М  О  Т  И  В  И

 

към Присъда № 60 от 18.10.2017г.на Районен съд – Хасково по НОХД № 438 по описа за 2017 година.

 

               Против подсъдимия К.Ж.К., със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова, че в град Хасково, в периода от месец юни 2016г. до месец декември 2016г., включително, след като е осъден с Определение  №465/12.04.2016г. на Районен съд  - Хасково, постановено по гражданско  дело №307/2016г., в сила от 12.04.2016г., съзнателно не изпълнил задължението си да издържа свой низходящ, а именно сина си М. К.К. с ЕГН: ********** в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни  вноски по 105 лева всяка от тях,  общо за сумата от 735 лева - престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

              Подсъдимият дава обяснения в хода на съдебното следствие, като заявява желание да се ползва от привилегирования състав на закона, поради  изплащане на дължимата сума за издръжка, предмет на обвинението. В последната си дума моли да не му бъде налагано наказание.

              Районна прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия във вида, в който е повдигнато, като правна квалификация на деянието, което счита за доказано по категоричен и несъмнен начин. Представителят на обвинителната власт пледира  подсъдимия  да бъде признат  за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, но поради  плащане на дължимата сума за издръжка до приключване на съдебното следствие и липсата на настъпили други вредни последици, на основание чл.183 ал.3 от НК да не му бъде налагано наказание.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с обясненията на подсъдимия, приема за установено следното:

            Подсъдимият К.Ж.К. и пострадалата Д.М.М. имали връзка, от която на 26.04.2012г. се родил синът им М. К.К.. Отношенията между родителите не се развили добре и двамата се разделили, като малолетното дете М.К. продължило да живее с майка си – пострадалата Д.М.. С Определение №465/12.04.2016г. на Районен съд гр.Хасково по гражданско дело №307/2016г., влязло в сила от 12.04.2016г., била одобрена спогодба между подсъдимия К.Ж.К. и пострадалата Д.М.М., съгласно която подсъдимият К.Ж.К. бил осъден да заплаща на пострадалата Д.М.М., като майка и законен представител на малолетното дете М. К.К., месечна издръжка за детето в размер на 105 лв. С Определението била присъдена и издръжка за една година преди завеждането на иска, както и бил определен  редът на изплащане на вноските. След влизането в сила на Определението на Районен съд – Хасково, подсъдимият К. заплатил на пострадалата М., като майка и законен представител на малолетното им дете М.К., две месечни вноски за издръжка на детето – едната по банков път, а другата в брой. От месец юни 2016г. до месец декември 2016г., включително подсъдимият К. не заплатил нито една месечна вноска за издръжка на детето си М. К.К..

            По делото е постъпило заявление с вх. № 22457 от 02.10.2017г., подадено от пострадалата Д.М.М., в което заявява, че подсъдимият К.Ж.К. е платил  изцяло дължимата сума в размер на 750 лева.  Горното обстоятелство се потвърждава и от обясненията  на подсъдимия К., в които  заявява, че е платил на пострадалата М. сумата от 750 лева, дължима за месечни вноски за издръжка на детето М. К. за периода от месец юни 2016г. до месец декември 2016г., който е и предмет на обвинението.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателстваобясненията на подсъдимия К.К., показанията, както и от приобщените на основание чл.283 от НПК писмени материали, събрани на досъдебното производство и тези, събрани в хода на съдебното следствие. Изпълнението  на задължението за издръжка за периода  от месец юни 2016г. до месец декември 2016г. от страна на подсъдимия се доказва от постъпилото по делото заявление от пострадалата Д.М.М., както и от обясненията  на подсъдимия К.Ж.К..

           Възприетата от съда фактическа обстановка налага  следните наказателноправни изводи:                     

           От обективна и субективна страна безспорно се установи, че подсъдимият К.Ж.К. е осъществил изпълнителното деяние на чл.183 ал.1 от НК, като за периода от месец юни 2016г. до месец декември 2016г., включително, в гр. Хасково, след като е осъден с Определение № 465/12.04.2016г. на Районен съд - Хасково по гражданско дело № 307/2016г., в сила от 12.04.2016г., съзнателно не изпълнил задължението си да издържа свой низходящ, а именно сина си М.К.К. с ЕГН: ********** в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни  вноски  на обща сума 735 лева.

           От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че в следствие на неговото бездействие ще се стигне до неизбежното неплащане на издръжка.

           Причина за извършване на деянието от подсъдимия е липсата на отговорност при изпълнение на задължението за издръжка.

           Признавайки го за виновен в извършване на гореописаното престъпление, съдът не наложи наказание на подсъдимия, като прие, че в случая са налице кумулативно предвидените предпоставки  на  разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. Това е така, защото до приключване на съдебното следствие подсъдимият К. е изпълнил задължението си  за издръжка за периода от месец юни 2016г. до месец декември 2016г., включително, като е изплатил на пострадалата Д.М.М., в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете М. К. цялата сума, предмет на обвинението, от деянието не са  настъпили други вредни последици, както и  срещу него не е било образувано до настоящия момент друго наказателно производство по чл.183 ал.1 от НК.

          Тъй като по делото не са направени  разноски, такива и не следва да бъдат присъждани.

           Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.  

                                     

 

 

                                                                     Съдия:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

 Секретар: Ц.С.