Р Е Ш Е Н И Е № 720

23.11.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти граждански                                          състав

на двадесет и четвърти октомври                      две хиляди и седемнадесета    година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№446 по описа за  2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.286 от ТЗ – установителен иск за съществуване на вземане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че на 16.01.2012г. между страните бил сключен договор за кредит 55013, като кредитополучателят получил 5630 евро, със срок на погасяване – 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка – 16.01.2012г. Уговорили и че погасяването щяло да бъде на равни анюитетни месечни погасителни вноски, включващи лихва и главница в размер на всяка – 52,30 евро, както и конкретизирали начисляването на договорната лихва в чл.3 от договора. Между страните били подписани 4 броя последващи анекси. По време на действието на кредита кредитополучателят изпаднала в забава към ищеца за изпълнение на задълженията си за заплащане на дължимите погасителни вноски по други договори, сключени между страните – договор за кредит за ремонт от 29.11.2012г. и договор за потребителски кредит от 06.06.2008г. Въз основа на това неизпълнение банката обявила договорите за предсрочно изискуеми. Предсрочно изискуем бил и кредита от 16.01.2012г., тъй като съгласно разпоредбата на чл.20 от същия банката имала право да обяви за предсрочно изискуеми задълженията по всички кредити, дори кредитополучателят да е в неизпълнение на един или няколко от тях. На ответника била връчена покана за изпълнение на 31.10.2014г., а посредством тази покана кредитът бил обявен изцяло за предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 08.11.2014г., тъй като това била датата на която ответникът имал възможност да извърши доброволно плащане съгласно дадения в поканата 7-дневен срок. Допълнително уточняват, че предсрочната изискуемост на процесния договор настъпила във връзка с предрочната изискуемост по друг кредит, а именно – този от 29.11.2012г., по който ищцата имала 11 погасителни вноски, които не били издължени. Независимо от това кредитополучателят не погасил задължението си банката по кредита от 16.01.2012г. така ответната страна отговаряла за заплащане на непогасения остатък от главница в размер на 3927,86 евро за периода от 08.11.2014г. до 13.11.2014г. и договорна лихва от 3,01 евро за същия период. Поискали издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, но ответникът възразил. Искат да се признае за установено, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 3927,86 евро, представляващи главница по кредит от 16.01.2012г., и 3,01 евро, представляващи договорна лихва за периода от 08.11.2014г. до 13.11.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда по ч.гр.д.№2356/2014г. на ХРС до окончателно плащане, както и да заплати направените в заповедното и исковото производство разноски.

            Ответникът депозира отговор, като оспорва предявения иск. Твърди, че между страните има сключени още два договора, като по договора, предмет на друго производство по гр.д.№448/2015г. на ХРС, имало клауза за предрочна изискуемост, ако по другите кредити имало неизпълнение. По договора предмет на настоящото дело била изряден платец. Излага обстоятелства свързани със здравословното състояние на ответника – претърпяна операция през 2013г., последващо влошено състояние, постоянно лечение за изминалия период, поради което настъпила неработоспособност. В този смисъл счита, че била налице невъзможност за ответника да изпълни задължението си по договора поради причина, която не можела да се вмени във вина – тежко заболяване. Иска да бъде освободена от такси и разноски в настоящото производство.  Излага обстоятелства и в тази посока – поради заболяване не работи и не реализира доходи, притежава жилище от 57 кв.м., което било единственото и жилище. Определена била нетрудоспособност повече от 80%, но все още не била получила група инвалидност и пенсия. Била самотна майка, с едно дете в трети клас, за което се грижела сама.

В с.з. представителят на ответницата твърди, че продължават да са изрядни при изпълнението на процесния договор, като внасят дължимите суми. Правят възражение, че е налице невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

  Видно от Договор за потребителски кредит №55013, ведно с анексите към него, същият е сключен между ищеца - в качеството на кредитор, и ответницата – като кредитополучател, за сума от 5630 евро. Страните са уговорили равни месечни вноски от по 52,30 евро за 240 лева, който включвали част от главницата и лихви. Съгласно чл.20 от договора страните са постигнали съгласие  при непогасяване на вноска по други договори между тях или между банката и лице, свързано по смисъла на ЗКИ с кредитополучателя, банката по своя преценка за обяви изцяло и предсрочно изискуем който и да е от тези кредити или всички.

С нотариална покана относно договор за кредит от 29.11.2012г. и от 16.01.2012г., връчена на 31.10.2014г., и нотариална покана относно договор за кредит от 06.06.2008г., връчена на 31.10.2014г., банката е обявила предсрочна изискуемост на посочените кредити. Същите са представени като доказателства по делото и се установява, че договорът от 29.11.2012г. е сключен от банката и ответницата за сума от 12 540 лева, а другият договор от 06.06.2008г. е между банката, ответницата и трето лице, което също е кредитополучател, заедно с ответницата, на сума от  5 632 евро. С оглед установяване дължимите суми между страните са представени извлечения от сметката, по която са правени погасявания по процесния договор, както и извлечение от сметката след обявяване на предсрочната изискуемост.

С влязло в сила решение на 16.05.2017г. /гр.д.№447/2015г. на ХРС/ е признато за установено между същите страни дължимост на сумите за главница и лихви, ведно с дължими такси, по договора от 29.11.2012г.

С влязло в сила решение на 03.02.2016г. /гр.д.№448/2015г. на ХРС/ е признато за установено между същите страни дължимост на сумите за главница и лихви, ведно с дължими такси, по договора от 06.06.2008г.

По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, по която съдът приема заключението за компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява, че сумата от5630 евро е преведена на ответницата. Задълженията по кредита били погасявани до 10.11.2014г., а размерът на погасената част към тази дата била 1702,14 евро – главница и 1230,68 евро – лихви, а общо – 2932,82 евро. Към датата на образуване на заповедното производство – 13.11.2014г., размерът на остатъчното задължение по договора от 16.01.2012г. бил общо 3930,87 евро, от които 3927,86 евро – главница, и 3,01 евро – лихви. На 31.01.2017г. тези суми били издължени от кредитополучателя, поради което към момента на изготвяне на експертизата ответницата била погасила всички дължими вноски за главница и лихви в общ размер от 3930,87 евро.

Видно от приложеното ч.гр.д. №2356/2014г. на Хасковски РС по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №1169/20.11.2014г. на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу ответницата – длъжник в заповедното производство. Заявлението е постъпило в съда на 13.11.2014г., като съдът е уважил искането и за законна лихва върху главницата, считано от тази дата, ведно и с разноските – 153,76 лева д.т. и 598,90 лева – адв. възнаграждение. По молба на ищеца е образувано изпълнително производство за процесните суми, както и е изпратена покана за доброволно изпълнение.

 При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Искът е допустим поради установеното приключило заповедно производство между банката кредитор и ответницата за същото вземане. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, а кредиторът е предявил настоящия иск в законовия едномесечен срок.

Безспорно е че ответницата е кредитополучател на сумата по процесния договор от 16.01.2012г., както и че между същите страни има други два договора за кредит от 29.11.2012г. и от 06.06.2008г. Не съществува спор между страните, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост, но ответницата оспорва, че кредитът е следвало да бъде обявен като предсрочно изискуем, тъй като своевременно изпълнявала задълженията си по него. Доколкото страните не спорят и относно обстоятелството, че договорът от 29.11.2012г. е обявен за предрочно изискуем и е бил предмет на разглеждане по гр.д.№447/2015г., приключило с влязло в сила решение за признаване дължимоста на сумите по договора, то съдът намира възражението за липсата на предсрочна изискуемост на договора от 06.01.2012г. за неоснователно. Страните са се споразумели, че при неизпълнение на задълженията за погасителни вноски по всеки от договорите между тях, то банката има право да обяви предсрочна изискуемост на всички договори – чл.20 от договора. За настъпващата предсрочна изискуемост банката е уведомила кредитополучателя, поради което и дължимата сума по договора е станала изискуема.

 Дължимите между страните суми са напълно доказани със заключението на вещото лице по назначената експертиза и съвпадат изцяло по размер с търсените суми в заповедното производство.

Но от заключението на вещото лице се установи, че дължимите суми са били заплатени след завеждане на настоящото исково производство. Така като се има предвид направеното погасяване на претендираните вземания – на 31.01.2017г., то исковете да бъдат заплатени са неоснователни. Обстоятелството, че сумите за дължима лихва и главница са заплатени, не променя обаче извода за дължимост на законната лихва върху главниците към момента на завеждане на делото. Така независимо, че е доброволно погасено основното вземане, то ответникът остава да дължи сумата, която е законна лихва за забава след предявяване на иска, респ. завеждане на заповедното производство – 13.11.2014г. Няма искане от ищеца за прекратяване на производството поради направен отказ или оттегляне на исковете за дължимите суми като главница и лихви за забава, и съдът дължи произнасяне, като те следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като се доказа по безспорен начин изпълнението в хода на делото. В частта на дължимата законна лихва върху установената по размер сума, дължими по процесната фактура, искът е основателен и напълно доказан. Законната лихва ще бъде дължима за периода от постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК – 13.11.2014г. до окончателното изплащане, и ще се изчислява върху главницата, като нейният конкретен размер бил могъл да се определи в евентуално бъдещо изпълнително производство или по съгласие между страните.

По направените разноски в настоящото исково производство и заповедното съдът намира, че са дължими и ответникът следва да понесе тяхната тежест, но съобразно уважената част. Като се има предвид, че исковете са отхвърлени, но е уважено искането за законна лихва, което не е с определен размер,  то направените разноските са 50 лева за държавна такса, 74 лева – възнаграждение за вещо лице, както и 199,63 лева – възнаграждение за адвокат. Този размер съдът определя като отчита, че предявените искове са два, ведно и с уваженото искане за законна лихва – три, а минималният размер на дължима такса за образувано производство е 50 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от АД ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ – гр.София, ул.Околовръстен път 260, ЕИК 000694749, срещу И.М.К., ЕГН **********,***, искове да се признае за установено, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 3927,86 евро, представляващи главница по кредит от 16.01.2012г., и 3,01 евро, представляващи договорна лихва за периода от 08.11.2014г. до 13.11.2014г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.2356/2014г. на ХРС, като неоснователни.

ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на АД ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ – гр.София, ул.Околовръстен път 260, ЕИК 000694749, законна лихва върху главницата от 3927,86 евро, считано от 13.11.2014г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на АД ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ – гр.София, ул.Околовръстен път 260, ЕИК 000694749, направените в исковото и заповедното производство разноски от 50 лева за държавна такса, 74 лева – възнаграждение за вещо лице, както и 199,63 лева – възнаграждение за адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.