Р Е Ш Е Н И Е

 

37                                          02.02.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на единадесети януари  две хиляди и осемнадесета  година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1510 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от “Мобил Клима - 2009” ООД, град Хасково, представлявано от Г.Ж.В. - управител срещу Наказателно постановление № К-040843 от 28.09.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 550 лева за нарушение по чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 222 от цитирания закон в частта по т. 1 и имуществена санкция в размер на 350 лева – за нарушение по чл. 24, ал. 1 от ЗЗП, на основание чл. 200 от същия закон. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като при издаването на санкционния акт били допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се и извършването на описаните в наказателното постановление нарушения, като се излагат подробни съображения в подкпрепа наведените доводи, включително и относно дейността на наказващия орган при определяне размера на административните санкции. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща упълномощен по делото представител.

            Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по подадената жалба.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

           На 28.07.2017 г. свид. А.П.К. – гл. инспектор в КЗП, РД град Пловдив и Ю.М.Ш. – специалист – сътрудник в КЗП, РД - Пловдив, извършили проверка на място в обект в град Хасково, ул. Димитровградско шосе - автосервиз, стопанисван от „Мобил – Клима - 2009“ ООД,  град Хасково. Проверката била предприета след подадена жалба от потребител – К.К.В.с вх. № П - 03-1416 от 10.07.2017 г., отнасяща се до некачествено извършена услуга по диагностика и зареждане на климатична система на лек авотомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ и подмяна на радиатор на автомобила. Към жалбата бил приложен и фискален бон, фактура и договор и се твърди, че след ремонта и смяната на радиатор на климатика, както и зареждане на климатичната система и изминаване на 20 км с автомобила, потребителят усетила изтичане на газ и предявила рекламация пред дружеството – жалбоподател във връзка с некачествено извършените ремонтни дейности на дата 30.06.2017 г., като желаела връщане на платената сума В хода на проверката било установено, че обектът е в работен режим, а след изискване, присъстващият в обекта представител на дружеството – представила фискален бон от фискалното устройство на стойност 10.00 лева за извършен ремонт. Контролните органи от състава на КЗП, РД – Пловдив установили, че в обекта нямало в наличност регистър на предявените рекламации, а след изискването му, такъв не бил представен. Така също било констатирано, че в обекта се предлагали услугиремонт, дигностика, зареждане, монтаж, демонтаж на автоклиматици, но за така предлаганите услуги нямало съставен ценоразпис с предварително обявени продажни цени на услугите, поставен на видно място в обекта, както и под формата на брошура, която се предоставя на потребителите. Констатациите на контролните органи при извършване на проверката били обективирани в Констативен протокол № К 0261812 от 28.07.2017 г., в който било разпоредено на отговорното лице за обекта да представи писмено обяснение по случая.          В изпълнение на указанията с Протокол за проверка на документи № - К – 0098999/16.08.2017 г. към Констативен протокол № К 0261812 от 28.07.2017 г. било вписано, че е представено писмено обяснение от търговеца – „Мобил Клима - 2009“ ООД, град Хасково в което се излагат конкретни твърдения във връзка с предоставената от търговеца услуга, по повод която е отправена жалба от потребител и липсата на връзка между констатираната нова повреда и извършения ремонт, респ. зареждане на климатичната система, навеждащо на неоснователност на рекламацията. Въпреки това, за недопускане на нелоялна търговска практика и за поддържане доборото име, на потребителя било предложено отстраняване на новата повреда. Била представена, заедно с обяснението и разпечатка, от регистър за рекламациите, воден от дружеството – жалбоподател в електронна форма, с уточнение, че същият се намирал в компютрите на счетоводството и с дистанционен достъп се улеснявало попълването му при нужда, но в него органите на КЗП, РД – Пловдив установили, че не била отразена процесната рекламация от дата 30.06.2017 г.

          След като въз основа на изложеното, контролните органи достигнали до извод за осъществен състав на административни нарушения по чл. 127, ал. 3 и юл. 24, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, срещу дружеството - жалбоподател, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № К - 040843/16.08.2017 г.  Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на управителя на дружеството – Г.Ж.В., който подписал процесния АУАН, а след като бил предявен,  вписал в съответната графа, че е запознат с правото си да подаде възражения, а екземпляр от акта бил връчен на датата на неговото съставяне – 16.08.2017 г.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 222 и чл. 200 от ЗЗП наложил процесните имуществени санкции за нарушенията съответно по пункт 1 и пункт 2 от НП.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.П.К. и Ю.М.Ш. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, във връзка с предприетите действия при извършване на проверката по случая, с изключение на факта налице ли е рекламация и датата на предявяване на рекламацията от потребителя, които се явяват техни изводи в резултата на преценката им по същество на установените обстоятелства и не само не обвързват съда, но подлежат на самостоятелен анализ при решаване на спора по същество. Кредитират се с доверие и показанията им относно фактите, свързани със съставяне на процесния АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема в посочената част като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за защита на потребителите търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно, а според ал. 2 на цитираната норма, търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. В ал. 3 на 127 ЗЗД е предвидено, че при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Според чл. 24, ал. 1 от ЗЗП, всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й. По силата на чл. 222 от ЗЗП, за неизпълнение на разпоредбите на чл. 123, ал. 2 и чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв, а според чл. 200 от ЗЗП, за нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 3000 лв. В чл. 233, ал. 2 от същия закон е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица. Следователно, всяко от деянията, за които е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, респ. за него се налага административна санкция – имуществена санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Отразени в него са както датата на извършване на проверката, респ. на установяване на нарушението, така и датата на извършване на твърдяното нарушение – 30.06.2017 г., по отношение на деянието, описано в т. 1 от акта, отчитайки, че двете дати е възможно да съвпадат, но те по своята същност иманентно се различават една от друга и за тези им различия следва да се държи сметка. В конкретната хипотеза твърдяното нарушение очевидно се осъществява чрез бездействие – чрез неизпълнение на вменено от закона задължение в съответния срок и тези специфики са отчетени, обосноваващо от своя страна и извод, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя в този аспект от дейността. По отношение на деянието, описано в т. 2 от съставения АУАН следва да се отбележи, че на пръв поглед се създава впечатление, че горното разграничение не е направено и не е посочена дата на нарушението. Според установеното в съдебната практика еднопосочно виждане към момента обаче, визираното процесуално нарушение не е съществено, след като от твърденията може да се направи обоснован и категоричен извод, че деянието се осъществява и към момента на проверката и начинът на формулиране на твърденията недвусмислено води до този извод, както е в настоящата хипотеза. На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН в присъствие на представляващия по закон на дружеството – жалбоподател, чрез което лице е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. На следващо място, АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № 289/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП на Република България, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

          От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства се установяват по недвусмислен и категоричен начин в тяхната пълнота. Доказано е, включително и опосредено чрез преценка на изявленията в писмените обяснения, материализирани в допустими доказателствени източници и ценени от съда писмени протоколи от съответните проверки, че на посочената в АУАН и НП дата, 30.06.2017 г. потребител, подала впоследствие жалба до КЗП – К.К.В.е посетила обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател – „Мобил - Клима“ ООД, град Хасково, а именно сервиз в град Хасково. Както и че там устно е изразила недоволство от качеството на предоставена услуга по ремонт и зареждане на климатична система на лек автомобил, като пред съответния представител на търговеца е заявила и в какво точно се изразява недостатъкът на услугата и поискала разрешение на въпроса. Обстоятелство, по отношение на което не се и възразява от страна на жалбоподателя. Установен в хода на административнонаказателното производство е и фактът, че в представената разпечатка от водения в електронна форма регистър за предявените рекламации, не била вписана предявена рекламация по повод на която е инициирана и процесната проверка. При анализа на доказателствените източници би могло да бъде възприето за установено фактическо положение обстоятелството, свързано с датата на предявяване на рекламацията, както и за това, че е направена своевременно и в предвидена от закона форма, каквато съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗЗП, е устната. Следователно възникнало е насрещното задължение по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП за отразяване на направената рекламация в регистъра, поддържан на място, в проверения обект от дружеството – жалбоподател, като отрицателният факт на неговото неизпълнение е недвусмислено установен при извършване на проверката от страна на контролните органи от състава на КЗП, РД – Пловдив, във връзка с подадената жалба. По отношение на основните доводи, на които се основава тезата за неправилност на наказателното постановление по този пункт, изложени в жалбата и пред това в писменото обяснения, а именно за неоснователност на рекламацията, следва да се отбележи, че волеизявлението на потребителя е било направено в допустима, форма, както вече бе отразено и своевременно пред съответния представител на дружеството – жалбоподател, на място в търговския обект, а по своята насоченост е било достатъчно конкретно, за да се прецени неговия характер и да се приеме като подаване на рекламация по смисъла на чл. 125 ЗЗП. А дали е скрепено със съответни документи за направената покупка и за твърдяните от него несъответствия на предоставената услуга с необходимото качество, е въпрос по основателността на претенцията му и удовлетворяване на рекламацията. Основателността на рекламацията пък не е предпоставка от значение за изпълнение на задължението на търговеца по чл. 127, ал. 3 ЗЗП, възникнало при предявяването й, а необходимостта от удовлетворяване е последващ и ирелевантен по случая, с оглед предмета на нарушение.

           В обобщение, от изложеното се обосновава извод, че е доказано осъществяването от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 222 от Закона за защита на потребителите, препращаща в диспозицията си текста на чл.127, ал. 3 от ЗЗП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Жалбоподателят, в дейността си като търговец, е следвало, да осигури спазването на изискванията по чл. 127, ал. 3 ЗЗП, както и на останалите задължения, които има по чл. 127 от ЗЗП в процеса на предявяване, приемане и регистриране на рекламациите и обезпечаване на тази възможност за потребителите във всеки обект, стопанисван от него. Независимо от това обаче, вменените с цитираните разпоредби задължения и конкретно визираното по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, не са изпълнени, поради което в съответствие с материалния закон и обосновано е ангажирана отговорността за деянието по пункт 1 от НП по посочените по – горе текстове от ЗЗП.

        Следва да се отбележи, че в конкретния случай е допуснато от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, като не се обосновава наличието на такива обстоятелства, водещи до изключване ангажирането на административнонаказателната отговорност, на основание изтъкнатия довод за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. В конкретната хипотеза, с оглед характера на засегнатите обществени отношения, регулирани с цитираната разпоредба, уреждащи материя, пряко отнасяща се до защита правата на потребителите, се обуславя несъвместимост на установените факти, с тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН. Доводите за допуснатите нарушения при индивидуализация на санкцията, обаче са основателни. Съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил за нарушението по чл. 222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 550 лева, над установения специален минимум, а не съобразно него, отчитайки установените обстоятелства – че нарушението е първо и че търговецът е опитал да осъществи диалог с потребителя за постигане на удовлетвореност, като такива обосноваващи смекчаване на отговорността. Поради това, в процеса на определяне на административната санкция е допуснато нарушение на материалния закон, налагащи изменение на наказателното постановление в частта относно размера на имуществената санкция по т. 1, като същата бъде намалена съобразно установения минимум от 500 лева.

          Що се касае до нарушението, описано в пункт 2 от съставения АУАН и НП, е необходимо да бъде отбелязано на това място, че същото е доказано от материалноправна страна и обосновано, за неизпълнение на задължението по чл. 24, ал. 1 от ЗЗП, е ангажирана отговорността, на основание чл. 200 от същия закон. Законът по императивен начин определя начините за изпълнение на задължението по  чл. 24, ал.1 от ЗЗП за предварително обозначаване от търговеца на продажните цени на предлаганите от него услуги при предвидена възможност за случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно, поради обема на предлаганите услуги и тяхното разнообразие в зависимост от марката и модела на превозното средство /в какъвто смисъл е твърдението на жалбоподателя/, изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й. В случая  нормативно регламентираните изисквания по  чл. 24, ал.1 от ЗЗП не са били изпълнени. Това обусловя извод, че е налице съставомерно неизпълннеие на законоворазписано задължение и от обективна страна деянието по повдигнатото на „Мобил – Клима – 2009“ ООД, град Хасково административнонаказателно обвинение е доказано. Не е налице неяснота и относно субекта на нарушение и въпреки разминаването в НП следва да се отбележи, че  то касае непрецизност, доколкото е посочено наименование на търговския обект, в което е допуснато нарушението, а не на търговското дружество, което го стопанисва и се явява субект на нарушението, но същото е правилно индивидуализирано в диспозитива на санкционния акт в процеса на налагане на санкцията.

          Във връзка с последното, съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил и за нарушението по пункт 2 от НП, а именно по чл. 200 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 350 лева, над установения специален минимум, а не съобразно него, без да отчете установените обстоятелства – че нарушението е първо и че търговецът е опитал да осъществи диалог с потребителя за постигане на удовлетвореност, като такива смекчаващи отговорността. Поради това, в процеса на определяне на административната санкция е допуснато нарушение на материалния закон, налагащо изменение на наказателното постановление в частта относно размера на имуществената санкция и по т. 2, като същата бъде намалена съобразно установения минимум от 300 лева

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № К-040843 от 28.09.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на “Мобил Клима - 2009” ООД, град Хасково, представлявано от Г.Ж.В. - управител е наложена имуществена санкция в размер на 550 лева за нарушение по чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 222 от цитирания закон и имуществена санкция в размер на 350 лева – за нарушение по чл. 24, ал. 1 от ЗЗП, на основание чл. 200 от същия закон, в частта относно размера на административните санкции, като НАМАЛЯВА имуществената санкция, наложена за нарушението по пункт 1 от НП от 550 лева на 500 /петстотин/ лева, а наложената имуществена санкция за нарушението по пункт 2 от НП – от 350 лева на 300 /триста/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                        Съдия:/п/ не се чете.

 

                        Вярно с оригинала!

 

                        Секретар: Д.С.