Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 35                                       02.02.2018 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.

АНД № 1503 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от С.Д.С. *** срещу Наказателно постановление № 4996 от 30.11.2017 г. на Началника на РУ на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 9, ал. 2 от ЗБЛД. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се излагат доводи относно действително осъществената фактическа обстановка, различаваща се от приетата в санкционния акт. Оттам и съображения за липса на извършено нарушение, от една страна, а от друга – за бланкетен подход на органите на МВР към конкрентия казус, без да го обследват по същество Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител.

          Административнонаказващият орган - Началникът на РУна МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не представя становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на жалбата и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 24.11.2017 г., жалбоподателят С.Д.С. *** се явил на гише в ОД на МВР – Хасково, като при заявяване на услуга, свид. М.Р.Й., на длъжност системен администратор в Сектор „Български документи за самоличност“ в ОД на МВР – Хасково, установила въз основа на проверка в информационната система, че същият на 20.10.2017 г. бил сменил своя постоянен адрес. Същевременно, не били налице данни, че издадената на негово име лична карта № 646969328, издадена на 20.04.2017 г. от ОД на МВР – Хасково е била заявена за подмяна. След като достигнала до извод за извършено нарушение по Закона за българските лични документ, същата предала на свид. И.Г.И., на длъжност мл. експерт в РУ на МВР – Хасково, преписката и на процесната дата – 24.11.2017 г., последният съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие, Акт за установяване на административно нарушение № 4996/24.11.2017 г. за нарушение по чл. 9, ал. 2 от ЗБЛД. АУАН бил подписан от лицето, срещу което е съставен, който в съответната предвидена за обяснения или възражения графа, вписал, че не бил изминал 1 месец. Налице е изрично отбелязване и за изпълнение на действието за връчване на екземпляр от така съставения акт и датата, на която това е станало, според отразеното в приложената разписка.  

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законовия срок от връчването му.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и наложил процесната санкция на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, като показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът дава вяра на изложеното от свид. М.Р.Й. относно извършените от нея действия в хода на проверката и относно констатациите, до които е достигнала, както и относно обстоятелствата, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като логически последователни и безпротиворечиви  с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, съдът кредитира с доверие и показанията на свид. И.Г.И..

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Закона за българските лични документи, в срока по ал. 1 при промяна на постоянния адрес лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта, разрешение за пребиваване по чл. 59, ал. 2, т. 2 и 4, карта на бежанец, карта на чужденец, получил убежище, и карта на чужденец с хуманитарен статут. При промяна на постоянния адрес от едно населено място в друго населено място в срок до 30 дни от издаване на новия документ лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство. По силата на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД, наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което не подаде заявление за подмяна на българските си лични документи в срок до 30 дни при промяна в имената, единния граждански номер, пола, гражданството, постоянния адрес или при настъпили съществени и трайни изменения на образа. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

          В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в присъствие на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание и на същия е била предоставена възможност да направи възражения при самото съставяне, респ. в законоустановения срок след връчване на акта, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3  на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на извършване на деянието, влияещо от своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно на това място да се отбележи, че е прокарано необходимото разграничение между датата на неговото извършване, респ. довършване и тази на установяването му, с оглед техните същност и характеристики. Актосъставителят в случая се е ангажирал с конкретни твърдения относно датата, мястото, начина на извършване и авторството на описаното нарушение, които да бъдат предмет на проверка по същество от контролиращия съд.

          Тъкмо в преценката по същество, съдът намира, че в дейността си и актосъставителят, и наказващият орган не са съобразили характера на описаното нарушение и събраните доказателства, както и не са оценили тяхното значение по начин, който да доведе до правилното приложение на материалния закон. Действително, следва да се приеме по делото, че от свидетелските показания се установява фактът на смяна на 20.01.2017 г. на постоянния адрес на жалбоподателя, при което за него е възникнало задължението по чл. 9, ал. 2 от ЗБЛД от една страна. А от друга нарушението е формално по своя харакер и се осъществява чрез бездействие. Оттук следва, че се счита за довършено на датата, следваща деня, до изтичане на който най – късно правнодължимото действие /да се заяви смяна на лична карта/ е можело да бъде изпълнено в съответствие с изискванията на закона. В случая този срок е установен в нормата на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД, както и в чл. 9, ал. 2 ЗБЛД и е с продължителност 30 дни и изтича на дата 20.11.2017 г. /19.11.2017 г. е неприсъствен ден/. Следователно, деянието би било осъществено и довършено на дата 21.11.2017 г., а не на датата на която е установено и посочено в АУАН и НП – 24.11.2017 г.

          По така предложените съображения, наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено от съда.

          Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 4996 от 30.11.2017 г. на Началника на РУ на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД на С.Д.С. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 9, ал. 2 от ЗБЛД.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.