Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер            220                          13.09.2017г.                              град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                                            наказателен състав

На единадесети септември                  през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател: Мартин Кючуков                    

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

а.н. дело 561 по описа за 2017 година

                     Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

                     Обжалвано е Наказателно постановление №126/11.04.2017г. на Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор „Южна централна България“ на Главна Дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.44 т.4 вр.чл.43 ал.1 от Закона за измерванията съответно и на осн.чл.85 ал.2 вр.ал.1 от Закона за измерванията на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

                     Недоволни от така наложеното наказание е останал жалбоподателя „ВиК“ ЕООД-гр.Хасково, поради което го обжалват в срок. НП било неправилно и незаконосъобразно. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като  издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се от представляващия по закон дружеството - жалбоподател, че в  АУАН и санкционния акт не било описано точно и ясно нарушението,както и  не била дадена възможност на управителя на дружеството да се запознае с  акта. Излагат се  твърдения относно това, че  водомерът не е преминал последваща проверка, което не означавало автоматично, негодност на същия. При условията на евентуалност се навеждат и доводи за хипотеза по чл.28 от ЗАНН, явяваща се самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. 

Ответникът по жалбата – редовно уведомени, не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище. В депозирано писмено становище от АНО се оспорва жалбата и се развиват конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2016г. около 14,20 часа в с.Брястово, общ.Минерални бани, свидетелите О.Р.  – главен  инспектор в ДАМТН , Главна дирекция „Метрологчен надзор“ РО МН „Южен Централна България“  и   св.Н.В. – служител в  ДАМТН , Главна дирекция „Метрологчен надзор“ РО МН „Южен Централна България“  извършили  планова надзорна проверка на „В и К"  ЕООД /гр. Хасково/ в качеството му на ползвател на средства за измерване - водомери, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5 от Закона за измерванията - при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода /отчетена по показанията на монтиран водомер за студена вода/.

В хода на тази проверка  свидетелите  установили, че в обект - водопроводно отклонение на битов абонат –Вълчо Ванчев Вълчев с партиден номер 804/8 с адрес с.Брястово, жалбоподателят - „В и К" ЕООД -гр. Хасково, използва средство за измерване - водомер за студена вода, произведен от „Minol", с идентификационен № 08 1702079 и означения за разход Qn 1,5 m3/h, тип „Minomess". Констатирали ,че  гореописаният водомер е без знаци, удостоверяващи извършена последваща проверка на средството за измерване в употреба по чл.43 ал.1 от ЗИзм., защото наличният знак от метрологичен контрол бил от първоначалната проверка, извършена през 2010 г., която  била с валидност до края на месец декември на 2015 година.

Въз основа на  горните констатации  до  управителя на „В и К" ЕООД -гр. Хасково била изпратена писмена покана  да се яви за съставянето на АУАН за   констатираното нарушение.

Така на 10.11.2016г. в гр.Хасково, РО МН „Южен Централна България“, по  месторабота гр.Хасково, ул.“Панорама“ № 2, се явил Т.М. – управител на „В и К „ЕООД  -Хасково и в негово присъствие св.Г. съставил АУАН № 0406 ХС/10.11.2016г.

Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.

Изложената  фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните  по делото писмени и гласни доказателства както и от разпита на св.О.Р., св.М.Т. и св.Н.В..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на  чл.44 ал.4 от ЗИзм. лицата, които използват средства за измерване, са длъжни: т.4. да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1.

Разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗИзм. Предвижда, че  последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка.

По силата на чл.85 ал.2 от ЗИзм. физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. , а съгласно ал.2 на същата норма за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв. Следователно, деянието, за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, съдържащи се в АУАН. Налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. Не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на представляващия дружеството жалбоподател. Действително следва да се отбележи, че при правилно и точно описана фактическа обстановка и обстоятелства при които е извършено нарушението от нарушителя, контролният орган, в случая актосъставителят не е дал прецизно словесно описание на нарушението, за разлика от неговата правна квалификация. Съдът обаче намира този пропуск за отстранен по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН при съставяне на НП. Безспорно към този момент според АНО е бил установен нарушителя, извършеното  нарушение и неговата вина, поради което и допълването в НП ,че нарушението се е изразило в  използване на описаното  средство  за измерване без знаци за последваща проверка на средство за измерване в употреба, е станало по реда, предвиден в посочената по-горе процесуална разпоредба. Даденото в случая обаче словесно описание на  нарушението  е ясно, точно и недвусмислено посочва кое  поведение на  жалбоподателя  според АНО осъществява състава  на визираното  нарушение. 

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. По съдържанието си НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, и по-конкретно на чл. 57 ал. 1 т.5 от ЗАНН – нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, са точно описани. Посочена е датата и мястото на извършване на нарушението.

Поради това и съдът намира, че не са на лице твърдените в жалбата процесуални нарушения, които да водят до отмяна на атакуваното НП. И АУАН и НП са издадени  в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Това е така защото в случая състава на нарушението предвижда трайното ползване във времето на средство за измерване -водомер, който е без  знак за последваща проверка, която е следвало да се извърши след изтичането на първоначалната такава и да се постави съответният знак за това. Тоест процесният водомер се е използвал и след изтичането на срока на първоначалната проверка и е продължавало във времето и към момента на проверката от контролните органи. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че нарушението се е извършвало и на датата, на която то е констатирано, а именно - 10.10.2016г. В тази връзка, настоящият състав на съда не възприема и наведените в жалбата доводи за изтекла едногодишна погасителна давност от извършване на административното нарушение, което обстоятелство би препятствало ангажирането отговорността на нарушителя на основание чл. 34 от ЗАНН. След като нарушението се е извършвало на 10.10.2016г., на която дата е и установено от контролните органи, а актът е съставен на 10.11.2016 г., то липсва нарушение на тази норма, като в подкрепа на това становище е  възприето и в  Решение № 303 от 15.12.2015 г. на АдмС - Хасково по к. н. а. х. д. № 249/2015 г.

От материално-правна страна съдът намира следното: На основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.38 ал.1 от ЗИ "контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка", които се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По делото не се спори, че проверяваният водомер  попада в обхвата на "средство за измерване", чиято легална дефиниция е дадена от законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ /"техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства"/ и подлежи на последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно  чл.43, ал.1 от ЗИ.

Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл. 43, ал. 4 от ЗИ/,каквато в случая се явява  Заповед № А-333 от 29.05.2014 г., изменена със Заповед №А-791 от 30.09.2015 г., съгласно която водомерите от одобрен тип с номинален разход Qn  1.5 m3/h, подлежат на последваща проверка на пет години.

На лицата, които ползват средства за измерване, се забранява употребата им без знака по чл.43 ал.1, във връзка с чл.44, т.4 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. В процесния случай дружеството е използвало водомер като средство за измерване на количеството продавана вода, която преминава през водомера, без знак за последваща проверка според средството за измерване и според срока на валидност на предходна проверка, който е бил валиден до края на месец декември 2015 година.

В заключение  съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказа извършването на описаното в НП нарушение. За наличието на  монтиран  водомер от вида на описания в АУАН и НП, ползван и към датата на проверката от дружеството – жалбоподател е книгата за отчитане на водомери – карнет - справка за абоната, както и  заявлението за последваща периодична проверка на  средства за измерване и  констативен протокол  за демонтаж. На следващо место пак от същите тези доказателства се извежда извода, че горният водомер не е бил преминал последваща проверка към датата на установяване на нарушението и е  нямал поради това и съответният знак ,удостоверяващ  такава проверка. Обсъдени  доказателствата   поотделно и  в тяхната  съвкупност обосновават извода на съда, че жалбоподателят е извършил вмененото  му административно нарушение.

Настоящата инстанция намира, че не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. Следва да се отбележи, че самото нарушение е формално, поради което действително настъпване на вредни последици не е необходимо,но затова пък  ползването на средство за измерване не по предназначение може да компрометира отчитането на преминалото през него количество вода. Освен това следва да се има предвид и значимостта на обществените отношения, регулирани с нарушените правни норми, а именно тези, свързани с проследимостта, достоверността и точността на измерванията, респективно с недопускането на неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие от неверни измервания.

По отношение на вида и размера на наложената административна санкция на основание чл.85 ал.2 от ЗИзм., тя е наложена в минималният размер на предвидената санкция, поради което не подлежи на корекция.Като взе предвид горното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

                    Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

                     ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №126/11.04.2017г. на Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор „Южна централна България“ на Главна Дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.44 т.4 вр.чл.43 ал.1 от Закона за измерванията съответно и на осн.чл.85 ал.2 вр.ал.1 от Закона за измерванията на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

 

                     Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                       Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.