М О Т И В И:

 

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК, във връзка с чл.78а НК.

Постъпило е Постановление от 08.09.2017 година на Прокурор при Районна прокуратура  - Хасково, в което се сочи, че срещу обвиняемия Е.М.М. е образувано досъдебно  производство 635/2017г. по описа на РУ на МВР - Хасково за извършено престъпление по чл.345 ал.2,вр.ал.1  от НК. Събраните на досъдебното производство доказателства установявали по категоричен и безспорен начин извършването на престъплението от обвиняемия. Последния не бил осъждан за престъпление от общ характер, не бил освобождаван от наказателна отговорност  по раздел ІV на глава VІІІ от НК, а от деянието нямало причинени имуществени вреди, поради което целите на наказанието можели да се постигнат и с налагане на административно наказание. И тъй като в случая били налице предпоставките на чл.78а от НК, прокурорът предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.

На досъдебното производство обвиняемия признава вината си ,като се възползва от правото да  даде обяснения  относно извършеното деяние. В съдебното производство не оспорва отразените в постановлението фактически положения и не желае събирането на нови доказателства. Признава вината си и изразява критично отношение към извършеното деяние.

Служебният защитник на обвиняемия адв.К.Я. в хода на съдебните прения навежда доводите  за  това, че  извършеното деяние  осъществява признаците на  административно нарушение,поради което обвиняемия  следва да бъде оправдан. Възражения  от страна на защитата  се релевират и  за малозначителност на  деянието и приложимост на  разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Обвиняемият Е.М.М. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен  месторабота „*** ********" - гр.Хасково-общ работник, с адрес за призоваване: гр.Хасково, ул. „*****" ** и  неосъждан.

          Към 05.07.2017 г. обвиняемият Е.М.М. притежавал мотопед, марка „***" с рама : *****************.Според собствените му обяснения мотопедът   закупил на 02.07.2017г. от неустановено по делото лице за сумата от 360 лв.,като покупко-продажбата на МПС не била оформена с писмен договор  .  По отношение на това моторно превозно средство (и всички други МПС) разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДв.П) въвежда задължение спрямо водачите на МПС да управляват същите по пътната мрежа на страната само след като същите бъдат регистрирани и при тази регистрация им се поставят табели с регистрационен номер на определените за това места (неизпълнението на това задължение е инкриминирано в нормата на чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК). Въпреки ,че не бил  регистриран и съответно нямал  табели с регистрационен номер на 05.07.2017 г.около 17:40 часа, в гр.Хасково, по ул. „Правда" обв.Е.М. управлявал въпросният мотопед, марка „***" с рама : *****************. В посоченото време и място  обвиняемият  бил спрян за проверка от свидетелите С. Т. и Г. А.-полицейски служители при сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-гр.Хасково. Същите установили самоличността на водача, който не представил българско свидетелство за  регистрация на МПС, а австрийско свидетелство за регистрация на превозното средство в две части с *********.Посоченият в процесното свидетелството за регистрация идентификационен номер на мотопеда (номер на рама) съвпадал с този установен/проверен на място от полицейските служители  досежно мотопеда, управляван от обв.М.. Полицейските служители извършили справка, която потвърдила, че мотопеда не е регистриран в РБългария. Пред полицейските служители обвиняемия заявил , че е закупил мотопеда от непознато нему лице от пазара в гр.Димитровград. На обв.Е.М. бил съставен и  АУАН с бланков 008746/05.07.2017 г. за нарушения по чл.140, ал.1 и чл.150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В хода на раследването  било установено, че въпросния мотопед е бил регистриран в Австрия за периода 12.10.2007 г. - 06.10.2010 г. с регистрационни табели с номер: ******* на името на W. H. P., роден на *** г. с адрес-**********, като регистрацията е била прекратена, а мотопеда не е бил обявен за издирване.

 Така изложената  фактическа обстановка, а така също и извършеното престъпление се доказва по безспорен и категоричен начин от обясненията на обвиняемия,показанията на разпитаните по БП  свидетели С. Т. и Г. Г. , приложените справки  от  сектор „ПП" при ОД на  МВР – Хасково и  другите доказателства по делото , приобщени по реда на чл.283   от НПК.

              При така изяснената фактическа обстановка от обективна  страна обв.Е.М.  е осъществил деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно:  на 05.07.2017 г. в гр.Хасково управлявал МПС –мотопед, марка „***" с рама : *****************,което не  е регистрирано по надлежния ред. На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на мотопед, марка „***" с рама : ***************** в движение и придвижването му в пространството в гр. Хасково по ул."Правда", представлява "управление" на МПС по смисъла на закона. На следващо място от обективна страна, няма спор, че мотопед, марка „***" с рама : *****************, който обвиняемият е управлявал е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата

, съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл. 2 от Наредбата - МПС задължително се представят за регистрация от секторите "Пътна-полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал.1, лично да представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация /чл. 9 от Наредбата/ и се предоставят табели с регистрационен номер/ чл. 10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на местата, определени от производителя (съгласно чл. 10, ал.7 от Наредбата - на мотоциклетите табела с регистрационен номер се поставя само отзад). В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от писмото от ОДМВР-Хасково , а и от признанието на самия обвиняем - мотопедът  никога не е бил регистриран на територията на страната, респективно за него не са издавани регистрационни табели.

Като цяло между страните няма спор, че деянието на обвиняемия осъществява от обективна и субективна страна признаците на вмененото му престъпление. Възраженията  от страна на защита се съсредоточава около това, дали въпреки това, с оглед обществената му опасност, деянието не е "малозначително", респективно дали не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. В Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право (чл. 9, ал.2 НК), не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Както е известно, конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите обстоятелства  по настоящото дело не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете както личността на обвиняемия, като част от преценката за самата обществена опасност на престъплението, така и конкретиката на самото деяние.

В случая обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност за извършени престъпления от общ или частен характер ,както и  по отношение на него в информационния масив на ОД на МВР-Хасково няма заведени криминалистически регистрации. Обвиняемият обаче  е неправоспособен водач,като никога не му е издавано свидетелство за управление на МПС ,което  се явява отегчаващо отговорността на деянието  обстоятелство, което по мнение на съда завишава степента на обществена опасност на реализираното престъпление и не може да бъде пренебрегнато. Обвиняемия е санкциониран  два пъти за нарушения на ЗДвП , като  в сравнително кратък период  през 2016 год . му е  издаден електронен фиш за налагане на глоба  за управление на МПС с превишена скорост , което говори, че процесното деяние  не е инцидентно в живота му .Управлението на моторното превозно средство от неправоспособен водач  по няколко от улиците на градската среда с цел предвижване  от дома му на ул.“********  до  работното му място на ********** в рамките на работния ден не позволява излагането на сериозни и убедителни съждения за малозначителност на деянието, независимо от разстоянието на придвижване , подбудите за управление на мотопеда  и времето на извършване на престъплението. В обобщение съдът счита, че управлението на  МПС от изначално неправоспособен водач  и то в населено място -  по време, когато се предполага, че по улиците се движат  хора  и превозни средства разкрива сравнително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, и води до извода, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

В допълнение към горното, настоящият състав следва да посочи и че в случая се касае за формално престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика осъществяването на признаците на престъплението от обективна и субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици. По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата обществените нагласи са особено чувствителни към недисциплинирани водачи, поради което обвиняемият е следвало да прояви повече усърдие при изпълнение на задълженията си като водач - или да регистрира мотопеда  си по надлежния ред, или да не управлява същия по улиците.В случая не са доказани никакви наистина важни/непредвидени обстоятелства, които да са налагали управлението на нерегистрирания мотопед като обвиняемият да не е имал друга възможност, освен да го използва (примерно спешно предвижване до болнично заведение и т.н.).

На последно място, във връзка с доводите на защитника за  това, че в случая се касае до административно нарушение, съдът следва да посочи следното:

При анализ на нормите на ЗДвП и НК се установява, че административна отговорност за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е предвидена в разпоредбата на чл. 140, ал.1 вр. с чл. 175 ЗДвП. Същевременно с изменение на наказателния закон от 29.11.2016 г. е предвидена втора алинея на чл. 345 НК, съгласно която е криминализирано и управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.Безспорно е, че от м.декември 2016 г. едно и също деяние /управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред/ е както административно нарушение, така и престъпление .Съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вкл. и чл. 70, б. "г" от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателно-правната репресия най-интензивно въздейства върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Изрично в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно Решение 3/22.12.2015 г. на ВКС. Предвид горното - приоритет има наказателно-правната норма, поради което и обвиняемият М.  следва да носи отговорност съгласно разпоредбата на чл. 345, ал.2 НК. Само за пълнота - пак съгласно принципните постановки на горепосоченото тълкувателно решение - ако съдът признае обвиняемия за невиновен (примерно поради прилагане на чл. 9, ал.2 НК), поради забраната "non bis in idem" - в последствие той не разполага с възможността да изпрати преписката на административнонаказващия орган за налагане на административно наказание, поради което и така предложения от защитника подход би бил незаконосъобразен.

От субективна страна обвиняемият е осъществил престъплението с пряк умисъл - въпреки, че е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че мотопедът не е регистриран и поради това обстоятелство не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, го е привел в движение и го е управлявал из град Хасково до спирането му от полицейските служители.

След като прецени тежестта на деянието и данните за обвиняемия, съдът счита, че са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК.  За извършеното  престъпление  по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, според действащата към момента на деянието редакция на текста /обн. ДВ бр.95/2016г./ се предвижда наказание лишаване от свобода до една  година или глоба от 500 лв. до 1000 лв. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер  и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Престъплението по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК е на просто извършване и не са причинени имуществени вреди. В този смисъл, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба. При определяне размера на наказанието, съдът  се съобрази с материалното и имотно  състояние на обвиняемия, както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства -  чисто съдебно минало, добри характеристични данни, пълните обяснения и съдействие  на  досъдебното производство, относно извършеното деяние, изразеното съжаление и критично отношение към извършеното деяние. Имайки предвид   тежестта на деянието, съдът счита, че  наказанието “глоба”  следва да бъде определено, според предвиденото  от разпоредбата на  чл.78 а от НК, в минимален  размер на  1000  лв . С така наложеното  по вид и размер  наказание съдът счита, че целите на личната и генерална превенция ще бъдат постигнати. Липсва  юридическо основание за приложение на нормата на  чл. 78а, ал. 5 НК, с оглед предвиденото в  текста на чл. 345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, защото  освен наказанието глоба в съответната наказваща норма от Особената част на НК е предвидено и друго по - тежко по вид наказание - лишаване от свобода.

     Мотивиран така,съдът постанови решението си.

                                                    Съдия:  /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.