Р Е Ш Е Н И Е

 

     251                                     16.10.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Гроздан Грозев

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АНД № 965 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Д.Д.И. ***, подадена чрез адв.Х.М. срещу Наказателно постановление № 14-1253-000497 от 31.07.2014г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПс за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради изтичане на абсолютна погасителна давност, като се излагат конкретни и подробни съображения в тази насока, както относно приложимостта на този институт в рамките на производство по реализиране на административнонаказателната отговорност, така и за наличието на предпоставките в конкретни случай за уважаване на това възражение при позоваване на изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява за същият се явява адв.М..

            Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.         

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 09.07.2014г., около 23.32 часа свидетелят Г.Г. и К.В. и двамата, към същата дата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково били на работа. При обход в гр. Хасково, свидетелите забелязали на кръстовището на ул.“Братя Миладинови“ и ул.“К.Величков“ в гр.Хасково, товарен автомобил с ДК№ *****, който криволичел по пътя. Това станало причина и свидетелите да спрат автомобила и да извършат проверка на водача. При проверката се установило, че автомобилът се управлявал от жалбоподателя Д.И..  Последният силно миришел на алкохол и свидетелите решили да го изпробват за употреба на алкохол с Дрегер №0091. Жалбоподателят обаче отказал да бъде изпробван с техническо средство. След това на водача бил издаден и талон за медицинско изследване, но жалбоподателят отказал да даде и кръвна проба. Тогава за това нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН с бланков № 119558 от 09.07.2014г. Акта бил предявен на жалбоподателя но той отказал да го подпише, отказал и да получи екземпляр от акта, което е удостоверено с подпис на Ивайло П. Тинчев. Нарушението в акта е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението.

          Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, начина, по който е осъществена същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне. Същите, макар и лаконични и без наличието на ясен спомен, с оглед изминалия период от време, се кредитират с доверие от съда, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал и логически безпротиворечиви. Впрочем относно установените фактически положения в хода на административнонаказателното производство не се и възразява изрично от страна на жалбоподателя, поради което не се налага и друг по – различен или подробен анализ на достоверността на доказателствените източници.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение. Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

          Независимо от изложеното дотук обаче, доводи по същество относно съставомерността на деянията, визирани в акта и НП не следва да бъдат излагани, поради наличие на обстоятелство, изключващо  отговорността на жалбоподателя. Съображенията в тази насока са следните:

          Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е  започнато със съставяне на 09.07.2014 г. на Акт за установяване на административно нарушение № 119558 от 09.07.2014г. за извършено на същата дата   нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно възприетото с Тълкувателно решение  №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за  спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК  се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа  на горното  е и  възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на  чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси,  за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за процесното административно нарушение, дори и да бе доказано, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която обаче давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Следователно, абсолютният  давностен срок за нарушението  в случая  е  не три години, а четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 09.07.2014 г. абсолютният давностен срок  ще може да се приеме, че е  изтекъл  на09.01.2018г., т.е след посочената дата от жалбоподателя, която не е настъпила при това преди влизане в сила на наказателното постановление, явяващ се релевантният за преценката момент.  По тези съображения съдът намира, че  не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Налице са обаче тези по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява предшестващата преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК – в случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено. Последното налага анализ и в тази насока, в рамките на който бъде изтъкнато, че обжалваното наказателно постановление е издадено на дата 31.07.2014 г., от което процесуално действие, предприето в рамките на административнонаказателното производство със значение по чл. 81, ал. 2 от НК е започнал да тече нов давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и към датата на връчване на наказателното постановление – 04.08.2017 г., което е следващото хронологично документирано действие в това производство е изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния. Следователно, последиците от изтичане на давността за преследване са настъпили, доколкото липсват каквито и да е доказателства за предприети от наказващия орган действия за прекъсване на давността или обуславящи основание за спирането й. В резултат, обжалваното НП е необходимо да бъде отменено само на това основание, без да се обсъждат въпросите по съществото на спора, или пък дали е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, доколкото  в случая  всъщност е реализирано основание именно по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, изключващо  административнонаказателната отговорност на извършителя за извършено  административно нарушение.

          Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-1253-000497 от 31.07.2014г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                              Съдия:   /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.