Р Е Ш Е Н И Е

 

   257/18.10.2017 г.          град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на двадесети  септември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Гроздан Грозев

 

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия  Гроздан Грозев

АНД № 906 по описа на Районен съд - Хасково за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Авентес-И-2010"ЕООД,гр.Хасково, БУЛСТАТ:201354096, представлявано от И.Т.И., ЕГН:********** в качеството му на управител, срещу Наказателно постановление № 26 – 000443 от 19.07.2017 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на дружеството – жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Изнасят се конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които не съдържали необходимите реквизити, нарушението не било описано ясно и точно и не кореспондирало с посочената за нарушена законова разпоредба. Навеждат се конкретни и обстойни аргументи за допуснато нарушение и на материалния закон и за липсата на осъществено от обективна страна деяние, такова, каквото било описано от контролните органи на ДИТ - Хасково. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, а при условията на евентуалност – да се измени като се намали наложената имуществена санкция в минимален размер. Излагат се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че случаят е маловажен. Това било така защото не били настъпили вреди, работника бил дошал същият ден да се запознае с работата и напрактика не бил работил, а и веднага след проверката на работника бил връчен трудов договор, тоест нарушението било отстранено.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от упълномощения по делото процесуален представител - адв.  Я. С. от АК – Хасково, който заявява, че поддържа подадената жалба. В хода по същество и представени писмени бележки развива подробни съображения за нейната основателност, с които мотивира искането си за отмяна на наказателното постановление, респ. искането, отправено при условията на евентуалност за намаляване на санкцияти и евентуално за приложението на чл.28 от ЗАНН.

            Административнонаказващият орган - Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез процесуалния си представител – юриск. Катя Грудева оспорва жалбата и в хода по същество, развива конкретни аргументи за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

            На 20.06.2017г. е подписан Трудов договор №72/20.06.2017г. между Авентес-И-2010" ЕООД, гр.Хасково, БУЛСТАТ:201354096 и Д. З. М. с ЕГН **********, като последната следвало на 22.06.2017г. да започне работа в обект бистро“Арката“ в гр.Хасково, стопанисван от горното дружество като „Помощник  кухня“. След сключването на договора, на 20.06.2017г.  на Д. З. М. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа , за което е издадена служебна бележка №72/20.06.2017г.  Със Заповед №18/21.06.2017г. на представляващия дружеството  И.Т.И., в качеството му на управител М. е включена във графика за работа на обект бистро“Арката“ в гр.Хасково от 17.00 часа до 21.00 часа на 22.06.2017г. , като заповедта е връчена на Д. З. М..

    На 22.06.2017г., около 17:35 часа, от свидетелите А. И. Т.-*** и Л.О.Г. – пом. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково е извършена проверка по работни места на в обект- бистро "Арката",парк „Кенана“, гр.Хасково. При проверката по работни места свидетелите са заварили, лицето Д. З. М., ЕГН:********** в горецитирания обект, като същата е била в кухнята на заведението с работно облекло и е пържела картофи на фритюрника. На Д. З. М. била връчена за попълване декларация, в която тя попълнила, че работи в „Авентис-И-2010"ЕООД с работно място - бистро "Арката",парк „Кенана“, гр.Хасково, работно време-16.00-20.00 часа, длъжност-работник  кухня и съответно не е получила екземпляр от сключен писмен трудов договор и копие от Уведомление, заверено от ТД на НАП. Отбелязано е още в декларацията, че Делка Златкова Митева няма сключен граждански договор. Извършена е и проверка по документи на 27.06.2017г. в Д"ИТ"Хасково. При поискване от страна на работодателя при проверката по документи са представени: Трудов договор, сключен с лицето Д. З. М. №72/20.06.2017г. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ с изх. № 26388173024451/22.06.2017г.,19:17 часа, Заповед №18/21.06.2017г. Служебна бележка №72/20.06.2017г. Видно от цитираната справка от ТД на НАП, уведомлението е заверено след постъпването на работа на работничката, като видно от попълнената от самия работник декларация на него не му е бил връчен екземпляр от трудовият договор, който е представен по делото. Така установените обстоятелства, контролните органи квалифицирали като осъществяващи признаците на състав на административно нарушение по Кодекса на труда и на 07.07.2017г. в ДИТ, град Хасково, срещу ТД„Авентис-И-2010"ЕООД, град Хасково е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 – 000443 от свид.А.Т..  В АУАН е прието, че нарушението описано по-горе е извършено на 22.06.2017г. в гр.Хасково.           Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на законния представител на дружеството, сочено като извършител на административно нарушение, а именно управителя на „Авентис-И-2010"ЕООД – И.Т.И. и на свид.Г.. АУАН бил предявен за запознаване на управителя на дружеството той го подписал и получил екземпляр от акта. Последният не вписал в него обяснения или възражения. Писмени възражения срещу процесния АУАН са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр. В АУАН описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 от КТ.

          При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. И. Т. и Л.О.Г. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и относно тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни със събрания писмен доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Възприетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка относно релевантните по делото обстоятелства, свързани с констатациите относно дейността на завареното от контролните органи лице в обекта, стопанисван от „Авентис-И-2010"ЕООД, на практика не се опровергава, а тъкмо напротив – потвърждава се от писмените доказателства, ангажирани от дружеството – жалбоподател, представени още при проверката по документи. Тези писмени доказателства се подкрепят и от свидетелските показания и от попълнената на место декларация от Д. З. М.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а според ал. 2 работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. По силата на чл. 414, ал. 3 от КТ Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Тоест не са на лице съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на атакуваното НП.

            От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Тоест жалбоподателят е осъществил описаното в АУАН и НП нарушение. Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място работодателят в лицето на „Авентис-И-2010"ЕООД е допуснал на 22.06.2017г., до работа в обект бистро“Арката“ в гр.Хасково, лицето Д. З. М. с ЕГН **********, на длъжност „Помощник  кухня“. Това е станало преди на лицето да е бил връчен /предоставен/ екземпляр от сключения между тях трудов договор №72/20.06.2017г.  и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Дружеството - жалбоподател има качеството „работодател” по смисъла на Пар. 1, т. 1, предл. 1 от ДР на Кодекса на труда, съгласно която такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа. А фактът, че е наел лице по трудово правоотношение се установява недвусмислено от съставения трудов договор, посочен по – горе, по отношение на който е подадено и уведомление до компетентната ТД на НАП. Това съдът отдава на факта, че на Д.З. М. не и е бил връчен договора и е нормално тя да се е заблудила какво е подписала. От писмените доказателствата обсъдени по-горе и основно от тези представени от самото дружество, които на практика са съставени от него безспорно се доказва на първо место, че между дружеството жалбоподател и Д. З. М. е имало подписан трудов договор още преди датата на проверката по работни места в бистро "Арката",парк „Кенана“, гр.Хасково. Този договор е сключен още на 20.06.2017г. видно от Трудов договор №72/20.06.2017г. Последното се подкрепя и от служебна бележка №72/20.06.2017г. и Заповед №18/21.06.2017г. на представляващия дружеството  И.Т.И., в качеството му на управител с която М. е включена във графика за работа на обект бистро“Арката“ в гр.Хасково от 17.00 часа до 21.00 часа на 22.06.2017г. , като заповедта е връчена на Д. З. М.. Горното се подкрепя и от разпитите на свидетелите извършили проверката, които обясняват, че М. е заварена да работи в кухнята на процесното заведение, както и от попълнената от последната декларация. От тази декларация е видно, че тя в действителност работи за дружеството, на посочената в трудовият договор позиция и от датата на проверката, която съвпада и с датата посочена в Заповед №18/21.06.2017г. и в Трудов договор №72/20.06.2017г. като дата на започване на работа от лицето. Тоест налице е сключен трудов договор между работодателя – в случая жалбоподателя и Д. З..Mа, преди да започне работа в процесният обект. Но този договор не и е връчен от жалбоподателя преди да бъде допусната до работа, а това допускане до работа е станало именно на 22.06.2017г., което е и датата на нарушението. Това се доказва безспорно от свидетелските показания, дакларацията попълнена от Митева в която декларира, че не е получила трудов договор и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Този факт се доказва и от самия трудов договор в който изрично липсва отбелязване да е представен /връчен / екземпляр от него на Д. З. М. срещу подпис. Такъв факт и не се твърди от жалбоподателя. Що се отнася до копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, то такова със сигурност няма как да е връчено на Д. З. М. преди да е допусната до работа, тъй като същото е с час и дата след проверката.

            Според съда в случая недоказани и ирелевантни остават доводите на жалбоподателя, че Д. З. М., се е намирала в обекта само за да се запознае с работата и да прецени дали ще може да я изпълнява. Последното се опровергава от вече обсъдените доказателства и съдът няма отново да ги цитира. Нещо повече в самият трудов договор е записан и срок за изпитване, тоест работникът с оглед писмените доказателства и свидетелските показания е започнал работа съгласно този договор и е следвало той да му се връчи от работодателя преди да бъде допуснат до работа, както и уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което обаче преди проверката не е било налично.

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Установени са по безспорен начин нарушението и нарушителя, поради което при преценка за наличието на предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност не е налице нарушение на материалния закон. За това че е на лице твърдяното в НП нарушение, се потвърждава и от факта, че регистрацията на трудовият договор в ТД на НАП е на 22.06.2017г. с час на подаване на уведомлението – 19:17:05, според отразеното в приложената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Тоест според настоящият състав безспорно към датата  и часа на проверката Д. М. е била допусната до работа без да и е било връчено както трудов договор, така и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. До колкото чл.63, ал.2 от КТ  изисква комулативно да са на лице връчен трудов договор, подписан от двете страни, и връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, то дори липсата само на един от двата елемента води до осъществяването на състава на нарушението по горният текст от КТ.

          В случая, във връзка с възражението в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за маловажност на деянието следва да се отбележи, че действително не са събрани данни, още по-малко представени доказателства от наказващия орган, че в резултат на нарушението са настъпили каквито и да било вредни последици за работника Д. М.. Освен това нарушението е такова, което би могло  да се отстрани веднага след като бъде констатирано, но на практика към датата на съставяне на АУАН няма доказателства същото да е отстранено. Предвид гореизложеното, съдът приема, че за извършеното от работодателя, административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал.2 от КТ, формално не са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в от КТ, респ. като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма. В този смисъл следва да се отбележи, че преценката по чл. 28 от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното постановление не съдържа съображения в тази част, а липсата им съставлява на практика отказ да се квалифицира случаят като маловажен, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на настоящото съдебно производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на закона. Този отказ на наказващия орган обаче, в конкретната хипотеза се явява съобразен с материалния закон, предвид текста на ал. 2 на чл. 415в КТ, ДВ. бр. 7 от 2012 г. в сила и действаща към датата на извършване на процесното нарушение, което с оглед неговата правна квалификация, попада в изброяването на деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни, поради което наведените аргументи в тази насока се явяват изцяло несъстоятелни.

                   В същото време съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал.2 от КТ в размер за имуществената санкция от 2000 лева, т.е. в размер над установения минимум на предвидената санкция. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението на дружеството – жалбоподател е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, отчитайки при индивидуализацията, че все пак не са настъпили допълнителни вредни последици за работници и служители, съдът намира, че предвидената имуществена санкция следва да се определи в размер, съобразно минималния, предвиден в законовата разпоредба на чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал.2 от КТ, а именно 1500 лева, в какъвто смисъл следва да се измени обжалваното наказателно постановление.         

         

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26 – 000443 от 19.07.2017 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на Авентес-И-2010"ЕООД,гр.Хасково, БУЛСТАТ:201354096, на чл.414, ал.3, вр.чл.63, ал.2  от Кодекса на труда е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000 лева, като намалява  размера на имуществена санкция  на 1 500 лева.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                            

                                                                     Съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.