Р Е Ш Е Н И Е № 571

05.10.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на пети септември                                                       две хиляди и седемнадесета    година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№553 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.286 от ТЗ – установителен иск за съществуване на вземане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че на 07.03.2008г. ответницата сключила с Банка ДСК ЕАД договор за кредит овърдрафт, като по разплащателна сметка на кредитополучателят били отпуснати 3000 лева. Ответницата се задължила да върне парите с уговорена лихва за срок от 12 месеца. На 14.01.2011г. кредитът бил преструктуриран с Допълнително споразумение, като били предоговорени условията за погасяване на кредита и срокът за издължаване на заемната сума бил 96 месеца. Съгласно чл.2.1 крайната падежна дата била 14.01.2019г., както и било уговорено обезпечаване на кредита с поръчителство на втория ответник. На същата дата бил сключен договор за поръчителство с банката. Ответницата не изпълнявала поетите договорни условия и преустановила редовното обслужване на кредита. На основание чл.19.2 от ОУ кредитът бил преобразуван в предсрочно изискуем на 19.05.2011г. поради неплащане на три месечни погасителни вноски. Банката подала заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д.№4362/2011г. на ХРС имало издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.  На 13.09.2016г. между ищеца и ОТП Факторинг ЕАД бил сключен договор за цесия за вземането на ответниците, което се установявало от Приложение №1 към договора за цесия. С изрично пълномощно ОТП Факторинг упълномощил ищеца да уведоми длъжника за настъпилата промяна на кредитора съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. Ищецът правил опит да уведоми длъжниците, но пратките се връщали в цялост. Счита, че поради това в настоящото производство следвало да бъде връчено уведомление, приложено ведно с исковата молба. Срещу солидарните длъжници било образувано изпълнително производство №2529/2016г. на ЧСИ К., като след получаване на покана за доброволно изпълнение те са подали възражение по заповедното производство. Счита още, че ако бъдат отхвърлени установителните искове, то следвало да се приеме за дължими всички вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За непадежиралите вноски – тези, след датата на подаване на заявлението, следвало да се приеме, след като се връчи с исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост, че са дължими, като в тази насока предявява при условия на евентуалност осъдителни искове. В становище от 12.07.2017г. изрично се сочи, че договорът е обявен като предсрочно изискуем на 19.05.2011г. поради неплащане на погасителни вноски, като така било предвидено в самия договор. Евентуално сочат, че ако се установи, че няма доказателства относно предсрочна изискуемост, то следвало да се приеме, че тази предсрочна изискуемост настъпва с депозирането на исковата молба на 07.03.2017г. В самата искова молба имало твърдение, че следвало тя да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост. Това било факт, който настъпвал в хода на производството и следвало да бъде съобразен. Към момента на депозиране на исковата молба ответниците били все още в забава. Това давало права на ищеца да преобразува кредита на основание т.19.2. от ОУ за предоставяне на кредит. Искат да се признае за установено, че ответниците имат солидарно задължение към ищеца в размер на 3475,00 лева, представляващи главница по кредит, 480,94 лева, представляващи договорна лихва по кредита от 07.03.2008г. до 19.12.2011г., и 202,82 лева, представляващи наказателна лихва от 19.05.2011г. до 19.12.2011г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане. При условията на евентуалност, ако исковете бъдат отхвърлени, искат ответниците да бъдат осъдени да заплатят като солидарно отговорни сумата от 3475,00 лева, представляващи главница по кредит, 480,94 лева, представляващи договорна лихва по кредита от 07.03.2008г. до 19.12.2011г., и 202,82 лева, представляващи наказателна лихва от 19.05.2011г. до 19.12.2011г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане. Искат ответниците да бъдат осъдени да заплатят направените в заповедното и исковото производство разноски.

            В срока за отговор ответниците считат исковете като недопустими и неоснователни. Ищецът нямал качество на взискател, тъй като длъжниците не били уведомени за извършени цесии на 16.08.2012г. и на 13.09.2016г. Търговската сделка за прехвърляне на вземане на банката  била нищожна, тъй като имало заобикаляне на закона с извършването на прехвърляне на вземането преди образуване на изпълнително дело. Целяло се да бъдат увредени длъжниците. Прехвърлянето имало действие от деня на съобщаване на длъжника, а ищецът не бил надлежен кредитор, за да извършва допустими процесуални действия по изпълнителното дело. Действително именно цесионерът можел да предяви иска при наличие на частно правоприемство, но в настоящия случай заповедта за изпълнение била издадена на основание извлечение от сметка и произтичала от особено качество на кредитора – банка. Така и правоприемникът следвало да притежава това качество, за да получи заповед за изпълнение, а ако това не било така, то се заобикалял закона.  Издавал  се изпълнителен лист на субект, който бил извън изрично посочените в закона, за които пък бил предвиден облекчения ред. Нямало ограничения от закона за цедиране на тези вземания, но тъй като в заповедното производство имало ограничения, то същите ограничения следвало да бъдат приложими и в хода на исковото производство. Новият кредитор нямал това качество и затова не можел да се ползва от реда, осигуряващ пряко принудително изпълнение спрямо длъжника. Излага съображения относно незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение – извлечението от счетоводните книги не било редовен документ, за да се издаде заповед по чл.417 от ГПК. В договора имало само един вид лихва и нямало уговорена наказателна лихва, както и не било ясно как е изчислена договорната лихва, върху каква сума като се имат предвид погашенията. Не бил ясен размерът на наказателната лихва и не била уговорена такава. Извлечението не било редовно от външна страна, тъй като не съдържало данни за основанието на отговорността на поръчителя. То било подписано от инспектор, но без да е установено, че има представителна власт спрямо кредитора и правото му да изготвя извлечение от счетоводните книги. Не се гарантирало в максимална степен верността на издадения документ. В представеното пълномощно лицето имало право да изготвя и подписва извлечение от кредитните сметки по изискуеми кредити, а не да подписва извлечение от счетоводните книги. Ако се приемело, че вземането било предсрочно изискуемо на 19.05.2011г., то до заявлението по чл.417 от ГПК били изтекли повече от 6 месеца и поръчителството било прекратено. Не били налице обстоятелствата по т.18 от ТР №4/2013г. ОСГТК ВКС – до длъжника не било достигнало изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост. Пратката до длъжника била върната в цялост и не се установявало какво точно е било изпратено. Не били спазени правилата при доставяне на пощенски пратки, не следвало да се прилага фикция, че пратката се счита връчена, а само следвало да има безусловно получаване. Нямало и данни длъжникът да е променил адреса си. Връчването следвало да бъде доказано при условията на главно доказване. Възразява относно дадената правна квалификация на исковете от ищеца, като банкова сделка.    

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

  Видно от Договор за кредит овърдрафт от 07.03.2008г., както и допълнително споразумение от 14.01.2011г. и договор за поръчителство към него, ведно с погасителен план, същият е сключен между БАНКА ДСК  ЕАД - в качеството на кредитор, и ответницата – като кредитополучател. Ответникът е поръчител.

Видно от Договор за покупко-продажба на вземания /цесия / от 16.08.2012г. и  13.09.2016г. БАНКА ДСК ЕАД  прехвърля вземания по договори за кредит, описани в приложение между които вземането към ответницата – л.65-66. Съгласно т.5 от договорите цесионерът се смята за изрично упълномощен от цедента да уведомява длъжниците, чийто вземания се прехвърлят.

По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, по която съдът приема заключението за компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява, че сумата по кредита е преведена на ответницата, като не е платена нито една вноска за погасяване на вземанията. Задълженията по главницата са 3475,00 лева, дължима договорна лихва за процесния период – 480,94 лева, а наказателна –202,82 лева. Към датата на подаване на заявлението вноските, по кито е настъпил падеж са в размер на 672,98 лева, а лихвите по тези дължими вноски – 480,94 лева.

Видно от приложеното ч.гр.д. №4362/2011г. на Хасковски РС по заявление на Банка ДСК е издадена Заповед за изпълнение №2864/21.12.2011г. на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу ответниците – длъжници в заповедното производство. Заявлението е постъпило в съда на 19.12.2011г., като съдът е уважил искането и за законна лихва върху главницата, считано от тази дата, ведно и с разноските.

По молба на кредитора е образувано изпълнително производство за процесните суми, както и е изпратена покана за доброволно изпълнение.

 При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Искът по чл.422 от ГПК е допустим поради установеното приключило заповедно производство между кредитора Банка ДСК ЕАД и ответниците за същото вземане. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, а настоящият кредитор е предявил настоящия иск в законовия едномесечен срок. По силата на договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.08.2012г. и от 13.09.2016г., сключен съответно между банката и ОТП Факторинг ЕООД и между последното дружество и ищеца, последният придобил процесното вземане срещу ответниците, а на основание т.10 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и тъй като прехвърлянето на вземането е в периода след издаване на заповедта за изпълнение, ищецът е легитимиран да предяви установителния иск по чл.415, ал.1 от ГПК.

Безспорно е че ответниците са е кредитополучател и поръчител по договор за кредит на сума в размер 3000 лева /преобарзуван кредит за сума от 3517,26 лева/, както и че вземанията по договора за кредит са били цедирани на ищеца.

Не се спори и че към 19.12.2011г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, липсва достигнало до ответната страна волеизявление на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Такова волеизявление е налично в исковата молба и е достигнало до ответниците на 14.03.2017г. /съобщенията по чл.131 от ГПК – л.51-52 от делото/, т.е. в хода на настоящото производство. Фактът, че към датата на образуване на заповедното производство през 2011г. са налични просрочени вземания, не е достатъчен, за да обоснове извод, че автоматично настъпва предсрочна изискуемост на целия кредит. При липсата на достигнало до ответниците изявление в тази посока, то не са налице всички факти, относими към настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост. Тези факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и вземането не е изискуемо в заявения размер, както и не е възникнало на предявеното основание. С подаването на заявлението по чл.417 от ГПК банката не е упражнила правото си да направи целия остатък от кредита предсрочно изискуем, тъй като волеизявлението е адресирано до съда и препис от него не се връчва на длъжниците. Съгласно чл.418 от ГПК длъжниците са узнали за допуснатото незабавно изпълнение едва с връчването на заповедта за изпълнение. Така процесната сума като остатък от кредитните задължения не е била изискуема към момента на подаване на заявлението. В извлечението към заявлението по чл.417 от ГПК заявителят изрично е посочил неплатените от длъжниците три погасителни вноски /падежи – 14.03., 14.04. и 14.05.2011г./, поради което от 19.05.2011г. съгласно т.19.2 от ОУ целият предоставен кредит е станал автоматично предсрочно изискуем. В настоящото исково производство по чл.422 от ГПК, развиващо се като продължение на заповедното производство, съдът не може да излиза извън предмета на заповедното производство и основанията, посочени в него. Поради това предявените искове по чл.422, ал., във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК се явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за неизпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ за същите суми, за които са предявени установителните искове. Разглеждането на евентуално съединения иск се обуславя от изхода на делото по главния иск и след преценка на неговата основателност. Така при отхвърлянето на главните установителни искове  съдът дължи произнасяне по евентуално съединените осъдителни искове. С оглед разпоредбата на т.11, б.Б от ТР от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, то предявените осъдителни искове са процесуално допустими в настоящото производство. В исковата молба и уточняващото становище не се сочат различни обстоятелства за основанието на осъдителните искове, като се претендира предсрочна изискуемост на цялото вземане на 19.05.2011г., а също и като евентуално твърдение – момента на предявяване на исковата претенция 07.03.2017г./ становище от 20.03.2017г./.В производството по чл.422 от ГПК се изследва неизправност на длъжниците към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и дали са налице предпоставките да бъде обявен кредита като предсрочно изискуем. При разглеждането на осъдителните искове обаче следва да се обсъдят тези обстоятелства към датата на предявяване на иска – съобразно отбелязването в деловодството на съда е 06.03.2017г.. както към датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПк, така и към предявяване на исковете, няма волеизявление на ищеца да обяви кредита като предсрочно изискуем, което да е достигнало до знанието на ответниците. При това положение единствено установените от вещото лице неплатени вноски с настъпил падеж към подаването на исковата молба , при условие, че се претендира предсрочна изискуемост на целия кредит, не могат да водят към извод /без да има изменение на иска като се търсят неплатените вноски с настъпил падеж към подаването на иска/ за основателност на така предявения осъдителен иск. При положение, че предмет на осъдителната претенция не са отделни вноски по кредита, изискуеми всяка към различен момент, и неплатени към датата на образуване на настоящото производство, то е недопустимо съдът да се произнася по претенция за отделни вноски, различни от заявеното като цяло дължимо вземане в исковата молба. Исковата молба може да бъде разглеждана като волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост, но не датата на подаването на искова молба следва да бъде считана като момент, от който настъпва предсрочната изискуемост. Евентуално такъв момент би бил получаването на самото искова молба от ответниците и запознаване с направеното в нея волеизявление. Така, като съобрази изложените от ищеца факти и взе предвид и фактите, настъпили след предявяне на иска, съдът намира осъдителните искове също за неоснователни и недоказани. Посочената от ищеца начална дата на обявена предсрочна изискуемост – 07.03.2017г., не обосновава извод за доказана предсрочна изискуемост към този момент. Доколкото съобразно материалите по делото /приложените съобщения по чл.131 от ГПК/ има волеизявление до длъжниците, то предрочната изискуемост настъпва в един последващ на предявяването на исковете момент, но този момент не е посочен от ищеца като дата на предсрочната изискуемост и съдът е длъжен да се съобрази със сочения от ищеца момент. В този смисъл осъдителните искове също следва да бъдат отхвърлени.

С оглед крайния извод за неосноветелност на исковете, то ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от ЕАД Фронтекс Интернешънъл ЕАД – гр.София, против М.Д. Д.- К., ЕГН **********, и К.Б.К., ЕГН **********,***, да се ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че дължат солидарно сума в размер на 3475,00 лева, представляващи главница по кредит, обявен за предсрочно изискуем със заявление по чл.417 от ГПК от 19.12.2011г., 480,94 лева, представляващи договорна лихва по кредита от 07.03.2008г. до 19.12.2011г., и 202,82 лева, представляващи наказателна лихва от 19.05.2011г. до 19.12.2011г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане, като недоказани и неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД от ЕАД Фронтекс Интернешънъл ЕАД – гр.София, против М.Д.Д., ЕГН **********, и К.Б.К., ЕГН **********,***, да бъдат осъдени да заплатят солидарно сума в размер на 3475,00 лева, представляващи главница по кредит, обявен за предсрочно изискуем и настъпила на 07.03.2017г. предсрочна изискуемост, 480,94 лева, представляващи договорна лихва по кредита от 07.03.2008г. до 19.12.2011г., и 202,82 лева, представляващи наказателна лихва от 19.05.2011г. до 19.12.2011г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане, като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА ЕАД Фронтекс Интернешънъл ЕАД – гр.София, да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********, и К.Б.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски от 700 лева – адв.възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.