Р Е Ш  Е Н И Е

№ 601                                                     17.10.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На двадесети септември                                             двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Велислава Ангелова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 609 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът посочва, че ответникът е сключил договор за издаване на кредитна карта от 27.07.2010г., сключен между "Райфайзенбанк България" ЕАД и длъжника. По договора ответникът дължал сумата от 2000.00 лева за главница по договор за  издаване на кредитна карта от 27.07/2010г., с 68.84 лева договорна лихва за периода от 19.11.2013г. до 27.07.2016г., с 390.95 лева лихва за забава за периода от 19.12.2014г. до 20.11.2016г. Вземането на банката било прехвърлено с договор за цесия от 18.12.2014г. между "Райфайзенбанк България" ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, като били изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД и длъжникът бил уведомен. Нямало пречка уведомлението за цесията да се връчи с исковата молба. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил. Моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2000.00 лева за главница по договор за  издаване на кредитна карта от 27.07/2010г., с 68.84 лева договорна лихва за периода от19.11.2013г. до 27.07.2016г., с 390.95 лева лихва  за забава за периода от 19.12.2014г. до 20.11.2016г., като и разноски. В съдебно заседание в писмена молба чрез процесуален представител поддържа иска.

Ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че е сключил договор за кредит. Преди изтичане на договора – в края на 2011г. прекратила договора, като върнала картата. Не била уведомена, че договорът е подновен. Не била получавала уведомление за извършена цесия. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Договорът за цесия бил нищожен, тъй като не били конкретизирани отделните вземания по основание и размер. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа отговора. Моли за разноски. Договорът за цесия бил нищожен, тъй като липсвало предмет.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

Искът е допустим, тъй като е подаден в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК срещу пасвивно легитимирани страни.

Не се оспорва между страните сключването на договор за кредитна карта от 27.07.2010г. между ответника и "Райфайзенбанк България" ЕАД. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя кредитна карта с лимит от 2000 лева. Съгласно чл. 123 от договора между страните той се сключва за срок от три години. Съгласно чл. 124 от договора той автоматично се подновява за още три години ако картодържателят не е в просрочие или не уведоми банката, че не желае да се подновява договора. Видно от месечно извлечение от 16.07.2013г. на банката /л.126/ към тази дата кредитополучателят е имал непогасена сума в размер на 2144,99 лева, или картодържателят е бил в просрочие. Въпреки това банката е продължила да издава месечни извлечения от сметката, като на 01.07.2013г. е начислена годишна такса за карта. Последната вноска по кредитната карта, както посочва и ВЛ е от 12.12.2013г.

На 18.12.2014г. "Райфайзенбанк България" ЕАД е прехвърлило вземането си към ответника на ищеца въз основа на договор за цесия. В приложение № 1А към договора е посочено, че банката има вземане в размер на 2068,84 лева към длъжника /л.19 гръб/. Към ИМ е приложено уведомление за извършена цесия. В уведомлението не са посочени суми на задължението.

ВЛ посочва в заключението си, че към датата на последното месечно извлечение от 01.12.2014г. кредитният лимит в размер на 2000 лева е бил усвоен изцяло. Налице е било надвишение в размер на 20.50 лева. Дължимата лихва за отчетния период била в размер на 31.29 лева.

От представените месечни извлечения на банката се установява, че до 16.10.2013г. на кредитодържателя са начислявани минимални месечни погасителни  вноски съобразно размера на задължението. След този период в месечното извлечение като минимална погасителна вноска се посочва размера на цялото задължение – л. 131 – 143. По делото липсват доказателства банката да се е възползвала от правото си по чл. 50 от договора между страните да направи кредита предсрочно изискуем, тъй като няма изпратено уведомление до длъжника.     

При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира иска за основателен.

За да се уважи иска във вида, в който е предявен, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за предоставяне на кредитна карта между "Райфайзенбанк България" ЕАД и ответника, изпълнение на задължение за предаване на картата и сумата, предсрочна изискуемост на кредита или изтичане на договора, момент на обявяване за предсрочно изискуем, уведомяване на длъжника, прехвърляне на задължението, уведомяване на длъжника, подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. Настоящият състав намира, че са налице горните предпоставки.

Безспорно се установява, че между банката и ответника е налице договор за кредитна карта. Това обстоятелство не се оспорва. Твърдението от отговора, че още през 2011г. картата е върната не се доказа по делото. Напротив, от заключението на ВЛ и представените месечни извлечения по картата се установява, че тя е била ползвана след 2011г., през 2012 и 2013г., като последното погасяване от страна на кредитодържателя е от 12.12.2013г. Това означава, че към този момент длъжникът е бил наясно със задължението и го е погасявал. Макар и да не се установи по безспорен начин, че договорът е бил автоматично продължен на основание чл. 124 от договора, тъй като към месец юли длъжникът е имала непогасени задължения, това не променя факта, че тя се е разпоредила с определни средства, които е следвало да погаси, но не го е сторила. Отделно правомощие на банката е да прецени дали иска прекратяване на договора на това основание – наличие на просрочие. Липсва и изрично волеизявление на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Липсват данни длъжника да е погасила дължимата сума до подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. Към този момент тя не е била уведомена за извършената цесия, или поне няма доказателства за това. Едва към ИМ е приложено уведомление за извършена цесия. Това обстоятелство следва да се вземе предвид с оглед текста на чл. 235 ал.3 от ГПК. Няма данни ответникът да е погаасил по някакъв начин задължението си към стария или новия кредитор. Не може да се сподели и довода му за погасяване на вземането по давност. Давността в случая е общата петгодишна давност. От момента на последно усвояване ан средствата – 26.04.2013г. до подаване на заявлението не е изтекла посочената давност. Съгласно ТР 3/2011г. от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС плащанията по банкови кредит не са периодични плащания и се погасяват с петгодишна давност.  Същото не е погасено и по някой друг способ.

Неоснователно е и възражението за нищожност на договора за цесия между ищеца и банката. То има дата и предмет, волеизявление на страните, които са съвпаднали. Посочен е договора между банката и кредитополучателя, както и дължимата сума.

От заключението на ВЛ се установява, че претендираните от ищеца суми са в приблизително същия размер, поради което искът следва да се уважи съгласно посочените от ВЛ суми – 2000 лева – главница, 51.79 лева начислени договорни лихви и 390,95 лева – обезщетение за забава от 17.12.2014г. до 01.12.2016г., до който размер следва искът да се уважи.

С оглед изхода на делото следва ответника да заплати и направените по делото разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК по настоящото производство в размер на 430,80 лева за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за ВЛ. Следва да заплатят и сторените по заповедното производство разноски.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

По предявените от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД 200644029, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, ет.7, срещу П.Д.И. с ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***, адв. Д. , субективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 и 86 от ЗЗД:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо П.Д.И. с ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***, адв. Д. , че дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД 200644029, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, ет.7, на основание договор за кредитна карта от 27.07.2010г. между ответника и "Райфайзенбанк България" ЕАД и договор за цесия от 18.12.2014г. между "Райфайзенбанк България" ЕАД и ищеца, сумата от 2000 лева – главница, 51.79 лева начислени договорни лихви за периода от 19.11.2013г. до 27.07.2016г., и 390,95 лева – обезщетение за забава от 17.12.2014г. до 01.12.2016г., в едно със законната лихва върху главницата от 01.12.2016г. до изплащане на вземането по заповед № 1355/05.12.2016г. по ч.гр.д. 2702/2016г. на ХРС, като иска за обезщетение за забава до пълния предявен размер от 68,84 лева, като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА П.Д.И. с ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***, адв. Д. , да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД 200644029, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, ет.7, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 430,80 лева за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за ВЛ в настоящото производство, както и сторените в заповедното производство 49,20 лева за ДТ и 316,09 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред ХОС.

 

                     

                                                                                  Районен съдия:/П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.