Р Е Ш Е Н И Е

 

            258                            20.10.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори  наказателен състав,

на осемнадесети   септември двехиляди и седемнадесетта година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                    Съдия: Даниела Николова

секретар: Цветелина Станчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията 

АНД №612 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г.

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от процесуален пълномощник -адвокат И.И., представляващ чуждия гражданин Д.И.  от Р Хърватска, с която се оспорва законосъобразността на НП 17-1253-000426/24.05.2017г, издадено от ОД на МВР-Хасково. С последното на жалбоподателя И.  е наложено административно наказание- глоба в размер 30 лв., на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.6 т.1 от същия закон.Навеждат  се възражения за незаконосъобразност на НП, вкл. и във формата на неправилност и необоснованост, поради издаването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с процесуалния закон, както и се твърди неправилно приложения на материалния закон.В съответствие с така наведените възражения и доводи е претенцията за отмяна  на обжалваното НП.

В с.з. за което е редовно призован, чрез процесуалния си пълномощник и негов съдебен адресат в Р България, жалбоподателят не се явява, докато неговия процесуален представител адв.И. поддържа жалбата и излага доводи по съществото на спора.

Въззиваемата страна – ОД на МВР-Хасково, също редовно призована, не изпраща  представител в с.з.

След цялостна и съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя Д.И.  от Р Хърватска е започнало със съставяне на АУАН от 24..05.2017г със бл. 838378, за допуснато от него нарушение, в качеството му на водач на товарен автомобил "***" с рег.******  с прикачено към него ремарке *******  с рег.№********* ,собственост на фирма „Sazov D.O.O РХърватска ,а именно за това че: преминава при наличие на пътен знак В18-забраняващ преминаването на ППС с маса по-голяма от означената ,а именно :над 8 тона. Така описаното деяние, по време и място се твърди да е извършено на 24.05.17г, около 08.10 часа в с.Стамболийски по пътя за стопанския двор -място за почивка на животни на фирма "Роял Хасково"ЕООД , когато и където по сигнал  на лицето М.Х.И. ***  превозното средство и неговия водач  били установени от  контролните органи на сектор ПП към ОД на МВР-Хасково  - св. Т.З.М.  и негов  колега,  изпълнявали служебните си задължения по редовен график. Констатациите си относно осъществяването на описаното нарушение проверяващия М.  изградил от обясненията на вписания като свидетел М.И.  . При тези фактически обстоятелства, на датата на проверката 24.05.2017г. и на мястото й, св.Т.М.  съставил на името на жалбоподателя Д.И.   и в негово присъствие, горепосочения АУАН 838378. При извършване на това процесуално действие участвал и свидетелят Н. И.А..

Актосъставителят в акта отразил, подробно словесно описание на фактическото нарушение и обстоятелствата по извършването му, което квалифицирал правно по чл.6 т.1 от ЗДвП . Относно самоличността на нарушителя в АУАН, вписал данни за името му,години  и рожденната дата, както и държавата по произход - роден в РХърватска. На място, в момента на съставяне на АУАН, същият бил предявен на нарушителя - жалбоподател на български  език,като  предявяването извършил лично актосъставителят М. . Последният, при разпита си пред съда   поддържа, че  устен превод на  съдържанието на АУАН  извършил  собственика на депото за животни,  който владеел в някаква степен  хърватски език и  разяснил на  нарушителя  за какво нарушение му се съставя акта, съотв. и описано в него, като според личното впечатление на  актосъставителя , нарушителят е разбрал нарушението. Формално, преводач от посочения език не е участвал в тази фаза на производството и това е видно от съдържанието на приетия по делото АУАН, в който всъщност липсва каквото и да е отбелязване с изрично удостоверяване или дори бележка за извършения превод на същия, именно на хърватски  език, с посочване данни и за преводача - кое лице, поименно персонифицирано и респ. надлежно подписало се, в потвърждение на участието си и извършените действия по превеждане съдържанието на акта. Единствено от реквизитите на  акта  се установява  само надлежното му връчване и получаването му - лично от жалбоподателя Д.И. , положил подписа си, саморъчно. Допълнителни писмени доказателства за надлежно предявяване, в смисъла на запознаване със съдържанието и констатациите, материализирани в процесния АУАН, не се намериха приложени в приетата АНП, нито бяха ангажирани в хода на съдебното производство от страна на АНО,като  при предявяването нарушителя собственоръчно е вписал  че: „не разбира български“.

Въз основа на така съставения АУАН Б.П.Б.,без отбелязване на длъжността му  ,а само на организацията ОД на МВР-Хасково  в качеството си административнонаказващ орган , на 24.05.2017г. е издал процесното НП №17-1253-000426    с което наложил на жалбоподателя Д.И. административно наказание ГЛОБА в размер на 30  лв. Според съдържанието на санкционния акт, АНО е възприел изцяло констатациите вписани в АУАН, както и  посочената в него правна квалификация на нарушението. НП също е надлежно връчено на жалбоподателя - лично на 25.02.15г, видно от разписката за връчване. НП не  е преведено по своето съдържание на наказаното лице  на говоримия от него език - хърватски.

Изложената фактическа обстановка, кореспондираща с констатациите, съдържими се в АУАН, съдът прие за установена и изведе въз основа на показанията на св.Т.М.  -актосъставител, св.М.И. и Н. А. депозирани при разпита им  в с.з., както и от приетите по делото писмени доказателства.

По делото няма спор, че жалбоподателят не е български гражданин и не владее говоримо български език. Същият е роден в Р Хърватска , като с оглед факта на произхода му- чуждестранен, от тук и различен матерния му език, така и предвид съдържимите се данни в свидетелските показания относно водената с него словесна комуникация на хърватски  език, във връзка с предявяване на АУАН, дават основание на съда да приеме за установен отрицателния факт - българският език да не е бил говорим и разбираем за нарушителя И. .

Материалната компетентност на издателя на процесното НП – Б.П.Б. , персонализиран само  с имена и организацията ,в която работи   ,без посочване на заеманата длъжност не е  доказана по категоричен начин от приетата  по делото Заповед 8121з-748/24.08.2015г. на Министъра на вътрешните работи за делегиране на  правомощията по  издаване на НП за нарушения по ЗДвП, на определени длъжностни лица, конкретизирани според заеманата длъжност, в кръга от които фигурира и оперативен дежурен на ОДМВР  в случаите на издавани НП на водачи на МПС ,които нямат постоянен адрес в РБългария / т.3 от Заповедта/

От правна страна, при така установените факти, съдът  приема следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, депозирана е в преклузивния срок за обжалване,както и от легитимирано лице - процесуален представител - адвокат надлежно упълномощен от санкционирания субект, носител на правото на жалба.

Преценена по същество, жалбата е основателна, за което съдебният състав привежда следващите правни аргументи.

Извършвайки служебна проверка на законосъобразността на НП, както и на акта въз основа на който е издадено, съобразно правомощията си в това производство и наведените  възражения, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на образуване и водене на админиситративнонаказателното производство. Същите са се изразили в ненадлежно предявяване на АУАН и неизпълнение на правомощията на АНО относно произнасянето по преписката и дължимата преценката на редовността и обосноваността на акта, с който е сезиран.

Първото от допуснатите съществени процесуални нарушения, касае ненадлежното и по законовия ред, предявяване на АУАН на жалбоподателя -чужденец, което предвид  факта че не е български гражданин и не владее писмено и говоримо български език, е налагало административнонаказващия орган да приложи разпоредбата на чл. 21, ал.2, вр. чл. 142, ал.1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и да му назначи преводач. Участието на последния, се явява условие, обезпечаващо валидността на предявяването, по смисъла на чл. 43 ЗАНН, като чрез преводача на разбираем за нарушителя език се разяснява и той се запознава с вписаните констатации и нарушението, което се твърди да е извършил. Именно в това се изразява смисълът на процесуалното действие-предявяване, вложен от законодателя, като израз на правото на защита. А субсидиарното приложение на процесуалните норми на НПК, следва по силата на препращането от чл. 84 ЗАНН, тъй като в последния, явяващ се специален процесуален закон, няма предвидени особени правила, когато страната в производството - нарушител е лице невладеещо български език. В случая, по делото няма данни да е назначаван преводач на нарушителя Д.И.  в хода на административнонаказателното производство, нито  хърватския гражданин да се е отказал изрично с писмена декларация от ползването на преводач от хърватски  език.Отделно от това, видно и от съдържанието на АУАН не е отбелязано участието на преводач, нито е направена дори бележка за неговото предявяване, с посочване - конкретно език, на който е извършено и персонално лицето, осъществило превода на съдържанието му. Удостоверяването на посочените обстоятелства следва да е формално извършено, чрез изрично отбелязването им, респ. подписването на участвалия преводач върху самия писмен материален носител- документ, т.е. в самия акт. Доказването на тези обстоятелства с гласни доказателства, според съда е недопустимо, още по-малко едва в хода на съдебното производство, образувано по повод обжалване. Простият факт на подписването на АУАН от нарушителя не е равнозначно на предявяване, в контекста на предходните разяснения. И тъй като това не е сторено, според съда  не може да се счита за редовно и валидно предявен процесният АУАН, поради неспазване императивното изискване на чл. 43, ал.1 ЗАНН, с което и е допуснато съществено процесуално нарушение. Назначаването на преводач на лице нарушител - невладеещо български език, в конкретния случай е било задължително, както вече се посочи - по аргументи от субсидиарно приложимата норма на чл. 395а НПК, вр. чл. 21, ал.2 НПК, на основание препращаща норма- чл. 84 ЗАНН, с оглед императивно установеният официален език на който се води наказателното производство -български език и поради това, изрично в ал.2 на цитираната процесуална разпоредба от НПК се урежда хипотезата и се предвижда лицата, които не владеят български, да могат да се ползват от родния си или от друг език, в които случаи се назначава преводач. Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие може и да не бъде назначен такъв. В случая,обаче липсва такова съгласие,поради което и  нарушението е съществено и основание за самостоятелна отмяна на НП.

Така направеният извод, не се променя и от обстоятелството за неформално извършване превод на АУАН на хърватски  език, във фазата на установяване на нарушението, който език всъщност е и говоримият, разбираемият от нарущителя, според установените данни по делото,чрез гласните доказателства.Дори и да се приеме за доказано, че съдържанието на АУАН е било преведено, то конкретното не може да се счита за редовно, респ. валидно извършено, от тук и липсва надлежно предявяване, по смисъла на чл. 43 ЗАНН. И това е така защото, в процесния случай функциите на преводач реално е осъществил един от вписаните свидетели по АУАН , което е недопустимо и в пряко противоречие с принципите на НПК и регламентирания статут на преводача, като участник в процеса.

Изложените до тук съображения, безусловно очертават всички признаци за игнориране не само на правилото по чл. 21, ал.2 НПК, вр. чл. 395а и чл. 55, ал.3 с.кодекс, задължаващо осигуряване на преводач от родния език, за нуждите на законосъобразното провеждане на административнонаказателното произовдството, като в случая за жалбоподателя  това е бил хърватския  език, поради неговото месторождение и пребиваването му в тази държава, без данни да владее др. език, но и на основните изисквания по чл. 6, т. 3, б. "а" и "е", вр. т. 1 от ЕКПЧ, която е част вътрешното ни право. Правото на защита, се гради на фактите, поради което единствената гаранция за подготовка и провеждане адекватната такава е да е бъде известна и разбрана фактическата и правна формулировка на административнонаказатеното обвинение, предявено с АУАН. Ето защо, съдебният състав, приема, че по делото липсват категорични и убедителни доказателства, за това жалбоподателят да е възприел и правилно разбрал констатациите на контролните органи и конкретно вмененото му нарушение, поради което се налага решаващият извод за липса на надлежно предявяване на АУАН. Обсъдените груби нарушения безусловно са повлияли негативно върху процесуалното право на защита в административнонаказателното производство и то още в неговата начална фаза, в момента на привличането със съставения АУАН.

Така обсъденият пропуск, не е отстранен и от АНО, с което той от своя страна също е допуснал, самостоятелно процесуално нарушение, съществено по своя характер, тъй като не е изпълнил задължението си, съгласно чл. 52, ал.2 ЗАНН и не е отстранил нередовността в производството. Същият е бил длъжен след получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя, спазени ли са императивните изисквания на закона и ако не са, както е и в настоящия случай, след като жалбоподателя е чужденец, е трябвало да върне преписката на актосъставителя. След като е администрирал и се произнесъл по преписката, в пряк разрез с посочената разпоредба, АНО е допуснал поредно и също особено съществено нарушение на процесуалните правила.

Съобразно принципа за изчерпателност на проверката по законосъобразността на обжалвания акт  съдът намира за   извършено от жалбоподателя нарушението  на чл. 6, ал.1 от ЗДвП , защото на посочената в акта и НП дата и място, като водач на МПС е нарушил пътен знак В18 ,независимо от събраните в хода на съдебното следствие доказателства  за нарушения на процедурата по поставянето  на този пътен знак,съобразно изискванията на Наредба №1 от 17.01.2001г. за организация на движението по пътищата ,изд.от министъра на регионалното развитие и благоустройството.   

В контекста на изложените правни аргументи и констатираното допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя- основно процесуално право и принцип, съдът формира правния извод за незаконосъобразност на НП на процесуално основание, което налага и неговата  отмяна.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът:

 

                                      Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 17-1253-000426/24.05.2017г., издадено от ОД на МВР-Хасково,с което на Д.  И.  от РХърватска е наложено административно наказание- глоба в размер 30 лв., на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                                                     Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.