Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 603

гр. Хасково, 18.10.2017 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и първи септември

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                

                                                

                                                       СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА       

                                      

                                                                            

Секретар: Елена Стефанова     

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 836 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Ш.С.Р.,***.

В исковата молба ищцата твърди, че почти 30 години обработвала земеделски имот с пл. № 34 в местността „********“, землището на гр.Х., утвърден със Заповед № 982/2001г., с площ от 568 кв.м., при граници: имот № 35, имот № 33, пътека и път, който поземлен имот понастоящем бил с идентификатор № 77195.188.34 по КК на гр.Хасково. За имота ищцата имала документ за собственост – Нотариален акт, вписан в СВ-Хасково под вх. рег. №5172, акт № 17, том X, дело № 2331/01.10.2001г. Имотът придобила по силата на Параграф 4“а“ и 4“б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, като била заплатила всички необходими такси и режийни на Община Хасково. Посочва още, че няколко дни преди предявяване на иска разбрала, че имотът е актуван с Акт за общинска собственост № 69/18.12.2014г., въпреки че тя била собственик на имота, владеела и обработвала същия от много години, а също така имала и документ за собственост. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на земеделски имот с пл. № 34 в местността „********“, землището на гр.Х., утвърден със Заповед № 982/2001г., с площ от 568 кв.м., при граници: имот № 35, имот № 33, пътека и път, който поземлен имот понастоящем е с идентификатор № 77195.188.34 по КК на гр.Хасково и да задължи Община Хасково да деактува имота като общински. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. След обстоен преглед на преписката, намираща се в Община Хасково, касаеща молбата на ищцата от 1992г. за придобиване на имота, счита, че същата не е собственик на имота и няма как да го е придобила по силата на Параграф 4 „а“ и 4 „б“ от ЗСПЗЗ, поради следните съображения: С Молба, вх. № 2679/27.08.1992г. ищцата подала молба до Община Хасково за придобиване на имота. Представена била и Декларация от 15.07.1992г., в която самата тя посочвала, че имотът не е единствена земеделска земя. Към преписката било приложено и Удостоверение № И-4 от 15.07.1992г., в което било посочено, че Изпълнителният комитет на Общински народен съвет-Хасково, Обл.Хасковска, съгласно ПМС № 26 и на Националния съвет на Отечествения фронт от 1987г. и Решение № 38, Протокол от 21.03.1989г. на ИК на ОбНС-Хасково предоставя право на ползване на Н. С. И. върху следната земя – нива в размер 0.500 кв.м., находяща се в землището се на гр.Х., Обл.Х., местност „*******“ по парцеларния план, която може да се използва за самозадоволяване, отдих и почивка. Отделно от това, възоснова на подадената молба от ищцата с посочения по-горе номер /№ 2679/27.08.1992г./, била издадена Заповед № 408/02.04.1996г. на Кмета на Община Хасково. В заповедта било посочено, че имот с пл. № 34 в местността „*******“ – Хасковско землище, е предоставен на Н. С. И. с Удостоверение И-4/1998г. В мотивите на заповедта било посочено, че Н. И. не е създала лозе или трайни насаждения /овощна градина/ и не живее в гр.Хасково, а е с постоянно местожителство Р. Т.. Отразено било още, че Н. И. е предоставила за ползване земята на Ш.Р. без знанието на Общински съвет-Хасково. Също така в заповедта било посочено още, че от изложеното в мотивите е видно, че лицето не отговаря на установените в ЗСПЗЗ условия, а именно, че ищцата няма и не притежава документ за ползване на имот с пл. № 34 в местността „*******“, поради което на същата й е отказано да й се продаде имота по реда на Параграф 4 „а“ и 4 „б“ от ЗСПЗЗ. Нямало данни заповедта да е обжалвана и да е отменена. С оглед изложеното, Община Хасково съставила на основание чл.2, ал.1 и чл.58 от ЗОС Акт за частна общинска собственост № 6753 от 08.12.2014г. В подкрепа на факта, че ищцата не е собственик на имота била и липсата на издадена заповед за възстановяване или придобиване по Параграф 4 „к“, ал.7 от ЗСПЗЗ. В тази разпоредба било посочено, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. Ответникът оспорва представения от ищцата Нотариален акт № 25, том III, рег. № 2207, дело № 245/2001г. на Нотариус Н.Т., вписан в Служба по вписванията с вх. № 5172 от 01.10.2001г., акт № 17, том X, дело 2331. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и  във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Представи се по делото Писмо до ищцата Ш.С.Р. за явяване в Общински съвет-Хасково, Направление „Селско стопанство“, на 28.12.1995г., за справка, както и Писмо № 194-00-41 от Кмета на Община Хасково до Ш.С.Р.. От съдържанието на същото става ясно, че по повод подадена от нея молба през 1992г. за направа на оценка на предоставения й парцел за земеделско ползване пл. № 34, местност „********“ в землището на гр.Х., следва да се яви на 20.06.1994г. в Данъчна служба на Община Хасково за обявяване на цената, като е необходимо да представи личен паспорт, квитанция за платени режийни вноски в размер на 142лева по посочена банкова сметка, *** § 1, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Като писмено доказателство по делото бе приета и Молба, вх. №2679/27.08.1992г.,подадена от ищцата до кмета на Община Хасково, в която е посочила, че й е бил предоставен полски имот за самозадоволяване с Решение №И-4, в м.“**********“. Към молбата е приложила Декларация от 15.07.1992г., че посоченият имот не е единствена земеделска земя в Хасковско землище на семейството й. От същата дата е и Удостоверение № И-4 на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет-Хасково, издадено в уверение на това, че съгласно ПМС № 26 и на Националния съвет на Отечествения фронт от 1987г. и Решение № 38 и Протокол от 21.03.1989г. на ИК на ОбНС-Хасково, е предоставено право за ползване на Н. С. И. – в Т. /Н./, от гр.Х., ул.********, върху Нива от 0.500 кв.м., находяща се в землището на гр.Х., м.***********, която може да се използва за самозадоволяване, отдих и почивка.

Представена беше по делото и Заповед № 408/02.04.1996г. на Кмета на Община Хасково, от съдържанието на която става ясно, че във връзка с постъпила молба вх. № 2679 от 27.08.1992г. от Ш.С.Р. и извършена служебна проверка,  е било установено следното: Имот с пл. № 34 в м.“********“, Хасковско землище, е предоставен на Н. С. И. с Удостоверение № И-4/1992г. Последната не е построила вила, не е създала лозе или трайни насаждения /овощна градина/ и не живее в гр.Хасково, а е с постоянно местожителство в Т.. Предоставила е за ползване земята на Ш.С.Р. без знанието на Общински съвет Хасково. От изложеното е видно, че лицето не отговаря на установените в ЗСПЗЗ условия,а именно – Ш.С.Р. няма документ за ползване на имот с пл. № 34 в местността „Червена стена“, поради което е отказано да бъде извършена продажба на земеделска земя по реда на § 4а и§ 4б от ЗСПЗЗ  на Ш.С.Р.. Разпоредено е било още със заповедта връщане на сумата 28 400 лева.

С Акт № 6753 за частна общинска собственост от 08.12.2014г., на основание чл.2, ал.1 и чл.58 от ЗОС, е актуван като частна общинска собственост Поземлен имот с площ от 614 кв.м., с идентификатор 77195.188.34, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих; в м.“*******“, гр.Х., № по предходен план: 1126, при граници на имота: 77195.188.56, 77195.188.23, 77195.188.33, 77195.188.53. Актът е вписан в СлВп при Районен съд-Хасково на 18.12.2014г., рег. №8986, № 69, том 29.

Ищцата по делото представи Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на Параграф 4 „а“ и 4 „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ № 25,том III, рег. №2207,дело № 245 от 2001г., с който, на основание писмо №113/27.04.2001г. на Община Хасково и съгласно параграф 4 „а“ и 4 „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, Ш.С.Р. е била призната за собственик на Земеделски имот, записан с пл. № 34 по кадастъра на м.“*******“, землището на гр.Хасково, утвърден със Заповед № 982/2001г., с  площ от 568 кв.м., при граници: имот № 35, запад – имот № 33, север – пътека и юг – път. Посочено е още в нотариалния акт, че имотът е придобит по силата на параграф 4 „а“ и 4 „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, като стойността му в размер на 28 400 лева е внесена по сметка на Община Хасково с вносна бележка от 28.12.1998г. при ОББ АД-клон Хасково. Отбелязано е, че актът е съставен по повод искането на Община Хасково, отправено с писмо № 113/27.04.2001г., към което са приложени скица № 2144/01.10.2001г.на Община Хасково,писмо № 194-00-41/1994г. на Община Хасково, вносна бележка от 28.06.1995г. на ОББ АД-клон Хасково.

На 06.01.2017г. е било издадено Удостоверение от Община Хасково, в уверение на следното: имот с пл.№ 34, вписан в НА № 25, том III, рег. № 2207, дело №245 от 01.10.2001г., съответства на имот с пл. № 188.34 по плана на новообразуваните имоти на местност „********“, одобрен със Заповед № РД-11-384/22.11.2006г. По графични данни имот пл. № 188.34 е с площ 614 кв.м. и в разписния лист за собственик на имота е записана Община Хасково без документ за собственост. Съгласно документите, запазени в архива на Община Хасково относно предоставянето на ползватели на бивши земеделски земи за закупуване по реда на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, на Ш.С.Р. е отказано правото да закупи имот пл. № 34, за което е издадена Заповед № 408/02.04.1996г. на Кмета на Община Хасково. Предвид изложеното, е бил издаден АОС № 69/18.12.2014г. От съдържанието на писмото е видно също, че планът на новообразуваните имоти на м.“********“ е нанесен на кадастралната карта н гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. и имот пл. № 188.34 е получил идентификатор № 77195.188.34.   

На ищцата по делото Ш.С.Р. *** Писмо, рег. индекс: 94 Ш-383-1 #1/30.01.2017г., с което я уведомяват, че Община Хасково отказва да отпише от актовите книги за общинска собственост поземлен имот с идентификатор 77195.188.34 по КК на гр.Хасково /имот пл. № 34 по плана на новообразуваните имоти на м.“********“/, актуван с АОС № 6753/08.12.2014г., като мотивите са, че със Заповед № 408/02.04.1996г. на лицето Ш.С.Р. е отказано правото да закупи имот пл. № 34, предоставен за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.  

По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства.

          От показанията на свид. Е. Й., който е син на ищцата, става ясно, че майка му обработвала нивата в м.“********“ от 1990 година. Преди това тази земя се обработвала от Н.. Свидетелят твърди, че никой от съседите не е имал претенции към имота. Спомня си как навремето платили на общината тази земя – свидетелят и майка му отишли в „ОББ“ и платили 28 000 лева. Дава показания още, че майка му владеела имота, откакто бил нотариалният й акт, а го ползвала и преди това заедно с Н. – преди 1990 година, но не помни точна година.

Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел и нотариусът, съставил констативния нотариален акт за собственост на ищцата – Нотариус Н.Т.. Същата заявява, че всички приложения към искането за съставяне на нотариален акт се представяли пред нея в оригинал от молителя. След като в нотариалния акт било отразено, че се представя Писмо № 113/27.04.2001г. на Община Хасково, а и другите три цитирани документа, означавало, че те действително са били представени. Писмото представлявало Писмо-искане на Община Хасково до нотариуса за съставяне на нотариален акт на определено лице. Към това писмо се прилагала и скица, която също била издадена от общината, а молителят прилагал и вносна бележка за заплатена сума за имота. Всички вносни бележки от този период били от  „ОББ”. Свидетелката дава показания още, че към този момент по § 4 „а“ и 4 „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ били издадени множество нотариални актове. Съдържанието на конкретното писмо нотариусът не си спомня, но твърди, че били бланкови писма на общината, адресирани до Нотариус,  с искане за съставяне на нотариален акт, като били посочени  лицето и имота. Прилагала се и скица и не било възможно да стане грешка. Конкретният случай не си помня, но това било принцип, който винаги се спазвал.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен интерес за ищцата от предявяване на установителен иск в настоящото производство, тъй като с представения по делото Акт за частна общинска собственост се оспорват собственическите й права върху процесния недвижим имот, поради което съдът приема иска за допустим. Разгледан по същество предявеният иск се явява неоснователен по следните съображения:

Съгласно §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.

От представените по делото доказателства е видно, че с Удостоверение № И-4/15.07.1992г. е било предоставено право на ползване върху земя - нива с площ от 0.500 кв.м. в местността “*******“, Хасковско землище, за самозадоволяване, отдих и почивка, но не на ищцата, а на лице, чуждо на настоящия спор – Н. С. И.. Действително, ищцата Ш.С.Р. *** Молба /от 27.08.1992г./, в която е посочила, че й е бил предоставен полски имот за самозадоволяване с Решение № И-4, в м.“********“, който имот не е застроен, а видно от съдържанието на приложената към молбата Декларация от 15.07.1992г., е, че имотът не е единствена земеделска земя на семейството й в Хасковско землище. Казаното налага първия основен извод, а именно, че на ищцата не е било предоставено право на ползване върху земя по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В подкрепа извода на съда е и Удостоверение  № И-4/15.07.1992г. на ИК на ОНС-Хасково, издадено в уверение на това, че съгласно ПМС № 26 и на Националния съвет на Отечествения фронт от 1987г. и Решение № 38 и Протокол от 21.03.1989г. на ИК на ОбНС-Хасково, е било предоставено такова право за ползване на Н. С. И. върху Нива от 0.500 кв.м., находяща се в землището на гр.Х., м.“********“ № 19, която може да се използва за самозадоволяване, отдих и почивка. На следващо място, особено съществено е да се посочи, че предоставеният за ползване имот с пл. № 34 в м.“*******“, Хасковско землище, предоставен на лицето Н. С. И., същата не е застроила, не е създала лозе или трайни насаждения /овощна градина/, а и е било установено, че лицето не живее в гр.Х., а е с постоянно местожителство в Р.Т., или самата ползвателка Н. И. не е отговаряла на условията по ЗСПЗЗ, за да й бъде продадена земеделска земя по реда на § 4а от същия закон. Нещо повече - от мотивите на заповедта става ясно, че дори го е предоставила за ползване на друго лице – на ищцата по делото Ш.С.Р., без знанието на Общински съвет Хасково. Фактът обаче, че лицето, на което е бил предоставен за ползване имот по реда и условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, го е преотстъпило за ползване на друго лице / в случая ищцата Ш.Р./ не създава задължение за общината да извърши продажбата на земеделската земя по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на лицето, направило искане в тази насока /ищцата/. Това е така, тъй като ищцата не е отговаряла на установените в ЗСПЗЗ условия, а именно – не притежава документ, удостоверяващ, че й е било предоставено изобщо право на ползване върху земя по § 4 от ЗСПЗЗ. По делото не бяха представени и писмени доказателства, че тя е заплатила земята по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката, а предпоставка за възникване на правото на собственост на лице по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е да е влязла в сила оценката на земята и да е налице издаден документ за плащане /така Решение № 68/13.06.2011г. по гр.д. № 791/2010г., II г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свид.Й., който е син на ищцата и като такъв е заинтересован от изхода на спора, още повече, че с неговите показания се цели установяване на договор на стойност над 5 000 лева, което е недопустимо по аргумент от нормата на чл.164, ал.1, т.3, предл.2 от ГПК. Отразеното в Заповед № 408/02.04.1996г. на кмета на Община Хасково – за връщане на Ш.С.Р. на сумата от 28 400 лева, отново не може да обоснове извод, че тя действително е била заплатила тази цена, а е в подкрепа на казаното по-горе, че същата не е отговаряла на установените в ЗСПЗЗ условия, за да й бъде продадена земеделската земя по реда на § 4а и§ 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – не й бил предоставен въобще за ползване такъв имот по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерски съвет, съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Всички събрани по делото доказателства водят до извод, че имотът е бил преотстъпен на ищцата Ш.С.Р. от Н. С. И., на когото е бил предоставен за ползване по този ред. Няма обаче нормативна уредба за такъв род разпореждане, която да дава основание за придобиване на права, каквито ищцата се стреми да докаже.

Не би могло да се разсъждава и в насока за придобиване на имота от ищцата по давност, тъй като съгласно § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017г. 

С оглед всичко изложено, предявеният иск като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли, като на ответника се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.С.Р., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване – гр.Х., ул.“******“ № ****, против Община Хасково, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Община Хасково, че Ш.С.Р. е собственик на земеделски имот с пл. № 34 в местността „*******“, землището на гр.Х., утвърден със Заповед № 982/2001г., с площ от 568 кв.м., при граници: имот № 35, имот № 33, пътека и път, който поземлен имот по действащата кадастрална карта на гр.Хасково от 2006г. е с идентификатор № 77195.188.34, с площ от 614 к.м., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/; категория на земята при неполивни условия – 4, номер по предходен план: 1126, при съседи: 77195.188.56, 77195.188.23, 77195.188.33, 77195.188.53, като – неоснователен.

ОСЪЖДА Ш.С.Р., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване – гр.Х., ул.“********“ № ****, да заплати на  Община Хасково направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.