Р Е Ш Е Н И Е

 

   209                                       04.09.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и втори август  две хиляди и седемнадесета  година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 741 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от “Топливо” АД, град София, представлявано от П.К.К. – Изпълнителен директор срещу Наказателно постановление № К-040349 от 04.04.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 222 от цитирания закон. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се представляващия по закон дружеството, сочено като подател на жалбата, че описаните факти в обстоятелствената част на санкционния акт, освен че не отговарял на истината, не били и правилно документирани, а НП било издадено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подадената жалба, че не била подадена въобще рекламация от лицето Г. Л., подлагайки на анализ конкретните негови действия и съдържанието на разпоредбата на чл. 125 от ЗЗП, но дори и да било отправено устно оплакване от това лице за качеството на закупените въглища на тази му забележка и оплакване било отговорено от служител на дружеството – жалбоподател. Освен това процесът по подаване и приемане на рекламацията бил двустранен и акцентът бил върху надлежното документиране, но за да бъде осъществено то, следвало да се докаже надлежното й подаване. Нещо, което в случая не било изпълнено Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, а  при условията на евентуалност – да бъде преценено от страна на съда дали е налице хипотеза по чл. 28 ЗАНН, каквато не била приета от наказващия орган и санкционния акт бъде отменен на това основание.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, чрез упълномощения по делото представител – адв. Нели Пеева заявява позиция, че поддържа подадената жалба В хода по същество развива аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

            Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по подадената жалба.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

           На 12.01.2017 г. свид. А.П.К. – гл. инспектор в КЗП, РД град Пловдив и А.К.Х. – специалист – сътрудник в КЗП, РД - Пловдив, извършили проверка на място в склад в град Хасково, стопанисван от „Топливо“ АД,  град София. Проверката била предприета след подадена жалба от потребител – Г. К. Л. с вх. № П - 03-44/05.01.2017 г., отнасяща се до закупени на 10.12.2016 г. въглища за огрев „Донбас“ от склада в град Хасково на „Топливо“ АД, град София, в която се оплаквал, че не му било разрешено сам да натовари въглищата от продавачката в склада, а натоварените били само прах, които задръствали котела и по този повод се бил оплакал на продавачката, че не горят и не могат да се ползват. Към жалбата бил приложен и фискален бон № 2340058315 на стойност 390.00 лева, издаден на 10.12.2016 г. от „Топливо“ АД за покупка на 1.24 т. въглища. В хода на проверката било установено, че обектът е в работен режим, а присъстващият в обекта представител на дружеството – В. П. Д., представила дневен отчет от фискалното устройство. Имало на видно място и поставен ценоразпис на предлаганите въглища. Контролните органи от състава на КЗП, РД – Пловдив установили, че в обекта имало в наличност регистър на предявените рекламации, но в него липсвало отразени такива, включително и за направената такава от лицето Г. Л., която последният бил уточнил, че отправил на дата 19.12.2016 г. Регистърът на предявените рекламации бил заверен от свид. А.П.К., а на търговеца било разпоредено да представи писмено обяснения по жалбата на клиента с № П – 03 – 044 от 05.01.2017 г., след представяне на препис от същата. Констатациите на контролните органи при извършване на проверката били обективирани в Констативен протокол № К 0239306 от 12.01.2017 г., в който било отправено и посоченото по – горе нареждане.

          В изпълнение на указанията с Протокол за проверка на документи № - К – 0097747 към Констативен протокол № К 0239306 от 12.01.2017 г. било вписано, че е представено писмено обяснение от търговеца – „Топливо“ АД, в което се твърдяло, че на 10.12.2016 г., потребителят бил посетил търговския обект с оплакване, че закупените въглища били дребни и тъй като попитал продавача в склада дали били получили нови си тръгнал, след като му било отговорено отрицателно. Поради това, търговецът приел, че не е налице рекламация и в това се състояла причината да не бъде вписан случая в регистъра. Още повече, че клиентът нямал претенции за връщане на закупената стока и връщане на пари.

          След като въз основа на изложеното, контролните органи достигнали до извод за осъществен състав на административно нарушение, срещу дружеството - жалбоподател, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № К - 040349/25.01.2017 г.  Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие упълномощено от управителя на дружеството лице – В. М. И. с приложено пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя, чрез което процесният АУАН бил предявен и екземпляр от него – връчен на датата на неговото съставяне – 25.01.2017 г.

          При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.П.К. и А.К.Х. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, във връзка с предприетите действия при извършване на проверката по случая, с изключение на факта налице ли е рекламация и датата на предявяване на рекламацията от потребителя, които се явяват техни изводи в резултата на преценката им по същество на установените обстоятелства и не само не обвързват съда, но подлежат на самостоятелен анализ при решаване на спора по същество. Кредитират се с доверие и показанията им относно фактите, свързани със съставяне на процесния АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема в посочената част като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за защита на потребителите търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно, а според ал. 2 на цитираната норма, търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. В ал. 3 на 127 ЗЗД е предвидено, че при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. По силата на чл. 222а от ЗЗП, за неизпълнение на разпоредбите на чл. 123, ал. 2 и чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв, а в чл. 233, ал. 2 от същия закон е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, респ. за него се налага административна санкция – имуществена санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Отразени в него са както датата на извършване на проверката, респ. на установяване на нарушението, така и датата на извършване на твърдяното нарушение – 19.12.2016 г., отчитайки, че двете дати е възможно да съвпадат, но те по своята същност иманентно се различават една от друга и за тези им различия следва да се държи сметка. В конкретната хипотеза твърдяното нарушение очевидно се осъществява чрез бездействие – чрез неизпълнение на вменено от закона задължение в съответния срок и тези специфики са отчетени, обосноваващо от своя страна и извода, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподател в този аспект от дейността. На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН в присъствие на упълномощено от изпълнителния директор на дружеството – жалбоподател лице, чрез което на същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвал. На следващо място, АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № 289/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП на Република България, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Извод, който не се променя от допуснатата техническа грешка в НП при изписване на датата на извършване на проверката в обекта – 12.01.2016 г., като впоследствие този пропуск е отстранен с изписване на датата на установяване на нарушението – 12.01.2017 г. и с оглед на това не е допуснато процесуално нарушение, което да е довело до накърняване правото на защита, та да бъде квалифицирано като съществено.

          От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства се установяват по недвусмислен и категоричен начин в тяхната пълнота. Доказано е действително, включително и със средства, които нямат характер на допустимо доказателство –писмени обяснения, но опосредено изявленията в тях са материализирани в други такива – писмени протоколи, имащ такъв характер и ценени от съда, че на посочената в АУАН и НП дата, 19.12.2016 г. потребител, подал впоследствие жалба до КЗП – Г. К. Л. е посетил обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател – „Топливо“ АД, град София, а именно складова база в град Хасково. Както и че там устно е изразил недоволство от качеството на закупена от него стока – въглища, като пред продавач – консултанта е заявил и в какво точно се изразява недостатъка на закупените въглища и поискал разрешение на въпроса, питайки какво ще се прави по него. Обстоятелство, по отношение на което не се и възразява от страна на жалбоподателя. Установен в хода на административнонаказателното производство е и фактът, че в представения регистър за предявените рекламации, не била вписана предявена рекламация по повод на която е инициирана и процесната проверка. При анализа на доказателствените източници би могло да бъде възприето за установено фактическо положение обстоятелството, свързано с датата на предявяване на рекламацията, както и за това, че е направена своевременно и в предвидена от закона форма, каквато съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗЗП, е устната. Следователно възникнало е насрещното задължение по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП за отразяване на направената рекламация в регистъра, поддържан на място, в проверения обект от дружеството – жалбоподател, като отрицателният факт на неговото неизпълнение е недвусмислено установен при извършване на проверката от страна на контролните органи от състава на КЗП, РД – Пловдив, във връзка с подадената жалба. По отношение на основните доводи, на които се основава тезата за неправилност на наказателното постановление, изложени в жалбата за липса на рекламация, следва да се отбележи, че волеизявлението на потребителя е било направено в допустима, форма, както вече бе отразено и своевременно пред съответния представител на дружеството – жалбоподател, на място в търговския обект, от който е закупена стоката, а по своята насоченост е било достатъчно конкретно, за да се прецени неговия характер. Това личи и от съдържанието на изявлението на продавач – консултанта в дадените от нея писмени обяснения, материализирани в протокола за проверка на документи, че е отклонила евентуална замяна на закупените от клиента въглища, поради това, че и останалото количество не били по – различни. Независимо от това, изявлението на потребителя е било достатъчно прецизно формулирано, за да се приеме като подаване на рекламация по смисъла на чл. 125 ЗЗП, а дали е скрепено със съответни документи за направената покупка и за твърдяните от него несъответствия на закупената стока с необходимото качество, е въпрос по основателността на претенцията му и удовлетворяване на рекламацията, а не предпоставка от значение за изпълнение на задължението на търговеца по чл. 127, ал. 3 ЗЗП.

           В обобщение, от изложеното се обосновава извод, че е доказано осъществяването от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 222 от Закона за защита на потребителите, препращаща в диспозицията си текста на чл.127, ал. 3 от ЗЗП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Жалбоподателят, в дейността си като търговец, е следвало, да осигури спазването на изискванията по чл. 127, ал. 3 ЗЗП, както и на останалите задължения, които има по чл. 127 от ЗЗП в процеса на предявяване, приемане и регистриране на рекламациите и обезпечаване на тази възможност за потребителите във всеки обект, стопанисван от него. Независимо от това обаче, вменените с цитираните разпоредби задължения и конкретно визираното по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, не са изпълнени, поради което в съответствие с материалния закон и обосновано е ангажирана отговорността по посочените по – горе текстове от ЗЗП.

        Във връзка с последното и предвид формулираното възражение от жалбоподателя за наличие на хипотезата на чл. 28 ЗАНН, която разпоредба е следвало в случая да бъде приложена, според него, поради малозначителност на деянието, съдът счита, че няма пречка то да се разгледа в настоящото производство, доколкото касае преценка за законосъобразност. Това възражение обаче се явява неоснователно по следните аргументи:

          Действително разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Следва да се отбележи, че в конкретния случай е допуснато от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, като не се обосновава наличието на такива обстоятелства, водещи до изключване ангажирането на административнонаказателната отговорност, на основание изтъкнатия довод за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. В конкретната хипотеза, с оглед характера на засегнатите обществени отношения, регулирани с цитираната разпоредба, уреждащи материя, пряко отнасяща се до защита правата на потребителите, се обуславя несъвместимост на релевираните от жалбоподателя доводи за приложение на чл. 28 ЗАНН с установените факти. Изтъкнатите обстоятелства в подадената жалба относно характера на изявлението на потребителя, е въпрос за основателността на претенцията му и удовлетворяване на рекламацията, а не по приложение на чл. 28 ЗАНН. Доводите за липса на вредни последици и смекчаващи обстоятелства /без да се сочат конкретно/ също не са без значение, но с оглед характера на нарушението – формално, това им значение е определящо за преценката при индивидуализацията на санкцията, а не обосновават сами по себе си извод за малозначителност или явно незначителна обществена опасност на деянието в сравнение с други случаи.

          Във връзка с последното, съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил за нарушението по чл. 222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лева. съобразно установения специален минимум, отчитайки горните обстоятелства, като такива обосноваващи смекчаване на отговорността, поради което и в процеса на определяне на административната санкция не е допуснато нарушение на материалния закон.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно – потвърдено.        

          Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-040349 от 04.04.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                        Съдия:/п/ не се чете

 

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.