Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

574 / 09.10.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 722 по описа за 2017 година; взе предвид следното:

 

           Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.344 ал.1 т.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/; от З.С.Д. с ЕГН ********** ***; против Диагностично – консултативен център „Свети Георги“ ЕООД, с ЕИК 126538053, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Стефан Стамболов“ № 2, представляван от управителя Е.Г.Б..

Ищецът твърди, че работел по безсрочно трудово правоотношение при ответника на длъжността "инж. по поддръжка на апаратура и имущество". Със заповед № 4/06.01.2017 г. на ответника, връчена му на 06.01.2017 г., му било отправено 30 дневно писмено предизвестие, считано от 07.01.2017 г., за прекратяване на трудовото му правоотношение за длъжността "инж. по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин", на основание чл. 328 ал.1 т.2 изр.II от КТ. Във връзка с тази заповед, с друга заповед № 16/03.02.2017 г. на ответника, връчена на 03.02.2017 г., на основание чл.220 ал.1 от КТ, било прекратено трудовото му правоотношение за длъжността, преди да е изтекъл срокът на отправеното предизвестие. Според ищеца, издадената заповед и извършеното с нея уволнение били незаконни. Преди всичко, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана. В предизвестието, което било отправено преди издаване на заповедта, се сочела само правната норма - "чл. 328 ал.1 т.2 изречение второ от Кодекса на труда", по която се прекратявало трудовото правоотношение, без да се посочва - в какво конкретно се изразява съкращаването на щата, дали се съкращават всички или само някоя от щатните бройки за длъжността, какъв е броят на съкратените длъжности и кои, колко от съществуващите щатни бройки се премахват, по кое щатно разписание е предвидено, на коя дата, от кого и по какъв ред е утвърдено, запазва ли се и преминава ли към друга длъжност или престават да съществуват трудовите функции, включени в длъжността и т.н. Нямало никаква мотивация и относно приложението на чл.329 ал.1 от КТ, което било задължително. Не ставало ясно, дали се съкращава щатът на ищеца или на някое друго лице, което било от изключително значение за квалификацията на уволнението. Липсвало каквото и да е фактическо основание за издаване на заповедта, а била дадена само правна квалификация, което нарушавало правото на защита на ищеца и правело невъзможен съдебния контрол, тъй като неясна била действителната воля на работодателя.

От друга страна, в случая, в който не бил спазен срокът на предизвестие, следвало да се има предвид, че не отправеното предизвестие, а заповед № 16/03.02.2017 г., издадена след него, прекратявала трудовия договор – чл.335 ал.2 т.2 КТ, считано от 06.02.2017 г. Тази заповед била напълно немотивирана, без правни и фактически основания, за да може да се приеме, че потестативното право на уволнение е упражнено законосъобразно на позволено от КТ основание. Посочено било единствено, че на основание чл.220 ал.1 КТ, се прекратява трудовият договор за длъжността „инж. по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин". Този текст от КТ обаче не бил основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а за заплащане на обезщетение поради неспазване срока на предизвестие. Така налице била неправилна квалификация на заповедта за прекратяване на трудовия договор. Тази заповед била изцяло немотивирана, по гореизложените съображения. Мотивирането й в случая било бланкетно и не удовлетворявало изискванията на закона, поради което подлежала на отмяна само на това основание. Задължението за мотивация произтичало от обстоятелството, че основанието за уволнение в случая не изисквало вина на служителя (безвиновно), а било обективно. Липсата на конкретни мотиви била абсолютно основание за отмяна на уволнението, тъй като съществено нарушавала правото на ищеца на защита против уволнението. Мотивите за уволнението трябвало да се съдържат в самата заповед, а не да се "допълват" или "конкретизират" в хода на съдебното дирене, което било недопустимо, предвид принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Още при завеждането на исковата молба работникът или служителят трябвало да знае конкретните фактически и правни основания за уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на правата си. Противоречието между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в предизвестието, и посоченото в заповедта за уволнение основание, като в заповедта, с която се прекратявал трудовия договор, такова дори липсвало, обуславяло незаконосъобразност на извършеното уволнение.

За да е налице съкращаване в щата, следвало да е налице приемане на ново щатно разписание и утвърждаването му по надлежен ред, което в случая не било спазено и водело до неприложимост на разпоредбата, на която се основавало уволнението, и до неговата незаконосъобразност, като заповедта била издадена и от некомпетентен орган. Ответникът бил лечебно заведение, създадено по реда на ЗЛЗ, изцяло с държавно участие, като държавата била едноличен собственик на капитала, което не било съобразено при уволнението.

Според ищеца, не било налице реално съкращение на щата, т.к. трудовите функции, включени в длъжността му „инж. по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин", с оглед характера и естеството на работата, не можели да бъдат премахнати и продължавали да съществуват и да се изпълняват при ответника и в момента. Работодателят не извършил подбор по реда и при условията на чл.329 ал.1 КТ, който в случая бил задължителен, което правело уволнението незаконно.

Ищецът бил уволнен от длъжност, която не заемал съгласно трудовия договор, който бил за длъжността „инж. по поддръжка на апаратура и имущество", а уволнението му било от друга длъжност - „инж. по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин", за която нямал сключен трудов договор и не заемал. Уволнението от длъжност, която не заемал, било незаконно.

Поради това, че ищецът бил уволнен в противоречие със закона, без каквито и да е конкретни мотиви, налагал се извод, че уволнението му се дължало на други изцяло субективни причини, а не на обективни такива, като представлявало злоупотреба с права и непряка дискриминация по смисъла на § 1 т. 7 ДР, вр. чл. 8 ал. 3 на КТ. Недобросъвестното осъществяване на потестативното право на уволнение представлявало нарушение на чл.8 ал.1 КТ, поради което налице били основания за признаване на уволнението за незаконно, като извършено в противоречие и с общите принципи на трудовото право, установени от глава I на Кодекса на труда. Допуснати били и други нарушения на закона, които ищецът щял да посочи, след като се запознае с всички документи, във връзка с уволнението му, които се намирали при работодателя и до които в момента нямал достъп и не му се предоставяли,
поради което и предвид липсата на конкретни мотиви към предявяване на иска бил затруднен
да посочи.

      Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 16 от 03.02.2017 г. на ДКЦ "Свети Георги" ЕООД – Хасково, и да отмени изцяло тази заповед, като го възстанови на заеманата преди уволнението при ответника длъжност „инж. по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин"; както и да осъди ответника, да му заплати деловодни разноски. Ищецът се представлява от пълномощници в открито с.з., които изцяло поддържат предявените искове и искат уважаването им като основателни и доказани. В допълнителна молба по делото ищецът възразява още, че съкращението в щата не било реално, т.к. трудовите функции включени в длъжността му не били реално съкратени, а продължавали да се изпълняват. Фактически ищецът изпълнявал следните длъжности, които все още били необходими за дейността на ответника: метролог, електро и ВиК инсталации, домакин, представител на работодателя в групата по безопасни условия на труд, специалист по отбранително мобилизационна подготовка, поддръжка и ремонт на медицинска апаратура, служител по сигурността на информацията.

 

Ответникът, в указания му срок по чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба, като счита предявените искове за допустими, но за неоснователни, а обжалваната заповед за законосъобразна.  Ищецът работил в дружеството по силата на трудов договор № 5 от 15.05.2001 г., на длъжност „инженер по поддръжка на апаратура и имущество", на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ. С допълнително споразумение от 01.08.2001., на основание чл. 119 от КТ, той заел длъжността „инженер по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин". Това правоотношение било прекратено, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 алт. две от КТ - съкращение в щата. Утвърдена била промяна в щатното разписание със заповед № 1/06.01.2017 г. на управителя на дружеството работодател, касаеща длъжността на ищеца. Утвърденото длъжностно щатно разписание-разгънато на ответника премахнало длъжността „инженер по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин", като предвидената за нея една щатна бройка била съкратена. Така длъжността, която е заемал ищецът, била реално премахната, а не изменена или преименувана. Затова правилно и законно било прекратено трудовото правоотношение с ищеца, при наличието на предпоставките на чл. 328 ал. 1 т.2 от КТ. Извършено било реално съкращаване на щата в ответното дружество. В случая не била налице хипотезата на чл. 329 ал. 1 от КТ, т.к. се премахвала единствена щатна бройка за съответната длъжност и работниците или служителите, които я заемат се уволняват, респ. подбор не бил необходим. В установената практика по приложението на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ било прието, че когато уволненият работник е узнал правното основание за уволнение, извършено при условията на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, независимо, че работодателят не го е посочил в заповедта за уволнение, правото на защита на уволнения не е нарушено, тъй като предметът на спора е определен. В случая дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, уволнението не можело да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ не били взаимоизключващи се. Правото на защита на работника не било нарушено, тъй като той разполагал с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Атакуваната заповед за уволнение била правилна и законосъобразна. Неоснователен се явявал и искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, който също следвало да бъде отхвърлен, поради акцесорния му характер. Ответникът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото - възнаграждение за един адвокат. Той се представлява от пълномощници в открито с.з., които поддържат отговора на исковата молба и искат отхвърлянето на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Считано от 15.05.2001 г., по силата на трудов договор № 5 от същата дата, между ищеца, като работник, и ответника, като работодател, за неопределено време е било налице трудово правоотношение за заемането на длъжността „инженер по поддръжка на апаратура и имущества“, на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ. По чл.9 от договора, срокът на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение е определен на 30 дни. Към този договор са сключени допълнителни споразумения, като с това под № 19/ 01.08.2001 г. длъжността му е определена като „инженер по поддръжка на апаратура и имущества, той и домакин“; а с друго от 01.02.2008 г. – като „инженер МРА“. По делото се представи длъжностна характеристика за длъжността „инженер по поддръжка на медицинска апаратура и имущество“, с която работникът се е запознал на нечетлива конкретна дата през 2001 г. За прекратяването на това правоотношение между страните е издадена заповед № 4/06.01.2017 г. на управителя на ответното дружество, връчена на ищеца на 06.01.2017 г. В нея се сочи, че на основание чл.326 ал.2 от КТ на ищеца се отправя 30-дневно писмено предизвестие, считано от 07.01.2017 г., за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „инженер по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин“, на основание „чл.328 ал.1 т.2 изр. II от КТ“. Във връзка с тази заповед и поради изтичане на отправеното предизвестие, се сочи за издадена последващата заповед № 16/03.02.2017 г. на управителя на ответното дружество, връчена на ищеца на 03.02.2017 г. С нея е прекратен трудовият договор с ищеца, считано от 06.02.2017 г., за длъжността „инженер по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин“. Със заповед № 31/31.12.2003 г. на управителя на ответното дружество, ищецът е назначен за специалист ОМП, както и за служител по сигурността на информацията.

В разгънатото щатно разписание на ответното дружество, в сила от 01.09.2016 г., в раздел „Помощно звено“ под № 1 фигурира ищецът, като изпълняващ единствената длъжност „инженер по поддръжка на мед.апаратура, техника, той и домакин“. Тази длъжност липсва в длъжностното щатно разписание – разгънато на ответника, в сила от 06.01.2017 г., утвърдено от управителя на дружеството със заповед № 1 от същата дата. По делото се представи документ, с който управителят на ответното дружество е определил и утвърдил нова организационно – управленска структура, считано от 06.01.2017 г., с цел постигане икономия на фонд работна заплата през 2017 г., като се премахват длъжностите „главен счетоводител“, „счетоводител“ и „инженер по поддръжка на мед.апаратура, техника, той и домакин“, издръжката на които длъжности била в размер на 60 000 лв. годишно. Сочи се, че длъжността на ищеца не била необходима поради сключвани ежегодно абонаментни договори със специализирани фирми за поддръжка на апаратурата в дружеството, в съответствие с действащото законодателство относно осъществяваната доболнична помощ. Предходната организационно – управленска структура на ответника е с № 11-00-508/10.05.2001 г., изготвена от управителя му, в която в раздел ІІ „Управление” в т.5 фигурира длъжността „инженер по поддръжка на апаратура и имущества”, в раздел ІV „Помощно – обслужващ персонал” в т.1 - длъжността „домакин, той и поддръжка на сградния фонд”.

Относно правомощията на действащия управител, по делото се представи договор № ТД-17/29.12.2016 г. за възлагане на управление на ответното дружество, сключен между него и министърът на отбраната, като едноличен собственик. Сред правомощията на управителя е, да утвърждава структурата и щата на дружеството /т.12/; да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите в дружеството /т.17/; да извършва конкретно описани действия единствено с разрешението на едноличния собственик /т.24/. Настоящият управител на ответното дружество е вписан като такъв по партидата му, видно от удостоверение изх. № 20170106122946/06.01.2017 г. на АгВп. Според същото, предметът на дейност на дружеството е – осъществяване на специализирана извън болнична медицинска помощ. Това се установява и от представения учредителен акт на дружеството с вх. № 20/ 16.01.2001 г. – чл.5 ал.1. Според него органи на дружеството са едноличният собственик на капитала и управителят /чл.7/, като сред компетентностите на управителя по чл.12 са – да сключва трудови договори със служителите /т.3/, да приема организационно – управленската структура, одобрява правила за организация на вътрешната стопанска сметка, работната заплата и други вътрешни правила /т.4/, решава всички въпроси, свързани с дейността на дружеството, освен тези от компетентността на едноличния собственик на капитала /т.7/.

          Ищецът, П.Д. и Ж.Х. са подали сигнал с рег.инд. 13-00-257/19.01.2017 г. до министъра на отбраната, с копия до дирекция „Вътрешен одит“, дирекция „Сигурност на информацията“, Инспекторат на Министерство на отбраната, по повод промяната в организационната структура на лечебното заведение, събрание на 06.01.2017 г., на което новият управител заявил, че ще прави промени в щата, ще закрива счетоводно-административния отдел, като на тримата били връчени 1-месечни предизвестия и разпоредено им било да предадат документация на външна частна счетоводна фирма и на главната медицинска сестра. По делото се представи кореспонденцията по повод на този сигнал. В становище от 27.01.2017 г. от директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ и от гл.директор на гл.дирекция „Отбранителна активизация“ се казва, че въпросът за утвърждаването на структурата и щата на ответното дружество е въпрос на оперативното му управление и изцяло в правомощията на управителя – т.12, вр. т.10 от горецитирания договор за възлагане на управление, като същевременно този въпрос е извън правомощията на министъра на отбраната, като едноличен собственик на капитала.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото и е извършило справка в счетоводството на ответника. Сочи, че след уволнението на ищеца, в дружеството, не са били начислявани трудови възнаграждения на лице, заемащо подобна на неговата длъжност, нито са издавани заповеди, с които да се възлага на друго лице изпълнението на трудовите задължения на ищеца. След уволнението му, при ответника не съществувала длъжност, която да изпълнява възложените на ищеца трудови задължения.

          Останалите събрани по делото писмени доказателства, като ирелевантни за конкретния правен спор, съдът не следва да обсъжда. Не следва да се обсъждат и събраните по искане на ищеца гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П.В.Д., съпруга на ищеца, заемала при ответника длъжността „счетоводител”, и Ж.Д.Х., заемала при ответника длъжността „главен счетоводител”, и двете уволнени заедно с ищеца. От една страна, за изложените от тях факти по делото се събра изобилен неоспорен писмен доказателствен материал; от друга, в голямата си част показанията им касаят ирелевантни за конкретния правен спор въпроси; и от трета, показанията им съдът намира за не безпристрастни и не незаинтересовани от крайния изход на спора, както предвид близката родствена връзка на едната свидетелка с ищеца, така и предвид едновременното уволнение и на тримата, предявили искове за отмяна на уволненията си и възстановяването им на заеманите преди това длъжности, за което съдът е служебно известен.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:

Преди всичко, същите са процесуално допустими, като подадени от надлежна и активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл.358 ал.1 т.2 пр. посл. от КТ. Разгледани по същество, исковете с правни основания чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ, се явяват неоснователни и недоказани. Между ищеца в настоящото производство, като работник, и ответното дружество, като работодател, е било налице трудово правоотношение, считано от 15.05.2001 г. за заемането на длъжността „инженер по поддръжка на апаратура и имущества“, която длъжност от 01.08.2001 г. е променена на „инженер по поддръжка на апаратура и имущества, той и домакин“. За прекратяването на това правоотношение между страните, е издадена заповед № 4/06.01.2017 г. на управителя на ответното дружество, връчена на ищеца на 06.01.2017 г., с която на основание чл.326 ал.2 от КТ му е отправено 30-дневно писмено предизвестие, считано от 07.01.2017 г., за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „инженер по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин“, на основание „чл.328 ал.1 т.2 изр. II от КТ“. Във връзка с тази заповед и поради изтичане на отправеното предизвестие, се сочи за издадена последващата заповед № 16/03.02.2017 г. на управителя на ответното дружество, връчена на ищеца на 03.02.2017 г. С нея се сочи за прекратен трудовият договор с ищеца, считано от 06.02.2017 г. Първите спорни по делото въпроси са, дали процесната уволнителна заповед е мотивирана в достатъчна степен и дали тя съдържа релевантното за случая правно основание за издаването й. Съдът достига до положителен отговор на тези въпроси. С първата от цитираните две заповеди, ответникът е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца, респ. предварително го е известил за решението си да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор при наличие на някое от основанията по чл.328 ал.1 от КТ, след изтичане на определения от закона срок. В задължителната практика на ВКС се приема, предвид чл.335 ал.2 т.1 от КТ, че в тези случаи конститутивното действие по прекратяване на трудовото провоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяването му има само констативен характер ешение № 53/16.03.2012 г. по гр. д. № 854/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 27/01.03.2017 г. по гр. д. № 3012/2016 г., IV г.о. на ВКС/. В същите случаи релевантните основания за уволнението са посочените в предизвестието, т.к. то е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и се е запознала с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание. Съответно съдът при проверката си за законност следва да прецени, дали е налице съставът на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените в предизвестието фактически доводи, като при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение имат доводите. В случая, както се посочи, на 06.01.2017 г. на ищеца лично е била връчена заповед от същата дата на ответника, с което му е отправено предизвестието - 30-дневно писмено предизвестие, считано от 07.01.2017 г., за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „инженер по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин“, на основание „чл.328 ал.1 т.2 изр. II от КТ“. Обстоятелствата по връчването му се установяват от отправения от ищеца и от двете свидетелки сигнал за случая до министъра на отбраната. Същият е от 19.01.2017 г., по повод промяната в организационната структура на лечебното заведение и събрание на 06.01.2017 г., на което новият управител заявил, че ще прави промени в щата, ще закрива счетоводно-административния отдел, като на тримата били връчени 1-месечни предизвестия и разпоредено им било да предадат документация на външна частна счетоводна фирма и на главната медицинска сестра. В този смисъл, 13 дни след връчване на предизвестието му, за ищеца е съществувала несъмнена яснота за действителното основание за прекратяване на трудовия му договор – съкращаване в щата. Този факт се извежда и от съдържанието на самата му искова молба, която обстойно се аргументира с доводи, касаещи единствено основанието – съкращаване на щата. Несъществена при това положение е допусната неточност в заповедта за предизвестие, че прекратяването на трудовото правоотношение ще е на основание „чл.328 ал.1 т.2 изр. II от КТ“, като същата следва да се тълкува като прекратяване поради съкращаване в щата, на основание чл.328 ал.1 т.2 пр. II от КТ. Задължителната съдебна практика на ВКС приема, че при съкращаване на щата мотивите на заповедта могат да се изчерпват само с цитиране на съответната правна норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания; дори нещо повече, двете основания по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ не са взаимоизключващи се, поради което дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза на прекратяване на трудовия му договор, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание /решение № 205/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1244/ 2012 г., IV г. о., ГК/. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания. Ето защо, по аргумент на по-силното основание, горецитираната неточност в изписването на правната норма сама по себе си не дава основание за приемането за незаконосъобразно на процесното уволнение. В този смисъл неоснователен и недоказан е първият довод на ищеца за незаконосъобразност на уволнението му, поради това, че уволнителната заповед била немотивирана и съдържала неправилна правна квалификация. Както се посочи, връчената му втора заповед № 16/03.02.2017 г. е констативна, без конститутивно действие, като изрично препраща към предходната за предизвестието му, която по гореизложените съображения съдът приема за мотивирана. Същевременно, съдебната практика допуска, обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, да бъде формулирана в друг документ, към който препраща заповедта, като е важно, той да е станал достояние на работника/служителя /решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ВКС/.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесното уволнение е на основание чл.328 ал.1 т.2 пр. II от КТ и следва да разгледа проявлението на този фактически състав. Законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки – извършено реално съкращаване в щатното разписание, решението за което е взето по надлежния ред от компетентен орган и е влязло в сила към датата на уволнението, като в случай, че се съкращава определен брой на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, работодателят следва да е извършил подбор по реда на чл. 329 ал. 1 КТ. Това наличие в случая съдът намира за установено, след съвкупната преценка на събрания по делото изобилен доказателствен материал. Съкращаване на щата означава премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. В настоящия случай този правнорелевантен факт се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Писмено управителят на ответното дружество е определил и утвърдил нова организационно – управленска структура, считано от 06.01.2017 г., с цел постигане икономия на фонд работна заплата през 2017 г., като се премахват длъжностите „главен счетоводител“, „счетоводител“ и „инженер по поддръжка на мед. апаратура, техника, той и домакин“, издръжката на които длъжности била в размер на 60 000 лв. годишно. Посочил е, че длъжността на ищеца не била необходима поради сключвани ежегодно абонаментни договори със специализирани фирми за поддръжка на апаратурата в дружеството, в съответствие с действащото законодателство относно осъществяваната доболнична помощ. Въз основа на тази структура, управителят е извършил промяна в щата на дружеството със заповед № 1/06.01.2017 г., като в новото щатно разписание, в сила от 06.01.2017 г. не фигурира съществуващата по старото разписание към 01.09.2016 г. единствена длъжност „инженер по поддръжка на медицинска апаратура, техника, той и домакин“. От заключението на вещото лице се установи, че след уволнението на ищеца, при ответника не съществува длъжност, която да изпълнява възложените на ищеца трудови задължения, нито същите са били възлагани със заповеди на дружи служители. Така при констатирано премахване на съответната длъжност и отпадане на трудовите й функции, довело до намаляване на числеността на персона, може да се направи извод, че е осъществено реално съкращаване на щата. Както се посочи, заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение е породила своето конститутивно действие с изтичане срока на предизвестито – на 06.02.2017 г. и в този смисъл, уволнението на ищеца на процесното безвиновно уволнително основание следва момента на извършването на реалното и фактическо съкращаване на щата за длъжността му. Съдът приема, че именно управителят на ответното дружество е компетентен да утвърждава структурата и щата на същото. Още в учредителния акт на дружеството от 2001 г. са уредени правомощията на управителя на дружеството, сред които - да сключва трудови договори със служителите /т.3/, да приема организационно – управленската структура /т.4/, да решава всички въпроси, свързани с дейността на дружеството, освен тези от компетентността на едноличния собственик на капитала /т.7/. Според това, предходната организационно – управленска структура на ответника от 2001 г. е била изготвена именно от управителя му. Относно правомощията на действащия управител, по делото се представи договор от 29.12.2016 г. за възлагане на управление на ответното дружество, сключен между него и министърът на отбраната, като едноличен собственик. Сред правомощията на управителя са - да утвърждава структурата и щата на дружеството /т.12/; да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите в дружеството /т.17/. Настоящият управител на ответното дружество е вписан като такъв по партидата му в Търговския регистър на 06.01.2017 г. Предвид цитираните разпоредби, съдът приема, че процесното реално съкращаване на ищцовата длъжност в щатното разписание е извършено с решение, взето по надлежния ред от компетентен орган. В същия смисъл е и становището от 27.01.2017 г. от директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ и от гл.директор на гл.дирекция „Отбранителна активизация“ по сигнала на ищеца, че въпросът за утвърждаването на структурата и щата на ответното дружество е въпрос на оперативното му управление и изцяло в правомощията на управителя – т.12, вр. т.10 от горецитирания договор за възлагане на управление, като същевременно този въпрос е извън  правомощията на министъра на отбраната, като едноличен собственик на капитала. По отношение на подбора по чл. 329 ал. 1 от КТ, следва да се отбележи, че същият е задължителен само когато се съкращават една или повече от няколко еднакви длъжности. Когато съкращаваната длъжност е единствена, както е в случая, или се съкращават всички щатни бройки за определена длъжност, работодателят има право да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение чрез едностранно волеизявление на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – съкращаване на щата, без да е необходимо да извършва подбор. В настоящия случай е съкратена единствената длъжност „инженер по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин“, заемана от ищеца, предвид на което ответникът не е имал задължение да извършва подбор измежду служителите си.

По изложените съображения съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на процесното уволнително основание по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. ІІ от КТ – съкращаване на щата и работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, вследствие на което предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен. С оглед решението по главния иск, следва да бъде отхвърлен и обусловеният от него иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ.

 

 

                    В гореизложения смисъл е и решение № 313/27.09.2017 г. по в.гр.д. № 564/2017 г. на ХОС, касаещо идентичния казус по уволнението на разпитаната в настоящото производство като свидетел съпруга на ищеца – П.В.Д..

                   Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски /чл.78 ал.3 от ГПК/, а именно в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

          Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

               

 

          ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл.344 ал.1 т.1 и 2 от Кодекса на труда; предявени от З.С.Д. с ЕГН ********** ***; против Диагностично – консултативен център „Свети Георги“ ЕООД, с ЕИК 126538053, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Стефан Стамболов“ № 2, представляван от управителя Е.Г.Б. – да се признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 16/03.02.2017 г., и същата да се отмени; както и да се възстанови ищецът на заеманата преди уволнението при ответника длъжност „инженер по поддръжка на апаратура и имущество, той и домакин".

          ОСЪЖДА З.С.Д. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на Диагностично – консултативен център „Свети Георги“ ЕООД, с ЕИК 126538053, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Стефан Стамболов“ № 2, представляван от управителя Е.Г.Б.; сумата от 500 лв., представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му, а именно считано от 09.10.2017 г.

 

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете.

 

                    Вярно с оригинала!

 

                    Секретар: Д.С.