Р Е Ш Е Н И Е № 684

10.11.2017г., гр. Хасково

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския  районен  съд               Трети граждански състав 

на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                      Съдия: Нели Иванова            

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №349 по описа за 2017г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

                        

Предявен е от Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С., със съдебен адрес ***, адв.кантора „***************”, против Ф.Ф.А. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че гаранционен фонд на основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ изплатил по щета №110839/02.09.2011г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 675лв. при условията на съпричиняване на вредоносния резултат за увреден при ПТП, настъпило на 10.08.2011г., л.а.“**********“ с **********, собственост на М.М.М.. Виновен за катастрофата бил ответникът, който неправоспособен управлявайки л.а.“********“ с ********, собственост на Ф. Х. А., предприел маневра за обратен завой в нарушение на пътната маркировка и ударил неправилно изпреварващото го МПС, като причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.249 вр.чл.259 от КЗ/отм./, сега чл.461 вр.чл.483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но до подаване на исковата молба задължението не било погасено. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД и чл.258 ал.7 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 675лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №110839/02.09.2011г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.А.З.Х. депозира отговор на исковата молба, в който сочи, че предявения иск се явява допустим, но изцяло неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Прави възражение за изтекла погасителна давност на 10.08.2016г. Оспорва твърденията, че ответникът е уведомен за изплатената от ищеца сума. Оспорва наличието на причинно следствена връзка между противоправното поведение на ответника е настъпилия вредоносен резултат, в това число и вината на ответника за настъпването на ПТП.   

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:  

         Видно от протокол за ПТП от 10.08.2011г. на същата дата в резултат на предприемане на маневра „завой в обратна посока“ автомобил №1 се удря в неправилно изпреварващия го автомобил №2, след което се установява, че втория автомобил е управляван от лице без свидетелство за правоуправление. Във връзка с настъпилото ПТП на ответника са съставени 2бр. актове за установяване на административно нарушение и наказателни постановления, влезли в законна сила на 10.08.2012г. Образувана е щета в Гаранционен фонд, по която е извършен доклад, сочещ, че нанесените вреди възлизат на сумата от 689,50лв. Същевременно заключителната техническа експертиза от 02.09.2011г. изчислява размера на нанесените вреди на 675лв. Именно тази сума от 675лв. е изплатена като обезщетение за нанесените вреди на М.М.М.с преводно нареждане от 10.10.2012г. До ответника е изпратена регресна покана на 06.11.2012г., върната с отбелязване на известието-обратна разписка, че лицето се намира в Турция.

         За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и обективно дадено. Според вещото лице, размерът на общата сума за пълното възстановяване на увредения автомобил до състоянието, в което е бил към датата на ПТП – 10.08.2011г. е 5498лв. В нея било отразено овехтяване 60% на автомобилните детайли, но въпреки това била по-голяма от действителната му стойност към същия момент. По тази причина щетата била определена като тотална, което означава, че автомобилът не подлежи на възстановяване и стойността на щетата 1350лв. се определя като част от действителната му стойност към същия момент.    

         При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск :

         По несъмнен начин се установи, че на 10.08.2011г. в резултат на предприемане на маневра „завой в обратна посока“ увреденият автомобил се е ударил в неправилно изпреварващия го автомобил, управляван от ответника. Вследствие на този удар ответникът причинил процесното ПТП, в резултат на което са получени описаните увреждания по автомобила, за който е образувана щетата. От данните по делото се установи също така, че ответникът е управлявал автомобила, причинил ПТП-то, без да притежава свидетелство за управление на МПС. По безспорен начин се установи също така, че на увреденото лице е изплатено обезщетение от Гаранционен фонд в размер на 675лв. с преводно нареждане от 10.10.2012г. При тези данни по делото съдът намира, че са налице законовите основания Гаранционния фонд да заплати на  увредения обезщетение и съответно да встъпи в правата на последния срещу причинителя на произшествието. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявения от ищеца регресен иск се явява основателен и доказан, както по основание, така и по размер. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност преди предявяване на иска. Изрично законодателят е предвидил, че давността за регресните искове тече от датата на извършеното от застрахователя плащане на увреденото лице. Ето защо, като начална дата на давността в случая следва да се вземе предвид датата на плащането – 10.10.2012г. Безспорно към датата на предявяване на иска – 10.02.2017г. все още не е изтекъл предвидения 5-годишен давностен срок за погасяване на претенциите по регресния иск. Наред с това следва да се има предвид липсата на ангажирани в обратната насока доказателства от ответната страна.

         Предвид гореизложените съображения съдът счита, че иска с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ следва да се уважи в пълния предявен размер.

         Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 55лв. – държавна такса; 200лв. – депозит за вещо лице и 300лв. – възнаграждение за особен представител или общо 555лв.

                   Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА Ф.Ф.А. с ЕГН:********** ***, да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С., сумата от 675лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по щета №110839/02.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10.02.2017г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер общо на 555лв.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

                                                           

                                              СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.