Н.о.х.д. №944/2017 год. на ХРС

 

МОТИВИ:

 

         Обвинението срещу подсъдимия Г.Ю.С. ЕГН **********, роден на ***г*** е повдигнато за това, че на 08.10.2010г. в землището на с.Гълъбец, обл.Хасково, отнел чужда движима вещ, която не била под постоянен надзор, а именно – теле /юница/ на стойност 1 100 лв., от владението на Н.С.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.2 вр.чл.194 ал.1 от НК.

       Районна прокуратура - Хасково поддържат обвинението. Пледират за налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което следвало да се отложи на осн.чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. Следвало да се уважи предявения граждански иск от пострадалия собственик на отнетото теле. С оглед чл.189 ал.3 от НК подсъдимият следвало да бъде осъден да заплати разноските по делото.

        Предявен е и граждански иск от Н.С.Х. ЕГН ********** *** против Г.Ю.С. ЕГН ********** *** по чл.45 от ЗЗД за сумата в размер на 1 100 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на кражбата, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.

        Подсъдимият Г.Ю.С., редовно призован, не се явява и не взема становище по повдигнатото му обвинение. Производството протече по реда на чл.269 от НПК.

        Защитникът на подсъдимия сочи, че С. бил неосъждан, на досъдебното производство признавал за извършеното престъпление и съжалявал за стореното. Голяма част от парите, получени от продажбата на откраднатото теле подсъдимият дал на дъщеря си, която по това време била студентка. Защитникът пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което с оглед чл.66 ал.1 от НК следвало да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Предоставя на съда по предявения граждански иск. 

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна, изложеното в обвинителния акт, а именно:

        Пострадалият Н.С.Х. ***, притежавал теле (юница). Животното било женско, на две години и четири месеца, червеникав цвят, с ушна марка BG920090. Тежало около 400 кг.

        На 08.10.2010г. Н.С.Х. извел животното и го оставил да пасе на около 200 м. от края на селото, в землището на от с.Гълъбец, обл.Хасково. Завързал го със синджир. По-късно същият ден - около 11 часа, оставил кофа с вода на животното.

        Към 08.10.2010г. подсъдимият Г.Ю.С. ***, при родителите си. Сутринта тръгнал към гр.Хасково, но в края на селото видял теле (юница), оставено на паша.

        Решил да го отнеме и да го продаде, тъй като му трябвали пари. Подсъдимият хванал животното за синджира и го повел в посока с.Широко поле, обл.Хасково, където живеел негов познат - свидетеля С.М.Д..

        Г.С. завързал животното близо до пътя от гр.Хасково за гр.Кърждали. Мястото избрал така, че телето да не се вижда от пътя. След това отишъл при С.М.Д. и го помолил да остави в неговия имот животното. Казал, че му го е дал за продажба негов познат, тъй като нямало къде да го гледа. Затова и тъй като той самият нямал място, помолил свидетеля да остави животното при него. Д. се съгласил, а също така и подсъдимият пренощувал в дома на свидетеля.

        На 09.10.2000г. Г.Ю.С. и С.М.Д. пристигнали в гр.Хасково, за да се опитат да продадат животното. Подсъдимият се свързал с Б.Ф. ***, който купувал животни за месарските магазини на сина си и внука си. Предложили му животното, но Б.Ф.М. поискал да го види. С микробус на последния отишли до с.Широко поле, обл.Хасково, М. харесал животното и го натоварил на микробуса си. В гр.Хасково платил на подсъдимия 660 лв.

        Парите подсъдимият използвал за собствени нужди.

        През това време, на 08.10.2010г., след като не намерил телето си, Н.С.Х. започнал да го търси. Намерил мястото, където животното било вързано. След като не намерил самото животно, уведомил полицейските органи.

        Случаят бил възложен на полицай K.K., който установил, че подсъдимия е автор на кражбата.

        От извършената по производството оценъчна експертиза се установява, че стойността на теле (юница) с посочените данни, е била 1 100 лв. към момента на извършване на деянието.

        Подсъдимият не е осъждан.

        Тази фактическа обстановка не се оспорва от защитата. Тя се установява и от разпита на свидетелите, извършената по делото оценъчна експертиза и от писмените доказателства.

       При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

       Подсъдимият Г.Ю.С. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1 т.2 вр.чл.194 ал.1 от НК, като на 08.10.2010г. в землището на с.Гълъбец, обл.Хасково, отнел чужда движима вещ, която не била под постоянен надзор, а именно – теле /юница/ на стойност 1 100 лв., от владението на Н.С.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

        Съгл.ППВС №6/1971г., по н.д.№3/71г., кражбата се квалифицира по т.2 на чл.195 ал.1 от НК, когато предмет на престъплението са вещи, които по обичай, по естество, по предназначение или поради наложилите се обстоятелства са били оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това, къде се намират те.

        В тази връзка животното, оставено на паша в полето е именно такава вещ.

         От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл -  подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно настъпването на обществено опасните последици.

        Кражбата поначало е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл.

        Подсъдимият е неосъждан.

        В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :

        Съставът на чл.195 ал.1 т.2 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” в размер от 1 – до 10 години. Съставът на престъплението има специален минимум. Съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства в конкретния случай. Като такива съдът цени оказаното съдействие на органите от подсъдимия, изразеното критично отношение, чистото съдебно минало, липсата на криминални регистрации, ниската правна култура, затрудненото финансово положение на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Ето защо съдът счете, че при определяне на наказанието следва да приложи чл.55 от НК и тъй като има специален минимум – чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът слезе под установения в закона минимален размер и определи наказанието на подсъдимия в интервала 3 месеца – 12 месеца. Съдът счете, че в цитирания интервал наказанието следва да се определи над абсолютния минимум от 3 месеца и под средата – а именно 5 месеца „лишаване от свобода“. Тъй като подсъдимият е неосъждан и целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективно изпълнение на наказанието, съдът приложи чл.66 ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказанието, с изпитателен срок от 3 години.

        С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

        Гражданския иск по чл.45 от ЗЗД е основателен. Пострадалият собственик на откраднатото теле Н.С.Х., претендира неговата равностойност, която според оценителната експертиза е 1 100 лв. Това е и претенцията по гражданския иск. Ето защо същият следва да се уважи изцяло, така, както е предявен, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.

        С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 40 лв.

        Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                                      Районен съдия : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.