Р Е Ш Е Н И Е

№ 600                                                          17.10.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На двадесет и седми септември                            двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1127 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 т. 2, чл. 224 ал.1 и 245 от  КТ.

Ищецът твърди, че по трудов договор от 30.07.2010г. работел при ответника на длъжността командир до 16.09.2016г., от която дата ТПО/трудовото правоотношение/ било прекратено на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ. За периода месец октомври – декември 2014г., февруари – декември 2015г. и януари – септември 2016г. не му било изплатено трудово възнаграждение в размер на 6796,41 лева. За дължимите суми било сключено и споразумение между страните от 21.12.2016г. Претендира и обезщетение за забава върху сумите в размер на 996 лева, считано от 30 – то число на месеца, за който се следва ТВ от 30.11.2014г. до 12.05.2017г. Не бил ползвал отпуск, поради което му се дължало обезщетение в размер на 774 лева. Претендира и обезщетение за забава върху последната сума в размер на 51.92 лева. Ищецът оспорва твърденията, че ответникът му е заплатил сумата от 3500 лева във връзка с трудовото правоотношение между страните, като заявява, че дописването „По спогодба от 21.12.2016г.“ е извършено допълнително и сумата не е изплатена във връзка със спогодбата от посочената дата. Като цяло сумата не изхождала от ответника, а от физическо лице и било дължимо плащане към ищеца във връзка с платено от ищеца гориво. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковете и моли да се уважат.

Ответникът оспорва исковете по размер. Заявява, че от обезщетението следвало да се приспадне сумата от 3500 лева, заплатена на 10.01.2017г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими с оглед на разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 от КТ.

По предявения иск с правно основание чл. 128 т.2 от КТ.

Не се оспорва между страните наличието на ТПО по договор от 30.07.2010г. за процесния период, сключване на спогодба от 21.12.2016г. между страните, в която се признава дължимост на трудово възнаграждение в размер на 6796,41 лева и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 774 лева, или общо дължима сума в размер на 7570,41 лева, която е следвало да се заплати в седмичен срок от подписване на споразумението.

С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателстваС оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателстваС оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателстваЕдно от задълженията на работодателя е да заплаща уговореното трудово възнаграждения за извършената работа съгласно чл. 128 т.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на негови близки. Също по писмено искане на работника законодателят е извел изключение, като е допуснал трудовото възнаграждение да се превежда по влог в банка посочена от служителя. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил писмена форма за доказване на плащането – по ведомост или срещу разписка. Единствения способ за доказване на плащане на трудово възнаграждение се явява ведомост, разписка или платежно нареждане до банка. Както бе посочено по – горе самите страни по трудовия договор са подписали споразумение за дължимост на трудово възнаграждение в размер на 6796,41 лева. Ответникът заявява в писмен отговор, че е превел сумата от 3500 лева с платежно нареждане от 10.01.2017г. Този факт се оспорва от ищеца. платежното нареждане е изготвено по електронен път, като е посочен като вносител лицето Валерий Владимиров Стоянов. В самото платежно нареждане не е посочено основание за плащане. С химикална паста е допълнено, че плащането е по спогодба от 21.12.2016г. Това обстоятелство не се установява по безспорен начин. На първо место лицето, посочено като наредител, вносител, не се установи да е управител или друг служител на ответното дружество. На следващо место в документа не е посочено, какво е основанието за плащане. С просто око се вижда, че записаното основание е допълнено с химикал, докато документа е написан на електронен носител. Поради изложеното ответника не доказа, че тази преведена сума от 3500 лева е преведена във връзка а спогодба от 21.12.2016г.

Аргументиран от изложеното, съдът намира иска за трудово възнаграждение за сумата от 6796,41 лева за основателен.      

По отношение на иска с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ.

Този иск настоящия състав намира за основателен. Разпоредбата на чл. 224 ал.1 от КТ посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В настоящия случай в тежест на ответника е да ангажира доказателства, че ищецът е ползвал изцяло платения си годишен отпуск, още повече, че в спогодба от 21.12.2016г. страните са записали, че работодателят дължи на работника сумата от 774 лева, обезщетение по чл. 224 от КТ. Той не сочи доказателства в тази насока. Поради изложеното искът следва да се уважи изцяло.

По отношение на иска с правно основание чл. 245 КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Този иск настоящия състав намира за частично основателен. Този иск е акцесорен на иска по чл. 128 т.2 от КТ, като с оглед уважаването му се явява доказан по основание. Разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ посочва, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а алинея 2 на същия текст посочва, че разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. От своя страна разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ посочва, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В настоящия случай следва да се вземе предвид, че страните са постигнали спогодба за размер на задължение и начин на плащане. Това означава, че те са новирали задълженията. Поради тази причина обезщетение за забава се дължи от момента на забава за плащане на договореното по спогодбата, а именно 29.12.2016г. до дата на подаване на ИМ – 12.05.2017г. За този период обезщетението след служебно изчисляване е в размер на 284.46 лева, до която сума следва иска да се уважи.

При този изход на делото следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 916,94 лева, съобразно уважената част. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ по уважените искове в размер на 371.86 лева по сметка на съда.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА „Викинг – Николов“ ЕООД гр.София, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Николай Хайтов” № 12, ет.5, офис 18, ЕИК 130765203, да заплати на И.Д.В. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. К. , на основание чл. 128 т.2 от КТ сумата от 6796,41 лева, представляваща неплатено трудно възнаграждение за периода  октомври – декември 2014г., февруари – декември 2015г. и януари – септември 2016г. по трудов договор от 30.07.2010г. и спогодба от 21.12.2016г., на основание чл. 224 ал.1 от КТ обезщетение в размер на 774 лева за неползван отпуск по трудов договор от 30.07.2010г. и спогодба от 21.12.2016г., в едно със законната лихва върху посочените суми от 12.05.2017г., на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245 ал.2 от КТ обезщетение за забава в размер на 284,46 лева за периода от 29.12.2016г. до 12.05.2017г., и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 916,94 лева, като иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД до пълния предявен размер от 996 лева, като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Викинг – Николов“ ЕООД гр.София, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Николай Хайтов” № 12, ет.5, офис 18, ЕИК 130765203, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково ДТ в размер на 371.86 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

 

Районен съдия: /П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.