Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  605 / 18.10.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1076 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД, от "Мобилтел" ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" № 1; против З.Р.И. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д № 156/2017 на ХРС, като в срок постъпило възражение от него срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Затова ищецът предявявал настоящия си иск, въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер - ******** от дата 05.08.2005 г., сключен с ответника, за заплащането на неплатена потребена далекосъобщителна услуга и неустойка предсрочно прекратяване на договора. Въз основа на този договор, на ответника били предоставяни мобилни услуги за мобилни номера ********** и **********. На 18.09.2013 г. абонатът се възползвал от преференциалната схема на оператора, като взел устройство на изплащане -апарат Sоnу Хреriа J промо със сериен номер 356179051722611, като сключил договор за лизинг Д1700433/14.08.2013 г. за 24 м. Номер „********" представлявал индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на оператора - уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват клиентите били свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните сметки/ фактури. Съгласно Общите условия /ОУ/, на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги и да се завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната. В случая ответникът бил въведен в системата на ищеца под няколко индивидуални клиентски номера, по които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз основа на които била издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника. Под „далекосъобщителни услуги" се имали предвид услугите, предоставяни от съответната мрежа на ищеца, които били фактурирани, съгласно издаваните на абоната месечни фактури, като включвали - разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др. Следвало да се има предвид чл. 26 от ОУ. В срока на действието на договора, ищецът издал на абоната-ответник следните фактури по договор с индивидуален клиентски номер ******** - за ползване на далекосъобщителни услуги, в това число разговори данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути, и други такси и услуги:

-         фактура № 285017273/01.01.2014 г., с падеж 16.01.2014 г., за отчетен период 28.11.2013 г. - 27.12.2013 г. за сумата от 24,96 лв.;

-         фактура № 286707988/01.02.2014 г., с падеж 16.02.2014 г., за отчетен период 28.12.2013 г. – 27.01.2014 г. за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 288290243/05.03.2014 г., с падеж 20.03.2014 г., за отчетен период 28.01.2014 г. - 27.02.2014 г. за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 290137387/01.04.2014 г., с падеж 16.04.2014 г., за отчетен период 28.02.2014 г. -  27.03.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 565817004/07.04.2014 г. , с падеж 07.04.2014 г., за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 43 лв.;

-         фактура № 565817010/07.04.2014 г. , с падеж 07.04.2014 г., за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 39,60 лв.;

-         фактура № 299883479/02.10.2014 г., с падеж 17.10.2014 г., за отчетен период 28.08.2014 г. - 27.09.2014 г., за сумата от 13,40 лв.;

-         фактура № 301462049/01.11.2014 г., с падеж 16.11.2014 г., за отчетен период 28.09.2014 г. - 27.10.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 303810769/01.12.2014 г., с падеж 16.12.2014 г., за отчетен период 28.10.2014 г. - 27.11.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 305659693/02.01.2015 г., с падеж 17.01.2015 г., за отчетен период 28.11.2014 г. - 27.12.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 307271034/01.02.2015 г., с падеж 16.02.2015 г., за отчетен период 28.12.2014 г. - 27.01.2015 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 308872151/04.03.2015 г., с падеж 19.03.2015 г., за отчетен 28.01.2015 г. - 27.02.2015 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 310467412/01.04.2015 г., с падеж 16.04.2015 г., за отчетен период 28.02.2015 г. - 27.03.2015 г., за сумата от 95,50 лв.

Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочното прекратяване. Претендираната сума в размер на 367,66 лв., посочена като главница представлявала сбор от предоставени на абоната от оператора далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор ******** в размер на 285,06 лв. незаплатена далекосъобщителна услуга в това число разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути, и други такси и услуги; и сума за начислена неустойка в размер на 82,60 лв. за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги ********. Ищецът имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от ОУ. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, били отразени в представените фактури и доколкото не са били погасени, ищецът прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги /чл.54 от ОУ/, поради което била начислена неустойка /раздел Отговорност от Приложенията към цитираните договори/ - в размер на месечните абонаментни такси, дължими от абоната за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок, като неустойката имала обезщетителен характер, а не санкционен. Ответникът се съгласил и е приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и действие имали неговите чл. З7а, чл. 37б, чл. З4а-З4в, чл. 26.5., чл. 22.3.5., чл.23, чл. 26.4, чл.27.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 367,66 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата; като му присъди направените по делото разноски. Ищецът депозира допълнително писмено становище по делото, в което поддържа иска си и излага допълнителни доводи и уточнения, които съдът ще посочи и коментира по-късно в настоящия съдебен акт. Сочи, че междувременно ответникът извършил частично плащане на сума от 100,56 лв., която следвало да се приспадне от общата търсена в настоящото производство сума, като искът се уважи до размера от общо 267,10 лв. - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. В открито съдебно заседание, ищецът не изпраща свой процесуален представител.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Липсвали доказателства за наличие на сключен между страните договор за предоставяне на услуги от дружеството ищец въз основа на което да се прецени, какви са задълженията и как е определен размерът на същите и съобразно какви условия. Не ставало ясно и от къде е видно, че индивидуалният потребителски номер ******** от дата 05.08.2005 г. за телефонни номера ********** и ********** е именно на ответника, който не се бил  задължил по ОУ, предвид липсата на облигационно правоотношение, при което и ищецът нямал качество на кредитор спрямо него. Ответникът оспорва представените фактури, от които не ставало ясно, на какво основание и за какво задължение са съставени. Както фактурите, така и приложенията към тях, не били подписани нито от ищеца, нито от ответника, и не доказвали по несъмнен начин, че услугите са реално доставени и потребени, а извеждали изгодни за ищеца факти. Поради това ответникът възразява, че не дължи претендираните със същите суми. Представените по делото фактури не можели да установят факта, че е ползвана услугата на оператора и то на посочените стойности, тъй като били едностранно съставени, без да са подписани и приети, или задължението да е признато по друг начин от насрещната страна. Те представлявали частни свидетелстващи документи, съставени от ищцовото дружество и отразяващи изгодни за него обстоятелства. От тях не ставало ясно, какво точно е било начислявано, за какви услуги, лизингови вноски, неустойки и т.н. Не било доказано и какво се дължи за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор ******** от 05.08.2005 г. и въз основа на кои от фактурите, като ищцовото дружество излагало само твърдения за това, но не и конкретни доказателства. От друга страна, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по тези 13 броя фактури за неплатени далекосъобщителни услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на договор и лихви за забава върху тях по договори за далекосъобщителни услуги, без да претендира парични суми за лизингови вносни. В исковата си молба ищецът предявил претенции за ползвани далекосъобщителни услуги по договор ******** от 05.08.2005 г. Исковото производство по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК било продължение на заповедното производство, като претенцията на ищеца следвало да е идентична с тази по заповедното производство, в противен случай тя се явявала недопустима и била предмет на друг иск. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски. Той представя допълнително писмено становище, в което поддържа отговора си и иска отхвърлянето на иска изцяло.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор № ********/ 26.12.2011 г., сключен между ищцовото дружество, като оператор, и ответника, като абонат. Предмет на договора е предоставянето и ползването на услуги чрез обществени мобилни наземни мрежи при промоционални условия, съгласно ОУ за взаимоотношенията между дружеството и абонатите и потребителите на обществените му мобилни наземни мрежи по стандарти GSM и UMTS, действащите условия по програмата за сегментация на абонати – физически лица и настоящия договор с приложенията му. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като с него се прекратява действието на условията по предходни договори с абоната, без да се спира или прекратява достъпа до активирани по тях услуги. Ответникът като абонат се е задължил, да заплаща ежемесечно, въз основа на издадена му от оператора фактура, цените на предоставени му услуги, заедно с дължимите месечна абонаментна такса и месечна такса за ползване на допълнителни услуги за съответния тарифен план за следващ месец, както и дължимите лизингови вноски по договор за лизинг, в случай че такъв бъде сключен заедно с настоящия договор. Той се е задължил да плати цената на ползваните от него услуги в срок до 15 дни от датата на издаването на фактурата, независимо дали я е получил. Операторът се е задължил, да издава ежемесечно на абоната фактура за предоставените и ползвани от него услуги, в която да посочи броя, вида и цените им. Ако в срока на действие на договора, абонатът наруши задълженията си по него или по ОУ, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими до изтичане на срока на договора. За неразделна част от договора са посочени ОУ на оператора, които абонатът е декларирал, че е получил и че се е запознал с тях, както и с ценоразписа на оператора. По делото се представи и приложение № 1 към този договор, в което са цитирани конкретните данни за SIM картата, телефонния номер **********, абонаментния план и кредитния лимит. В същото е предвидена отговорност на абоната, в случай че наруши задълженията си по договора или ОУ – операторът да има право да прекрати договора, както и за получи неустойка в размер на 150 лв. без ДДС за съответната SIM карта.

Като писмено доказателство по делото се представи и прие и договор за лизинг № ********/ 18.09.2013 г., сключен между ищцовото дружество, като лизингодател, и ответника, като лизингополучател, в съответствие с ОУ на дружеството за сключване на договор за лизинг. Предмет на договора е предоставянето за ползване на лизингованата вещ – апарат SAM Galaxy Core Dual Blue 23m, със сериен номер 355698056190020, на единична стойност от 453,60 лв. с ДДС. Лизингополучателят се е задължил да заплаща възнаграждение под формата на лизингови вноски – 23 бр. от по 18,90 лв. с ДДС, съгласно условията и сроковете по договора. Първоначалната вноска се заплаща при предаване на вещта, а всяка следваща – в сроковете на плащане на сумите по таксуващи фактури за ползвани услуги по сключения между страните договор за услуги. Лизингополучателят е декларирал, че е запознат с ОУ за лизинг, приел и получил ги е.

По делото се представиха ОУ за взаимоотношенията между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни наземни мрежи по стандарти  GSM, UMTS и LTE; съгласувани с решение на ДКД от 2001 г., с последно изменение и допълнение, във връзка с ИД на ЗЗП от ДВ бр. 57/28.07.2015 г.

Като писмени доказателства по делото ищецът представи и се приеха част от процесните фактури, всяка със съответно приложение А към нея, а именно:

-                      фактура № 285017273/01.01.2014 г., с падеж 16.01.2014 г., за отчетен период 28.11.2013 г. - 27.12.2013 г. за сумата от 39,22 лв.; от които:

. за телефонен номер ********** услуги от 16,93 лв. без ДДС и

. за телефонен номер ********** лизингова вноска 4 за гореописания апарат от 15,75 лв. без ДДС; общо 32,68 лв. без ДДС или 39,22 лв. с ДДС;

-                      фактура № 286707988/01.02.2014 г., с падеж 16.02.2014 г., за отчетен период 28.12.2013 г. – 27.01.2014 г. за сумата от 18,90 лв.;

-                      фактура № 288290243/05.03.2014 г., с падеж 20.03.2014 г., за отчетен период 28.01.2014 г. - 27.02.2014 г. за сумата от 18,90 лв.;

-                      фактура № 290137387/01.04.2014 г., с падеж 16.04.2014 г., за отчетен период 28.02.2014 г. -  27.03.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-                      фактура № 299883479/02.10.2014 г., с падеж 17.10.2014 г., за отчетен период 28.08.2014 г. - 27.09.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-                      фактура № 301462049/01.11.2014 г., с падеж 16.11.2014 г., за отчетен период 28.09.2014 г. - 27.10.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-                      фактура № 303810769/01.12.2014 г., с падеж 16.12.2014 г., за отчетен период 28.10.2014 г. - 27.11.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-                      фактура № 305659693/02.01.2015 г., с падеж 17.01.2015 г., за отчетен период 28.11.2014 г. - 27.12.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-                      фактура № 307271034/01.02.2015 г., с падеж 16.02.2015 г., за отчетен период 28.12.2014 г. - 27.01.2015 г., за сумата от 18,90 лв.;

-                      фактура № 308872151/04.03.2015 г., с падеж 19.03.2015 г., за отчетен 28.01.2015 г. - 27.02.2015 г., за сумата от 18,90 лв.;

като всяка от сумите по гореописаните 9 бр. фактури, представлява за телефонен номер ********** следващи лизингови вноски за гореописания апарат от по 15,75 лв. без ДДС, или 18,90 лв. с ДДС; като по същите не са начислявани суми за услуги по телефонен номер **********; както и

-         фактура № 310467412/01.04.2015 г., с падеж 16.04.2015 г., за отчетен период 28.02.2015 г. - 27.03.2015 г., за сумата от 95,50 лв., от която последни 5 бр. лизингови вноски за гореописания апарат, 5 броя лихви върху лизингови вноски и една такса придобиване на лизингова вещ, всичко на обща стойност 79,58 лв. без ДДС или 95,50 лв. с ДДС.

Ищецът не представи по делото сочените от него фактури:

-                      фактура № 565817004/07.04.2014 г. , с падеж 07.04.2014 г., за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 43 лв.; и

-                      фактура № 565817010/07.04.2014 г. , с падеж 07.04.2014 г., за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 39,60 лв.

Вместо това, той представи копия от две сметки от 07.04.2014 г., издадени от него на името на ответника, първата с номер 0565817004 за една неустойка в размер на 43 лв. и втората с номер 0565817010 за една неустойка в размер на 39,60 лв.

          Останалите, представени от ищеца фактури с приложения А към тях, като ирелевантни за настоящия правен спор, не следва да бъдат обсъждани.

За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 1574/ 20.01.2017 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 156/2017 г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 73 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.01.2017 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумата от 285,06 лв. за главница по договор за далекосъобщителни услуги № ********/05.08.2005 г., с 82,60 лв. неустойка за предсрочното прекратяване на договора, с 65 лв. мораторна лихва от 17.04.2015 г. до 11.01.2017 г. и законната лихва върху главницата от 18.01.2017 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски от 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатски хонорар. В заявлението си до съда заявителят е основал вземането си именно на цитирания в заповедта договор, като е посочил, че главницата включва незаплатена далекосъобщителна услуга, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути, други такси и услуги; а неустойката е за предсрочното прекратяване на договора. Като обстоятелства, от които произтича вземането, изрично сочи, че между страните е сключен договор № ********/05.08.2005 г. и процесните фактури били издадени въз основа на него. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с вх.рег. № 5807/08.03.2017 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На 03.04.2017 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба вх.рег. № 11024/04.05.2017 г., изпратена по куриер на 03.05.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. С предявяване на настоящия специален установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземането, за което именно е била издадена заповедта за изпълнение, т.к. подаденото срещу нея възражение пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото производство подлежи преди всичко въпросът, дали е налице идентичност между заповедното и исковото производства – и от субективна и от обективна страна, в т.ч. и що се отнася до техния предмет, по отношение на който идентичност в настоящия случай ищецът не доказа, въпреки дадените му от съда множество и най-подробни указания. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва да опише, от какво произтича вземането му, предвид чл.410 ал.2, вр. чл.127 ал. 1 и 3 от ГПК. Съдът задължително следи за наличие на достатъчно описание на вземането, като целта е, длъжникът да може да формира виждане, кое вземане се претендира, за да може да прецени оспорва ли го или не. Вземането трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане. В настоящия случай, в заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на сключен с длъжника договор № ********/05.08.2005 г. и издадени въз основа на него описани фактури, като е посочил, че главницата включва незаплатена далекосъобщителна услуга, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути, други такси и услуги; а неустойката е за предсрочното прекратяване на договора. Въз основа на тези му фактически твърдения, респ. въз основа на така цитирания договор, е и издадената от съда заповед по чл.410 от ГПК. В исковата си молба ищецът първоначално също сочи, че предявява иска си, въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер - ******** от дата 05.08.2005 г., сключен с ответника, за заплащането на неплатена потребена далекосъобщителна услуга и неустойка предсрочно прекратяване на договора. Той навежда обаче и допълнителни доводи, както и изцяло нови фактически твърдения, а именно, че въз основа на този договор, на ответника били предоставяни мобилни услуги за мобилни номера ********** и **********; както и че на 18.09.2013 г. той се възползвал от преференциалната схема на оператора, като взел устройство на изплащане -апарат Sоnу Хреriа J промо със сериен номер 356179051722611, като сключил договор за лизинг Д1700433/14.08.2013 г. за 24 м. Претендираната главница представлявала сбор от предоставени на абоната от оператора далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори и начислена неустойка за предсрочно им прекратяване. Всички договори между страните били с номер ******** - индивидуалният клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на оператора. Изложената ищцова позиция категорично се различава от тази му като заявител в заповедното производство. Това даде основание на съда, в определението по чл.140 ал.1 от ГПК, да даде допълнителни изрични указания на ищеца - на основание чл.145 ал.2 от ГПК, да конкретизира твърденията си: колко точно на брой са сключените между страните договори и с какъв предмет, за прекратяването на кои конкретно от тях са начислените неустойки, считано от коя точно дата е прекратен всеки от тях, как се съотнасят фактурираните суми, претендирани в настоящото производство, към всеки от действалите в съответните периоди договори между страните. Ищецът частично изпълнява указанията на съда с допълнително писмено становище по делото, с което отново навежда допълнителни доводи, както и изцяло нови фактически твърдения, различаващи се изцяло, както от твърденията му в заповедното производство, така и от тези по първоначалната му искова молба. Сега вече твърди, че всъщност на 18.09.2013 г. ответникът се възползвал от преференциалната схема на оператора, като взел устройство на изплащане не посоченото в исковата молба, а апарат SAM Galaxy Core Dual Blue 23m, със сериен номер 355698056190020 за 23 месеца. Наред с това, договор с номер ******** бил новиран на 26.12.2011 г. за горецитираните два телефонни номера, който след изтичане на 2-годишния му срок бил трансформиран в договор за неопределено време. На основание т.28 и т.29 от ОУ, ищецът прекратил този договор на 07.04.2014 г., като начислил дължимите неустойки за периода 26.12.2013 г. – 07.04.2014 г., за което издал цитираните в исковата молба две фактури. Неустойката в размер на 43 лв. била за телефонен номер ********** по фактура № 565817004/07.04.2014 г., начислена върху фактура № 285017273/01.01.2014 г., като представлявала сбор от месечните такси до спиране действието на договора – 4 х 10,75 лв. Неустойката в размер на 39,60 лв. била за телефонен номер ********** по фактура № 565817010/07.04.2014 г., начислена върху същата фактура, като представлявала сбор от месечните такси до спиране действието на договора – 4 х 9,90 лв.

В този смисъл, процесуалното поведение на ищеца не е последователно от момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до даване ход на устните състезания в настоящото производство. Едва след множеството допълнителни указания на съда и след запознаването му с ответното становище по предявения иск, ищецът конкретизира до известна степен основанието на иска си и спорния предмет, което обаче съществено се различава от предмета на заповедното производство, продължение на което се явява настоящото. Това е достатъчно основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен. Същевременно съдът се съобразява със задължителната съдебна практика, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /решение № 281/06.01.2016 г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл, произнасянето следва да е по същество. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 ГПК. Що се отнася до неговото основание,посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно чл. 127 ал.1 т.4 ГПК, като в производството по реда на чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Ищецът в настоящото производство не проведе пълно и главно доказване на соченото от него обстоятелство, че съществува вземането по издадената заповед за изпълнение, и това е следващо основание за отхвърляне на предявения иск изцяло.

Преди всичко, предвид ответните възражения, ищецът не доказа съществуването на сочения от него договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер - ******** от дата 05.08.2005 г., сключен с ответника за предоставяни му мобилни услуги за мобилни номера ********** и **********. Както се посочи, именно въз основа на този договор, ищецът основава претенцията си в заповедното производство и в първоначалната си искова молба и въз основа на него твърди, че са издадени процесните фактури.Той не доказа още и съществуването на сочения от него в първоначалната искова молба договор за лизинг Д1700433/14.08.2013 г., по силата на който ответникът взел устройство на изплащане -апарат Sоnу Хреriа J промо със сериен номер 356179051722611. За представянето на тези два договора, с определението по чл.140 ал.1 от ГПК, на ищеца се дадоха изрични указания от съда, на основание чл.146 ал.2 от ГПК, които той не изпълни, вместо което промени позицията си по делото, в т.ч. по съществени за предмета на спора въпроси, в гореизложения смисъл. Същевременно, установи се, че между страните по делото са съществували съвсем други договори, а именно – договор № ********/26.12.2011 г. за услуги чрез обществени мобилни наземни мрежи при промоционални условия за мобилен номер **********; и договор за лизинг № ********/ 18.09.2013 г. и то за друга лизингована вещ – апарат SAM Galaxy Core Dual Blue 23m, със сериен номер 355698056190020. В изпълнение на тези два договора именно са издадените процесни фактури. Относно втория сочен от ищеца мобилен телефонен номер на ответника, суми са начислявани единствено по първата от фактурите -  фактура № 285017273/01.01.2014 г., с падеж 16.01.2014 г., за отчетен период 28.11.2013 г. - 27.12.2013 г. за сумата от общо 39,22 лв.; от които за телефонен номер ********** услуги от 16,93 лв. без ДДС. Доказателства за твърдяните договорни отношения по отношение на този телефонен номер, ищецът не ангажира. Доводът му, че договор с номер ******** бил новиран на 26.12.2011 г. за горецитираните два телефонни номера, освен късно заявен в процеса, предвид гореизложените съображения, се явява и изцяло голословен, предвид непредставянето на първоначалния договор ******** от дата 05.08.2005 г. Същевременно, според клаузите на по-късния договор, с него се прекратява действието на условията по предходни договори с абоната. В тази връзка, само по себе си наличието на фактури, дори и удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника, както е в случа, в тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори.

Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа твърденията си, че между него и ответника са съществували сочените от него договорни отношения - договор за далекосъобщителни услуги с номер ******** от дата 05.08.2005 г. за мобилни номера ********** и **********; както и договор за лизинг Д1700433/14.08.2013 г.; въз основа именно на които били издадени процесните фактури за задължения на ответника. Това, отделно от гореизложеното, е още едно основание за отхвърляне на иска за главницата изцяло, като неоснователен и недоказан, което обуславя неоснователността и на акцесорния иск. Изцяло недоказана по основание и размер остана и претенцията относно неустойката. Твърденията относно нея в заповедното производство са били, че е за предсрочното прекратяване на договор с номер ******** от дата 05.08.2005 г., какъвто по делото, както се посочи, не се представи, респ. недоказана остана възможността по него за начисляване на сочената неустойка. За предсрочното прекратяване на именно този договор се сочи претендираната неустойка и в първоначалната искова молба. С оглед на това, не следва да се вземат под внимание допълнителните уточнения на ищеца, след дадените му от съда указания по чл.145 ал.2 от ГПК, доколкото те въвеждат изцяло ново основание на претендираната неустойка – включвала две суми от 43 лв. за телефонен номер ********** и от 39,60 лв. за телефонен номер **********, начислени на 07.04.2014 г. за прекратяването на договор с номер ******** от 26.12.2011 г. Или оказва се, че претендираните неустойки са всъщност за прекратяването на други два договора, различни от процесния. Ищецът не изпълни указанията на съда по чл.146 ал.2 от ГПК, да посочи доказателства за твърденията си, че начислените неустойки били в размери на месечните абонаментни такси, дължими от абоната за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок. По делото липсват и сочените от него фактура № 565817004/ 07.04.2014 г. за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 43 лв. и фактура № 565817010/07.04.2014 г. за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 39,60 лв. Вместо това, той представи копия от две сметки от 07.04.2014 г., издадени от него на името на ответника за посочените суми за неустойки, без да става ясно от тях, към кои именно договори се отнася всяка от тях.

Що се отнася до многократното позоваване на ищеца на ОУ, следва да се има предвид, че той представи по делото ОУ, които са ирелевантни към процесния случай. Това са ОУ за взаимоотношенията между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE; съгласувани с решение на ДКД от 2001 г., с последно изменение и допълнение, във връзка с ИД на ЗЗП от ДВ бр. 57/28.07.2015 г. От една страна, липсват данни те да са приложими към процесния договор с номер ******** от дата 05.08.2005 г., а от друга – представени са в актуална редакция, в т.ч. след съществените изменения на ЗЗП, а не в действалата към момента на сключване на договора.

Най - сетне, налице е и самостоятелно основание за отхвърлянето на иска за сумата в размер на 100,56 лв., която по твърдение на ищеца, ответникът междувременно му платил, представляващо частично погасяване на общата търсена в настоящото производство сума за далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори. Макар да не се представиха доказателства за извършеното плащане и платената сума да не се съотнесе към търсените главница и неустойка – частичното плащане се призна от ответника, предвид на което съдът приема за безспорно осъществено след предявяване на настоящия иск. По общото правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК /т.11.в. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/.

               Предвид изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло.

               На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден, да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

           

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД, от "Мобилтел" ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" № 1; против З.Р.И. с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 285,06 лв. главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги № ********/05.08.2005 г.; както и сумата от 82,60 лв. неустойка за предсрочното прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 18.01.2017 г. до окончателното изплащане; за което били издадени следните фактури:

- фактура № 285017273/01.01.2014 г., с падеж 16.01.2014 г., за отчетен период 28.11.2013 г. - 27.12.2013 г. за сумата от 24,96 лв.;

-         фактура № 286707988/01.02.2014 г., с падеж 16.02.2014 г., за отчетен период 28.12.2013 г. – 27.01.2014 г. за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 288290243/05.03.2014 г., с падеж 20.03.2014 г., за отчетен период 28.01.2014 г. - 27.02.2014 г. за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 290137387/01.04.2014 г., с падеж 16.04.2014 г., за отчетен период 28.02.2014 г. -  27.03.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 565817004/07.04.2014 г. , с падеж 07.04.2014 г., за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 43 лв.;

-         фактура № 565817010/07.04.2014 г. , с падеж 07.04.2014 г., за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 39,60 лв.;

-         фактура № 299883479/02.10.2014 г., с падеж 17.10.2014 г., за отчетен период 28.08.2014 г. - 27.09.2014 г., за сумата от 13,40 лв.;

-         фактура № 301462049/01.11.2014 г., с падеж 16.11.2014 г., за отчетен период 28.09.2014 г. - 27.10.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 303810769/01.12.2014 г., с падеж 16.12.2014 г., за отчетен период 28.10.2014 г. - 27.11.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 305659693/02.01.2015 г., с падеж 17.01.2015 г., за отчетен период 28.11.2014 г. - 27.12.2014 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 307271034/01.02.2015 г., с падеж 16.02.2015 г., за отчетен период 28.12.2014 г. - 27.01.2015 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 308872151/04.03.2015 г., с падеж 19.03.2015 г., за отчетен 28.01.2015 г. - 27.02.2015 г., за сумата от 18,90 лв.;

-         фактура № 310467412/01.04.2015 г., с падеж 16.04.2015 г., за отчетен период 28.02.2015 г. - 27.03.2015 г., за сумата от 95,50 лв.;

за които суми е била издадена заповед № 73 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.01.2017 г. по ч.гр.дело № 156/2017 г. на ХРС.

ОСЪЖДА "Мобилтел" ЕАД с ЕИК 131468980 да заплати на З.Р.И. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 300 лв.  

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.