Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №615

19.10.2017 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                            Трети граждански състав

на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                               Съдия : Нели Иванова      

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №562 по описа за 2017г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от Р.Д.Ч. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 35, адв.Ю.М., против ”Електромонтаж и наладка” ЕООД, ЕИК 831643618, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Рила” №5, представляван от управителя Снежинка Илиева Пеева, обективно съединени искове с правно основание чл.128 и чл.245 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор понастоящем работи в ответното дружество на длъжност „електромонтьор по изпитване на ел.съоръжения“. За целия период от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. работодателят не му изплатил пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, изчисляващ се на 8082,34лв. Това наложило на 23.01.2017г. ищецът с писмо да отправи покана до работодателя да му изплати дължимите по трудовото правоотношение суми. На 15.02.2017г. получил отговор, че действително е налице неизпълнение на задълженията от страна на ответника, като дължимите суми били начислени във ведомостта. Отговорено му било, че трудовото възнаграждение не е изплатено поради липса на средства. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. в размер общо на 8082,34лв. и лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.02.2014г. до 08.03.2017г. в размер на 1534,96лв., както и законната лихва до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че между дружеството и ищеца са уредени всички финансови отношения, поради което претенцията била неоснователна. Допълнителното споразумение било неотносимо към настоящия спор, тъй като трудовото правоотношение на ищеца било прекратено със заповед от 04.11.2011г. Освен това ищецът бил съдружник в „Електромонтаж и наладка 99“ ООД, което дружество било едноличен собственик на ответното „Електромонтаж и наладка“ ЕООД, поради което бил наясно, че нито той в действителност полага труд в него, нито самото то развива дейност.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото съществува валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор на 01.02.2012г., което се установява от извършената справка в НАП-ТД-гр.Пловдив. Трудовото възнаграждение, визирано в справката е 350лв. – основна заплата. С молба от 23.01.2017г. ищецът е поискал от ответното дружество да му се изплатят всички заплати за процесния период. На 15.02.2017г. му е отговорено, като подробно са описани по години и месеци сумите, които са начислени на ищеца, но не са изплатени, поради липсата на принос към приходите на предприятието за периода. Съдът счита, че представените с отговора на исковата молба писмени доказателства са неотносими към настоящия правен спор, тъй като явно касаят прекратяване на предходно трудово правоотношение между същите страни.  

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г. на ищеца е останало неизплатено трудово възнаграждение в размер общо на 8082,34лв. след приспадане на изплатените възнаграждения в размер на 2772,54лв. /10854,88лв. – 2772,54лв./. Вещото лице изчислява общия размер на мораторната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение на сумата от 1534,96лв.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявените искове:

Безспорно се установи, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, което впоследствие е прекратено със заповед от 04.11.2011г. По категоричен начин т извършената в НАП справка се установява, че за процесния период между страните съществува отново трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 01.02.2012г. трудов договор, за който няма данни да е прекратен. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че договора между тях е прекратен и не съществува трудово правоотношение, тъй като от писмените доказателства по делото се установява обратното. Неоснователни са също така възраженията на ответника, че дружеството не осъществява дейност и не реализира приходи, поради което и не следва да се изплаща трудово възнаграждение на ищеца. Според ответника, ищецът като съдружник в дружеството – едноличен собственик на капитала на ответното дружество бил наясно с това е съвсем недобросъвестно подавал настоящия иск. Действително от представените допълнително писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът е съдружник в „Електромонтаж и наладка 99“ ООД. От своя страна последното дружество е едноличен собственик на капитала на „Електромонтаж и наладка“ ЕООД. Представени са също така отчети на паричните потоци на ответното дружество. Въпреки нанесените показатели в тези отчети, съдът намира за неоснователно възражението за недължимост на трудовото възнаграждение на ищеца във връзка с липсата на приходи на работодателя. В пълен противовес на тези отчети при извършената от вещото лице проверка в документацията на ответното дружество се установява, че на ищеца е начислявано трудово възнаграждение за процесния период и дори част от същото е изплатено. С оглед на тези данни по делото съдът намира, че на ищеца се дължи процесната сума, тъй като същата е начислена от ответника, но няма данни да е изплатена в съответните срокове. Дори да се приеме, че ответното дружество не осъществява никаква дейност за периода, за който ищецът претендира неизплатено трудово възнаграждение, това по никакъв начин не следва да се отрази на правата на последния по сключения трудов договор. От една страна работодателят е можел да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на съответното основание, визирано в КТ, което не е сторил. От друга страна работодателят е имал възможност да предприеме процедура по изплащане на възнаграждение при престой, но няма данни да е сторил и това. Ето защо, съдът счита, че на ищеца се дължи начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение за процесния период в общ размер на 8082,34лв.

Съдът намира за основателен и доказан и предявения акцесорен иск за заплащане на лихва за забава в пълния предявен размер от 1534,96лв. за периода от 01.02.2014г. до 08.03.2017г. Вещото лице подробно е описало в табличен вид начина на изчисляване на дължимата лихва за забава. 

С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважените искове в размер на 384,69лв. и разноски за вещо лице в размер на 100лв.  

Мотивиран така, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА ”Електромонтаж и наладка” ЕООД, ЕИК 831643618, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Рила” №5, представляван от управителя Снежинка Илиева Пеева, да заплати на Р.Д.Ч. с ЕГН:********** ***, сумите от 8082,34лв. – главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г. и 1534,96лв. – лихва за забава за периода 01.02.2014г.–08.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 08.03.2017г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА ”Електромонтаж и наладка” ЕООД, ЕИК 831643618, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Рила” №5, представляван от управителя Снежинка Илиева Пеева, да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 384,69лв. и разноски за вещо лице в размер на 100лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                         СЪДИЯ:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.