Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

     583        /11.10.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1338 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „******" ЕООД, чрез пълномощника му мл. адвокат Иво Спасов Спасов от АК гр. Стара Загора, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 288 от Търговския закон /ТЗ/ срещу Земеделски производител Х. Ю. М..

Ищецът твърди, че на 04.06.2012 г. сключил с ответника консултантски договор за изготвяне на технически проект, част технологична за проект с наименование: „Преустройство, модернизация и разширение на кравеферма с възможност за отглеждане на 100 млечни крави", в недвижим имот-сграда, разположена в поземлен имот № 010012, находящ се в землището на с. Ц. П., общ. С., обл. Х.. „********" ЕООД изпълнило своето задължение добросъвестно и в срок, като предало на ЗП Х. Ю. М. изготвения технически проект, за което бил съставен и приемо-предавателен протокол между тях от 21.08.2012 г. Съгласно договора възнаграждението за изготвянето на проекта било в размер на 6 000 лв. без ДДС, като сумата от 500 лв. без ДДС следвало да се заплати при предаването на проекта, а остатъкът от 5 500 лв. без ДДС - след сключването на договор между ответника и Държавен фондЗемеделие", за който бил и изготвен проекта по консултантския договор – чл. 3, ал. 1. На 05.09.2012 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 600 лв. с включен ДДС, за което била издадена фактура № 0000010000 от 03.09.2012 г., но след това прекъснал всички контакти с ищеца. Многократно бил подканван да даде информация относно състоянието на проекта и дали била изпълнена целта му, както и да заплати дължимата сума в размер на 5 500 лв., но отговор от негова странане не последвал. На ищцовото дружество било известно, че ЗП Х. Ю. М. използвал изготвения и предоставен му технически проект, като сключил договор с Държавен фондЗемеделие". Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 500 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по консултантски договор, сключен между страните на 04.06.2012 г., както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че първоначалните контакти по изготвяне на процесния проект били осъществявани между него и проф. К., упълномощен от съпругата си - управител на ищцовото дружество, като било договорено заплащане на възнаграждение в размер на 200 лв. При получаване на техническия проект на 21.08.2012 г. госпожа К. уточнила, че трябвало да се внесе по банкова сметка ***. за проекта и на същата дата бил предоставен консултантски договор за подпис с уточнението, че трябвало да се сключи такъв договор, за да се получи проекта. Ответникът подписал договора, защото се доверил на изявленията на К., а и бързал да го подаде в Държавен фонд Земеделие". След като по-късно го разгледал и видял посоченото възнаграждение, провел разговор с проф. К. и получил уверение, че сумата от 5 500 лв. съзнателно била посочена от ищцовото дружество в завишен размер, за да се получи от земеделския производител по-голяма субсидия, което според него било в интерес на Х. М.. Поддържа се, че в случая едностранно ищецът увеличил размера на възнаграждение за консултантските услуги и че ответникът го подписал поради умишленото му въвеждане в състояние на заблуждение относно посоченото възнаграждение. В тази си част, както и по по отношение на датата на сключването му, която била 21.08.2012 г., а не посочената 04.06.2012 г., договорът бил частично недействителен. Прави се и възражение за погасяване по давност на процесното вземане на основание чл. 111, б „а" ЗЗД, тъй като давностният срок изтекъл на 10.05.2016 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Според договор от 04.06.2012 г. страните са постигнали съгласие ищецът да даде консултации и информация, както и да изготви технически проект, част технологична за проект: „Преустройство, модернизация и разширение на кравеферма с възможност за отглеждане на 100 млечни крави", намираща се в землището на с. Ц. П., в срок до 21.08.2012 г. срещу възнаграждение в размер на 6 000 лв. без вкл. ДДС, от които 500 лв. е следвало да се заплатят при предаването на проекта, а останалата сума от 5 500 лв. - след подписването на договор между ответника и Държавен фондЗемеделие“.

С подписан от двете страни приемо-предавателен протокол от 21.08.2012 г. гореописаният проект е предаден от ищеца на ответника.

По делото е представена и фактура № № 0000010000/03.09.2012 г., издадена от ищеца на ответника за сумата от 600 лв. по процесния договор.

С протоколно определение от 28.09.2017 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е сключил договор с Държавен фондЗемеделие, във връзка с който е бил изготвен описания по-горе технически проект предмет на процесния консултантски договор.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чието съдържание е регламентирано в представения договор от 04.06.2012 г. По своята правна същност то представлява вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, за неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство – чл. 288 ТЗ. Безспорно установено е, че ищецът е изпълнил точно своето задължение, свързано с изготвянето на технически проект, част технологична за проект: „Преустройство, модернизация и разширение на кравеферма с възможност за отглеждане на 100 млечни крави", намираща се в землището на с. Ц. П.. На следващо място, установява се и приемане на възложената работа от изпълнителя без възражение в количествено и качествено отношение. При това положение е възникнало правото на ищеца да получи уговореното възнаграждение, респ. задължението на ответника да го плати. Не могат да се възприемат възраженията на последния, тъй като не са ангажирани никакви доказателства в тяхна подкрепа, въпреки дадените му с Определение № 454/11.04.2017 г. изрични указания. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. С оглед липсата на данни за заплащане на уговореното възнаграждение, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му размер.

Предвид изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 075,00 лв. съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Земеделски производител Х. Ю. М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ, да заплати на „*****" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. "****" № *, вх. *, ет. *, ап. **, съдебен адрес: гр. С. З., ул.*******" № **, ет.*, ап. *, чрез мл. адвокат Иво Спасов, сумата от 5 500,00 лв. без вкл. ДДС, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение по сключен между тях консултантски договор от 04.06.2012 г.

ОСЪЖДА Земеделски производител Х. Ю. М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „******" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. "*******" № *, вх. *, ет. *, ап. ** съдебен адрес: гр. С. З., ул.******" № *, ет. *, ап. *, чрез мл. адвокат Иво Спасов, сумата от 1 075,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                          СЪДИЯ:/п/ не се чете

/Петър Вунов/

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар:В.К.