Р Е Ш Е Н И Е № 640

26.10.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти     граждански                                             състав                                      

На десети октомври                                                     две хиляди и седемнадесета    година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

                                           

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1097 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, и по чл.245, ал.2 от КТ – за заплащане на лихви за забава. Твърди се, че ищецът работил при ответното дружество през различни периоди, като последният бил от 11.11.2013г. до 09.05.2014г., като не му били изплатени суми за положения труд. Уговорено било месечно трудово възнаграждение от 1000 лева. Уточнява изрично, че претендира сума за месец май 2014г., която била дължима в размер на 1424,88 лева като трудово възнаграждение. Счита, че при така неизпълненото задължение, то работодателят дължи и лихва за забавено плащане върху дължимото възнаграждение, като посочва, че за периода от 01.06.2014г. до 05.05.2017г. дължимата лихва била в размер на 425 лева. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1424,88 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2014г., ведно с лихва за забава 425,00 лева, считано от 01.06.2014г. до 05.05.2017г., ведно и със законна лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане.

            Ответникът не взема становище в срока по чл.131 от ГПК.

            В с.з. от 10.10.2017г. е допуснато изменение на иска за трудово възнаграждение, като искът е намален от сумата 1424,88 лева на сумата от 88,73 лева, като над тази сума до пълния предявен размер производството е прекратено поради оттегляне.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор, като трудовото правоотношение е прекратено  със заповед №45/09.05.2014г. С представеното извлечение от трудовата книжка – стр.16-17, се установяват същите обстоятелства.  

Видно от справка на л.7 по делото ответното дружество е издала същата за общо дължима сума от 1428,88 лева, като сумата е дължима общо без разграничение по правно основание и период – от преди 2014г. и за януари – април 2014г. Посочен е остатък към 05.05.2017г. /издаване на справката/ - 1424,88 лева.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението от която съдът приема като безпристрастно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило в счетоводството на ответника начисленото брутно трудово възнаграждение за процесния период – месец май 2014г., както и чистата сума за получаване след счетоводните отчисления. Вещото лице е установило частични плащания към ищеца, но  дължими оставали 80,73 лева. Размерът на лихвата за забава върху неизплатеното възнаграждение за процесния период бил 24,04 лева. Вещото лице установява други дължими суми между страните – обезщетение по чл.224, ал.1 и по 221, ал.1 от КТ, които не са предмет на настоящото производство, но заедно с тези дължими суми , които са на различно основание, незаявено в настоящото производство – общо дължима между страните била сума от 1424,88 лева.

            При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, което обстоятелство не е спорно, а в същата посока са и ангажираните по делото доказателства – копие то трудовата книжка и заповед за прекратяването на трудовото правоотношение. Недоказан остава от ответника основния факт на доказване – изплащане на възнаграждението и обезщетенията за забава, за което тежестта на доказване е именно върху ответника – работодател. Ищецът доказа размера на неиздълженото трудово възнаграждение, което се установява от заключението на вещото лице. За процесния месец дължимият размер на трудово възнаграждение не е бил изплатен изцяло, като неплатени останали 80,73 лева. Така предявеният иск по чл.128, ал.2 от КТ, следва да бъде уважен до този размер. За работодателя съществува задължение да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а неизпълнението на това задължение за процесния период и в претендирания размер е доказано чрез назначената експертиза по делото.

При установена дължимост на трудовото възнаграждение работникът не е длъжен да покани с изрично изявление работодателя да изпълни своето задължение, защото срокът за изплащане на трудовото възнаграждение вече се счита, че е бил уговорен между страните при условията на чл.270, ал.2 от КТ. При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника, което не е спорно в настоящото производство, се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от БТВ, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва съгласно чл.245, ал.2 от КТ. Ищецът претендира лихва върху възнаграждението, считано помесечно за всяко неизплатено възнаграждение за период от 01.06.2016г. до 05.05.2017г. Съгласно заключението на вещото лице размерът на лихвата върху трудовото възнаграждение е 24,04 лева. Така искът с правно основание чл.245, ал.2 от КТ следва да се уважи до този размер, а над него да се отхвърли като недоказан до пълния предявен размер от 425,00 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на общо за предявените и уважени искове 100 лева, а също и 120 лева – за вещо лице, както и разноските на ищеца съобразно размера на уважените искове – 81,58 лева за ангажиране на адвокат.

            Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА АД «АБ» - гр.Хасково, ул.Съеднинение 38, ЕИК 836014515, да заплати на С.С.Р., ЕГН **********, от гр.Кърджали, сумата 80,73 лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2014г., ведно със законната лихва за забава 24,04 лева, считано от 01.06.2014г. до 05.05.2017г., ведно и с лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска – 06.05.2017г., до окончателно изплащане,  както и  направените разноски – 81,58 лева за ангажиране на адвокат, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за трудово възнаграждение над постановения размер до пълния предявен от 88,73 лева, както и иска за лихва за забава над постановения размер до пълния предявен от 425,00 лева като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА АД «АБ» - гр.Хасково, ул.Съеднинение 38, ЕИК 836014515, да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт държавна такса в размер от  100 лева, а също и 120 лева – за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за обявяване на решението.

 

Съдия:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар:Д.С.