Р Е Ш Е Н И Е № 557

29.09.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на седми септември                                                две хиляди и седемнадесета         година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№283 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 и сл. от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД и по чл.45 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че страните по делото сключили договор за наем от 19.02.2015г., за срок от две години, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване седем броя кабини срещу седмичен наем за кабина в размер на 27 лева - без вкл.ДДС, или 35 лева без вкл.ДДС – за различен тип кабина. Представили и сглобяеми елементи на временна ограда за строителен обект /решетъчни платна, бетонни основи, скоби, панти за портал/ срещу наемна цена в размер на 0.05 лв. без вкл.ДДС на метър на ден. Наемната цена за 7-те броя кабини включвала и услугата веднъж седмично обслужване на наетите кабини съгласно  чл.2, ал.1 от договора за наем. След подписване на договора за наем ищецът доставил на посочения от ответника обект – пречиствателна станция гр.Ямбол, първоначално две кабини, както и решетъчни платна, за което бил съставен приемнопредавателен протокол за доставка от 21.02.2015г. Впоследствие ищецът доставил още 5 бр. кабини, за което бил съставен друг приемнопредавателен протокол от 30.06.2015г. В изпълнение на договора ищецът периодично в интервал от седем дни извършвал обслужване на отдадените под наем 7 бр. кабини, включващо: изпомпване на отпадните води, почистване, дезинфекция, измиване с почистващи препарати и налягане, зареждане с химикали и тоалетна хартия, подсушаване и ароматизация, както и изхвърляне на отпадните води на разрешените за това места, като за всяко почистване се съставял писмен протокол между страните, установяващ извършената услуга. За плащането на дължимите суми ищецът издал данъчни фактури на всеки четири седмици, които били предадени в деня на издаването им на наемателя – общо 26 броя фактури. На 18.09.2015г. ответното дружество заплатило сумата 1 500 лева, с което било погасено задължението му по най-старата издадена фактура №2000002687/24.02.2015г. за 1058,64 лева и частично по фактура №2000002768/25.03.2015г. за 638,64 лева, по която останал неизплатен остатък за плащане от 197,28 лева. Така между страните имало не разплатени 25 данъчни фактури на обща стойност 23 581,44 лева - с ДДС. Това били следните: остатък от главница в размер на 197,28 лв. по фактура № 2000002768/25.03.2015г., фактура № 2000002851/20.04.2015г. – за 638,64 лева, фактура №2000002944/18.05.2015г. – за 638,64 лева, фактура №2000003032/17.06.2015г. – за 638,64 лева, фактура №2000003132/14.07.2015г. – за 1448,64 лева, фактура №2000003222/10.08.2015г. - за 1286,64 лева, фактура №2000003323/03.09.2015г. – за 1286,64 лева, фактура №2000003410/05.10.2015г. - за 1286,64 лева, фактура №2000003486/31.10.2015г. - за 1286,64 лева, фактура №2000003583/30.11.2015г. - за 1296,24 лева, фактура №2000003685/28.12.2015г. – за  955,20 лева, фактура №2000003778/28.01.2016г. - за 2088 лева, фактура №2000003845/18.02.2016г.  – за 945,60 лева, фактура №2000003931/17.03.2016г. - за 945,60 лева, фактура № 2000004018/15.04.2016г. – за 945,60 лева, фактура №2000004108/12.05.2016г. – за 945,60 лева, фактура №2000004206/10.06.2016г. - за 945,60 лева, фактура №2000004299/11.07.2016г. - за 945,60 лева, фактура №2000004384/09.08.2016г. - за 945,60 лева, фактура №2000004494/02.09.2016г. – за 945,60 лева, фактура №2000004625/03.10.2016г. – за 945,60 лева, фактура №2000004749/31.10.2016г. - за 945,60 лева, фактура №2000005012/15.12.2016г. - за 780 лева, фактура №2000005059/03.01.2017г. – за  297,60 лева, фактура №2000005161/31.01.2017г. - за 420 лева. Всички фактури били получени от ответника, падежите на задълженията по тях били настъпили и вземанията на ищеца станали изискуеми. За неплатената главница на задължението по всяка от фактурите ответникът дължал лихва за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка от фактурите до датата на исковата молба - 31.01.2017г. и общият размер на лихвата за забава бил 2 387,07 лева, считано помесечно с натрупване от 25.03.2015г. до 31.01.2017г. По фактура №2000005161/31.01.2017г. ищецът не претендирал лихва за забава. Въпреки отправените покани от ищеца ответникът не изпълнил задължението си да заплати дължимите суми. Преди изтичане на срока на договора ответното дружество преустановило ползването на наетата временна ограда и върнал ползваните от него оградни елементи на три пъти, за което били съставени 3 броя приемнопредавателен протокол от 30.12.2015г., 06.01.2016г. и 13.01.2016г. При предаването се установило, че липсват 10 броя скоби за ограда и 12 броя бетонови основи. От предадените 47 броя бетонови основи 4 бр. били счупени и негодни за повторна употреба, от предадените 58 броя решетъчни платна 12 броя били огънати или счупени по начин, че не могат да бъдат повторно използвани. Така била причинена вреда и липса на елементи и съгласно чл.233, ал.1 от ЗЗД наемателят дължал обезщетение. Размерът на обезщетението за липсващи 10 бр. скоби за ограда и 12 бр. бетонови основи, и счупени 4 бр. бетонови основи и 12 бр. решетъчни платна ищецът определя общо на 1 142,40 лева.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата 22 859,04 лева, представляваща неизплатена главница по фактури №№2000002768/25.03.2015г., 2000002851/20.04.2015г., 2000002944/18.05.2015г., 2000003032/17.06.2015г., 2000003132/14.07.2015г., 2000003222/10.08.2015г., 2000003323/03.09.2015г., 2000003410/05.10.2015г., 2000003486/31.10.2015г., 2000003583/30.11.2015г., 2000003685/28.12.2015г., 2000003778/28.01.2016г., 2000003845/18.02.2016г., 2000003931/17.03.2016г., 2000004018/15.04.2016г., 2000004108/12.05.2016г., 2000004206/10.06.2016г., 2000004299/11.07.2016г., 2000004384/09.08.2016г., 2000004494/02.09.2016г., 2000004625/03.10.2016г., 2000004749/31.10.2016г., 2000005012/15.12.2016г., 2000005059/03.01.2017г., 2000005161/31.01.2017г., ведно с лихва за забава върху главницата по всяка от тях в общ размер на 2 387,07 лева, считано от 25.03.2015г. до 31.01.2017г., както и сумата от 1 142,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и заплати направените деловодни разноски.

Ответникът не взема становище по предявените искове в срока по чл.131 от ГПК. За с.з. представляващ ответното дружество по реда на ЗОЗ оспорва предявените искове.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за наем от 19.02.2015г. страните уговорили отдаване под наем на движими вещи – 7 броя ВС кабини, решетъчни платна, бетонни основи, скоби, панти за портал, както и обслужване на кабините седмично и уговорили цена за наема и услугата. От ищеца били издадени фактури по договора – №2000002687/24.02.2015г. за 1058,64 лева /по която имало плащане/, №2000002768/25.03.2015г. за 638,64 лева /по която имало частично плащане и оставали дължими 197,28 лева, фактура №2000002851/20.04.2015г. – за 638,64 лева, фактура №2000002944/18.05.2015г. – за 638,64 лева, фактура №2000003032/17.06.2015г. – за 638,64 лева, фактура №2000003132/14.07.2015г. – за 1448,64 лева, фактура №2000003222/10.08.2015г. - за 1286,64 лева, фактура №2000003323/03.09.2015г. – за 1286,64 лева, фактура №2000003410/05.10.2015г. - за 1286,64 лева, фактура №2000003486/31.10.2015г. - за 1286,64 лева, фактура №2000003583/30.11.2015г. - за 1296,24 лева, фактура №2000003685/28.12.2015г. – за  955,20 лева, фактура №2000003778/28.01.2016г. - за 2088 лева, фактура №2000003845/18.02.2016г.  – за 945,60 лева, фактура №2000003931/17.03.2016г. - за 945,60 лева, фактура № 2000004018/15.04.2016г. – за 945,60 лева, фактура №2000004108/12.05.2016г. – за 945,60 лева, фактура №2000004206/10.06.2016г. - за 945,60 лева, фактура №2000004299/11.07.2016г. - за 945,60 лева, фактура №2000004384/09.08.2016г. - за 945,60 лева, фактура №2000004494/02.09.2016г. – за 945,60 лева, фактура №2000004625/03.10.2016г. – за 945,60 лева, фактура №2000004749/31.10.2016г. - за 945,60 лева, фактура №2000005012/15.12.2016г. - за 780 лева, фактура №2000005059/03.01.2017г. – за  297,60 лева, фактура №2000005161/31.01.2017г. - за 420 лева. Те са представени по делото и не са оспорени от ответната страна, а също и са придружени от приемно-предавателни протоколи за обслужване на ВС кабини. С протокол от 21.02.2015г. са доставени освен кабините и решетъчни платна – 58 броя, бетонни основи – 59 броя, скоби – 58 броя, панти – 2 броя. С протокол от 06.01.2016г. ответникът предал на ищеца решетъчни платна – 28 броя, от които 5 счупени, бетонни основи – вдигнати 23 - 1 счупена, скоби – 58 броя – 44 вдигнати, панти – 2 броя – 1 вдигната, а на 13.01.2016г. – 4 бр. скоби и 1 бр. панта. На 30.12.2015г. били предадени/извозени 30 платна, бет.основи – 24 извозени, отбелязано било 3 бр. счупени бет.блокчета и повредени огр.пана – 3 бр.

Съгласно чл.9, ал.3 от договора наемателят дължи обзщетение на наемодателя в размер на цени съгласно приложение по договора.

 Назначената по делото експертиза, изгответна компетенто и безпристрастно от вещото лице и възприета напълно от съда, в заключение установява, че процесните данъчни фактури са осчетоводени в счетоводстваото на дружеството – ищец през отчетния период, като поради непредставени документи по делото не можело да се установи това обстоятелство за счетоводството на ответното дружество. Съгласно счутоводните записвания дължимата по процесните фактури сума била от 24 001,44 лева, като общата стойност на дължимите лихви за забава по процесните фактури била 2395,04 лева, считано помесечно от 25.03.2015г. до 31.01.2017г. Оценява стойността на оградните пана – 124 лева за всяко, а за 12 броя – общо 1488 лева, бетонни основи – 19 лева / общо за 16 броя – 304 лева/, и скоби за ограда – по 5,60 лева за всяка или общо за 10 броя - 56 лева. Така общата сума за обезщетение при отчитане стойността на вещите съгласно приложението към договора била 1848,00 лева.  Вещото лице изчислява и стойността на вещите, като отчита амортизация – общо обезщетението тогава възлизало на сума от 924 лева.

По делото като свидетели са разпитани св.T. и св.Г., които са служители на ищцовото дружество.  Първата свидетелка знаеза сключения договор между дружествата – страни по делото. Ищецът изпращал всяка седмица шофьор, който да извършва обслужването на кабините. Всеки месец издавали фактура и тя лично я носела в офиса на ответника. Преди да изтече срока на договора през 2017г. от ответното дружество казали, че прекъсват работа. Ищецът изпълнил задълженията си, но ответникът – не. Лично свидетелката неколкократно носила списък с неизпълнените задължения Вторият свидетел си спомня, че е ходил на обект в Ямбол – пречиствателна станция още през 2015г., когато се обучавал. Там имало хичиски тоалетни и той извършвал обслужването им веднъж седмично. Изготвяли протоколи за извършеното, като описвали всичко, а от фирмата, която ги ползвала, се подписвала една госпожа.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Всички събрани по делото доказателства водят до единствения възможен извод, че  между страните е съществувала облигационна обвързаност. Обстоятелството, че е осъществено изпълнението предмета на договора – отдаване под наем на вещи и обслужаване на кабини, съдът приема за доказано с оглед представените фактури и приемно-предавателни протоколи. Дължимата сума е била осчетоводена в счетоводство на ищеца, като вещото лице установява, че това е било редовно. Липсвало отбелязване за това, че сумата е получена при ищеца, т.е. при ищеца сумата съществува като дължима, тъй като не е постъпила при него. При сключената сделка за ищеца е възникнало задължение да извърши предаде вещите и извърши услугата, а ответникът е следвало в срок да заплати стойността на услугата и върне вещите. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, след като не е уговорено друго, купувачът, респ. ползващия услугата, е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават права да я получи. Страните не са уговорили срок в който следва да бъде извършено плащането, като поради това се приема, че сумата е дължима от издаването на фактурата. Ответната страна не оспорва фактите, поради което следва да се приеме за доказано, че вземането по всяка фактура е станало изискуемо при издаването ѝ. Като не е изпълнил задължението да заплати дължимата сума на съответния установен падеж съдът счита, че ответникът е изпаднал в забава без да е необходимо изпращане на покана и дължи освен сумата, по процесните фактури и обезщетение за забавено изпълнение.

Както от представените фактури, така и от заключението на вещото лице се установява, че дължимите суми са в общ размер на 24001,44 лева, и тъй като претендираната сума е от 22 859,04 лева – главница, то следва да се уважи изцяло претенцията. Така обезщетението за процесния период вещото лице изчислява на 2395,04 лева и доколкото се претендира по-малка сума от така установената, а именно: 2387,07 лева, то искът за лихви за забава също следва да бъде уважен изцяло.

С представените протоколи за връщане на наетите вещи се установя, че липсва една панта, 4 бр. скоби, 12 броя бетонни основи, както и 4 са счупени, а също и 8 броя пана. Страните се уговорили размера на обезщетението и същият се установява от приложението към договора и заключението на вещото лице, но следва да се има предвид, че от представените доказателства /протоколите от 06.01. и 30.12./ се установи, че обезщетението не следва да бъде изчислено за 12 платна, а за 8 броя, т.е. стойността на обезщетението за доказаните повредени платна е за 8 броя х 124 лева или общо – 992 лева. Общото обезщетение за невърнати и повредени вещи възлиза на стойност от 1352 лева, а като се има предвид, че претендираното е на стойност от 1142,40 лева, то искът също следва да бъде уважен изцяло.

Така ответникът дължи на ищеца сумата 22 859,04 лева, представляваща главница по процесните фактури, ведно с лихва за забавено изпълнение върху на главницата, считано помесечно за всяка фактура за период от 25.03.2015г. до 31.01.2017г., а именно: обща лихва в размер на 2387,07 лева, като и обезщетение за липсващи и увредени наети вещи в размер на 1142,40 лева, както и законна лихва за забава след завеждане на иска до извършване на плащане.

По направените разноски в настоящото производство съдът намира, че са дължими и ответникът следва да понесе тяхната тежест – 1100 лева адв.възнаграждение, 1059,84 лева – д.т.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА АД ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ – гр.София, ул.чаталджа 3, ЕИК 102907182, да заплати на ООД ТИ ЕНД ДЖИ - МАСТЕР КЛИИН - гр.Хасково, бул.България 146, ЕИК 102907182, сумата от 22 859,04 лева, представляваща неизплатена главница по фактури №№2000002768/25.03.2015г., 2000002851/20.04.2015г., 2000002944/18.05.2015г., 2000003032/17.06.2015г., 2000003132/14.07.2015г., 2000003222/10.08.2015г., 2000003323/03.09.2015г., 2000003410/05.10.2015г., 2000003486/31.10.2015г., 2000003583/30.11.2015г., 2000003685/28.12.2015г., 2000003778/28.01.2016г., 2000003845/18.02.2016г., 2000003931/17.03.2016г., 2000004018/15.04.2016г., 2000004108/12.05.2016г., 2000004206/10.06.2016г., 2000004299/11.07.2016г., 2000004384/09.08.2016г., 2000004494/02.09.2016г., 2000004625/03.10.2016г., 2000004749/31.10.2016г., 2000005012/15.12.2016г., 2000005059/03.01.2017г., 2000005161/31.01.2017г., ведно с лихва за забава върху главницата по всяка от тях в общ размер на 2 387,07 лева, считано от 25.03.2015г. до 31.01.2017г., както и сумата от 1 142,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор от 19.02.2015г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и заплати направените деловодни разноски - 1100 лева адв.възнаграждение, 1059,84 лева – д.т.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.