Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

707/17.11.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 463 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по иск за развод от Х.Ю.А. с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ срещу Ф.Г.А., обективно съединен с небрачен иск по чл. 53 СК.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 24.06.2016 г., от който нямали родени деца. След сключване на брака заживяли в жилището на родителите на ответника в с. Зорница, общ. Минерални бани, обл. Хасково, а два месеца по-късно заминали да работят в Дания. Неразбирателството между тях започнало два месеца по-късно, когато ответникът започнал да я лъже, че не получавал заплата и нямал средства за заплащане на наема, храна и др. разходи, свързани с домакинството. В същото време се прибирал пиян в къщи, вадел кухненските ножове и с крясъци казвал, че иска да се самоубие. Поведението му продължавало да бъде неадекватно - викал, заплашвал както ищцата, така и сестра й, която живеела при тях, държал се агресивно, въпреки че по никакъв начин не му давали повод за подобно отношение. Тя го помолила да потърси медицинска помощ, но той отказвал, тъй като бил здрав. През месец октомври 2016 г. ищцата напуснала заедно със сестра си жилището и наели друга квартира, като от тогава била във фактическа раздяла с ответника и не поддържали никаква физическа и духовна връзка. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което бракът на страните да се прекрати поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по изключителната вина на ответника, като същият се осъди да заплати на ищцата направените съдебно-деловодни разноски, както и да се постанови след развода тя да носи предбрачното си фамилно име Сюлейман.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита, че твърденията в исковата молба не обосновавали негова изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и моли съдът да приеме, че вината за това била и на двамата съпрузи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и доводите  на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за  установено  от фактическа страна следното:

От предоставеното удостоверение за сключен граждански брак № 0009423, издадено от кмета на с. Горна крепост, общ. Кърджали, въз основа на акт за граждански брак № 1/24.06.2016 г., се установява, че Х.Ю. Сюлейман и Ф.Г.А. са сключили граждански брак на 24.06.2016 г. в с. Горна крепост, общ. Кърджали, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име А..

От показанията на свидетелката Иванка Радева Тянкова се установяват описаните в исковата молба и посочени по-горе факти от живота на съпрузите, причинили дълбокото разстройство на брака им, поради което не е необходимо отново да се преповтарят, а ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от ищцата правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен

В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях е прекъсната духовната връзка на взаимност, любов, доверие и разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Никой от съпрузите не споделя живота на другия. Налице е фактическа раздяла, и всеки сам се грижи за себе си, без да се интересува от другия, поради което продължаването на това състояние действително е неоправдано. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия за това. В този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото. Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

С оглед изричното искане на ищцата и на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи произнасяне и по въпроса за вината за разстройството на брака им. Според настоящия съдебен състав за това състояние на брачните отношения вина има единствено съпругът. От кредитираните показания на свидетелката Иванка Радева Тянкова по несъмнен начин се установяват описаните в исковата молба брачни провинения на ответника. Безспорно е, че се касае за поведение, което е в разрез с изискванията на чл. 14 и чл. 17 СК, а и впоследствие не е положил нужните усилия, за да се преодолее настъпилата криза в брачния съюз на страните. От друга страна не се твърдят и не се се установяват факти или обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че ищцата има каквато и да е било вина за това състояние на брака им.

От брака на страните няма ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по свързаните с това въпроси, както и относно ползването на семейното жилище, с оглед липсата на изрично заявена претенция.

По отношение на фамилното име на ищцата трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 СК предвижда по-различна уредба в сравнение с отменения СК от 1985 г. С оглед направеното изрично искане от нейна страна за възстановяването на предбрачното й фамилно име и съобразно чл. 326 ГПК съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да носи фамилното име Сюлейман.

На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 50,00 лв., която с оглед неговия изход и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК следва да се поеме от ответника. Предвид своевременната и изрична претенция на ищцата досежно направените от нея деловодни разноски, отново на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива в размер на 1 309,60 лв. съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 24.06.2016 г. в с. Горна крепост, общ. Кърджали граждански брак между Х.Ю.А., ЕГН **********,***, офис 23 - чрез адв. Лидия Стоянова, и Ф.Г.А., ЕГН ********** ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИЕМА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Ф.Г.А., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА промяна във фамилното име на Х.Ю.А., ЕГН **********,***, офис 23 - чрез адв. Лидия Стоянова, която след прекратяване на брака ще носи предбрачното си фамилно име – Сюлейман.

ОСЪЖДА Ф.Г.А., ЕГН ********** ***, да заплати на Х.Ю.А., ЕГН **********,***, офис 23 - чрез адв. Лидия Стоянова, сумата от 1 309,60 лв., представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Ф.Г.А., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 50,00 лв., представляваща дължима държавна такса за решаване на делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                             СЪДИЯ:

 

     /Петър Вунов/