Р Е Ш Е Н И Е

 

             221                      13.09.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и девети август две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 682 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от М.Р.М. *** срещу Наказателно постановление № 11 – 01 – 24 от 27.05.2016 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 32, ал. 1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 5, вр. чл. 9, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било и необосновано,  неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение не бил спазен срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН, поради което се прави възражение за изтекла погасителна давност, като се развиват конкретни доводи в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят М.Р.М. ***, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Административно – наказващият орган - Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Н.С., оспорва жалбата и в представени  писмени бележки навежда доводи за нейната неоснователност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          Със Заповед № ФК-10-866/12.08.2014 г. на Директора на АДФИ  било възложено на свидетеля Н.Т.С., на длъжност „главен финансов инспектор“ да извърши финансова инспекция на Община Стамболово. При извършената проверка на вътрешните актове на Община Стамболово свид. С. установил, че имало разработена Система за финансово управление и контрол в общината, въведена от кмета Г.Ф.С.със Заповед №3/12.01.2004 г. Със заповед № 4/12.01.2004 г. на Кмета на Община Стамболово били утвърдени работни процедури за правата и отговорностите на служителите от общинската администрация, имащи отношение по отделните процедури от системата за финансово управление и контрол, като в Раздел Втори  била  утвърдена системата за предварителен контрол. Със заповед № 421/25.07.2012 г. на кмета на Община Стамболово, която длъжност тогава заемал жалбоподателят М.Р.М. били одобрени актуализирани Работни процедури, с които били делегирани права и отговорности на служителите от общинската администрация, имащи отношение по отделните процедури от системата за финансово управление и контрол(СФУК), които с незначителни изменения  били идентични с действащите до 25.07.2012 г. работни процедури , утвърдени с цитираната Заповед № 4/12.01.2004 г. на Кмета на Община Стамболово. Съгласно действащите до 25.07.2012 г., Работни процедури, утвърдени тази заповед, задължителни елементи на СФУК били предварителният контрол и системата на двойния подпис, като с Работните процедури били делегирани задълженията на отделните длъжностни лица от Община Стамболово. 

          В хода на извършваната за периода 04.09.2014 г. – 30.11.2015 г., финансова инспекция – с прекъсвания и възобновяване, към 06.01.2016 г. свидетелят Н.С. установил, че на 08.06.2012 г. бил сключен Договор за възлагане на услугата сеч, извоз, сортиране и рампиране до временен склад на маркирана дървесина № ОГТ – 3, между Община Стамболово, представлявана от кмета  М.Р.М.   и  А.Х.М., действащ като ЕТ „Сейде Мехмед – Адем Мехмед” ЕООД, с. Гледка, общ. Стамболов, с предмет „Дърводобив – сеч, извоз, сортиране и рампиране до временен склад на маркирана дървесина от обект № 1203” в района на община Стамболово, обл. Хасково, с прогнозна стойност в размер на 46 700 лева без ДДС, или 56 040 лева с ДДС. По така сключения договор, била останала неизплатена, съгласно приложена Справка, изх. № С – 5719/15.12.2015 г., към 31.12.2012 г. сумата в размер на 12 077.51 лева, която била в просрочие.  В хода на финансовата инспекция, свид. Н.С. приел на 06.01.2016 г., че цитираният договор бил сключен от кмета М.Р.М. с А.Х.М., действащ като ЕТ „Сейде Мехмед – Адем Мехмед” ЕООД, с. Гледка, общ. Стамболов без да е приложил създадените със СФУК контролни дейности. Прието било от страна на  контролния орган, че  преди поемане на  задължението и извършване на разходите не бил осъществен ефективен предварителен контрол в рамките на приложимите контролни дейности при поемане на финансови задължения. Не бил налице попълнен контролен лист и заявка за поемане на задължение, съдържаща информация за вида на задължението. Въз основа на тези констатации  проверяващият главен инспектор  достигнал до извод за извършено административно нарушение, доколкото поради неприложената контролна дейност по осъществяване на предварителен контрол, със сключването на договора от 08.06.2012 г., било поето финансово задължение от името и за сметка на Община Стамболово на обща стойност 56 040 лева, с ДДС без наличие на утвърден бюджетен кредит по разходен § 10 – 20 „Разходи за външни услуги“ по бюджета на Община Стамболово за 2012 г. В резултат, на 15.01.2016 г., срещу жалбоподателя М.Р.М. бил съставен, от свидетеля Н.Т.С., в присъствието на свидетеля К.Х.К. Акт за установяване на административно нарушение № 11 – 01 – 24/15.01.2016 г., за нарушение по чл.13, ал.3, т.5, във връзка с чл. 9, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал.2, т.3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, който жалбоподателят подписал без да впише обяснения или възражения в съответната графа, предвидена за това.         

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в законоустановения срок от дата на връчването му, осъществено на 15.01.2016 г., видно от приложената разписка.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, наложил процесното административно наказание.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Т.С. относно обстоятелствата, изложени в АУАН във връзка с извършване на финансовата инспекция и констатациите, до които е достигнал в хода на проверката и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, съдът счита, че следва да се даде вяра на показанията и на свид. К.Х.К. за изнесените от него обстоятелства около съставяне, предявяване на съставения АУАН и връчване на екземпляр от него.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения, а според, ал. 2 на същия текст, делегирането по ал. 1 не освобождава ръководителя от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия. По силата на чл. 13, ал. 3 от същия закон, ръководителите създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко: 1. процедури за разрешаване и одобряване; 2. разделяне на отговорностите по начин, който не позволява един служител едновременно да има отговорност по одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол; 3. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания;

4. правила за достъп до активите и информацията; 5. предварителен контрол за законосъобразност, който може да се извършва от назначени за целта финансови контрольори или други лица, определени от ръководителя на организацията; 6. процедури за пълно, вярно, точно и своевременно осчетоводяване на всички операции; 7. докладване и проверка на дейностите - оценка на ефикасността и ефективността на операциите; 8. процедури за наблюдение; 9. правила за управление на човешките ресурси; 10. правила за документиране на всички операции и действия, свързани с дейността на организацията; 11. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) правила за спазване на лична почтеност и професионална етика. По силата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват - за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

          В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност не се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното нарушението е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна. Посочени са и  законовите  разпоредби, под които е квалифицирано правно нарушението  на жалбоподателя. По отношение на основното възражение жалбоподателя, че при съставянето на АУАН не е спазен срокът по чл.34, ал.2 от ЗАНН следва да се отбележи, че съдът намира същото за неоснователно. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва, ако не е съставен АУАН в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност нарушителят да бъде открит. Под „откриване на нарушителя” по смисъла на чл. 34 от ЗАНН се има предвид не първото действие по проверката, а установяването от конкретните обективни данни, че лицето е извършило твърдяното нарушение. В случая, нарушителя е открит на 06.01.2016 г. със съставянето на констативен протокол, а АУАН е съставен на 15.01.2016 г., тоест в рамките на шестмесечния срок от откриване на нарушителя. В тази насока следва изрично да се отбележи, че действително финансовата инспекция, насочена към дейността на Община Стамболово е възложена със Заповед № ФК-10-866/12.08.2014 г. на Директора на АДФИ, която във времето е спирана и възобновявана с нарочни заповеди, като е     възможно  дори още в  хода на протичането й да са били налице индиции за съставомерно неизпълнение на задължения във връзка със СФУК, но дължимият извод за осъществяване на всички едновременно изискващи се обективни признаци от състава на нарушението по посочените законови текстове, за да се приеме деянието за довършено, а оттам и последващата преценка относно авторството биха могли да се направят едва с обобщаване на събраните данни и достигане до крайния извод на контролния орган, касаещ оценка фактите. Това от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че е станало на дата 06.01.2016 г., когато е съставен и приложеният констативен протокол, съдържащ резултатите от извършената проверка. Моментът на извършване на нарушението е релевантен по отношение на втория – петгодишен давностен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Отнесен към датата на извършване на твърдяното нарушение - 08.06.2012 г. този  петгодишен срок  ще изтече на  08.06.2017г. и следователно  не е изтекъл   към момента на  съставянето на акта за установяване на административно нарушение от 15.01.2016г.  

          Относно другото възражение на жалбоподателя за изтекла погасителна давност съдът намира следното: Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е  започнато със съставяне на 15.01.2016 г. на Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-23/15.01.2016 г. за извършено  на  дата 08.06.2012 г. нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 5, във връзка с чл. 9, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. Съгласно приетото с  Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Следователно за  процесното  административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е  тригодишен, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г.  Абсолютният  давностен срок за нарушението  в случая  е  четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на  деянието. Отнесен към датата на извършването на твърдяното  нарушение – 08.06.2012г. абсолютният давностен срок  ще може да се приеме, че е  изтекъл  на 08.12.2016 г., която обаче не е настъпила преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение, явяващ се релевантният за преценката момент.  По тези съображения съдът намира, че  не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, във връзка чл.80, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административно-наказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Не е изтекла обаче и относителната давност  по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, защото обжалваното наказателно постановление е издадено на дата 27.05.2016 г., от което процесуално действие, предприето в рамките на административнонаказателното производство със значение по чл. 81, ал. 2 от НК /приложимо с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 2  е започнал да тече нов тригодишен давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който  към  момента на постановяване на настоящото решение не е изтекъл. Следователно,  последиците от изтичане на давността за административнонаказателно преследване на нарушителя  не са настъпили, поради което и направеното в тази връзка възражение се явява неоснователно.

          За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че   поради настъпила законодателна промяна  текстът на  чл. 2 ал. 2 т. 3 от ЗСФУК, касаещ организациите в публичния сектор, каквато несъмнено е процесният субект  е отменена с ДВ, бр.15/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Тази норма обаче е възпроизведена откъм смисъл и съдържание  в чл. 21, ал.2, т.1, вр.ал.1 от Закона за публичните финанси и в  този смисъл задължението на ръководителя в изследваната насока продължава да съществува и след законодателната промяна. Следователно и към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП. На следващо място, спазени са формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

           От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по несъмнен и категоричен начин. Жалбоподателят М.Р.М., в качеството му на кмет и ръководител на Община Стамболово  - организация, разпореждаща се със средства от общинските бюджети и фондове, е задължен съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗФУКПС да създаде и приложи контролни дейности, включително предварителен контрол при поемане на задължение, които са били разписани в Система за финансово управление и контрол. Установено е в хода на извършената финансова инспекция, че в Община Стамболово е имало  разработена Система за финансово управление и контрол, както и утвърдени работни процедури за правата и отговорностите на служителите от общинската администрация, имащи отношение по отделните процедури от системата за финансово управление и контрол,  като в Раздел Втори е утвърдена системата за предварителен контрол. Задължителни елементи на СФУК са предварителният контрол и системата на двойния подпис, като с Работните процедури са делегирани задълженията на отделните длъжностни лица от Община Стамболово. Съответно по тази система, предварителният контрол за законосъобразност е следвало да се извърши от Директора на Дирекция „Финансово – стопански дейности“ или  от Главния архитект, или от Финансовия контрольор по СФУК – К.Д.К.. От събраните в хода на съдебното следствие  гласни и писмени доказателства, включително и чрез разпита в качеството на свидетел на лицето К.К. се установи по безспорен начин, че към  08.06.2012 г. със сключването на Договор за възлагане на услугата сеч, извоз, сортиране и рампиране до временен склад на маркирана дървесина № ОГТ – 3, между Община Стамболово, представлявана от кмета  М.Р.М.  и  А.Х.М., действащ като ЕТ „Сейде Мехмед – Адем Мехмед” ЕООД, с. Гледка, общ. Стамболов, с предмет „Дърводобив – сеч, извоз, сортиране и рампиране до временен склад на маркирана дървесина от обект № 1203” в района на община Стамболово, обл. Хасково, с прогнозна стойност в размер на 46 700 лева без ДДС, или 56 040 лева с ДДС, жалбоподателят в качеството си на кмет и ръководител на Община Стамболово  е поел  задължение за извършване на разход. Това обаче е станало без да са приложени създадените със СФУК контролни дейности, включващи и предварителен контрол за законосъобразност при поемането на финансови задължения, осъществен чрез попълване на контролен лист и заявка за поемане на задължение, каквито не са открити от страна на финансовата инспекция, нито пък представени в хода на съдебното производство пред Районен съд - Хасково.  По този начин,  жалбоподателят  е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по  чл. 13, ал. 3, т. 5, във връзка с чл. 9, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя с налагане на административна санкция е формално и се осъществява чрез бездействие, когато лицето, адресат на задължението по ЗФУКПС, не предприел съответно действие, насочено към изпълнение на същото. Съответно законосъобразно и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М.Р.М., съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. В дейността по индивидуализация на административното наказание е прието от наказващия орган, че нарушението е извършено от жалбоподателя за първи път и при определяне размера на санкцията, административнонаказващият орган е наложил  глобата  в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.32, ал1, т.1 от ЗДФИ, размер от  200 лева, съобразявайки в дейността си по чл. 27 от ЗАНН всички факти от значение за преценката в тази насока. Поради това не се налага ревизиране на изводите на наказващия орган в този аспект дейността, като наложеното административно наказание се явява справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и установените обстоятелства, от значение при преценката. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че деянието не може да се квалифицира като „маловажен” случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Липсват  доказателства, които да обосноват, предвид кръга от охранявани интереси със Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор  по - ниска обществена опасност на извършеното и установено нарушение, в сравнение с обикновения  случай на административно наказуемо деяние от същия вид.

          По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.        

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11 – 01 – 24 от 27.05.2016 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 32, ал. 1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция на М.Р.М. *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 5, вр. чл. 9, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор..

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.