Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 661

гр. Хасково, 03.11.2017год.

  

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Хасковският  районен  съд

в публичното заседание на пети октомври

през две хиляди и седемнадесета година  в състав :

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

           

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 409 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Х.М.В.,*** против „Крон Секюрити“ ООД-гр.София, иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата в размер на 25 080 лева, от които 20 000 леваобезщетение за неимуществени вреди и 5 080 леваобезщетение за имуществени такива.

                В исковата молба ищецът твърди, че бил в трудови правоотношения с ответника по делото от 08.11. 2014г. до 12.09.2016г. От 08.12.2014г. бил назначен съгласно Трудов договор № 3989/08.12.2014г. на длъжност ,,охранител“ в хипермаркетЛидл България“ ЕООД&КО- КД в гр. Хасково, при условията на пълно работно време и сключено към него Допълнително споразумение № 4215/01.01.2015г. Конкретните задължения на ищеца, съгласно договора, били да осъществява пропускателен режим и да контролира влизането и излизането от охранявания обект чрез проверка на документите за самоличност, багажа, това на МПС и придружаващите документи, да не допуска кражби, злоупотреби, разхищения и посегателство на имущество на работодателя от охранявания обект, да задържа лица в района на охранявания обект, които създават опасност за живота и здравето на намиращите се в обекта граждани или уврежда имуществото. Ищецът в качеството си на охранител осигурявал реда в хипермаркет „Лидл България“ ЕООД&КО-КД в гр.Хасково. Охранявал района около касите за разплащане, като се движел около тях с цел осигуряване на реда, недопускане на кражби и предотвратяване на конфликтни ситуации. На 05.02.2015г., около 18.50 часа, по време на наблюдението, докато се движел около първа каса и вниманието му било насочено към вътрешността на магазина, внезапно се подхлъзнал на място, където имало разлята вода от варена царевица, както и зърна от нея и паднал. Усетил силна и непоносима болка в левия крак. Колегите му повикали Спешна помощ веднага и ищецът бил откаран в Ортопедично отделение на МБАЛ АД-Хасково където му била оказана медицинска помощ. Лекуващият лекар направил спешна операция за счупване на долния край на бедрена кост на левия крак, съгласно Оперативен протокол № 75/06.02.2015г. В резултат на злополуката от ТЕЛК-Хасково при МБАЛ АД-Хасково на ищеца било издадено Експертно решение 2618/08.09.2015г. за една година и още едно Експертно решение1808/15.08.2016 г. От същите се установявало полученото увреждане на ищеца - походката е с помощни средства, невъзможно ходене на пети и пръсти, невъзможно клякане и изправяне. Изразена деформация в областта на ляво коляно. Изразена хипотрофия на бедрения мускул. Всичко това е след кондилно счупване на лява бедрена кост, наложило кр-репозиция и метална остеосинтеза, която обуславяла 50 % нетрудоспособност.  Със Заповед № 4296/12.09.2015г., издадена на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ, било прекратено трудовото правоотношение, като заповедта била връчена на ищеца. Комисия от ТП на НОИ- Хасково извършила разследване на злополуката, декларирана от ищеца с декларация вх. № 144/11.02.2015г. на ТП на НОИ-София град. Съставен бил протокол от последната № ТЗ-17-3/02.04.2015г., с който се установявало, че на 05.02.2015г., около 18.50 часа в хипермаркет „Лидл България“ ЕООД&КО- КД в гр.Хасково, ищецът, при изпълнение на трудовите му задължения, е претърпял злополука, изразяваща се в кондилно счупване на лява бедрена кост, наложило кр-репозиция и метална остеосинтеза. Наред с това, комисията посочила, че злополуката, станала с Х.М.В., има трудов характер, пострадалият е извършвал работа в интерес на предприятието. С Разпореждане № 17758/14.04.2015г. на ТП на НОИ-София град, на основание чл.60, ал.1 от КСО, се приемала декларираната злополука с вх. № 144/11.02.2015г. на ТП на НОИ - Хасково от осигурителя ,,Крон Секюрити“ ООД, гр. София, станала с Х.М.В. на 05.02.2015г. за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО,настъпила през време и във връзка с извършваната работа – охранител, станала около 18.50 часа на работното място на ищеца- хипермаркет „Лидл България“ ЕООД&КО-КД в гр. Хасково. Разпореждането не било обжалвано по реда на чл 117 КСО, поради което било влязло е сила. От претърпяната трудова злополука ищецът бил с 50 % нетрудоспособност и до сега. Увреждането довело до трайно нарушаване на обичайния начин на живот, тъй като търпял неудобствата да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки, което водело до чувство на вина, че ангажира с грижи близките си /сина си и своя брат/. Ищецът се придвижвал в жилището си с инвалидна количка, която  купил със собствени средства. Изцяло сам заплатил медикаментите и рехабилитацията от личните си средства. Вследствие на тази нетрудоспособност и преживяното, дълго време бил откъснат от обичайната среда на близки и приятели. Освен това към настоящия момент продължавал да търпи болки и страдания, особено при смяна на времето, както и имал нарушение на психоемоционалното му състояние, поради факта, че нямало пълно възстановяване, а инвалидизацията и неработоспособността засилвали чувството му на непълноценност. Посочва още, че след злополуката останал без работа, както и към датата на предявяване на иска не работел. С установяването в случая на трудовата злополука и приемането й като такава с посоченото по-горе разпореждане, възникнало и задължението на работодателя да обезщети пострадалия работник, което не било сторено и до момента. Изложеното обосновавало правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод претърпените от него болки и страдания по установената с Разпореждане № 17758/ 14.04. 2015г. на ТП на НОИ-София град трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 05.02.2015г. до окончателното й изплащане; сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил ищецът и получаваната от него пенсия за инвалидност за периода от 08.09.2015г. до 15.02.2017 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 1 480 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди - за заплащане на комплект 4 мм заключваща кондиларна плака с винтове, ведно със законната лихва върху сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който  заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът счита също, че са налице предпоставките по чл.201, ал.2 от КТ. Оспорва представените от ищеца два броя ТЕЛК решения, с които е установена неработоспособност в размер на 50 %, като прави искане съдът да се произнесе, на основание чл.17 от ГПК, инцидентно по валидността на тези административни актове, а именно – Експертно решение № 2618/08.09.2015г. и Експертно решение №1808/15.08.2016г. Претендира разноски. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 Няма спор между страните, че са се намирали в трудовоправни отношения, възникнали по силата на сключен трудов договор № 3989/08.12.2014г. и Допълнително споразумение № 4215/01.01.2015г., като ищецът е заемал длъжността „охранител“ с място на работа „Крон Секюрити“ ЕООД и работно място: „Лидл България“ ЕООД & КО“ КД - гр.Хасково, бул.“България“. Представен е и самият договор,видно от който е, че ищецът е започнал реално да изпълнява трудовите си функции, считано от 09.12.2014г. Определен е размер на трудовото възнаграждение - 340 лева, а с допълнителното споразумение от 01.01.2015г. същото е увеличено на 360 лева месечно.

 От представената Декларация за трудова злополука № 09-00-03/10.02.2015г. се установява, че на 05.02.2015г. в 18.50 часа е настъпила трудова злополука в хипермаркет „Лидл България и Ко“ КД-гр.Хасково, при която е пострадал  ищецът Х.М.В. , като същата  е настъпила в рамките на работното време на ищеца, което е обхващало времето от 8.00 часа до 12.00 часа и от 13.00 часа до 20.00 часа, както и че станала на обичайното стационарно работно място. Посочено е, че в резултат на настъпилата злополука работникът е получил счупване на долен ляв крайник, в областта на бедрената кост. Изложени са причините за настъпването, а именно наличие на хлъзгаво място от разлята вода и царевични зърна на пода, както и че е станало по време на изпълнение на трудови задължения, изразяващи се в наблюдение и охраняване на периметър от магазина с цел недопускане на кражби и нападения. Декларацията е подадена от работодателя-осигурител до съответното ТП на НОИ. Видно от писмо, изх.№ ТЗ-144 Н7 /24.04.2017г. на ТП на НОИ-София е, че на основание чл.60 от КСО злополуката, станала на 05.02.2015г. с ищеца Х.М.В., е приета за трудова такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, като е било издадено Разпореждане № 17758/14.04.2015г., което не е било обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и е влязло в законна сила.

Проведено е било разследване на трудовата злополука, за което е съставен Протокол № ТЗ-17-3/02.04.2015г. от Комисия на ТП на НОИ-Хасково, която комисия е посочила единствено като лице допуснало нарушения -работодателят. Събраха се и доказателства, че ищецът е бил надлежно инструктиран за безопасност на труда.

В подкрепа на иска си ищецът представи като доказателство Епикриза от отделение по ортопедия  при МБАЛ-Хасково, от което по несъмнен начин се установява, че ищецът е постъпил на 05.02.2015г. около 20.30 мин. в отделението и е изписан на 12.02.2015г., като е посочено в епикризата, че е установено счупване на долния край на бедрената кост, закрито. Извършена е била операция в спешен порядък. След изписването на ищеца от болничното заведение му е бил разрешен отпуск по болест. От представеното ЕР № 2618/08.09.2015г. съдът установи, че на ищеца е била определена 50% степен на работоспособност и степен на увреждане, като е инвалидизиран за срок от една година. Следващото ЕР № 1808/15.08.2016г. отново установява неработоспособност и степен на увреждане на пострадалия в същия обем и отново ищецът е бил трудоустроен за срок още от една година. В същия смисъл е и ЕР № 1533/22.08.2017г., според което ищецът е трудоустроен за още три години. Всички експертни решения са издадени  при спазване на процедурата по издаването им, определеният процент на работоспособност е реален и отговаря на претърпяното увреждане от ищеца. В този смисъл съдът намира, че представените по делото експертни решения са валидни и законосъобразни.

Със Заповед № 4296/12.09.2015г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ-поради взаимно съгласие, трудовите правоотношения между страните са били прекратени.

 При така възприетата фактическа обстановка, според съда се налага първия основен извод, а именно, че са налице основанията на чл.200 от КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя. Налице е настъпила трудова злополука, същата е по време на работа и на самото работно място, като същевременно е установено,че пострадалият работник не е допуснал нарушения на трудовата дисциплина или на правилата за безопасност на труда. Трудовата злополука е установена по надлежния ред и е призната от съответните органи. Установено е по несъмнен начин и увреждане на работника вследствие на така настъпилата трудова злополука. Ето защо, следва да се направи извод, че  предявените искове на посоченото по-горе основание са основателни.

 Спорен остава въпросът обаче относно техния размер. Първата претенция на ищеца е за сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудовата злополука.

От всички представени доказателства, представляващи медицинска документация и Експертни решения на ТЕЛК, съдът счита за безспорно доказано вида на  увреждането - счупване на бедрена кост на долен ляв крайник. В същата насока е и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза с вещо лице Д-р Е., което съдът възприема. От същото се установи, че счупването  на бедрената кост е след получаване на травма, поради което е свързано с изпитване на силни болки и страдания. Причинено е било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на левия крак, а хирургическата намеса е била задължителна. Според в.л. при правилно протичане на оздравителния процес при този тип счупвания срокът на имобилизация е 45-60 дни, а срокът  за нетрудоспособност за физически труд от 4 до 6 месеца. При ищеца нямало данни за настъпили усложнения на травмата. Първоначално пострадалият се е ползвал от помощни средства. Според експерта самият пострадал обаче към момента не е направил всичко зависещо от него, за да бъде свалена металната протеза, която е поставена при оперативната намеса, както и да е провеждал рехабилитация, която била задължителен елемент от лечебната схема при такъв вид счупване. Допълва също, че премахването на тази протеза обаче не е елемент от възстановителния процес, че всичко е индивидуално и че премахването става по предложение на здравните органи и след съгласие на самия пациент. Като краен извод вещото лице твърди, че при такъв вид счупване пострадалият е изпитвал и ще продължава да изпитва болки и страдания, неприятни усещания при физическа умора, при неблагоприятни атмосферни условия и т.н.

По делото съдът разпита като свидетели Д.Д. и А. О., които са били колеги на ищеца. Показанията на тези свидетели са последователни, непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства, и описват настъпването на самата трудова злополука, съответно обясняват причините за нея. Разпитан бе и свид. А. М. - регионален мениджър на ответното дружество. Твърди, че е поддържал връзка с ищеца непосредствено и след злополуката и се надявал той да  подобри здравословното си състояние и да се върне на работа. Посещавал го много често, но според субективната преценка на свидетеля, ищецът сякаш нямал желание да провежда лечение - рехабилитация и балнеолечение и все отлагал, като в крайна сметка се стигнало до прекратяване на трудовия договор, тъй като той не бил в състояние да се върне на работа. Разпитан бе и свид. М.В. - брат на ищеца. Свидетелят М.В. твърди, че брат му живее сам и се налага след злополуката той лично да поеме голяма част от грижите по него, в т.ч. и в домакинството. Ищецът не излизал от къщи, защото не можел да се придвижва сам, поради което брат му пазарувал. След операцията имал много силни болки и му било твърде трудно през първите дни. След това взел от познат количка и така се придвижвал, като движенията му се заключавали до излизане на терасата на жилището. Опитвал се да проведе рехабилитационно лечение, но бил затруднен финансово, а и състоянието не му позволявало да се придвижва сам, а нямало кой да поеме изцяло грижите по него.

При така установената фактическа обстановка, която съдът възприе, намира по несъмнен начин за доказано едно сериозно травматично увреждане на левия крак на работника, който не е възстановил изцяло функциите си и до момента. Или, става въпрос за едно продължително принудително неудобство, за болки и страдания, провеждане на лечение и др., които следва да се възмездят по принципа на пълното и справедливо обезщетение, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл съдът счита, че следва да се присъди сумата от 15 000 лева, с която ще се репарират всички претърпени неимуществени вреди. Казаното от своя страна налага извод, че в останалата част иска до пълния предявен размер от 20 000 лева за неимуществени вреди,като неоснователен ще следва да се отхвърли. Тук е мястото  да се посочи, че съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Според цитирания текст, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. С груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но въпреки това поради лекомислие се е надявал, че той няма да настъпи. В настоящия случай по делото не се събраха доказателства, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Напротив, безспорно е според съда, че същият е изпълнявал служебните си задължения, като е наблюдавал вътрешността на търговския обект. В никакъв случай той не е имал задължение да следи състоянието на пода, още повече, че става въпрос за покрито помещение, в което е нямало как да допусне, че същото е мокро и хлъзгаво. Ето защо, съдът счита, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпването на неблагоприятните последици.

По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 3600 лева, представляваща разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получил ищецът, ако беше здрав и получаваната от него пенсия за инвалидност за периода от 08.09.2015г. до 15.02.2017г. съдът намира следното: Не се спори,че на ищеца е била отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука.  За времето от 09.09.2015г. до 30.06.2016г. този размер е възлизал на сумата 199.42 лева, а за времето от 01.07.2016г. до 28.02.2017г. – 204.60 лева. За точното определяне размера на така предявения иск съдът назначи и изслуша заключение на  съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. К.. То не бе оспорено от страните и съдът го възприема изцяло. Видно от същото е, че за исковия период, а именно от 08.09.2015г. /пенсията е отпусната, считано от 09.09.2015г./ до 15.02.2017г.  размерът на разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил ищецът, ако беше здрав и работеше и размера на отпуснатата пенсия, възлиза на сумата 2816.10 лева. Вещото лице дава заключение и за нетния размер на същата величина, която възлиза на сумата 1432.48 лева. Посочен е и размерът на разликата между нетното трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност за времето от 08.09.2015г. до 12.09.2015г., т.е. за времето от момента на отпускане на пенсията до момента на прекратяване на трудовия договор между страните – 16.85 лева.

 При така установеното съдът намира и този иск за доказан в неговото основание и като такъв ще следва да се уважи. Относно размера на същия  счита, че следва да бъде определен по правилата на чл.228 от КТ, които повеляват, че обезщетенията следва да се изчисляват на база брутното трудово възнаграждение, получено от работника през месеца, предхождащ месеца, през който е възникнало основанието за обезщетение или последното получено от работника пълно месечно брутно трудово възнаграждение. В настоящия случай за база следва да се вземе полученото от работника брутно трудово възнаграждение за м.януари 2015г., което се установява, че е в размер на 364.32 лева. Ето защо, съдът счита, че за целия исков период този иск е доказан в размер на 2816.10 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 3600 лева като неоснователен ще следва да се отхвърли.

По отношение на исковата претенция за сумата от 1480 лева, представляваща също обезщетение за имуществени вреди, съдът намира следното: Ищецът представи като доказателство, че е закупил от „Фарма-Си“ ООД-Хасково Комплект 4,5 мм заключваща кондиларна плака с винтове на обща стойност 1480 лева - Фактура № 552/06.02.2015г. По отношение на така закупената вещ няма съмнение и се доказа от събраната медицинска документация, че е във връзка с претърпяната травма и извършената хирургическа намеса. Нещо повече, дори вещото лице Д-р Е. твърди, че все още не е премахната процесната метална плака. Ето защо, съдът намира, че и този разход представлява щета, претърпяна от ищеца вследствие на настъпилата трудова злополука, поради което също ще следва да бъде обезщетен и с посочената сума.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани до посочените по-горе размери, а именно 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 2816.10 лева - обезщетение за имуществени такива под формата на разлика между трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако беше здрав и получаваната пенсия за инвалидност, както и за сумата 1480 лева, представляваща стойността на закупена метална плака, или общо в размер на 19 296.10 лева.

 С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 154 лева, съобразно уважения размер на исковете, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 772 лева, както и сумата 160 лева – разноски за вещи лица. На ответника също се дължат разноски в размер на 521 лева, платими от ищеца, съразмерно с отхвърлената част на исковете, като при определяне на размера им съдът взе предвид платеното от ответника възнаграждение за адвокат и внесените възнаграждения за вещи лица. Останалите, претендирани от ответника разноски – за пътни разходи на процесуалните му представители и за нощувки на същите, не са разноски по производството по смисъла на чл.78, ал.3 от ГПК и не съставляват деловодни такива.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

ОСЪЖДА „Крон Секюрити“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Лагера“, ул.“Хайдушка поляна“ № 8, ЕИК 20062096, да заплати на Х.М.В., ЕГН **********,***, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 05.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 05.02.2015г. до окончателното й изплащане; сумата 2 816.10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между получаваната от него пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което би получил, ако беше здрав и работеше, за периода от 08.09.2015г. до 15.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2017г. до окончателното им изплащане и сумата 1480 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляваща разходи за закупуване на  кондиларна плака, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.02.2017г. до окончателното й изплащане, като иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 20 000 лева и за имуществени такива до пълния предявен размер от 5080 лева, като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.

 ОСЪЖДА  „Крон Секюрити“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Лагера“, ул.“Хайдушка поляна“ № 8, ЕИК 20062096, да заплати на Х.М.В., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1 154  лева, съобразно уважения размер на исковете.

ОСЪЖДА Х.М.В., ЕГН **********,***, да заплати на „Крон Секюрити“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Лагера“, ул.“Хайдушка поляна“ № 8, ЕИК 20062096, направените по делото разноски в размер на 521 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА  „Крон Секюрити“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Лагера“, ул.“Хайдушка поляна“ № 8, ЕИК 20062096, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 772 лева, както и сумата 160 лева – разноски за вещи лица.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.