Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 642

26.10.2017 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                                 Трети граждански състав

на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                               Съдия : Нели Иванова      

секретар Елена Стефанова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело1052 по описа за 2017г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от „Арда-Тур” ЕООД, ЕИК 126034587, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.”Съединение” №45, представляван от управителя С. И. И., против С.А.Т. с ЕГН:********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл.221 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ и чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 31.05.2014г. ответникът бил назначен на работа на основание чл.67 ал.1 т.2 вр.чл.70 от КТ на длъжност „автомонтьор“ в дружеството. С допълнително споразумение от 01.01.2016г. срочният договор бил сключен за неопределено време, като уговорили максималния срок на предизвестието по КТ на три месеца. Със заповед от 08.04.2016г. на основание чл.190 ал.1 т.7 вр.чл.188 т.3 от КТ било прекратено трудовото правоотношение с ответника поради дисциплинарно наказание – уволнение без предизвестие. Заповедта не била оспорена в съда и влязла в сила. Съгласно чл.221 ал.2 от КТ ответникът дължал обезщетение в размер на три брутни заплати на работодателя. Предходния месец преди датата на дисциплинарното уволнение работната му заплата била 463лв. или общо ответникът дължал на дружеството сумата от 1389лв. След издаване на заповедта за дисциплинарното наказание от работната заплата на ответника за м.03.2016г. била удържана сумата от 315,33лв. След тази удръжка ответникът дължал на ищеца сумата от 1073,67лв. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите от 1073,67лв. – обезщетение за неспазено предизвестие, съгласно чл.221 ал.2 от КТ, както и 114,46лв. – лихва за забава за периода от 14.04.2016г. до 01.05.2017г. и законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че не му е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор, за която разбрал едва в настоящото производство. Според ответника, срока на предизвестие е едномесечен, а не тримесечен и след  като работодателят твърдял, че вече е удържал заплатата му за един месец, не дължал други суми.     

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е подписан трудов договор на 31.05.2014г., по силата на който ответникът е назначен на длъжността „монтьор” за неопределено време и е уговорен размер на основното месечно трудово възнаграждение от 414лв. По силата на допълнително споразумение от 01.01.2016г. към трудовия договор страните са договорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463лв. и срок на предизвестие по КТ – три месеца.  Със заповед от 08.04.2016г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено на основание чл.190 ал.1 т.2 вр.чл.188 т.3 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. На 01.04.2016г.; 05.04.2016г. и 27.04.2016г. ищеца изпраща до ответника писмо, с което го кани в срок до 03.04.2016г. да представи писмените си обяснения във връзка с извършеното нарушение на трудовата дисциплина. На 13.04.2016г.; 15.04.2016г. и 14.05.2016г.на адреса на ответника е изпращано писмо, с което работодателят е искал да му връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 08.04.2016г.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице изчислява размера на обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ на сумата от 1397,34лв. При извършената проверка вещото лице констатира, че от трудовото възнаграждение на ответника е удържана сумата от 315,33лв., т.е. разликата е в размер на 1082,01лв. Експертизата сочи, че брутното трудово възнаграждение на ответника за м.03.2016г. е 465,78лв. Вещото лице изчислява размера на законната лихва върху остатъка от обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ за периода 14.04.2016г. – 01.05.2017г. на 115,34лв.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявения иск:

Претендира се заплащане от страна на ответника на обезщетение с оглед наложеното му дисциплинарно наказание  „уволнение”. Съгласно разпоредбата на чл.221 ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. Безспорно се установява от приложения трудов договор, че между страните е уговорено възникването на трудово правоотношение, което не е обвързано със срок. От представената заповед от 08.04.2016г. е видно, че това трудово правоотношение между страните е прекратено на основание чл.190 ал.1 т.2 вр.чл.188 т.3 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. В заповедта е визирано, че ответникът не се явил на работа за периода от 29.03.2016г. до 31.03.2016г. без да изтъкне уважителна причина за това. В самата заповед за прекратяване на трудовия договор на ответника работодателят е посочил, че същият дължи заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за срок от три месеца. Горецитираната законова разпоредба дава право на работодателя да получи търсеното обезщетение, като е регламентиран и неговия размер, който се определя от брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не знаел за извършеното уволнение. От датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните до момента е изтекъл значителен период от време, а именно повече от година и половина. Ето защо, няма как ответникът да не е разбрал до момента, че работодателят е прекратил трудовия му договор и на какво основание е сторил това. Още повече, че от трудовото му възнаграждение вече е удържана част от сумата за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ. Действително липсват доказателства, от които да се установи, че на ответника са връчени по надлежния ред заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и искането на обяснения. Същевременно от представените писма с обратни разписки става ясно, че работодателят неколкократно /и по-точно три пъти/ е изпращал на адреса на ответника горецитираната заповед за уволнение и искането за даване на обяснения по чл.193 от КТ. От данните по делото се установява, че на същия този адрес ответникът е редовно призован по делото, като е получил съдебните книжа лично. Предвид гореизложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за неправомерно извършено уволнение и съответно недължимост на обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ. По делото липсват данни заповедта за уволнение да е атакувана от ответника по надлежния ред, поради което настоящият съдебен състав няма основание да приеме, че е налице незаконно уволнение. Досежно размера на търсеното обезщетение следва да се има предвид, че в самия трудов договор страните са уговорили размера на същото да се определя от тримесечното трудово възнаграждение на работника. В тази връзка съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, от което се установява, че част от дължимото обезщетение е удържано от трудовото възнаграждение на ответника и остава дължима сумата от 1082,17лв. Доколкото с исковата молба се претендира сумата от 1073,67лв. съдът счита, че следва да се уважи иска в пълния предявен размер.

С оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД и предвид основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията за заплащане на лихва за забава. В своето заключение вещото лице изчислява размера на дължимата лихва за забава в размер на 115,34лв. В настоящото производство ищецът претендира заплащане на лихва за забава в размер на 114,46лв. за периода от 14.04.2016г. до 01.05.2017г., поради което съдът счита, че следва да се уважи в пълния предявен размер.

Предвид гореизложените съображения съдът счита, че предявените искове следва да се уважат изцяло и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 150лв. – възнаграждение за вещо лице и 50лв. – държавна такса, или общо 200лв. 

Мотивиран така, съдът        

         

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА С.А.Т. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Арда-Тур” ЕООД, ЕИК 126034587, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.”Съединение” №45, представляван от управителя С. И. И., сумите от 1073,67лв. – обезщетение за неспазено предизвестие, съгласно чл.221 ал.2 от КТ, както и 114,46лв. – лихва за забава за периода от 14.04.2016г. до 01.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.05.2017г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 200лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                           СЪДИЯ:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.