М О Т И В И

към присъда №56/04.10.2017 година, постановена по

НОХД № 817/2017 година по описа на РС-Хасково

 

           

Районна прокуратура /РП/ – Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимата А.А.К. с ЕГН **********, родена на *** ***, български гражданин, ромка, без образование,осъждана, неомъжена, безработна,живуща ***, за това, че в периода м. април 2015 година до м.май 2017 година включително, в с. У., Х., след като е осъдена с Решение № 513/ 23.07.2014 година на Районен съд - Хасково, постановено по гражданско дело № 668/2014 година по описа на РС-Хасково и влязло в законна сила на 12.08.2014 година да издържа свои низходящи, а именно сина си К.М.К. роден на *** година , дъщеря си К.М.К.-родена на *** година и дъщеря си В.М.К.- родена на *** година , като им заплаща месечна издръжка в размер на 85 лева за всяко едно от трите деца, съзнателно не е изпълнила задължението си за повече от две вноски 13 месечни вноски по 255 лева и 13 месечни вноски по 170 лева , възлизащи общо на сумата от 5525 лева , като деянието е извършено повторно - Престъпление по чл.183 ал.4 вр ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК.

В с.з. РП-Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начина от събраните по делото доказателства. Според прокурора, в случая съдът следвало да  наложи на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода ” за срок от около 6 месеца, чието изпълнение на осн.чл.66, ал.1 от НК следвало да се отложи за изпитателен срок от три години. Следвало да се наложи и комулативно предвиденото наказание „Общиствено порицание“.

            Подсъдимата А.А.К., признава  изцяло фактите,  изложени в  обстоятелствената част на обвинителния акт  и  вината си. В последната си дума изказва съжалени, като заявява, че не е плащал издръжка на децата си поради  материално затруднение, произтичащи от факта, че е безработна и има и други деца. Твърди в последната си дума, че ще си търси работа вчужбина и ще започне да плаща издръжката на децата си.

            В тази връзка служебният защитник на подсъдимия адв. Р. пледира при индивидуализация  на наказанието  за  подзащитната му да се отчетат направените от нея самопризнания на фактите от обвинението, като с оглед това, че подзащитната му иска да си търси работа в чужбина за да плаща издръжката си иска съдът да и наложи наказание „Лишаване от свобода ” за минимален срок , чието изпълнение на осн.чл.66, ал.1 от НК следвало да се отложи за изпитателен срок от три години.

   По делото не е предявен за съвместно разглеждане граждански иск.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: подсъдимата А.К. ***, Старозагорска област. През 1996 година до 2012 година подс.К. заживява на семейни начала в с.У.,Х. област със свид.М.К.А. /л.44/. От съвместното им съжителство им се родили трие деца, а именно: св. К.М.К., роден на ***г.,/л.45/ св. К.М.К., родена на ***г./л.46/ и св. В.М.К., родена на ***г./л.47/. Трите деца били припознати от баща им - св. М.К.А.. Фактическото съжителство между двамата родители било прекратено на 09.12.2012г., когато подс.А.К. напуснала св. М.А., респ. трите си деца и отишла да живее в с. Г., общ. Ч., обл. С. З., ( в. М.А. се надявал майката на децата му да се завърне при последните в с. Узунджово, общ. Хасково, но това не се случило. През 2014г. св. А. инициирал образуване на гр. дело от Районен съд - Хасково по повод издръжката на трите деца. С влязло в законна сила на 12.08.2014 година Решение № 513/23.07.2014г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр. дело № 668/2014 г. по описа на PC - Хасково ,/л.22-24/ съдът предоставил упражняването на родителските права върху родените от съжителството между св. М.А. и подс. А.К. три деца на бащата - св. М.А., а майката - подс. А.К. била осъдена да издържа своите низходящи, а именно: сина си К.М.К., роден па 07.05.19981., дъщеря си К.М.К., родена на ***г. и дъщеря си В.М.К., родена на ***г., като им заплаща месечна издръжка в размер на 85.00 лв. /осемдесет и пет лева/ за всяко едно от трите деца, чрез техния баща и законен представител св. М.К.А. ***. След постановяване на горепосочения съдебен акт, с който подс. А.К. била запозната, св. М.К.А. продължил да живее с трите си деца в с. У., общ. Х., обл. Х.. От влизане в сила на Решение № 513/23.07.2014г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр. дело № 668/2014 г. по описа на PC - Хасково, а именно от 12.08.2014г., подс. А.К. не изпълнявала своето задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на 85.00 лв. /осемдесет и пет лева/ на всяко едно от трите си деца: св. К.М.К., св. К.М.К. и св. В.М.К., съгласно цитираното по-горе Решение на PC - гр. Хасково.

По тези съображения св. М.А. депозирал жалба в РП - гр. Хасково. Видно от приложената справка за съдимост на подс.К./л. 127/ е, че същата с присъда № 39 / 26.06.2015 година по НОХД №357/2015 година по описа на РС-Хасково подсъдимата е осъдена за деяние по чл.183 ал.1 от НК за неизпълнение на задължението си издръжка за периода от септември 2014 година до м март 2015 година. От влизане на съдебното решение в законна сила, както и след влизане на присъдата на РС-Хасково в сила подс.А.К. продължила да не изпълнява задължението си да плаща издръжка на децата си.  На 07.05.2016 г. свид.К.М.К. навършил пълнолетие и задължението на подс. А.К. за заплащане на издръжка, съгласно цитираното по-горе решение, отпаднало. Останало задължението на подс. А.К. да заплаща издръжка за своите низходящи-дъщери си К.М.К., родена на ***г. и дъщеря си В.М.К., родена на ***г., като им заплаща месечна издръжка в размер на 85.00 ш. /осемдесет и пет лева/ за всяко едно от тях,съгласно предвиденото в Решение № 513 / 23.07.2014 година,постановено по гр.дело № 668/2014 година по описа на РС-Хасково. Под предлог, че не притежава парични средства подс.А.К. продължила да не заплаща издръжка като не изпълнила задължението си за заплащане на дължимата издръжка в периода м.април 201 5 година до м май 201 7 година в с.У. ,Х. област включително за трите си деца както следва спрямо своите низходящи, а именно: сина си - св. К.М.К. и дъщерите си - св. К.М.К. и св. В.М.К., в размер на повече от две месечни вноски за всяко едно от трите деца, а именно: 13 месечни вноски по ,всяка от които в размер от по 85.00 лева,възлизащи на сумата от 255 лева,както и 13 месечни вноски по 170 лева,възлизащи на сумата or 170 лева ,възлизащи общо на стойността 5525 лева, като деянието е извършено повторно-след като обв.К. е осъдена в влязла в законна сила присъда за деяние по чл. 183 ал. 1 от НК и в срока по чл.28 от НК.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа и на приобщените  по ДП доказателства, а именно: протоколите за разпит на свидетели, протокол за разпит на обвиняем, както и от останалия приложен към делото доказателствен материал – Решение Решение № 513/ 23.07.2014 година на Районен съд - Хасково, постановено по гражданско дело № 668/2014 година по описа на РС-Хасково и влязло в законна сила на 12.08.2014 година,  справка за съдимост, характеристични данни, както и от самопризнанията на подсъдимата в съдебната фаза и признанието на фактите и обстоятелствата описани в обвинителният акт.

Поради горното и съдът прие за установено от обективна страна, че подсъдимата А.А.К. с ЕГН ********** в периода м. април 2015 година до м.май 2017 година включително, в с. У., Х. , след като е осъдена с Решение № 513/ 23.07.2014 година на Районен съд - Хасково, постановено по гражданско дело № 668/2014 година по описа на РС-Хасково и влязло в законна сила на 12.08.2014 година да издържа свои низходящи, а именно сина си К.М.К. роден на *** година , дъщеря си К.М.К.-родена на *** година и дъщеря си В.М.К.- родена на *** година , като им заплаща месечна издръжка в размер на 85 лева за всяко едно от трите деца, съзнателно не е изпълнила задължението си за повече от две вноски 13 месечни вноски по 255 лева и 13 месечни вноски по 170 лева , възлизащи общо на сумата от 5525 лева , като деянието е извършено повторно – което представлява престъпление по чл.183 ал.4 вр ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК.

Престъплението е извършено при пряк умисъл, тъй като обвиняемата е съзнавал, че в следствие на нейното бездействие ще се стигне до неизбежното неплащане на издръжка и е искала настъпването на този резултат - чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК.

  Във връзка с горното съдът държи да отбележи,че от събраните  и описани по горе доказателства по безспорен начин се доказва  по делото, че подсъдимата е извършила престъплението за което е предадена на съд. Всички свидетели в хода на досъдебното производство са категорични, че тя не е заплащала на децата си дължимите съгласно съдебното решение издръжки, за посочените в обвинението срокове.  Последното не се отрича и от самата подсъдима, напротив тя сочи и причината поради която не плаща издръжка, а именно че няма доходи. Неплащането на горните издръжки се потвърждава и от самопризнанията на подсъдимата дадени в съдебното производство, а и от признаването на фактите описани в обвинителният акт. Всичко това налага извода, че подсъдимата е извършила престъплението за което и е повдигнато обвинение.

  При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието от досъдебната фаза, спомогнало за разкриване на престъплението, съжалението на подсъдимата, че не е в състояние да помага на децата си защото е безработна. Като отегчаващи отговорността обстоятелство се явява  продължителният период на неизплатената издръжка, както и нейната висока стойност, което е поставило в изключително тежко състояние децата. Отегчаващо обстоятелство е и предишното осъждане на подсъдимата и то отново за неплащане на издръжка, както и лошите и характеристични данни.  Поради горното съдът определи наказанието при  баланс между  смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и при приложението на чл.54 от НК, наложи на подс. А.А.К. наказание „Лишаване от свобода” за срок от  4 /четири/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години, наложи на подсъдимата  и наказание „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез обявяването на съдържанието на присъдата на видно място в сградата на кметството в с.Г., община Ч., обл.С..

Така индивидуализираните по вид и размер наказания, наложени на подсъдимата, съдът счете, че ще съдействат за поправянето на подсъдимата и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на същата, така и по отношение на останалите членове на обществото – чл.36 ал.1 от НК.   

                  Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

                                                                                             Районен съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.