Р Е Ш Е Н И Е

 

208                                         04.09.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и втори август две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 773 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Г.И. *** срещу Наказателно постановление № 11 – 01 – 911/2015 г. от 22.03.2016 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 23, ал. 2 от Закона за счетоводството. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било и необосновано. Твърди се от жалбоподателя, че при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като в извършен за 2014 г. финансов одит от Сметната палата, в Одитен доклад било изразено становище, че финансовият отчет давал вярна и честна представа за финансовото състояние и имуществото на Община Хасково към 31.12.2014 г. в съответствие с приложимата обща рамка за финансово отчитане. Освен това, подмяната на седалките на ст. „Хасково“, както и на оградните пана и колове не водело до промяна и увеличаване на стойността на ДМА, поради което не било налице нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София, а при условията на евентуалност – изменено с прилагане на общата разпоредба на чл. 77, ал. 1 от действащия ЗСч, след отмяна на чл. 47, ал. 1 от ЗСч и намален размерът на наложеното административно наказание.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

            Административно – наказващият орган - Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Н. С. оспорва жалбата и в хода по същество и в представени  писмени бележки навежда доводи за нейната неоснователност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          В хода на извършена от свид. М.К.Д. на длъжност старши финансов инспектор в Агенцията за държавна финансова инспекция проверка по отношение на Община Хасково, в рамките на осъществяваната финансова инспекция, възложена със Заповед № ФК – 10 – 656 от 15.06.2015 г. на Директора на АДФИ, град София, било установено, че между Община Хасково и „Мегадом“ ООД, гр.София е сключен Договор с рег. №147 за доставка на оградни пана и колове на стойност 19 008.00 лв., с ДДС и Договор, рег. № 148 от 04.06.2014 г. за доставка на седалки за стадион 23969.18 лв.,  с ДДС. Плащанията по тези договори били осчетоводени, като разходи за текущи ремонти в размер на 42 977.18 лв., а в отчета за касово изпълнение за 2014 г. горната сума била посочена в параграф 10-30 „Разходи за текущ ремонт“. След като приела, че вместо по дебит на счетоводна сметка 6076 „Основен ремонт на инфраструктурни обекти чрез външни доставки“, а от тук в края на годината в счетоводна сметка № 207“ и  вместо в § 51-00 „Основен ремонт на дълготрайни материални активи“, осчетоводяването, съответно отразяване на горната сума в отчета за касово изпълнение били извършени по посочения по – горе начин, се е стигнало до резултат, че с тази сума, въпреки, че били закупени материали - седалки и оградни пана и колове на обща стойност 42 977.18 лв., не била увеличена стойността на стадион „Хасково“, за който са предназначени извършените доставки. С оглед на тези констатации и след като преценила, че именно жалбоподателят Г.И.И. в качеството му на Кмет на Община Хасково, съгласно чл. 24 от Закона за счетоводството е отговорен за съдържанието на съставения към 31.12.2014 г. финансов отчет за 2014 година, който не представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние на общината, срещу него бил съставен от свид. М.К.Д. Акт за установяване на административно нарушение № 11 – 01 – 911/05.10.2015 г. Процесният АУАН бил предявен на дата 05.10.2015 г. в присъствието на свид. П.А.Б. на лицето, сочено като нарушител – Г.И.И., който го подписал, без да впише възражения в съответната предвидена за това графа, а екземпляр от него бил връчен на същата дата срещу подпис, видно от приложената разписка.

          Възражения срещу съставения Акт за установяване на административно нарушение са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването му, с рег. № 11 – 01 – 911/09.10.2015 г., с които се навеждат доводи за наличие на хипотеза по чл. 28а от ЗАНН и поради маловажността на случая да се отправи предупреждение, към лицето, сочено като нарушител, без да се налага административно наказание.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като отразил настъпилата законодателна промяна и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, наложил процесното административно наказание по – влезлия в сила по – благоприятен закон – чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството, в сила от 01.01.2016 г.

          Видно от представеното при първото разглеждане на делото пред РС – Хасково Одитно становище за заверка без резерви на Годишния финансов отчет за 2014 г. на община Хасково, въз основа на извършения финансов одит, Сметната палата е дала независимо одитно становище, че финансовият отчет дава вярна и честна представа за финансовото състояние и имуществото на община Хасково към 31 декември 2014 г. в съответствие с приложимата обща рамка за финансово отчитане.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.К.Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, съдът счита, че следва да се даде вяра на показанията и на свид. П.А.Б. за изнесените от нея обстоятелства около предявяване на съставения АУАН и връчване на екземпляр от него.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за счетоводството, отм. финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Съдържанието на тази норма е възпроизведено в Закона за счетоводството в сила от 01.01.2016 г., като според текста на чл. 24, ал. 1 финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. По силата на чл. 47, ал. 2 от Закона за счетоводството отм., който наруши изискванията на чл. 23, ал. 1 за съставяне на финансов отчет или на чл. 23, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв. Според чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството, в сила от 01.01.2016 г., действащ към датата на издаване на НП и настоящото произнасяне, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

          В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното нарушението е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна, На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложим по арг. от разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗОП, от компетентен орган, по който въпрос не е налице спор между страните, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. По въпроса налице ли е в конкретната хипотеза удовлетворяване на процесуалноправните изисквания относно необходимите реквизити на акта за установяване на административно нарушение и процедурата по неговото съставяне, респ. издаване на наказателното постановление, съдът счита, че следва да съобрази и разрешението, дадено с произнасянето на касационната инстанция по случай, идентичен с настоящия, а именно с Решение № 303/06.12.2016 г., постановено от Административен съд – Хасково по КАНД № 231 по описа за 2016 г., макар да е бил поставен акцент основно на настъпилата законодателна промяна и влизането в хода административнонаказателното производство на нов Закон за счетоводството, отменящ действащия към датата на твърдяното административно нарушение и съобразяване на този факт от наказващия орган от гледна точка спазване на принципите за действие на материалноправните норми по време.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че жалбоподателят Г.И.И. към 31.12.2014 г., е заемал длъжността Кмет  Община Хасково и в това си качество е бил отговорен на основание чл. 24 от ЗСч, отм., като орган на управление и представляващ Община Хасково за осчетоводяване на плащанията съобразно изискванията на закона. В това число и плащанията по сключени между Община Хасково и „Мегадом“ ООД, гр.София Договор с рег.№147 за доставка на оградни пана и колове на стойност 19 008.00 лв., с ДДС и Договор, рег. № 148 от 04.06.2014 г. за доставка на седалки за стадион 23969.18 лв.,  с ДДС. Тази плащания били осчетоводени, като разходи за текущи ремонти в размер на 42 977.18 лв., а в отчета за касово изпълнение за 2014 г. горната сума била посочена в параграф 10-30 „Разходи за текущ ремонт“, вместо съответно като дебит на счетоводна сметка 6076 „Основен ремонт на инфраструктурни обекти чрез външни доставки“, а от тук в края на годината в счетоводна сметка № 207“ и  в § 51-00 „Основен ремонт на дълготрайни материални активи“.

          Изложеното обаче обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 23, ал. 2 от Закона за счетоводството /отм./, както деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Обстоятелство, по отношение на което всъщност в основни линии се и възразява от страна на жалбоподателя и това възражение съдът първоначално е приел за основателно в практиката си, касаеща идентичен случай и същата проверка, но по отношение на друго лице, носещо задължението по чл. 23, ал 2 ЗСч – главен счетоводител на Община Хасково – АНД № 146/2016 г. по описа на РС – Хасково. Тези изводи по същество не са споделени от състав на Административен съд – Хасково по КАНД № 47 по описа на същия съд за 2017 г. и това налага преосмисляне на тезата на настоящия съдебен състав, съобразявайки даденото тълкуване на материалния закон, макар и формално по друго дело. То е в насока, че съгласно 16.15.1. от ДДС №20/2004г. разходите за подобрения и основен ремонт на ДМА по т. 16.3 се отчитат по съответните сметки от подгрупа 607, когато са извършени чрез възлагане или по реда на раздел ІV от настоящите указания, когато са извършени по стопански начин. В конкретният случай разходите са извършени за закупуване на „разграничим актив“ съгласно т.3.2 от НСС 16, според която: „Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация“. В случая необходимо е да се приеме, че стадион Хасково е ДМА, но и въпросните пана, колове и седалки имат характера на ДМА и поради това е неправилно разходите за тяхното закупуване да се осчетоводяват като текущ разход. В тази насока е и предвиденото в НСС 16 и дадените указание с ДДС №20/2004г. Съгласно т.3.1. от НСС 16 „един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато: а) отговаря на определението за дълготраен материален актив; б) стойността на актива може надеждно да се изчисли; в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.“ Що е ДМА се определя в т.2 от НСС 16 и това е установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които: а) имат натурално-веществена форма; б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели; в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период. Същественото обаче за правилното разрешаване на настоящия спор се следва от разпоредбата на т.6.3 от НСС 16, според която „при подмяна на разграничима част от дълготраен материален актив /за каквито приема РС и въпросните три вида активи/, отчетена по реда на т.3.2, подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта се отчита като придобиване на отделен актив“, който актив има качеството на ДМА защото, съгласно т.16.16.4 от ДДС №20/2004г. и във вр. с т.16.16  за определянето на стойностния праг на същественост за признаване на ДМА „активите, които попадат в обхвата на дефиницията по т.2 от НСС 16 и са със стойност по-голяма от 1 000 лв., задължително се класифицират като ДМА. Оттук се налага да бъде възприето от РС – Хасково, че безспорно въпросните активи попадат в обхвата на определението по т.2 от НСС 16 и предвид установената им стойност, която безспорно надхвърля максималния праг от 1 000 лв. Следователно, съгласно указанията за прилагане на НСС 16, е необходимо те да се определят като ДМА, при което  направеният разход за закупуването на такива, съгласно т.16.15 се отчита по см. 607 „Разходи за подобрения и основен ремонт“. Именно това не е направено към надлежния момент при осчетоводяване на въпросните разходи в размер на 42 997,18 лв. с ДДС за закупуване на паната, коловете и седалките за стадион Хасково, като осчетоводяването на тези разходи по ненадлежната счетоводна сметка /която не е 6076/, съотв. посочването им в §10-30, вместо в §51-00 в касовия отчет за 2014г. от наказаното лице, безспорно води до извода, че с това си поведение същата невярно отразява финансовото състояние на Община Хасково към 31.12.2014г., което безспорно се явява нарушение на визирания от наказващия орган текст на чл.23, ал.2 от ЗСчет. /отм./, за което жалбоподателят с оглед качеството, което е имал към датата на деянието – Кмет на Община Хасково е отговорен на основание чл. 24 от ЗСч., отм.

          При налагане на административното наказание обаче, административнонаказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и при индивидуализацията необосновано е приел, че следва размерът на глобата да е в размер от 500 лева, а не да бъде съобразен със специалния минимум от 200 лева, установен в нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗСч, приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, отчитайки вида и обществената опасност на деянието и конкретната роля на жалбоподателя в извършването, респ. допускането му, респ. факта, че това е първо за него нарушение. Правилната оценка на тези факти, от значение за индивидуализацията, налагат друг подход при определяне размера на административното наказание, а именно съобразно установения минимум от 200 лева и доколкото не са били съобразени от наказващия орган, следва по пътя на изменението на санкционния акт, неговият извод да бъде ревизиран.       

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 01 – 911/2015 г. от 22.03.2016 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството на Г.И.И. е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 23, ал. 2 от Закона за счетоводството, като намалява размера на наложеното административно наказание глоба от 500.00 лева на 200.00 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              Съдия:/п/ не се чете

 

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.