Р Е Ш Е Н И Е № 700

16.11.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на седемнадесети октомври                                  две хиляди и седемнадесета         година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№302 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание иск чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и във вр.с чл.286, ал.1 от ТЗ – установителен иск за съществуване на вземане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че на 23.06.2011г. ответникът сключил с ОББ АД договор за потребителски кредит, като на длъжника били предоставени 621,00 лева. Ответникът се задължил да върне парите с уговорена лихва за срок, на 36 месечни анюитетни вноски. Ответникът не изпълнявал поетите договорни условия и преустановил плащанията по кредита от 20.07.2011г. На основание чл.11 от договорените условия крайният срок за погасяване на цялото задължение бил 20.06.2014г. На 04.12.2015г. между банката и ищеца бил сключен договор за цесия за вземането на ответника. В изпълнение на задължението си цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Изпратено било уведомително писмо, но пратката се върнала непотърсена от адресата. В настоящото производство считат, че следва да се връчи писменото уведомление за цесия, приложено към исковата молба. Подали заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.№2310/2016г. на ХРС имало издадена заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение по заповедното производство. Искат да се признае за установено, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 621,00 лева, представляващи главница по кредит, 519,89 лева, представляващи договорна лихва по кредита от 20.07.2011г. до 20.06.2014г., и 56,25 лева, представляващи законна лихва от 05.12.2015г. до 25.10.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане. Искат ответникът да бъде осъден да заплати направените в заповедното и исковото производство разноски.

            В срока за отговор ответникът счита исковете като недопустими и неоснователни. Не можел да прецени дали исковата молба била подадена в едномесечен срок след съобщение за възражението в заповедното производство. Нямал отношения с ищеца и не счита същия за свои кредитор. Не бил уведомяван за договор за цесия от 04.12.2015г., за да бил породил този договор правно действие по отношение на длъжника. А и нещо повече – в самата искова молба имало такова твърдение. Дори и това да било така, то към момента на издаване на заповедта на 01.11.2016г. не било настъпило действието на цесията и ищецът не можел да се легитимира да търси вземане, което към този момент не притежавал. Без значение било изричното пълномощно, тъй като заявлението не било от името на банката, поради което счита, че заповедта била издадена без правно основание и този порок не можел да се санира. Искът бил погасен по давност. Длъжникът не изпълнявал поетите задължения според изложеното в исковата молба от 20.07.2011г. и изпаднал в забава, а крайният срок бил 20.06.2014г. Така не било ясно защо има твърдение, че на 20.07.20111г. преустановил плащания по кредита, след като нямало никакви погасявания от страна на ответника. Кредитът ставал съгласно чл.21 от договора предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане на две вноски. Счита, че на 20.08.2011г. кредитът бил станал предсрочно изискуем без да бъде уведомяван длъжника. От този момент започвала да тече 5 годишна погасителна давност за главницата и 3 годишна за лихвите. Ако се приемело, че са периодични плащания, то давността била 3 годишна. Независимо от това на 20.08.2016г. била изтекла 5 годишната давност за главницата и искът следвало да бъде отхвърлен. А също и за лихвите.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Договор за потребителски кредит на 23.06.2011г. страните се споразумели и ответникът да получи на 27.06.2011г. сума от 621 лева от ОББ АД. Съгласно другите уговорки между страните дължимият лихвен процент бил 14%, олихвяването било ежемесечно с годишен процент разход – 15,52, а общата сума, която следвало да се върне – 789,31 лева, при издължаване на 36 месечни вноски, включващи главница, лихви и съответна такса за управление и обслужване – всяка анюитетна вноска по 21,32 лева, считано от 20.07.2011г. на всяко 20-то число от съответния месец. Уговорено било изплащане и на застраховка.

С договор за прехвърляне на вземане от 04.12.2015г. ОББ АД прехвърля вземания на ищеца, като съгласно т.5.2 купувачът бил упълномощен от продавача да уведомява длъжниците за прехвърляне на тяхното вземане съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. С приложение №1 към Приемно-предавателен протокол към договора от 04.12.2015г. се установява, че е ищецът е кредитор по вземане към ответника, като прехвърленото вземане било за главница по кредит от 24.06.2011г. и общ размер на задължението – 1140,89 лева. Посочено било, че нямало изпълнение по кредита, съдлъжник и гарант.

С писмо – без датата, представляващ ищеца и първоначалния кредитор уведомяват ответника за извършеното прехвърляне на вземането му - л.5 от делото. По делото са представи известие за доставяне до ответника на пратка, видно от което пратката не е потърсена.

Назначената по делото експертиза, изгответна компетентно и безпристрастно от вещото лице и възприета напълно от съда, и в заключение установява, че на ответника е предоставен кредит от 621 лева, като размерът на договорната лихва, изчислена за просрочието с наказателна лихва, бил 519,89 лева, а общо дължимата сума – 1197,14 лева, като се включва и сума за законна лихва след прехвърляне на вземането – 56,25 лева. Вещото лице установява и че длъжникът не е заплатил нито една вноска в изпълнение на задължението си.

Видно от приложеното ч.гр.д. №2310/2016г. на РС Хасково по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение  №1104/01.11.2016г. на парично задължение срещу ответника – длъжник в заповедното производство. Освен за сумите, предмет на настоящото исково производство, в заповедното производство съдът се е произнесъл и относно направените в заповедното производство разноски, както и по искането за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението и го е уважил.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като след възражението от длъжника съобщението по чл.415 от ГПК е получено от ищеца – кредитор, и в едномесечния срок е предявена исковата молба.

Всички събрани по делото доказателства водят до единствения възможен извод, че  между банката и ответника е съществувала облигационна обвързаност, както и това обстоятелство не е спорно. Няма спор и относно обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща месечната погасителна вноска, както и не се спори, че няма плащане дори и по първата вноска. Не е спорно и че падежът на цялото вземане е на 20.06.2014г., както и няма твърдения от ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане. С оглед посочената от ответника дата на изискуемост на кредита - 20.08.2011г., при условията на предсрочност, следва да се има предвид не само, че ищецът няма твърдение за предсрочна изискуемост, но и ТР № 4/2014г. ВКС, съгласно което, ако кредиторът иска да упражни своето потестативно право да търси изпълнение на цялото вземане преди края на срока на договора, е необходимо да уведоми за това длъжника, като изявлението му следва да е получено преди сезиране на заповедния съд. Така независимо, че страните са уговорили при просрочие на месечни вноски вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер, кредиторът е дължал съобщение за това на длъжника, а като няма доказателства за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост, то не следва да се приеме, че е доказано твърдението на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на 20.08.2011г.

Спорно е дали ответникът е редовно уведомен при условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД за прехърляне на вземането, както и дали ако е уведомен за ищеца са породени права като купувач на процесното вземане и кредитор на ответника. Спорно е и дали вземането за главница и лихва е погасено по давност.

От събраните писмени доказателства съдът прави извод, че задължението на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането е изпълнено. Действително длъжникът не е бил уведомен до образуване на настоящото производство, но при получаване на съдебните книжа същият е получил и уведомлението от л.5 за прехвърляне на вземането. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и следва на основание чл.188, ал.3 от ГПК да се съобрази при решаване на делото. Поради това процесната цесия има действие между настоящите страни и тъй като ответникът не твърди да е извършил изпълнение на задължението си, то ищецът има право да търси това вземане и да ангажира отговорността на ответника.

По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се има предвид, че същата е 5 годишна по отношение на главницата, тъй като е приложим общият давностен срок при наличие на едно неделимо плащане и частични плащания при изпълнение на задължението, поето от ответника. Уговореното връщане на сумата на погасителни вноски на определени дани не превръща тези вноски в периодични плащания, за да се приложи разпоредбата на чл.111, б.В от ЗЗД. Договореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява съгласие по чл.66 от ЗЗД от кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части, което не превръща съглашението в такова с периодично изпълнение. Изпълнението на договора е следвало да се осъществи с ежемесечни погасителни вноски в рамките на 36 месеца с последна падежна дата 20.06.2014г. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК -31.10.2016г., срокът на договора е изтекъл. Към 20.06.2014г. задължение на длъжника е да върне получената парична сума, ведно с лихвите, който са уговорени. Когато кредитът не е обявен за предсрочно изискуем,  следва да се съобрази, че кредиторът не може да иска плащане веднага, не може да откаже да приеме частични плащания, предвид уговорката за разсрочено плащане, но длъжникът не е освободен от задължението да изпълни точно до края на срока на договора. Искът е предявен на 31.10.2016 г. – при подаване на заявлението в заповедното производство, с оглед което не е изтекъл петгодишния давностен срок, считано от 20.06.2014г.  Така предявеният иск относно главното вземане е основателен и ответникът следва да заплати сумата от 621 лева – главница по договора за кредит.

Върху доказаната сума за главница от 519,89 лева ще бъде дължима лихва за забава, но следва да се има предвид и приложението на 3-годишната кратка давност, т.е. лихвата ще бъде дължима само за три години преди завеждане на иска, считано от 31.10.2016г. Като не е изпълнил задължението си в срок, ответникът дължи лихва за забава съответно на установен размер и условия – чл.1, ал.1 и 2 от договора във вр. с чл.4 от същия, и за претендиран период. В тази насока и на основание чл.162 от ГПК съдът служебно изчисли размера на дължимата лихва с общодостъпна програма – http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, на обща сума 201,40 лева. За периода от 20.07.2011г. до 30.10.2013г. и над размера до пълния предявен от 519,89 лева искът е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.

Претендираната сума за законна лихва върху главницата за периода след сключване на договора за цесия от 05.12.2015г. до 25.10.2016г. е изчислена от вещото лице и е в търсения размер от 56,25 лева, и тъй като е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, то следва да бъде уважен иска изцяло.  

Така доказаните суми са дължими и ведно със законна лихва върху главницата, считано от завеждане на делото в заповедното производство – 31.10.2016г.

Дължими ще бъдат и така определените от съда в заповедното производство разноски, както и направените в настоящото, съобразно посоченото искане в списъка с разноски – общо претендирани 580 лева, но съразмерно на уважената част сумата следва да бъде определена – общо 425,72 лева.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Ж.П., ЕГН **********, че дължи на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК 200644029 – гр.София, сумата от 621,00 лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит от 23.06.2011г., ведно с договорна лихва за забава 201,40 лева, считано от 31.10.2013г. до 20.06.2014г., ведно със законната лихва за забава 56,25 лева, считано от 05.12.2015г. до 25.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заповедното производство – 31.10.2016г., до окончателно изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска над посочената сума за договорна лихва до пълния предявен размер от 519,89 лева, както и за периода за договорна лихва от 20.07.2011г. до 30.10.2013г. като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Л.Ж.П., ЕГН **********, да заплати на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК 200644029 – гр.София, направените разноски в заповедното и исковото производство общо 425,72 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

                                                                           Съдия:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Д.С.