МОТИВИ към Присъда 55 от 03.10.2017 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 339 по описа за 2017 година.

 

 

          Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия А.Р.А. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс за това, че на 13.10.2016 г. в град Хасково управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел  „Голф“, с рег. *****, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му за същото деяние по административен ред с НП № 15-5319-000367/30.10.2015 г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково, влязло в сила на 06.01.2016 г.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и излага конкретни съображения относно доказаността и съставомерността на деянието. Подлага на обстоен анализ доказателствените източници и конкретно гласните доказателства, като аргументира кои следва да бъдат кредитирани с доверие от съда при обосноваване на фактическите изводи и кои не, акцентирайки на констатирани вътрешни противоречия в показания на свидетелите, подкрепящи определена защитна теза на подсъдимия и мотивите за това. По отношение на наказанието, предлага на съда то да бъде определено при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс, под установения специален минимум от една година по отношение на наказанието „лишаване от свобода“, като с налагането му за срок от 6 месеца, и при ефективното му изтърпяване, щели да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК и по счита, че по същия начин е необходимо да бъде процедирано и по отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, което предлага да бъде индивидуализирано в размер на 300 лева.

          Защитникът на подсъдимия А.Р.А. *** – адв. Д.Г. *** пледира подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, доколкото не бил осъществил процесното управление на МПС в момента на извършване на проверката и следователно не било осъществено изпълнителното деяние, като също аргументира теза защо съдът следва да даде вяра не на изложеното от полицейските служители и в частност на очевидеца в лицето на свид. Д.Т., а на другата група свидетели, формирала се въз основа насочеността на показанията им по отношение на главния факт, свързан с процесното управление на МПС. Моли съда да бъде постановена присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

          Подсъдимият А.Р.А. ***, редовно призован не се явява пред съда при новото разглеждане на делото след отмяната на постановената по НОХД № 1339/2016 г. по описа на РС – Хасково – с Решение № 84 от 01.03.2017 г., постановено по ВНОХД № 10 по описа  на ОС – Хасково за 2017 г., за да заяви становище по обвинението и да даде обяснения по случая, като тези дадени пред орган на досъдебното производство са приобщени в съдебна фаза чрез прочитането им на законово основание – чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият А.Р.А. е роден на *** ***, ЕГН: **********.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. 877, издадена от Районен съд – Хасково на 14.10.2016 г. подсъдимият А.Р.А. *** е многократно осъждан, като самостоятелно значение за произнасянето по настоящото дело имат осъжданията на подсъдимия за деяния, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол, а именно: с Присъда № 348/27.06.2011 г. по НОХД № 231/2011 г. на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 13.07.2011 г., с която на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54, ал.1 от НК му е наложено „лишаване от свобода“ за срок от три месеца при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 100 лева и с Определение № 52/04.06.2015 г., с което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 418/2015 г. на Районен съд – Хасково и на основание чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност една година и осем месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност една година и осем месеца, с периодичност на явяване два пъти седмично и „глоба“ в размер на 100 лева. За тези му деяния не е реабилитиран. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че по отношение на същия има данни за криминални регистрации. В подадената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подписана от подсъдимия, последният сочи, че не получава доходи от трудова дейност, не притежава недвижими имоти и регистрирани на негово име моторни превозни средства, като семейството му се състои от него самия.

          От приложената справка за нарушител/водач, издадена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково се установява, че на името на подс. А.Р.А. *** няма издадено СУМПС, но по отношение на същия са регистрирани многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата, в това число и по чл. 150 от Закона за движението по пътищата.

          С Наказателно постановление № 15-5319-000367/30.10.2015.2016 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково по отношение на подсъдимия А.Р.А. била ангажирана за деяния, осъществени на 02.10.2015 г. административнонаказателната отговорност за нарушения по чл. 150 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, като съответно на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 предл. 1, чл. 185 и чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП са му били наложени административни наказания „глоба“ за всяко от визираните нарушения. Цитираното  наказателно постановление било връчено лично на подс. А.Р.А. на 29.12.2015 г., според отбелязването в приложената разписка. Издаденото и връчено наказателно постановление не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила на 06.01.2016 г.

          На инкриминираната дата - 13.10.2016 г. свидетелят Д.Р.Т. - полицейски служител в РУ на МВР Хасково, бил на работа за времето от 07.00 часа до 19.00 часа, като пеши патрул в района на Автогара - Хасково. В около 12.30 часа на същата дата бил застанал на ул. „Узунджово“ в гр.Хасково, в близост до магазин за рибни продукти, откъдето имал видимост към сградата на автогарата, местата за паркиране зад нея, както и към навлизащите по ул. „Узунджово“ автомобили, когато забелязал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *****, който навлязъл от булевард „Стефан Стамболов“ в град Хасково и продължил по ул. „Узунджово“. Автомобилът се приближил до сградата на автогарата, подминал я и тръгнал да завива наляво. В това време автомобилът бил на разстояние от около петнадесет метра от мястото, на което бил застанал свид. Д.Т. и той имал ясна видимост към водача на автомобила, още повече, че времето било ясно и слънчево. Направило му впечатление, че същият управлявал превозното средство без предпазен колан и когато спрял с автомобила на едно от паркоместата зад сградата на автогарата, свид. Т. решил да извърши проверка. Автомобилът бил паркиран със задната част към сградата и така свид. Д.Т. продължавал да има ясна видимост към водача. Възприел, че от задната част на автомобила излезли три жени – установени впоследствие в лицето на свидетелите Ф.Б.М., З.А.А. и Р.М.А. и се насочили към аптека „Гален“ да закупят медикаменти. Същите преди това били посетили спешна медицинска помощ в град Хасково във връзка със заболяване на свид. Ф. М. и били насочени да потърсят такава помощ град Пловдив. В автомобила останал само водачът, а свидетелят Д.Т. се насочил към него, като през цялото време поддържал визуален контакт с водача, но когато се приближил на около два-три метра от автомобила, последният излязъл от него. Тогава свидетелят Д.Т. се представил и поискал документите му за проверка - лична карта, свидетелство за управление на МПС и тези, отнасящи се до превозното средство - регистрационен талон на автомобила. Подсъдимият А.А. извадил от жабката на автомобила свидетелство за регистрация на МПС и го представил пред свид. Д.Т., като му обяснил, че автомобилът не се води на негово име, но го бил закупил за сумата от 400 лева. В хода на проверката обаче, подс. А.А. не представил лична карта и свидетелство за управление на МПС, но заявил пред свид. Д.Т. трите си имена и датата на раждане, а въз основа на тези данни, първият извършил справка с оперативния дежурен при РУ на МВР Хасково. Въз основа на тази справка, свид. Т. установил, че водачът на процесното моторно превозно средство е А.Р.А., ЕГН: ********** ***, както и че на негово име нямало издадено валидно свидетелство за управление на МПС. В резултат поискал съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.

          Междувременно трите жени, слезли преди това от автомобила, а именно свидетелите Ф.Б.М., З.А.А. и Р.М.А. се върнали до него. Като видели, че подс. А.А. разговаря с полицейски служител, се приближили до тях, и едновременно започнали да обясняват, че едната от тях била много болна и затова помолили подс. А.А. да ги закара до болницата и не споменали нищо за трето лице, а самият подсъдим също не отрекъл този факт. Тогава свид. Д.Т. отпратил жените да си тръгват, като използват такси, тъй като не можели до продължат с автомобила на подсъдимия.

          През това време, на място, след получен сигнал от дежурния при РУ на МВР Хасково пристигнали  свидетелите Д.Д.Б. и К.З.К., двамата на длъжност „мл.автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. Те също установили след справка в тяхната автоматизирана система, самоличността на подсъдимия - А.А. и че същият е неправоспособен водач, а  по отношение на автомобила, управляван от него нямало сключена валидна полица за задължителна застраховка гражданска отговорност. Подсъдимият А.А. съдействал за извършване на проверката и първоначално не отричал пред контролните органи, че е управлявал автомобила. Когато обаче същия разбрал, че ще му бъде съставен АУАН, започнал да твърди, че не той, а друг бил управлявал автомобила, но след като бил поканен от полицейските служители да посочи име на водача, той не им казал такова, а заявил само, че било някакво момче.

           С оглед тези констатации, на място, на същата дата,  срещу водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел  „Голф“, с рег. № ***** в лицето на подс. А.Р.А. бил съставен от Д.Д.Б. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 679013/13.10.2017 г. за констатираните нарушения, в това число и по чл. 150 от ЗДвП, който бил предявен и след като бил запознат със съдържанието му - подписан от подс. А.А. без възражения, след което му бил връчен и екземпляр, а впоследствие същият бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед № 1970зз – 481/13.10.2016 г.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд при разглеждане на делото, писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетелите, допуснати до разпит в това им качество и от обясненията на подсъдимия прочетени на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК.

          На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия А.Р.А. в частта им относно обстоятелствата, свързани с факта, че същият е неграмотен, и не може да пише и чете на български език, но сам е подписал документи по делото, в рова число и съставения на процесната дата срещу него акт за установяване на административно нарушение, а преди това и визираното в акта на прокурора по чл. 246 НПК наказателно постановление, както и относно разигралите се действия в хода на извършената  от свид. Д.Т. и впоследствие от служителите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР  - Хасково – проверка на инкриминираната дата. Така също и за разигралите се събития на същата дата около възникналата необходимост да бъде потърсена медицинска помощ за негов съсед – свид. Ф.М. и за неговото присъствие в автомобила и край него при спиране на мястото на проверката в района на автогарата в град Хасково и целта за това – посещение от свидетелите Ф.Б.М., З.А.А. и Р.М.А. на аптека в района за закупуване на лекарства, където е бил подложен на проверка от свид. Д.Т., като полицейски орган а по – късно и от органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Хасково. В този смисъл следва да се има предвид, както неведнъж е изтъквано, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от други доказателствени източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав възприема обясненията на подсъдимия в посочената част, като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели, които съдът възприема за истинни -  тези на свид. Д.Т., а така също и н а свид, Д.Б. и К.К.. Тук е мястото да се отбележи, че показанията първия от изброените свидетели, по конкретно тези на свид. Д.Р.Т. са дадени като очевидец на случилото се, при наличие на ясен спомен в съдебна фаза. Показанията му, без да бъде коментиран броя на разпитите в досъдебна фаза, което е атестат за професионализма на разследващия, не и за достоверността на изложеното от този свидетел, са детайлни и съответни на останалите доказателствени източници – писмени доказателства, а така също и на обясненията на самия подсъдим, макар и дадени не в хипотезата на непосредственост пред настоящия съдебен състав за факта, че е бил на място и е бил подложен на проверка. И на досъдебното производство, и в съдебна фаза като спорен се откроява всъщност единствено въпросът за управлявал ли е на инкриминираната дата именно  подс. А.Р.А. на визирания лек автомобил. По този фактически пункт от предмета на изследване в настоящото производство е необходимо да се отбележи, че показанията на свид. Д.Р.Т. са дадени като очевидец на разигралите се събития – детайлно, изчерпателно, логически и житейски обосновано. Показанията на този свидетел са еднопосочни с наличните писмени доказателства и конкретно със съставения за констатирани при процесното управление нарушения на правилата по ЗДвП акт за установяване на административно нарушение, който не може да се приеме, че разполага с обвързваща съда сила, както в производствата по ЗАНН, но е писмено доказателство - удостоверителен документ за определени събития, подписан от нарушителя, сочен в него, а именно подсъдимия А.Р.А.. Материализираните изявления в него, неоспорени от подсъдимия, като няма спор, че са му били разяснени при предявяване на акта, консолидират извода на съда за правдивост на показанията именно на свид. Т. относно факта на управление именно от страна на подсъдимия на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел  „Голф“, с рег. № ******  на инкриминираната дата. Свидетелят Д.Р.Т., от позицията на длъжността, която заема и при липсата на каквато и да е заинтерисованост от изхода на делото или предубеденост обрисува, при това като професионалист, предприетите действия от него непосредствено преди и при извършване на проверката на водача, без да е губел визуален контакт с него в нито един момент от осъществяване на поредността на тези им действия. Косвено, но категорично потвърждение на констатациите относно факта на управление на моторното превозно средство преди спирането му за проверка е получено впоследствие от самия подсъдим, посочен като водач и пред свидетелите Д.Д.Б. и К.З.К. и показанията на двамата в тази насока за категорични и убедителни, поради което съдът им дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи по делото. Обратно, не могат да бъдат характеризирани като правдиви, оттам кредитирани с доверие, показанията на свидетелите Ф.Б.М., З.А.А. и Р.М.А. предвид вътрешното противоречие в изложеното от тях пред органите на полицията за причините, поради които подс. А. е управлявал МПС, считайки ги за изцяло извинителни и наличието на формиран мотив у тези свидетели, поради заинтерисованост от изхода на делото, да поддържат защитната теза, която впоследствие, подсъдимият се е опитал да изгради в хода на досъдебното производство, осъзнавайки неблагоприятните последици, до които може да доведе резултатът от разследването в неговата правна сфера и предвид непреодолимата колизия на тези им показания и на обясненията на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем пред орган на досъдебното производство с житейската логика. Поставяйки вън от съмнение тежката диагноза на свид. Ф.М. и необходимостта, възникнала на процесната дата, да получи спешна или най – малкото неотложна медицинска помощ именно сблъсъкът на изложеното от нея и останалите две жени с логиката на развитие на събитията дори в чисто житейски план дискредитира показанията им. Недоумение буди фактът, как ако действително друго лице, различно от подсъдимия е управлявало превозното средство, ще изостави ненадейно собствения си /по думите на подсъдимия в обясненията, дадени в качеството на обвиняем/ автомобила и поетия ангажимент за транспортиране на свид. Ф.М., нейните роднини и спътници и без каквото и да е обяснения да напусне района. Буди недоумение и как подсъдимият няма да може да посочи кое е това лице пред органите на полицията още в хода на проверката, а ще направи това посочване едва на по – късен етап, предвид естеството на този факт, възобновявайки спомена за него услужливо в подкрепа на защитната си теза. При все, че първоначално сам е потвърдил пред контролните органи, че автомобилът е негов, и макар да не е регистриран на негово име, го е закупил за сумата от 400 лева, без значение дали има предвид в съответствие с изискванията за форма на договора за покупко – продажба. Или без значение броят на свидетелите, оценката на съда за достоверността на гласните доказателства, подчинена на изискванията за обективност и на подлагане на детайлен анализ поотделно и в съвкупност и в съответствие с правилата на житейската логика изисква да се възприемат като истинни именно показанията на свидетелите Д.Р.Т., Д.Д. Б. К.З.К. относно всъщност единствения спорен факт от предмета на изследване в настоящото производство, свързан с  момента на управление на процесното МПС и водача на същото непосредствено преди извършване на проверката на инкриминираната дата. Този извод, граден и след проведените процесуални действия по реда на чл. 143 от НПК и липсата на възможност за приобщаване на допълнителни гласи доказателства, което всъщност би довело до същия резултат, прави обясненията на А.Р.А. приемливи единствено като защитна версия. Но не и като изявления съответстващи на обективната действителност и годна доказателствена основа за приемането на изложените в тях факти, като достоверни относно визирания по – горе факт.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият А.Р.А. *** е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние.         

          По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимият А.Р.А. ***, на посочената в акта на прокуратурата дата -  13.10.2016 г. в град Хасково управлявал моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел  „Голф“, с рег. № ****** без да е правоспособен водач, т.е. без да притежава към тази дата съответно и валидно СУМПС, издадено на негово име. Тези му действия са осъществени в едногодишен срок от наказването му по административен ред за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 15-5319-000367/30.10.2015 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, влязло в сила на 06.01.2017 г., поради необжалването му по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН С оглед така възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на РП - Хасково, недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 343в, ал. 2 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие – управление на моторно превозно средство, без свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.

          Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343в, ал. 2 от НК. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл. 343в, ал. 2 от НК в рамките на повдигнатото обвинение. Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни вредни последици. В случая това действие на управление на МПС е безусловно установено от събраните категорични доказателства – гласни, състоящи се най – вече в показанията на свид. Д.Р.Т.  и писмени, по специално  съставения по надлежния ред акт за установяване на административно нарушение за нарушения на правилата за движение по пътищата именно във връзка с процесното управление на инкриминираната дата. Визираният АУАН е съставен на място и в присъствие на подсъдимия, който го е подписал лично след предявяването му и при положение, че е запознат със съдържанието му. Това управление на МПС е осъществено в период от време, съобразно предвиденото в наказващата норма – чл. 343в, ал. 2 НК, след като преди това за такова деяние, подсъдимият е бил санкциониран по административен ред с влязло в сила наказателно постановление, на 06.01.2017 г., поради необжалването му пред съда. Изложеното обосновава и наличието на всички кумулативно дадени предпоставки за съставомерност на деянието по чл.343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, установени по делото по положителен и недвусмислен начин от обективна страна.

          От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, който е и единствено възможната форма на вина. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, целял е управлението на моторно превозно средство и е предприел противоправното действие, след като е бил наясно за това, че за такова деяние вече е била ангажирана преди по – малко от една година и отговорността му по административен ред с влязло в сила наказателно постановление. Допълнителен анализ в този аспект от преценката не се налага, доколкото ясно бе установено и заявено по – горе, че подс. А.А., макар и неграмотен, може собственоръчно да се подписва и подписът в приложената разписка, удостоверяваща връчването на Наказателно постановление № 15-5319-000367/30.10.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково. Тоест изпълнени са специалните изисквания на приложимия закон относно връчването на НП, а именно ЗАНН, който в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 предвижда, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Тези изисквания в случая са удовлетворени. Нещо повече, съгласно утвърденото вече виждане в съдебната практика с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 7.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНК, докладчик съдията Галина Тонева, установено с целия набор от доказателствени средства по НПК е узнаването на подсъдимия не само, че има издадено срещу него наказателно постановление, но и че то е влязло в законна сила и то преди по – малко от година преди датата на процесното управление на МПС. Това изискване също е удовлетворено, като сам подсъдимият в дадените обяснения в хода на досъдебното производство заявява, че е наясно с факта на предходните му наказвания по административен ред за управление без свидетелство за правоуправление, поради което, освен от обективна страна, това действие консолидира обвинителната теза и относно субективния момент.

          За извършеното от подсъдимия А.Р.А. *** престъпление е предвидено наказание с лишаване от свобода от една до три години и  глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. С престъплението не са нанесени имуществени вреди, но подсъдимият е осъждан към датата на извършване на процесното деяние, поради което съдът счита, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, в редакцията, действаща към момента на извършване на деянието, предвид законодателните промени, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие единствено подбудите за извършване на деянието, а именно подпомагане на свид. Ф.М. да получи медицинска помощ и да закупи необходими й медикаменти, което не изключва обществената опасност, оттам престъпния характер на деянието, но се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство, предвид тежкото здравословно състояние на това лице. От друга страна, налице са и факти, които не само не могат да бъдат интерпретирани в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства, а тъкмо обратното – преценят се като отегчаващи - обремененото съдебно минало на подсъдимия, като не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подс. А.Р.А., доколкото за него са събрани характеристични данни в негативен план. Въпреки последното от изложеното обаче и преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът прие за подсъдимия А.Р.А. то да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като гореизложеният нюанс около подбудите за поведението на подсъдимия бъде приет в случая като изключително смекчаващо вината обстоятелство. По този начин наказанието лишаване от свобода бе определено за срок под предвидения специален минимум за основното наказание “лишаване от свобода”, а именно 5 месеца. Постановено бе ефективното изтърпяване  на така наложеното наказание, доколкото не се установи наличие на законовите предпоставки за приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, въз основа изложеното за съдимостта на подсъдимия и отделно и наред с това наличието на обусловена необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на наказанието. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ бе постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, съгласно новелата на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Така определеният размер на наказанието за процесното деяние е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. Изложеното по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“ под установения специален минимум от 500 лева, в рамките на ограничението по чл. 55, ал. 2 НК, а именно 300 лева като бе съобразено и имущественото състояние на подсъдимия.  С присъдата по делото, съдът е постановил приспадане при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, времето, през което подсъдимият е бил  задържан по ЗМВР със Заповед № 1970зз – 481/13.10.2017 г. като 1 /един/ ден задържане се зачита за 1 /един/ ден „лишаване от свобода”, след като е приел наличието на предпоставките за това по чл. 59, ал. 1 от НК.

           С оглед крайния извод относно виновността на подс. А.Р.А., в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да бъдат възложени направените по делото разноски и същият бе осъден да заплати по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева – държавна такса за всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата по делото.  

 

                                                         

                                                                              Председател: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.