Р Е Ш Е Н И Е

 

216                                         12.09.2017 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и девети август две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 541 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, представлявано от Т.М. - управител срещу Наказателно постановление № 121 от 11.04.2017 г. на Началника на Регионален отдел Метрологичен надзор „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 94, ал. 2 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон, необосновано, неподкрепено от никакви доказателства. Твърди се в подадената жалба, че съставеният АУАН, бил неточен, с неясно съдържание и неразбираем, препятстващи надлежното упражняване на правото на защита още в тази фаза. Освен това, при издаване на обжалваното наказателно постановление, наказващият орган не бил коментирал и не бил направил дори формално произнасяне относно наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от гледна точка постигане целите на личната и генерална превенция, каквито основания, при евентуалност, счита, че били налице, доколкото процесният водомер, въпреки, че не бил преминал последваща проверка, бил годно средство за измерване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от юриск. А. А., надлежно упълномощен от управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, който заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни и подробни съображения за нейната основателност.

            Административнонаказващият орган - Началникът на Регионален отдел Метрологичен надзор „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, жалбата се оспорва и се заявяват съображения в насока нейната неоснователност доколкото НП били издадено при спазване на административнонаказателната процедура и на материалноправните разпоредби, като основание за издаването му.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 12.10.2016 г., била извършена, от свидетелите И.А.Г., М.П.Т. и Н.К.В. на длъжност „главен инспектор“ в РО, МН, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН извършили планова надзорна проверка на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, в качеството на ползвател на средства за измерване - водомери, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията - при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода /отчетена по показанията на монтиран водомер за студена вода/. В хода проверката било установено, след посещение на място, че в обект – водопроводно отклонение на обществен абонат – книжарница, стопанисвана от ЕТ „Я. Г.“ с парт. № 1307/69 с адрес: град Х., ул. „К. Ф.“ № * се използва средство за измерване – водомер за студена вода, тип Minomess, произведен от „Minol Messtechnik W. Lehmena GmbH&Co“, Г. с идентификационен № 081294056 и означения за разход: Qn= 1.5 куб.м./ч. Описаният водомер бил с наличен знак от метрологичен контрол с носител на знака – оловна пломба от първоначална проверка, извършена през 2008 г., която била с валидност до края на месец декември 2013 г. и към момента на проверката липсвали знаци, удостоверяващи последваща проверка.

          Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл. чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, а субект на нарушението е „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, преценено въз основа на представени от присъстващия инкасатор карнет – описи за проверявания обект, за съответния период от време с Писмо - покана, изх. № 82 – 02 – 623/03.11.2016 г. управителят на дружеството - жалбоподател бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН.

          В резултат, на 10.11.2016 г. е съставен от свид. И.А.Г., в присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател лице  - Т.М. Акт за установяване на административно нарушение № 0328ХС от 10.11.2016 г., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково, като след предявяването му, актът бил  подписан от управителя на дружеството – жалбоподател и бил връчен и екземпляр от съставения АУАН на датата, на която бил съставен, според отразеното в приложената по АНП  разписка.

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение  не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 94, ал. 2 от Закона за измерванията и позовавайки се на Заповед № А – 10098/08.12.2015 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.А.Г., М.П.Т. и Н.К. В. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти. 

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:  

          Съгласно разпоредбата на  чл. 44, ал.4 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни: т.4. да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1. С разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗИ е предвидено, че  последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. По силата на чл.85, ал. 1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същата норма, за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, което обаче не е съвсем прецизно, за разлика от дадената правна квалификация, но за характера и последиците от този пропуск ще стане дума по - надолу. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател с осигуряване на възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като възраженията на пълномощника на дружеството - жалбоподател в обратна насока, са изцяло несъстоятелни. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние ползването, което се разбира в смисъл на относително трайно във времето, фактическо състояние, на средство за измерване - водомер, без  знак за последваща проверка, която е следвало да се извърши след изтичането на първоначалната такава и да се постави съответният знак за това. Тоест, не в самото неизпълнение на задължението за последваща проверка, а ползването на средство за измерване без да е изпълнено това законово изискване, се изразява съставомерното поведение. В случая няма спор, че процесният водомер се е използвал и след изтичането на срока на първоначалната проверка и това е продължавало във времето и към момента на проверката от контролните органи. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че нарушението се е извършвало и на датата, на която то е констатирано, а именно - 12.10.2016 г. В тази връзка, настоящият състав на съда не възприема наведените в жалбата доводи за изтекла едногодишна погасителна давност от извършване на административното нарушение, което обстоятелство би препятствало ангажирането отговорността на нарушителя на основание чл. 34 от ЗАНН. След като нарушението се е извършвало към 12.10.2016 г., на която дата е и установено от контролните органи, а актът е съставен на 10.11.2016 г., то липсва нарушение на тази норма, като в подкрепа на това становище е  възприето и в  Решение № 303 от 15.12.2015 г. на АдмС - Хасково по к. н. а.х.д. № 249/2015 г. по описа на същия съд.

          На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита. Констатираният пропуск на актосъставителят да даде прецизно словесно  описание на нарушението, за разлика от неговата правна квалификация е отстранен по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Безспорно към този момент, според АНО е бил установен нарушителя, извършеното  нарушение и неговата вина, поради което и конкретизацията в НП, че нарушението се е изразило не в монтирането, а в използване на описаното  средство  за измерване без знаци за последваща проверка на средство за измерване в употреба, е станало по реда, предвиден в посочената по-горе процесуална разпоредба. Даденото в случая обаче словесно описание на  нарушението  е ясно, точно и недвусмислено посочва кое  поведение на  жалбоподателя  според АНО осъществява състава  на визираното  нарушение. 

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата, действително дружеството – жалбоподател, е използвало в дейността си процесното средство за измерване – водомер с посочените технически спецификации. Анализът на разпоредбите на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗИ сочи на извода, че контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По делото не се спори, че проверяваният водомер  попада в обхвата на „средство за измерване“, чиято легална дефиниция е дадена от законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ /техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства/ и подлежи на последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно  чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл. 43, ал. 4 от ЗИ/, каквато в случая се явява  Заповед № А-333 от 29.05.2014 г., изменена със Заповед № А-791 от 30.09.2015 г., съгласно която водомерите от одобрен тип с номинален разход Qn  1.5 m3/h, подлежат на последваща проверка на пет години. В случая дружеството – жалбоподател, като лице, което ползва средства за измерване, попада в обхвата на законовата забрана за употребата им без знака по чл. 43, ал. 1, във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. В процесния случай дружеството е използвало водомер като средство за измерване на количеството продавана вода, преминаващо през водомера, без знак за последваща проверка според средството за измерване и според срока на валидност на предходна проверка, който е бил валиден до края на месец декември 2013 година.

          В заключение съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказа извършването на описаното в НП нарушение. За наличието на  монтиран  водомер  от вида на описания в АУАН и НП, ползван и към датата на проверката от дружеството – жалбоподател, показателно  е  книгата за отчитане на водомери – карнет - справка за абоната, както и  заявлението за последваща периодична проверка на  средства за измерване и  констативен протокол  за демонтаж. На следващо место пак от същите тези доказателства се извежда извода, че горният водомер не е бил преминал последваща проверка към датата на установяване на нарушението и е  нямал поради това и съответния знак, удостоверяващ такава проверка.  

          Във връзка с последното и в аспекта на въведеното изрично възражение, че в случая разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е следвало да бъде приложена, поради малозначителност на деянието, съдът счита, че няма пречка въпросът за нейното приложение да се разгледа и обсъди за пръв път в настоящото производство, доколкото касае преценка за законосъобразност. Аргументите в подкрепа на това становище са следните:

          Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Следва да се отбележи, че в конкретния случай е допуснато от страна на дружеството - жалбоподател нарушение по 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ, формално по своя характер. С обявяването му за наказуемо се защитават обществени отношения в кръга, очертан в чл. 1 от Закона за измереването и е насочено към обезпечаване постигането целите на закона, прокламирани в чл. 2, като за съставомерност на деянието не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Същевременно липсват не само доказателства, но и конкретни твърдения за наличие на каквито и да било други факти, в това число и смекчаващи отговорността обстоятелства, които въз основа на преценката дали се явяват изключително или многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, което сочи, че процесното деяние не представлява и не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а твърденията в обратна насока е необходимо да се приемат като изцяло несъстоятелни.

          На следващо място, при определяне вида и размера на административната санкция в разпоредбата на чл. 94, ал. 2 ЗИ е предоставена възможност на наказващия орган за преценка, като и в този аспект на дейността му не е допуснато нарушение на материалния закон и санкционната норма е правилно приложена с налагане на административната санкция, съобразно законоустановения минимум на имуществената санкция, отчитайки всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН.    

          По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно- потвърдено.      

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 121 от 11.04.2017 г. на Началника на Регионален отдел Метрологичен надзор „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        Съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.