Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 599

    гр.Хасково, 17.10.2017год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и първи септември

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 708 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Шейкър АДВ“ ЕООД-гр.Пловдив против Кооперация Производствена кооперация „Елмаз-Текс“-гр.Хасково обективно кумулативно съединени искове – установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че страните по делото били сключили неформален договор за покупко-продажба на стоки от текстилната промишленост, по силата на който ответникът закупил от ищеца множество тениски, подробно описани в издадените от ищеца данъчни фактури, както следва: Фактура № 0002004349/05.08.2013г. на стойност 258.72 лева с ДДС. Стоките, описани в посочената фактура, били изпратени на ответника по куриерска фирма до посочен от ответника адрес в гр.Хасково и същите били получени от представител на ответното дружество; Фактура № 0002400147/14.02.2014г. на обща стойност 505.20 лева с ДДС, като стоките, описани в посочената фактура, били получени от представител на ответника от офиса на дружеството ищец в гр.София, ж.к.“Младост“ 1, блок 1Б; Фактура № 0002004937/10.03.2014г. на обща стойност 9456 лева с ДДС.  Стоките, описани в тази фактура, били получени от представител на ответника от склада на дружеството ищец, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ № 6. Стоката била предадена на ответника със стокова разписка № 0000209650/07.03.2014г., носеща подписи на предаващия и получаващия стоката. По тази фактура били направени две частични плащания, както следва: На 07.12.2015г. ответникът превел на ищеца сумата от общо 5000 лева, като посочил, че плаща задължения по три изрично описани фактури, като страните устно се споразумели към момента на плащане да погасят изцяло задължението по Фактура № 0002004924/06.03.2014г. и Фактура № 2004954/13.03.2014г., които фактури не били предмет на настоящия иск, както и частично да погасят задължението по Фактура № 0002004937/10.03.2014г. до размера на остатъка от 3465.66 лева. Второто частично плащане било на 01.04.2016г. – сумата от 5000 лева, с оглед на които плащания дължимият и неизплатен остатък по Фактура № 0002004937/10.03.2014г. бил в размер на 990.34 лева; Фактура №0002005060/03.04.2014г. на обща стойност 204.12 лева с ДДС, като стоките по тази фактура били получени отново от склада на дружеството ищец в гр.Пловдив; Фактура № 0002005132/17.04.2014г. на обща стойност 22 284.18 лева с ДДС. Към тази фактура били издадени два броя стокови разписки - № 0000210005/17.04.2014г. на стойност от 16604.10 лева и № 0000209928/09.04.2014г. на стойност от 5680.08 лева. И двете разписки били подписани при получаване на стоките от представителя на ответника. Стоките били натоварени на транспорт на ответника от склада на дружеството ищец в гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“. Ответникът получил стоките и приел същите без забележки. Въпреки това обаче не бил заплатил дължимите суми в срок. Проведени били множество разговори с ответника, в които обещавал заплащане на дължимата сума, но до момента такова нямало.  В резултат на преговори постигнали принципно споразумение за плащане, което изготвили в писмен вид под формата на договор за спогодба. Въпреки устната договорка обаче, след представянето му управителят на ответното дружество отказал да подпише спогодбата. Ищецът подал в Районен съд-Хасково заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 24 242.56 лева – главница, ведно с разноски по делото. Било образувано Ч.гр.д. № 297/2017г. по описа на Районен съд-Хасково. Била издадена Заповед за изпълнение за главницата, предмет на исковата молба. Ответникът подал възражение в срок, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 24 242.56 лева – сбор от главници, както следва: 258.72 лева – главница по Фактура № 0002004349/05.08.2013г.; 505.20 лева – главница по Фактура № 0002400147/14.02.2014г.; 990.34 лева – неизплатен остатък от главница по Фактура № 0002004937/10.03.2014.; 204.12лева – главница по Фактура № 0002005060/03.04.2014г. и 22 284.18 лева – главница по Фактура № 0002005132/17.04.2014г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 02.02.2017г. до окончателното им изплащане. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 78.78 лева, съставляващи дължима мораторна лихва за забава в плащането на сумата  от 258.72 лева, за периода от  03.02.2014г. до 03.02.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/; сумата от 154.20 лева, представляващи дължима мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 505.20 лева, за периода от 03.02.2014г. до 03.02.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/; сумата от 1679.18 лева, съставляващи дължима мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 9456 лева, за периода от 10.03.2014г. до 07.12.2015г. /датата на първото частично плащане/; сумата от 193.40 лева, съставляващи дължимата мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 5990.34 лева, за периода от 07.12.2015г. /датата на първото частично плащане/ до 01.04.2016г. /датата на второто частично плащане/; сумата от 98.37 лева, съставляващи дължимата мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 990.34 лева, за периода от 02.04.2016г. /датата на второто частично плащане/ до 03.02.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/; сумата от 61.67 лева, съставляващи дължимата мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 204.12 лева, за периода от 04.04.2014г. до 03.02.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/; сумата от 6648.98 лева, съставляващи дължимата мораторна лихва за забава в плащането на сумата от 22 284.18 лева, за периода от 18.04.2014г. до 03.02.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/. Ищецът претендира разноски, направени в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК  ответникът подава отговор с твърдение за  недопустимост на предявения осъдителен иск, ведно с установителния такъв. Алтернативно оспорва иска по размер. Не оспорва търговските отношения с ищеца, но твърди, че съществената част от задълженията си бил разплатил, макар и със закъснение. Оспорва сделките, обективирани във Фактури №№ 0002004349/05.08.2013г., 0002400147/14.02.2014г. и0002005060/03.04.2014г. Не бил получавал описаните в тези фактури стоки и не бил поръчвал такива. Фактури с такива номера не били заведени счетоводно при ответника по изложените съображения.Не бил получавал стоката, посочена в стокова разписка № 0000209928 от 09.04.2014г. на стойност 5680 лева.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

           Видно от приложеното Ч.гр.д. № 297/2017 г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът  Шейкър АДВ“ ЕООД-Пловдив е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство за сумата от общо 24 242.56 лв. – главница, представляваща незаплатена доставка по общо 5 броя фактури;законна лихва върху посочената главница и разноски в размер на 484.85 лв. ДТ, 1 лв. банкова такса и 600 лева-адвокатско възнаграждение, която сума е претендирал възоснова на неформален договор за покупко-продажба на стоки. За посочените суми е била издадена Заповед № 161/06.02.2017г., срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта. Ищецът в същия срок е предявил и осъдителен иск, обективно съединен с установителния такъв, за сумата общо 8 914.58 лева, представляваща лихва за забава върху всяко едно от плащанията за посочения в исковата молба период, който иск намира своето основание в чл.86 от ЗЗД.

           Безспорно е, че между Шейкър АДВ“ ЕООД и ответника са възникнали  облигационни отношения по силата на неформален договор за покупко-продажба на стоки, според който ищецът е доставил на ответника тениски при съответно договорирана единична цена.За всяка доставка ищецът е издавал надлежни данъчни фактури, видно от които е, че отговарят на всички изисквания  на ЗСч. Издадени  са били в периода от 05.08.2013г. до 17.04.2014г. общо 5 фактури, а именно: фактура № 4349/05.08.2013г.; фактура №147/14.02.2014г.;ф-ра № 4937/10.03.2014г.;ф-ра № 5060/03.04.2014г. и ф-ра № 5132/17.04.2014г. За реално извършената доставка ищецът представя и три броя Стокови разписки, от които  първата от 07.03.2014г.; втората от  09.04.2014г. и последната от 17.04.2014г., с подробно описани в тях вид, количество, цена на доставена стока. Същите носят подписа и на получател. Ето защо, не може да се сподели навеждания довод от ответника, че не е получил стоката, описана в стокова разписка от 09.04.2014 год. Изрично е посочено в същата името на получател- И. А. и е положен подпис.

           По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства. От разпита на свидетеля К. Т. и свидетеля А. Т. съдът установи, че действително между страните са съществували облигационни отношения - такива, каквито се твърдят и в исковата молба. Свидетелите подробно описват какъв е бил механизмът на тези трайни търговски отношения - начин на заявяване на стоката от страна на ответника, начин на изпълнението на заявката, доставка, вида на стоката и др., които показания съдът намира за непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото.

За пълното  изясняване на спора от фактическа страна съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно дадено.

Видно от заключението е, че при проверка на счетоводствата на двете страни се е установило, че при ищеца процесните фактури са били осчетоводени, като  са намерили отражение в счетоводните регистри по с/ка 411 Клиенти, аналитична сметка „ПК Елмаз Текс“-Хасково на обща стойност 32 708.22 лв. Установено е още, че има частично плащане по фактура № 4937/10.03.2014г., което плащане в размер на 3465.66 лв. е извършено на 07.12.2015г. и още едно плащане по същата фактура, извършено на 01.04.2016г. в размер на 5000 лв., или общо е била изплатена сума в размер на 8465.66 лв. Вещото лице е извършило проверка и в счетоводството на ответника, където е установило, че от 5-те процесни фактури са били осчетоводени само две от тях, а именно ф-ра № 4937/10.03.2014г. със салдо 990.34 лв., т.е. съобразено е било извършеното частично плащане и ф-ра № 5132/17.04.2014г. със салдо 22 284.18 лв. Посочените две фактури са осчетоводени в с/ка Доставчици, аналитична сметка „Шейкър АДВ“-Пловдив и са включени в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди, както и в Справки-декларации по ДДС. Установено е още, че за същите ответникът е ползвал данъчен кредит. Останалите три от процесните пет броя фактури не са осчетоводени. 

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:  

В настоящото производство се претендира установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответника към ищеца задължение по сключен между тях договор за покупко-продажба на стоки /тениски/. Като безспорно съдът приема обстоятелството, че договорът е изпълнен от страна на доставчика-ищец с факта на доставяне на договорените стоки. В тази насока са както писмените, така и гласните доказателства, които пък от друга страна се подкрепят и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установи, че  след извършено частично плащане, неизплатената от ответника главница по процесния договор за покупко-продажба е  в размер на 24 242.56 лв. Посочените доказателства дават основание на съда да приеме, че ответникът е неизправна страна по договора и обуславят ангажиране на отговорността му, поради което е основателно и искането на ищеца за установяване съществуването на вземания по договора за покупко-продажба, сключен между страните, които вземания са му били присъдени в развилото се заповедно производство.

При така възприетата фактическа обстановка се налага извода, че  вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, е доказано по своето основание и размер, поради което предявеният иск следва да се уважи в неговия пълен размер, в каквато насока е и заключението на вещото лице, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 24 242.56  лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 02.02.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 161/06.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 297/2017г. на Районен съд-Хасково.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е бил изплатил дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за сторените от ищеца  разноски по Ч.гр.д. № 297/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 484.85 лева – държавна такса; 1 лев -  банкова такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 1085.85 лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.

По предявения  осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата общо 8 914.58 лв., представляваща лихва за забава върху неплатената цена на доставките в срок, съдът намира, че ищецът доказа този иск в размер на 8 914.58 лв. Преди всичко съдът счита, че няма процесуална пречка този  иск, който е осъдителен по своя характер да бъде обективно съединен с иска по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. В тази насока е и ТР № 4/14г. на ВКС /т.11б/.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че действително ответникът е изпаднал в забава при изпълнението на свое парично задължение, поради което дължи на кредитора обезщетение. По отношение времето на забава и размера на това обезщетение съдът прие заключение на вещо лице, което и в тази част счита за компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установи, че, след като се отчете частичното закъсняло плащане по фактура № 4937/10.03.2014г. и неизплатения по същата фактура остатък и до момента на подаване на  заявлението, както и неизплатената сума изцяло по останалите фактури, то се налага извода, че дължимата лихва за забава по всяка едно от просрочените  плащания за период от 3 години назад, считано от датата на подаване на заявлението в заповедното производство, а именно 03.02.2017г. /така, както е поискано по искова молба/, възлиза на сумата 8 914.58 лв. В този смисъл съдът счита, че и този иск е основателен и доказан в своя пълен размер и като такъв следва да се уважи.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 1 741.70 лева.

                    

Водим от горното, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И :

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на Кооперация „Производствена кооперация Елмаз Текс“, ЕИК 836151040, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково,         ул.“Славянска“ № 2, че дължи на „Шейкър АДВ“ ЕООД, ЕИК 115691261, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ № 6, по договор за покупко-продажба сумата 24 242.56 лева – главница, по фактури: №4349/05.08.2013г.; №147/14.02.2014г.;№ 4937/10.03.2014г.; № 5060/03.04.2014г.;№ 5132/17.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.02.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена  Заповед  № 161/06.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д.№ 297/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.              

           ОСЪЖДА Кооперация „Производствена кооперация Елмаз Текс“, ЕИК 836151040, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Славянска“ № 2, да заплати на „Шейкър АДВ“ ЕООД, ЕИК 115691261, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ № 6, сумата 8 914.58 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.02.2014г. до 03.02.2017г. върху забавените плащания на главницата.

 ОСЪЖДА Кооперация „Производствена кооперация Елмаз Текс“, ЕИК 836151040, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Славянска“ № 2, да заплати на „Шейкър АДВ“ ЕООД, ЕИК 115691261, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ № 6,  сумата в размер на 2 827.55 лева, от която 1 741.70 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 1 085.85 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 297/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.