А.н.д. № 816 / 2017 год. на ХРС

 

МОТИВИ:

 

       Обвинението срещу подсъдимия Д.В.Н. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 03.05.2017г., в гр.Хасково, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*********“ с ДК№*********, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му за същото деяние по административен ред, с Наказателно постановление №16-1253-001774/06.12.2016г. и Наказателно постановление №16-1253-001670/19.12.2016г. и двете на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, влезли в законна сила на 01.03.2017г. - престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

       РП-Хасково редовно уведомени, не се явяват и не вземат становище.

       Подсъдимият Д.Н. не се признава за виновен и е не е съгласен с изложената в Постановлението по чл.78а от НК, фактическа обстановка. Дава обяснения. Н. работел като монтьор, занимавал се с ремонт на автомобили в автосервиз, който се намирал на ул. „******” № **. Пред сервиза имало спряна кола, на базата на която неоснователно му написали акт. Автомобилът бил с блокиран двигател, подсъдимият трябвало да го ремонтира. Влезли две цивилни момчета. Впоследствие Н. разбрал, че са от Криминална полиция. Момчетата му казали, че трябвало да му напишат акт за управление на автомобила. Този автомобил бил на клиент, бил оставен пред сервиза от сутринта. Д.Н., като дошъл, автомобилът бил пред сервиза. Автомобилът бил с блокиран двигател и го докарали с дърпане на буксир чрез въже и бил оставен. Автомобилът на двете момчета, които били от Криминална полиция,  бил на отсрещната страна на улицата, червена Астра, частна на вид, нямала обозначения за полицейска кола. Те му поискали документ за самоличност и му казали, че трябва да му съставят акт за управление на автомобил. Подсъдимият не възразил, казал им, че е невъзможно, попитал на базата на какво, а те му казали, че бил управлявал тази кола, те го били видели. Н. твърди, че не го били спирали нито с палка, нито със звуков сигнал, нито по друг начин. Подсъдимият си бил в сервиза.

       Защитникът на подсъдимия пледира за оправдаване на Д.Н.. Алтернативно иска от съда, ако приеме, че Н. е виновен по повдигнатото му обвинение, да му наложи минимално наказание – глоба в минималния размер.

       Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възприе фактическата обстановка, изложена в постановлението по чл.78а от НК, а именно :

       От справките приложени по делото на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково е видно, че подсъдимият Д.В.Н. е имал издадено СУМПС с № 263161130 валидно от 12.10.2004г. - до 27.09.2014г.

        След този момент не му е било издавано друго СУМПС.

        Същия подал заявление за подновяване на свидетелството му за правоуправление на 28.03.2017г., но обработката на заявлението му била прекратена и същото било анулирано, като ново СУМПС на лицето не е било издадено, тъй като Н. не е заплатил дължимите глоби, каквото е изискването на чл.159 ал.2 от ЗДвП.

        Междувременно и след 27.09.2014г. подсъдимият Д.Н. продължил да управлява МПС, въпреки че е нямал валидно СУМПС.

        За това му нарушение на ЗДвП е наказван по административен ред с Наказателно постановление №16-1253- 001774/06.12.2016г. и Наказателно постановление №16-1253-001670/19.12.2016г. и двете издадени от Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково и двете влезли в законна сила на 01.03.2017г. и постановени съответно за нарушения по чл.150а ал.1 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, както и по чл.150 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство без да е правоспособен водач.

        Наказателните постановления са му били връчени лично и подсъдимият е знаел за тях.

        На 03.05.2017г., след обяд, свидетелите П.Й.П., С.В.С. и В.С.Д. - полицейски служители в РУ на МВР Хасково били на работа и се намирали на ул."Иглика" в гр.Хасково, до Финансово-стопанската гимназия.

        Тогава видели, че по ул."Иглика", в посока бул. "Никола Радев" се движи лек автомобил марка "*********", с ДК № *********.

        Автомобилът спрял на около 2-3 метра от тях.

        Никой от полицейските служители не е подавал знак за спиране на водача на автомобила.    

        При спирането на автомобила на пътното платно, полицейските служители забелязали, че водача е сам в него. Решили да извършат проверка на същия и се приближили към него. Легитимирали се и поискали документите на водача за проверка. Същия представил лична карта.

        При извършената проверка на място било констатирано, че автомобилът се управлява от подсъдимия Д.В.Н.. Последният не представил свидетелство за правоуправление, като документите на автомобила били изрядни.

        Подсъдимият заявил, че няма свидетелство за правоуправление, тъй като валидността на неговото СУМПС е изтекла и той е направил постъпки за подновяването му, но не му е било издадено ново, тъй като нямал пари да плати натрупаните глоби за различни нарушения по ЗДвП.

        След установяването на тези обстоятелства било потърсено съдействие от колеги от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково. На място се отзовали свидетелите В.Д.Г. и К.Й.В. - мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково.

        При извършената проверка от тях в системата на МВР се установило, че Д.Н. е с изтекло свидетелство за правоуправление и има наложени административни наказания за това, поради което св.В. му съставил акт за установяване на административно нарушение №675690/03.05.2017г. по чл.150а от ЗДвП.

        Тази фактическа обстановка съдът възприе на базата на писмените доказателства и разпита на св.П.Й.П., св.С.В.С., св.В.С.Д., св.В.Д.Г. и св.К.Й.В.. Всички те дават еднопосочни, логически-последователни, взаимно-допълващи се показания, които са в унисон с останалите доказателства по делото, включително и писмените и по тази причина съдът ги кредитира изцяло.

        От друга страна стоят обясненията на подсъдимия и показанията на сина му – св.Б.В.Д.Н., които изграждат една защитна версия. От една страна обясненията на подсъдимия са и средство за защита, за което той не носи отговорност, така че изграждането на такава версия още от досъдебното производство е обяснимо. От друга страна близката родствена връзка между подсъдимия и св.Б.В.Д.Н. карат съда да подходи с резерви към показанията на този свидетел, които са дадени с обясним стремеж за съхранение на близък – собствения му баща. Ето защо съдът не ги кредитира.

        На края стоят и показанията на св.А.Р. и св.П. П.. Единият разказва, че при спрян автомобил „****“ пред сервиза полицаите дошли и поискали документите на подсъдимия, а П. разказва, че автомобилът „*********“ го бутнали вътре в гаража, заедно с Д.Н. около 17-18 часа същия ден. Показанията тези двамата свидетели разкриват факти, които са по-късно настъпили и макар да индицират версията на подсъдимия, не могат да бъдат еднозначен и сигурен източник по главния факт на делото– управлявал ли е Д.Н. ***, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*********“ с ДК№*********.

        Ако изцяло се кредитират показанията на св.П. П., пак няма пречка Д. да е управлявал автомобила сутринта – това, че са го бутнали вътре в гаража в 17-18 часа същия ден не доказва с абсолютна сигурност, че автомобилът е бил напълно негоден да се движи на собствен ход сутринта.

 

        Показанията на св.А.Р. задълбочават противоречието.

        Този свидетел твърди, че лекият автомобил през сервиза „*********“ бил „мисля, че беше с блокирал двигател..“ и след това „даже аз му помогнах да го бутнем в гаража..“

        Съдът си задава въпроса – колко пъти автомобилът „*********“ е бил бутан вътре в гаража?

        Ако се вземат показанията на св.Р. и св.П. – 2 пъти.

        Веднъж Р. го е бутнал в гаража предиобяд и после следобяд в 17-18 часа – П. и той го е бутнал в гаража?!?

        Ако Р. го е бутнал преди това, то следобяд в 17 часа е нямало нужда автомобилът да се бута пак в гаража, защото вече е бил вътре…?!

        Съдът не дава вяра на тези двама свидетели.

        Приятелските чувства към подсъдимия нямат отношение към обективната истина по делото.

        Подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван по чл.78а от НК и няма криминални регистрации.

        При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият Д.В.Н. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК, като на 03.05.2017г., в гр.Хасково, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*********“ с ДК№*********, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му за същото деяние по административен ред, с Наказателно постановление №16-1253-001774/06.12.2016г. и Наказателно постановление №16-1253-001670/19.12.2016г. и двете на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, влезли в законна сила на 01.03.2017г.

        От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

        Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието – че шофира, без изобщо някога да е бил правоспособен водач и то след като вече е бил наказван по административен ред за това с НП, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно него.

        В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :

        Като прецени събраните по делото доказателства, степентта на обществената опасност на извършеното престъпление, както и данните за личността на подсъдимия, съдът прие пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – липсата на криминални регистрации и контакти с криминален контингент, добрите характеристични данни. Тъй като подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, няма невъзстановени съставомерни вреди и за деянието се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 2 години,  разпоредбата на чл.78а от НК е приложима в конкретния случай. Ето защо съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба”.   

        При определяне на размера на глобата съдът прие превес на смекчаващите вината обстоятелства, както бе отбелязано по-горе и определи размера на глобата под средата и на минимума – а именно „глоба” в размер на 1000 лв.     

        С така наложените наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

        Воден от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                                                     Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.