Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 42                                         05.02.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1507 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Община Димитровград срещу Наказателно постановление № НЯСС - 128 от 12.10.2017 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била явно несправедлива. Твърди се в подадената жалба, че при образуване на административнонаказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение били допуснати съществени процесуални нарушения, а освен това и в съставения АУАН, и в НП липсвало посочване на мястото на извършване на нарушението, описано в тях, а в санкционния акт не била посочена и приложимата правна норма, доколкото прочитът на разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ показвал, че същата не съдържа правила за поведение, като се излагат подробни и конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, Община Димитровград, редовно призовани, се представляват от адв. Галина Чингарова, надлежно упълномощена от Кмета на Община Димитровград и заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество развива конкретни и подробни съображения за нейната основателност.

            Административнонаказващият орган – Заместник – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище пред РС – Димитровград, пред който жалбата е била първоначално внесена, същата се оспорва и се заявяват съображения в насока нейната неоснователност, доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 25.04.2017 г., била извършена, от свидетелите М.Е.О., на длъжност „главен инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН и А.В. К. – К., инспектор в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН, планова проверка на язовир „Имотен № 000555“, находящ се в землището на с. Горски извор, общ. Димитровград, собственост на Община Димитровград, съгласно Акт за публична общинска собственост № 95/30.06.2016 г. Проверката била във връзка с изпълнение на задължението на Община Димитровград, като собственик на язовира, на задължението по чл. 138в, ал. 1 от Закона за водите, да разполага със сключен договор с лице, отговарящо на изискванията за оператор на язовирната стена и съоръженията към нея на яз. „Имотен № 000555“. За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол № 07-05-139/25.04.2017 г. и доколкото в хода на проверката на място, присъствалият представител на собственика на язовира в лицето на жалбоподателя, не разполагал и не съумял да представи такъв договор, на Община Димитровград било дадено предписание да уведоми писмено ДАМТН, РО „НЯСС“ ЮЦБ, с посочен адрес в град Хасково, ул. „Панорама“ № 2 за наличието на сключен договор с лице, отговарящо на изискванията на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата безопасност на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, за „оператор“ на язовирната стена, със срок на изпълнение на предписанието – 09.05.2017 г.

          На 10.05.2017 г., след направена проверка в деловодството на ДАМТН, РО „НЯСС“ ЮЦБ било установено от контролните органи, че не било получено писмо от Община Димитровград, съдържащо информация за сключен договор с лице, отговарящо на изискванията за „оператор“ на язовирната стена и по този начин не било изпълнено даденото предписание в указания срок.

          Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, а субект на нарушението е Община Димитровград, с Покана, изх. № 85 – 02 – 191/07.06.2017 г. Кметът на Община Димитровград /в поканата обръщението е към г – н Б./ бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН.

          В резултат, на 27.06.2017 г. е съставен от свид. М.Е.О., Акт за установяване на административно нарушение № 07 – 032 от същата дата срещу Община Димитровград, в отсъствие на представител на Община Димитровград, след като такъв не бил като изпратен, съобразно изпратената покана, а на 18.07.2017 г. съставеният АУАН бил предявен и  подписан от инж. Р. В. В., посочен като упълномощен представител на Кмета на Община Димитровград и чрез това лице на същата дата бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според отразеното в приложената по АНП  разписка.

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение  не направени при предявяването му, респ. са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 и позовавайки се на Заповед № А – 457/15.06.2017 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Е.О. и А.В. К. – К. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти. 

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:  

          Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Според ал. 3 на цитираната норма, собствениците, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок. Според чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.  

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на процесния АУАН се изразява в бездействие - чрез неизпълнение на дадени предписания. В този ред на мисли, за място на извършване на нарушение се приема мястото, където правнодължимото действие е следвало да бъде осъществено – в случая град Хасково, като в предписанието, и в самия АУАН е  посочен и адрес, на който е следвало да бъде предприето уведомяването от Община Димитровград за наличието на сключен договор с лице, отговарящо на изискванията на чл. 15 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, издадена от Министъра на околната среда и водите, Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на земеделието и горите и Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., която вероятно се има предвид от актосъставителя. Поради тези съображения, аргументите на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на процесния АУАН се явяват неоснователни в частта относно липсата на реквизит, а именно твърдения за място на нарушението, след като са вписани ясни и недвусмислени твърдения къде е следвало да бъде осъществено правнодължимото действие – изпълнение на дадено предписание. Поставя се и следващият въпрос, а именно този, отнасящ се до описание на нарушението и неговата релативна правна квалификация, което до голяма степен касае преценката и по същество, но на това място се налагат няколко уточнения, имащи допирна точка отново с характера на нарушението. Тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на  чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържала фактически състав на нарушение, доколкото липсвало разписано правило за поведение, а в нея било регламентирано правото на Председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени правни действия, отговаря на буквалния прочита на текста, но не би могла да бъде споделена по същество. Аргументът, че с посочването на  нормата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото същата не съдържа фактически състав на нарушение и по този начин е накърнено правото на нарушителя да узнае за какво точно нарушение е санкциониран, не намира опора в направения от съда анализ на този текст. Действително, посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на  чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите гласи, че Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал.4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение, съдържа предвидено правомощие на контролните органи, но макар и да не изрично разписано, при упражняване на това правомощия, за адресата на предписанието възниква насрещното задължение за неговото изпълнение в указания срок. В това тъкмо се изразява и правнодължимото действие, санкционирано в случая. Особено показателна е и редакцията на приложената административнонаказателна норма - чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал.3, т.2 и чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Тоест налице е състав на нарушение и както бе посочено по – горе, деянието е обявено за наказуемо, а съвсем отделен и по същество е въпросът дали е реализиран по делото.

          На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, след като въпреки надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не е бил изпратен представител. Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратна насока, са несъстоятелни. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок.

          Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Преценката по делото се дължи в насока дали въз основа на тях може да се направи извод за допуснато нарушение, като отговорът на този въпрос е отрицателен.

          Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Тук е уместно да се отбележи, че е необходимо прокарването на разграничение между срока, даден за изпълнение предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ и този по чл. 190а, ал. 3 от ЗВ, който касае различна хипотеза и започва да тече едва при нейното реализиране. Срокът в този втори случай е за уведомяване  писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, но започва да тече след изпълнение на предписанието, каквато хипотеза не е реализирана и няма твърдения за това. Процесното нарушение /по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ/ е умишлено в хипотезата, когато се осъществява от физическо лице, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – Община Димитровград липсва спор. В този смисъл съдът намира за уместно да отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. Следователно преценката за законността на това предписание влиза в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при контрола за законосъобразност на обжалваното НП, след като то е издадено за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите в хипотеза на неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. В противен случай би се стигнало до неоправдано изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира опора в закона и не съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на защита в административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се осъществяват, не се изключват напълно един друг. След като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд дадените му предписания, то той може да стори това и в настоящото производство при обжалване на НП, макар и непряко, като разбира се районният съд не разполага с възможността и правомощие да отмени същите, но следва да ги преценя по същество в рамките на проверката на правилността на НП.

          В конкретната хипотеза процесното изявление в констативния протокол създава първоначално впечатление, че има характер на предписание в съответствие с целта на закона, а именно за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти. Преценено по същество обаче, с него, на основание  чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ), на Община Димитровград, в качеството й на собственик на язовирни стени и съоръженията към тях, е дадено не предписание, а указание да представи доказателства, насочени към изясняване на друг, явяващ се всъщност основен момент – този, свързан с изпълнение на задължението на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях по чл. 138в, ал.1 от ЗВ. В изявлението /предписанието/ обаче е цитирана разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ Наредбата, която по никакъв начин не е относима към неговото съдържание, нито цитираната норма на чл. 8, ал. 3 от същата Наредба в обстоятелствената част на констативния протокол. Тоест, самото изявление е неясно формулирано от гледна точка изискванията на закона, което създава правна пречка пред адресата за изпълнение, оттам и невъзможност това неизпълнение да бъде прието като основание за възникване на отговорността. Още повече, че по своето съдържание, изявлението на контролните органи е насочено не към създаване на задължение по отношение на адресата да предприеме определено поведение – напр. да сключи договор съобразно изискванията на чл. 138а, ал. 1 ЗВ, или друго свързано с техническата безопасност или въздържане от поведение, а към изясняване с представяне на доказателства относно този друг основен момент, а именно за изпълнение на задължението му по чл. 138в, ал. 1 от Закона за водите – да възложи стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което отговаря на тези изисквания. И то само в хипотезата, в която собственикът на язовира и съоръженията към него не отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на този закон. Следователно, непредставянето на такива доказателства в дадения срок има за последица, не приемането на реализирано неизпълнение на предписание /няма как да се представи документ, респ. договор или уведоми за сключването му, ако няма такъв/, а възприемането съобразно разпределението на доказателствената тежест, че собственикът не разполага с такива доказателства и ако след проверка се установи, че сам не отговаря на изискванията за оператор на язовирната стена, следва да се приеме, че е осъществил нарушението не по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от закона за водите, а това по чл. 138в, ал. 1 от същия закон, каквато е целта на закона и целта на дадените указания. Превратното и несъобразено с целта на закона упражняване на правомощия по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите води до извод за незаконосъобразно реализиране на отговорността по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите и като последица от този извод – до необходимост от отмяна на санкционния акт, издаден на това основание, като е останал нерешен всъщност основаният проблем в хода на проверката – изпълнено ли е задължението по чл. 138в, ал. 1 от Закона за водите за сключване на договор, с който функциите по стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях да са възложени на лице, което отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на §1, ал.1. т.95 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВ и §1, т.19 от.Наредбата, ако собственикът не отговаря.   

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС - 128 от 12.10.2017 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, на Община Димитровград е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        Съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.