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 83 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 1463/2013 г. на ВКС, III г. о., Решение № 305 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 76 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Освен това, в задължителната съдебна практика се приема и че когато ответникът не е подал отговор на исковата молба, в доклада по делото съдът няма основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства - Решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следва да се има предвид и че в случая направените от ответницата доказателствени искания касаят установяване на възражения, които не са заявени в срока за отговор на исковата молба, а и не би могло да се приеме, че са били налице условията на чл. 147 ГПК.

С влязла в сила Заповед № 958/14.08.2015 г. на Кмета на Община Хасково е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „лятна кухня", намираща се в гр. Хасково, ул. „Чепеларе" № 20, сграда с идентификатор 77195.739.164.4. по КККР на гр. Хасково, с извършител Ю.Г.А..

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Х. С. и Б. М. М., чиито показания са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 23.10.2017 г. /л. 136 – л. 138 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Във връзка с разпределението на ползването на процесния имот е назначена съдебно – техническа експертиза, като вещото лице е изготвило четири варианти за това.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС и е процесуално допустим, доколкото страни по него се явяват съсобствениците на имот, които не могат да вземат решение за неговото ползване, т.е. не може да се образува мнозинство по този въпрос.

Не могат да се споделят доводите на ответника, тъй като предмет на разпределяне на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е винаги конкретен самостоятелен обект на право на собственост, а ПИ с идентификатор № 77195.739.164 е именно такъв. На следващо място, за да породи правно действие и да може да бъде изпълнено решението на съсобствениците относно ползването на имота им, трябва тяхната воля да бъде ясно изразена, като се конкретизира кой от съсобствениците коя точно част от имота ще ползва, как се индивидуализира и отграничава тази част. В противен случай, поради своята неопределеност, то би било неизпълняемо, което е равнозначно на липса на решение. Обстоятелството, че законът не съдържа изискване за форма на решението на мнозинството, не освобождава страната, която твърди, че има такова решение, да докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства неговото съдържание като конкретен акт, с който съсобствениците са длъжни да съобразят поведението си. В този смисъл е Решение № 239/24.10.2013 г. по гр. д. № 1567/2013 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. По делото обаче липсват ясни и безспорни доказателства за конкретния начин, по който е било разпределено ползването на съсобственото дворно място. Дори да се приеме, че от показанията на свид. Б. М. М. се установява по несъмнен начин твърдението на ответниците за постигнато съгласие между тях и праводателя на ищците относно ползване на имота, то това описание не съдържа достатъчно точна конкретизация на реалното ползване на частта от имота за всяка една от страните, за да представлява пречка за разглеждане на предявения иск и да обосновава необходимостта от настъпване на нови обстоятелства за друго разпределение. /така и в Решение № 168/19.04.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК./

Следва да се има предвид, че при разпределение ползването на даден имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът трябва да се съобразява както с правата на страните в съсобствеността, така и с действителното фактическо положение на имота, в т. ч. да се взема предвид и незаконни постройки в него, както и начина на ползването им, като не може да предписва каквито и да било преустройство или премахване на сгради, съоръжения и др. 

При това положение в случая съдът счита, че разпределението на ползване следва да се извърши съобразно вариант І от приетото допълнително заключение по съдебно – техническата експертиза, като на ищците се предоставят частите, очертани със син контур на скицата – Приложение № 8, на ответника – частите, очертани с жълт контур, а частта, очертана със зелен контур, остава за общо ползване. Този вариант е по-подходящ, защото осигурява равни възможности за страните да ползват дворното място, като се отчита съществуващото до момента фактическо състояние. Той е и по-целесъобразен, защото създава възможност за по-малко конфликтни ситуации при ползването на имота, доколкото сградата с идентификатор 77195.739.164.4 все още не е премахната. При вариантите по първоначалното заключение на съдебно – техническата експертиза не са взети предвид установените по делото права на страните върху собствеността на ПИ с идентификатор № 77195.739.164, поради което не се възприемат от настоящия състав.

С оглед характера на производството, а именно спорна съдебна администрация, страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени държавни такси и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността. Относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна така, както са направени. Това е така, защото невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците, а на липсата на съвпадение на техните становища по този въпрос. От друга страна пък съдебното решение ползва в определена степен и двете страни по делото. В този смисъл е Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и Определение № 389 от 08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г. на ВКС, II г.о. При това положение и предвид изричното искане на ищците, ответникът следва да бъде осъден да им заплати сумата от 19,50 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.739.164 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. Х., ул. „Ч." № , с площ 407 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план: 6018, квартал 113, парцел VI, по план, одобрен със заповед № 3/1977 г., със съседи: ПИ 77195.739.32, ПИ 77195.739.163, ПИ 77195.739.418, ПИ 77195.739.165, ПИ 77195.739.167, по предявения от М.М.Р., ЕГН ********** ***, С.М.Ш., ЕГН ********** *** и С.М.К., ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, срещу Ю.Г.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Меглена Гунчева,  иск с правно основание с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, по вариант I /първи/ на допълнителното заключение от 14.09.2017 г. на вещото лице Т.Н.Г. и приложената към него скица – Приложение № 8, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението, като М.М.Р., С.М.Ш. и С.М.К. ще ползват частите от поземления имот, очертани със син контур на скицата, Ю.Г.А. ще ползва частите от поземления имот, очертани с жълт контур на скицата, а за общо ползване от страните остава частта от поземления имот, очертана със зелен контур на скицата.

ОСЪЖДА Ю.Г.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Меглена Гунчева, да заплати на М.М.Р., ЕГН ********** ***, С.М.Ш., ЕГН ********** *** и С.М.К., ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, сумата от 19,50 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

                                                               

                                                            СЪДИЯ:/п/

 

                                                                                                          /Петър Вунов/

 

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала !

Секретар:Щ.М.