Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  530 / 01.09.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На четиринадесети август през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Цветелина Станчева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 858 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.108 от ЗС и чл.30 ал.1 от ЗН от от В.Т.Д. с ЕГН ********** ***; против И.Й.Г. с ЕГН ********** ***.

          Ищцата твърди, че с ответницата са наследници на Й.И.Т., б.ж. на гр. Х., починал на ********, и на Р.К.Т., б.ж. на гр. Х., починала на ********, като ищцата била наследник на тяхната дъщеря М.Й. ***, починала на ********, а ответницата - тяхна дъщеря. По време на брака си, двамата наследодатели закупили апартамент № 42 в жилищен блок на ул. „*****“ в гр. Х., състоящ се от стая и кухня с площ 49 кв.м., при съседи: В. и Н.Г., стълбище, коридор и ул. „Одрин“, ведно с таванско помещение, при съседи: Н. Ф. Й., стълбище и коридор, и избено помещение, при съседи Р. Д. А., Т. и А. П. и коридор, заедно с 1.38% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен имот. Този имот бил заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № 77195.712.80.1.3 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., с административен адрес: гр. Хасково, ул. „Одрин" № 14, вх. А, ет. 1, ап. 42, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 49 кв. м., и който самостоятелен обект попадал в сграда № 1 с идентификатор с № 77195.712.80, разположена в поземлен имот с идентификатор с № 77195.735.236, при съседни самостоятелни обекти с идентификационни номера, съгласно схема на СГКК: на същия етаж: имот с № 77195.712.80.1.2, под обекта - няма и над обекта - имот с № 77195.712.80.1.7, ведно с прилежащото му таванско помещение с площ от 4 кв.м. и избено помещение с площ от 6 кв.м. и 1,38 на сто идеални части от отстъпеното право на строеж и от общите части на сградата. Със смъртта на наследодателя Р.К.Т., на осн. чл. 14 от СК /обн. ДВ бр. 23 от 22.03.1968 г., отм. бр. 41 от 28.05.1985 г./, имуществената общност се прекратила при равни дялове за двамата съпрузи и частта на починалия съпруг се наследила поравно между двете деца. Следователно след смъртта на наследодателя Т., нейните наследници - преживял съпруг и двете деца са придобили собствеността върху недвижимия имот при квоти - 1/2 ид.ч. за Й.И.Т. и по 1/4 ид.ч. за ответницата и за майката на ищцата. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том I, рег. № 1206, дело № 64 от 2016 г. на нотариус № 079, Й.И.Т. дарил на ответницата целия описан недвижим имот. С тази сделка той се разпоредил с повече права отколкото притежавал, като прехвърлил на ответницата правата, получени по наследство от наследодателката на ищцата, а именно 1/4 ид.ч. от имота. С оглед на това, за ищцата налице бил правен интерес, да установи правата си на собственост върху посочения по-горе имот, по наследство от майка си и да поиска предаване на владението на тази идеална част от ответницата по делото, която след извършеното дарение била във владение на целия имот. Ищцата като низходяща на наследодателя Й.И.Т. имала право на запазена част от наследството, която била в размер на 1/3 ид.ч., съгласно чл. 29 ал. 1 от ЗН. С дарствените разпореждания, извършени в полза на ответницата, наследодателят накърнил тази запазена част, поради което за ищцата налице бил правен интерес, да предяви иск с правно основание чл. 30 ал. 1 от ЗН за намаляване на извършеното дарение и за възстановяване на запазените й части от наследството на наследодателя Т., които били в размер на 1/3 ид.ч. от извършеното дарение.

          Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 1/4 ид.ч. от описания имот, получена по наследство от наследодателя Р.К.Т.; както и да осъди ответницата да й предаде владението на тази идеална част; както и да намали, на основание чл. 30 ал. 1 ЗН, извършеното от наследодателя Й.И.Т. в полза на ответницата дарение на същия имот с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61 том IV рег. № 1240 дело № 488 от 2016 г. на нотариус № 079 - с 1/3 идеални части и да възстанови запазената част на ищцата от наследството на Й.И.Т. в размер на 1/3 ид.ч. Ищцата претендира да й се заплатят направените по делото разноски. Тя се представлява от пълномощник в открито съдебно заседание, който поддържа предявените искове, но счита за основателно ответното възражение по втория иск, че исканите 1/3 ид.ч., с които да се намали дарението, следвало да се преценяват по отношение на половината от процесния имот, която именно следвало да се включи в наследството на наследодателя, при което запазената част на ищцата от целия имот възлизала на 1/6 ид.ч.

          Ответницата представя отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Относно искът по чл.108 от ЗС, не оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства, че страните са наследници на Й.И.Т. и на Р.К.Т., като ищцата е тяхна внучка, а ответницата - тяхна дъщеря. Не оспорва и факта, че по време на брака на Й.И.Т. с Р.К.Т. през 1974 г. те са закупили процесния апартамент № 42, находящ се в гр. Х., ул. „Одрин " № 14, по отношение на който възникнала СИО. Законосъобразно било ищцовото становище, че със смъртта на Р.К.Т., възникнала съсобственост върху процесния апартамент при квоти ½ ид.ч. за Й.И.Т. и по ¼ ид.ч. за М.Й.Т. и за ответницата, на основание наследствено правоприемство. Не било спорно и обстоятелството, че през 2016 г. Й.И.Т. дарил дъщеря си – ответницата с целия процесен апартамент, а не само с притежаваната от него ½ ид.ч. от собствеността. Независимо от наличието на редица обстоятелства от морално и друго естество, мотивирали дарствено разпореждане само в полза на ответницата, същата не оспорва исковата претенция по чл. 108 от ЗС в установителната й част, тъй като с извършеното дарение за разликата над ½ ид.ч. Т. се разпоредил със собственост, която не притежавал. Ответницата обаче оспорва този иск в осъдителната му част, поради липса на правен интерес, да се предяви осъдителен иск относно ¼ ид.ч. от процесния апартамент с площ 49 кв.м, състоящ се от стая и кухня. В тази връзка заявява, че до предявяване на иска ищцата не е имала претенции относно собствеността върху процесния апартамент, респ. върху ¼ ид.ч. от него, към ответницата, която понастоящем живеела в апартамента.

Искът по чл. 30 ал. 1 от ЗНасл бил предявен в законния 5 - годишен срок от откриване на наследството от легитимирано за това лице, поради което бил допустим. Претендирало се възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Й.И.Т., тъй като по силата на заместването тя се явявала негов наследник, съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗНасл имала право на запазена част в размер на 1/3 ид.ч. от наследството, съгласно чл. 29 ал. 1 от ЗНасл. Ищцата не излагала становище относно наследствената маса по чл. 31 от ЗНасл, като претенцията й била насочена само спрямо процесния апартамент, без да уточнява каква част от процесния апартамент представлява запазената част от 1/3 ид.ч. Искането било изразено съвсем общо - възстановяване на запазена част в размер на 1/3 ид.ч. от извършеното дарение. Тъй като дарението касаело целия апартамент, следвало да се приеме, че ищцата претендира 1/3 ид.ч. от собствеността върху целия апартамент, поради което ответницата оспорва исковата претенция по чл. 30 ал. 1 от ЗНасл за разликата от 1/6 ид.ч. до 1/3 ид.ч., респ. 2/6 ид.ч., като неоснователна. Заявява насрещното твърдение, че намаляването на дарственото разпореждане, извършено от Й.И.Т., и възстановяване на запазена част от наследството в полза на ищцата следвало да се определи върху ½ ид.ч. от процесния апартамент, която именно представлявала неговото наследство, с оглед цитираната в исковата молба разпоредба на чл. 14 от СК /обн. ДВ бр. 23 от 22.03.1968 г., отм. бр. 41 от 28.05.1985 г./. Преценен по изложения начин, искът бил основателен за 1/6 ид.ч. /1/3 от 1/2/ и неоснователен за разликата до 1/3 ид.ч. от целия апартамент. С извършеното дарение Й.И.Т. се разпоредил и с ¼ ид.ч., притежавана от ответницата на друго основание - по наследство от майка й Р.К.Т., поради което в тази част договорът за дарение бил лишен от предмет или бил нищожен, на основание чл. 26 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Това твърдение ответницата прави като насрещно възражение за нищожност на договор за дарение, извършено с процесния нотариален акт, в частта на ¼ ид.ч. от собствеността върху дарения апартамент. С оглед изхода на спора, иска да й бъдат присъдени направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба. Настоява по отношение на ревандикационния иск, че липсвал правен интерес в осъдителната му част, доколкото се касаело за ид.части от недвижими имот. Този иск бил лишен от правен интерес и на още едно основание – ищцата не обосновавала връзка между двата си иска, а уважаването на иска й по чл.30 ал.1 от ЗН щял да увеличи квотата й в съсобствеността.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Ищцата и ответницата са наследниците по закон на Й.И.Т., б.ж. на гр. Х., починал на ********, на Р.К.Т., б.ж. на гр. Х., починала на ********, видно от удостоверения за наследници № 303/07.02.2017 г. и № 525/02.03.2017 г., двете на Община Хасково. Ответницата е тяхна дъщеря, а ищцата е дете на втората им дъщеря М.Й.Т., починала на ********, която е оставила и преживял съпруг Т. Д. Т.. По време на брака си, двамата наследодатели са закупили апартамент № 42 в жилищен блок на ул. „Одрин“ в гр. Х., състоящ се от стая и кухня с площ 49 кв.м., при съседи: В. и Н. Г., стълбище, коридор и ул. „Одрин“, ведно с таванско помещение, при съседи: Н. Ф. Й., стълбище и коридор, и избено помещение, при съседи Р. Д. А., Т. и А. П. и коридор, заедно с 1.38% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел XV от 1220 кв.м. в кв.326 по плана на гр. Хасково, при граници: ул. „Одрин“, ул. „Кочо Господинов“, ул. „Филип Тотю“ и парцел XVIII; видно от нотариален акт за покупка на апартамент от СП „Жилищно строителство“ – Хасково № 132 том IV дело № 1323/1974 г. на съдия при ХНС. Според представената актуална схема № 15-186643/25.04.2017 г. на СГКК-Хасково, понастоящем имотът се идентифицира като: самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № 77195.712.80.1.3 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп.директор на АК, с адрес на имота: гр. Хасково, ул. „Одрин" № 14, вх. А, ет. 1, ап. 42; като обектът се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор с № 77195.712.80, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 49 кв. м., с прилежащи части - таванско помещение, избено помещение и 1,38 на сто идеални части от отстъпеното право на строеж и от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с № 77195.712.80.1.2, под обекта - няма и над обекта - имот с № 77195.712.80.1.7. В схемата като едноличен собственик на имота е посочена ответницата, въз основа на нотариален акт, който се представи по делото. Това е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72 том I рег. № 1206 дело № 64/26.02.2016 г. на нотариус с рег. № 079, по силата на който наследодателят Й.И.Т. е дарил на ответницата целия процесен недвижим имот, като са отразени площите и на прилежащите части - таванско помещение от 4 кв. м. и избено помещение от 6 кв.м. По делото се представи още удостоверение за данъчната оценка на имота по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх. № 7611001755/13.04.2017 г. на ОДД при Община Хасково.

          При така установената и безспорна между страните фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният ревандикационен иск е допустим, като неоснователни са ответните възражения за обратното. Действително касае се за ревандикацията на идеални части от процесния недвижим имот, за което обаче няма пречки, предвид трайната задължителна съдебна практика. При съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици, като чл.31 ал.1 от ЗС гарантира правото на всеки от тях да ползва общата вещ и задължението да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите, според правата им. Искът по чл.108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял, в т.ч. предаване на владението върху идеалната му част. В този смисъл и решение № 15/02.08.2012 г. по дело № 1299/2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Неоснователно е и второто ответно възражение за недопустимост на този иск, т.к. ищцата не обосновавала връзка между двата си иска, а уважаването на иска й по чл.30 ал.1 от ЗН щял да увеличи квотата й в съсобствеността. Това е така доколкото предметът на делото и обемът на дължимата от съда защита и съдействие се определят от страните, според прокламираното в чл.6 ал.2 от ГПК диспозитивно начало в гражданския съдебен процес. В този смисъл, право на ищцата в настоящия процес е да прецени, по какъв начин и в какъв обем да предяви за съдебна защита накърнените си права, с което съдът няма основание да не се съобрази.

Разгледан по същество, ревандикационният иск се явява основателен, за което липсва и оспорване от ответната страна. Не се спори по делото, а и по категоричен начин се установи, че съсобствеността си върху процесния недвижим имот общите наследодатели на страните по делото - Й.И.Т., починал на ********, и Р.К.Т., починала на ********, като съпрузи, са придобили през време на брака си, през 1974 г. по силата на договор за покупката му. Три години по-късно е починала съпругата, като е оставила за свои наследници по закон – преживелият я съпруг и техните двете дъщери. Това се е случило при действието на СК /обн. ДВ бр. 23 от 22.03.1968 г., отм. ДВ бр. 41 от 28.05.1985 г./, според чийто чл.14 ал.7 – при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата; но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество; а според ал.3 от същия – при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Така със смъртта на наследодателката през 1977 г., преживелият я съпруг е получил своята ½ ид.ч. от прекратената имуществена общност, респ. ½ ид.ч. от процесния апартамент, а частта на починалата се е наследила поравно от двете й дъщери /чл.5 ал.1 от ЗНасл./ - ответницата и майката на ищцата, като всяка от тях е получила по ¼ ид. от имота. Основателно в тази връзка е ответното възражение за частична нищожност на извършената от преживелия съпруг разпоредителна сделка с имота в полза на ответницата. На 26.02.2016 г. той й е дарил целия процесен имот, за което е съставен нотариален акт, като същевременно е притежавал само ½ ид.ч. от него. За разликата от останалата ½ ид.ч. от имота сделката се явява нищожна поради липса на предмет, на основание чл.26 ал.2 пр.I от ЗЗД. И доколкото никой не може да черпи права от нищожен договор, ответницата не може да се легитимира като собственик на дарената й в повече ½ ид.ч. от имота. В този смисъл, ищцата като наследник на своята майка, починала през 2012 г. преди нейния баща, и по правилото на чл.10 ал.1 от ЗНасл – е запазила собствеността си от ¼ ид.ч. от имота, получила в наследство от дядо си, като не е загубила същата с извършеното от него дарение в посочената нищожна част. Предвид изложените съображения, предявеният ревандикационен иск следва да се уважи изцяло, доколкото по категоричен начин се установи кумулативното наличие на трите му предпоставки - ищцата доказа собственическите си права върху процесния недвижим имот /1/4 ид.ч. от апартамента/; ответницата владее изцяло процесния имот, без наличието на правно основание за владението на ищцовата 1/4 ид.ч. от имота. Ето защо, следа да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 1/4 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № 77195.712.80.1.3 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп.директор на АК, с адрес на имота: гр. Хасково, ул. „Одрин " № 14, вх. А, ет. 1, ап. 42; като обектът се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор с № 77195.712.80, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 49 кв. м., с прилежащи части - таванско помещение с площ от 4 кв.м., избено помещение с площ от 6 кв.м. и 1,38 на сто идеални части от отстъпеното право на строеж и от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с № 77195.712.80.1.2, под обекта - няма и над обекта - имот с № 77195.712.80.1.7.

Страните по делото не спорят, че като е дарил на ответницата цялата притежавана от него ½ ид.ч. от имота, наследодателят е накърнил запазената част на ищцата от неговото наследство. В хода на устните състезания, те нямат спор и относно размера на частта, съставляваща запазената част на ищцата. Законът предоставя възможност на наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради дарение, да поиска от съда намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част /чл.30 ал.1 от ЗНасл./. Несъмнено ищцата, като внучка на общия наследодател, и дете на починалата преди него дъщеря, притежава запазена част от наследството му, по смисъла на чл.28 ал.1, вр. чл.10 ал.1 от ЗНасл. Според чл.29 ал.1 пр.посл. от ЗНасл, запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две деца или низходящи от тях, както е в случая, възлиза на 2/3 от имуществото му. По това правило, запазената част на ищцата е в размер на 1/3 /2/3 : 2/ от имуществото на наследодателя, състоящо се от ½ ид.ч. от процесния имот, или в размер на 1/6 /1/3 от ½ ид.ч./ от целия имот. По делото нито се твърди, нито се доказа, към откриване на наследството наследодателят да е притежавал и друго имущество, освен процесния апартамент, предвид на което следва да се приеме, че само от него се състои масата на наследството. Така дарението следва да се намали с дробна част, съответстваща на запазената част на ищцата от наследството, без да се образува наследствена маса по реда на чл.31 от ЗНасл. Ето защо, искът следва да се уважи частично в горепосочената част, като се намали извършеното от наследодателя дарствено разпореждане в полза на ответницата до размера на 1/6 ид.ч. от целия процесен имот, като се възстанови на ищцата запазената част от неговото наследство в този размер; като искът за разликата до пълния предявен размер от 1/3 ид.ч. от целия имот, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Предвид уважените части на предявените искове и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата деловодни разноски в общ размер на 802,25 лв., включваща пропорционално заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Предвид отхвърлените части на предявените искове и на основание чл. 78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 76,69 лв., включваща пропорционално заплатеното адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Й.Г. с ЕГН ********** ***; че В.Т.Д. с ЕГН ********** ***; е собственик на 1/4 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № 77195.712.80.1.3  по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп.директор на АК, с адрес на имота: гр. Хасково, ул. „Одрин" № 14, вх. А, ет. 1, ап. 42; като обектът се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор с № 77195.712.80, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 49 кв. м., с прилежащи части - таванско помещение с площ от 4 кв.м., избено помещение с площ от 6 кв.м. и 1,38 на сто идеални части от отстъпеното право на строеж и от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с № 77195.712.80.1.2, под обекта - няма и над обекта - имот с № 77195.712.80.1.7; като ОСЪЖДА И.Й.Г. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на В.Т.Д. с ЕГН ********** владението върху описаната част от имота.

НАМАЛЯВА дарственото разпореждане, извършено от наследодателя Й.И.Т., б.ж. на гр. Х., починал на ********; по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72 том I рег. № 1206 дело № 64/26.02.2016 г. на нотариус с рег. № 079; в полза на И.Й.Г. с ЕГН ********** в размер на 1/6 ид.ч. от целия гореописан и дарен имот, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на В.Т.Д. с ЕГН ********** от неговото наследство в този размер; като искът за разликата до пълния предявен размер от 1/3 ид.ч. от целия имот, ОТХВЪРЛЯ.  

ОСЪЖДА И.Й.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Д. с ЕГН ********** сумата от 802,25 лв., представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА В.Т.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.Г. с ЕГН ********** сумата от 76,69 лв., представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.