Р Е Ш  Е Н И Е

  538                                                      13.09.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На осемнадесети август                                             двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 394 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът посочва, че по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.07.2010г., предоставен от  ОББ АД на Н. Е. В. – наследодател на ответниците, е дължима сумата от 12508.08 лева за главница, 621.34 лева договорна лихва от 28.05.2011г. до 28.10.2016г., и 7995.21 лева наказателна лихва от 28.05.2011г. до 16.11.2016г. и законната лихва върху главницата от 17.11.2016 г. до изплащане на вземането. От 28.05.2011г. дългът по договора не бил погасяван. Кредитът ставал изцяло изискуем след просрочие на две или повече вноски на основание чл. 21 от договора. Длъжникът не бил погасил 65 вноски. След смъртта на длъжника на 16.02.2011г. неговото задължение се прехвърляло на наследниците му по 1/3 ид.част. Подал заявление до ХРС, като по издадената заповед за незабавно изпълнение постъпили възражения в срока по чл. 415 от ГПК. Моли да се признае спрямо ответниците, че дължат посочените суми. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа иска. В писмена защита излага доводи.

Ответниците Н.П.В., Е.Н.В., П.Н.В. оспорват исковете. Заявяват, че не били получавали писма за предсрочна изискуемост от ищеца. От приложените писма не ставало ясно по кой договор за кредит била обявена предсрочна изискуемост, тъй като претенциите били в различни размери. Твърдят, че не била настъпила предсрочна изискуемост. Прави възражение за погасяване на главницата и лихвите по давност, тъй като предсрочната изискуемост била настъпила на 28.07.2011г. Молят да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски. В съдебно заседание поддържат отговора. Молят за разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

Искът е допустим, тъй като е подаден в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК срещу пасвивно легитимирани страни.

Не се оспорва между страните наличието на договор за кредит между ищеца и наследодателя на ответниците Н. Е. В. от 30.07.2010г. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 13345 лева, която е следвало да бъда върната на 104 вноски по 178.15 лева. Кредитополучателят, наследодател на ответниците е починал на 16.02.2011г., като след смъртта си е оставил за наследници – съпруга и двама сина, ответниците по делото.  От представените по делото доказателства и заключението на ВЛ П. се установява, че след смъртта на наследодателя е продължило плащането по месечните вноски през различни месеци и в различен размер до 28.02.2012г. До ответниците са изпратени писмени уведомления за предсрочната изискуемост на кредита на 28.10.2016г. от адв. П Г., представител на банката. И трите уведомления са получени на 11.11.2016г. от Н.П.В., лично и в качеството й на майка на останалите двама ответници. На 18.11.2016г. банката е подала заявление по чл. 417 т. 2 от ГПК. Поканите за доброволно изпълнение са получени от Н.П.В. лично и като майка на останалите двама ответници на 29.12.2016г. На 05.01.2017г. са подадени възражения срещу издадената заповед.  

При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира иска за основателен.

За да се уважи иска във вида, в който е предявен, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за кредит, изпълнение на своето задължение за предаване на сумата, предсрочна изискуемост на кредита, момент на обявяване за предсрочно изискуем, уведомяване на длъжниците, подаване на заявление по чл. 417 от ГПК. Настоящият състав намира, че са налице горните предпоставки.

Безспорно се установява, че наследодателят на страните е сключил договор за кредит с ищеца. Банката е изпълнила своето задължение по договора, което се установява от заключението на ВЛ. След смъртта си кредитополучателят е оставил за наследници ответнииците, които на основание чл. 5 ал.1 и чл. 9 ал.1 от ЗН са пълния кръг от наследници. По делото не се представиха доказателства, които да сочат на отказ от наследство или други перемпторни възражения за наследствената трансмисия. Поради изложеното следва да се приеме, че ответниците са пасивно легитимирана страна по спора. По отношение момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита съдът не споделя изложеното в отговора. В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, върховните съдии са посочили, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й - две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да  уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. От това следва, че макар и в чл. 21 от договора за кредит да е посочено, че при пълно или частично неплащане на две вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо уведомяване, предсрочната изискуемост настъпва с уведомяването на длъжника. Това в случая е сторено на 11.11.2016г. Не може да се сподели и довода, че не било ясно какво са получили ответниците на тази дата. В уведомленията и разписките към тях изрично се посочва, че се касае за уведомяване за предсрочна изискуемост от ОББ АД. Самите те не сочат на някакво друго съдържание или отношение с процесуалния представител на ищеца, което да подрони доказателствената сила на това получаване. Не може да се сподели също така и възражението, че не ставало ясно по кой договор за кредит е била обявена предсрочна изискуемост. Между наследодателя на ответниците и банката има известно само едно облигационно правоотношение. Не се сочат други такива. Поради изложеното възражение за погасяване на вземането по давност е неоснователно. Съгласно ТР 3/2011г. от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС плащанията по банкови кредит не са периодични плащания и се погасяват с петгодишна давност.  Същото не е погасено и по някой друг способ. От заключението на ВЛ се установява, че претендираните от ищеца суми са в същия размер, поради което искът следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на делото следва ответниците да заплатят и направените по делото разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК по настоящото производство в размер на 2068,98 лева за ДТ, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за ВЛ. Не може да се сподели възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касае се за три субективно съединени иска, като възнаграждението по всеки от тях отговаря на текста на чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1. Следва да заплатят и сторените по заповедното производство разноски.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

По предявените от “Обединена Българска Банка” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Света София” № 5, ЕИК: 000694959, съдебен адрес:***, адв.П. Г., срещу Н.П.В. , ЕГН  **********, Е.Н.В., ЕГН **********, и П.Н.В., ЕГН  **********, всички с адрес,***1, съдебен адрес:***, офис 7, субективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Н.П.В. , ЕГН  **********, Е.Н.В., ЕГН **********, и П.Н.В., ЕГН  **********, всички с адрес,***1, съдебен адрес:***, офис 7, че дължат разделно – всеки по 1/3 - на “Обединена Българска Банка” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Света София” № 5, ЕИК: 000694959, по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.07.2010г., предоставен от  ОББ АД на Н. Е. В. – наследодател на ответниците, починал на 16.02.2011г., сумата от 12508.08 лева - главница, 621.34 лева - договорна лихва от 28.05.2011г. до 28.10.2016г., и 7995.21 лева - наказателна лихва от 28.05.2011г. до 16.11.2016г., и законната лихва върху главницата от 17.11.2016 г. до изплащане на вземането, /всеки от тях по 1/3 от посочените суми или 4169,36 лева – главница, 207,11 лева договорна лихва от 28.05.2011г. до 28.10.2016г., 2665,07 лева - наказателна лихва от 28.05.2011г. до 16.11.2016г./, по заповед № 1186/21.11.2016г. по ч.гр.д. 2463/2016г. на ХРС.

ОСЪЖДА Н.П.В. , ЕГН  **********, Е.Н.В., ЕГН **********, и П.Н.В., ЕГН  **********, всички с адрес,***1, съдебен адрес:***, офис 7, да заплатят на “Обединена Българска Банка” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Света София” № 5, ЕИК: 000694959, съдебен адрес:***, адв.П. Г., на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 2068,98 лева за ДТ, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за ВЛ в настоящото производство, както и сторените в заповедното производство 422.49 лева заплатена държавна такса и 1016.24 лева адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред ХОС.

 

                     

                                                                                              Районен съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.