Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 48                                          06.02.2018 г.                         град Хасково

 

        

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори  наказателен състав,

на петнадесети януари   две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                 Съдия: Даниела Николова

 

секретар:Диляна Славова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД  1480 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г.

 

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Д.Д.Х. ***   срещу Наказателно постановление 297935– F352180 от 08.11.2017 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание  чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на жалбоподателя, в качеството му на управител на „Елит-Спед – "ЕООД е наложена административна санкция - глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството. В подадената жалба се релевират оплаквания за направилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се навеждат конкретни аргументи, които по същество следва да се подведат като такива по чл. 28 от ЗАНН.Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателя , редовно призован,  се явява лично и моли обжалваното НП да бъде отменено.

            Административнонаказващият орган – Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по делото представител – ст. юриск. Хаджииванова    оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:        

          Въз основа на Писмо с вх. 12 – 00 – 307 от 19.07.2017 г. от Агенцията по вписванията, била предприета проверка от свид. Д.Г.К.  , на длъжност ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково извършила проверка по отношение на Елит-Спед " ЕООД. В хода на проверката било установено, че дружеството – жалбоподател е извършвало дейност през 2016 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. 2600И0103179/03.03.2017 г. След като контролните органи достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., въз основа на изложените факти, доколкото, от страна на „Елит-Спед "ЕООД ,гр.Свиленград   като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към дата 01.07.2017 г. годишен финансов отчет за 2016 г. като такъв до 30.06.2017 г. не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговски регистър, на 11.10.2017 г., срещу жалбоподателя, в качеството му на управител на „Елит-Спед“ ЕООД бил съставен, от свид.Д.К.  , Акт за установяване на административно нарушение F352180/11.10.2017 г.Всъщност ГФО на дружеството за 2016г. бил заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към АВ на 22.08.2017г.

          Актът за установяване на административно нарушение е съставен  при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН ,в отсъствие  на жалбоподателя,тъй като  след изпратена покана 023-2009#1 от29.08.2017г.,получена на 22.08.2017г. лицето не се е явило.  АУАН е връчен  на нарушителя на 01.11.2017 г.,който  го е подписал.

          Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение е постъпило в рамките на законоустановения срок от връчването на екземпляр, възражение от страна на жалбоподателя.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството наложил процесната административна санкция.

          Изложената  фактическа обстановка се  установява  от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.К.  относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тези около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията на свид. Т.Р. и М.М.   за изнесените от тях обстоятелства около съставяне на АУАН.Съдът кредитира и показанията на разпитания  по искане на жалбоподателя свидетел И.И.,който  обяснява ,че    непубликуване на ГФО на дружеството „Елит-Спед“ е изцяло по негова вина.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:           

          Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие  на жалбоподателя, на когото  е изпратена писмена покана за явяване за съставяне на АУАН при изпълнение на изискванията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, в присъствие на двама свидетели. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя, факт, удостоверен с неговия подпис в разписката, съдържаща се в самия АУАН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по  категоричен начин. Доказано е, че дружеството „Елит-Спед “ЕООД   е упражнявало търговска дейност през 2016 г., а в срок до 30.06.2017 г. не е подаден ГФО за 2016 г., въпреки този факт.

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като с оглед гореизложеното за посоченото дружество е възникнало задължението да заяви и обяви в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията при МП годишен финансов отчет за 2016 г. и това е следвало да бъде сторено най – късно до 30.06.2017 г. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато търговец по смисъла на Търговски закон следва да заяви и представи за обявяване в ТР в съответния срок годишен финансов отчет за 2016 г., а именно до 30.06.2017 г.

          В случая не са представени доказателства за изпълнение на това задължение в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока и в контекста на възражението по чл. 28 от ЗАНН, съдът счита за неоснователно . Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. за наказуемо се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 юни на следващата година, което за ГФО за 2016 г, означава до 30.06.2017 г. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие, а съгласно редакацията на чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството то  е вменено в отговорност на ръководителя на предприятието. Същият в лицето на жалбоподателя, в качеството му  на управител на „Елит Спед  "ЕООД  отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по същия закон. Следвателно е годен субект на нарушението, което му  е вменено в отговорност. Нарушението действително е извършено за първи път и с него няма данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици, но същото  е отстранено със заявяване за обявяване в ТР на ГФО за 2016 г.едва на 06.11.2017г. т.е. близо четери  месеца  след законоустановения срок. Установено е още по делото, че „ЕЛИТ СПЕД" ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2016 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2600И0103179/03.03.2017 г., и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Този факт  не се и отрича от жалбоподателя,който    навежда  довода , че  е упълномощил адвокат  в лицето на разпитания свидетел И.И., който да извърши  публикуването  на ГФО за 2016г. на дружеството, за което  е платил дължимата  такса в полза на АВ  и представил необходимите документи, което се потвърждава както от показанията на този свидетел ,така  от приетите по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира. Последното обаче не води на извода, че жалбоподателят  не е осъществило вмененото му нарушение и това е така ,защото управителят е следвало да се увери и убеди  , че адвокат Иванов , на когото е възложил да извърши публикуването на ГФО е сторил това. ЗСчетоводството  с разпоредбата на чл.16 ал.1 т.4  вменява   задължението за публикация на ГФО на съответният търговец, като тя се изпълнява съответно от представляващият  дружеството – управител. Това  законово задължение  не може да се делегира на трето лице,макар и самото действие  по  обявяването на ГФО да е  могло да се извърши, чрез трето лице, каквито действия  в случая е предприел  управителя на „Елит-Спед“ЕООД , но задължението за обявяване на ГФО не може да се прехвърля на трето лице. Оттук и отговорността, която в случая  е безвиновна  се носи от дружеството,респ. лицето ,което е било длъжно  по закон и което е следвало да обяви ГФО в процесният законов  срок.  

           Съдът намира, че в конкретната хипотеза не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер, както вече бе отбелязано, е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Процесното деяние обаче, не би могло да се приеме, че се отличава от останалите нарушения от този вид, като се приеме че обществената му опасност е явно незначителна.  Срокът за публикуване на годиния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е по-продължителен и е следвало да бъде спазен, като за процесното закъснение не е доказано наличието на обективна и изключваща отговорността причина.Поради това, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя в посоченото й качество, като не е допуснато нарушение от наказващия орган и в дейността по индивидуализиране на административната санкцията, съобразно установения специален минимум, предвиден в наказващата норма в хипотезата, когато се ангажира отговорността на физическото лице – ръководител на предприятие, отчитайки всички отразени по – горе обстоятелства от значение за преценката. Задължението за публикуване на ГФО е периодично такова, има обичаен характер, предвиденият в закона срок от шест месеца след края на периода е бил по-продължителен, т. е. срокът за публикуване на ГФО не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е достатъчно дълъг и позволява спокойното попълване и подаване на отчета и е следвало да бъде спазен, което обаче не е било сторено. Следва да се има предвид и обстоятелството, че търговските дружества,респ.техните управители  като осъществяващи специфична дейност с цел печалба, са обект на специални регулации и те следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват стриктно и в срок повишените законови изисквания към тях, без да могат да се оправдаят с бездействия на трети лица . В този смисъла съдът не намира „ оневиняващите“  показания на св.И.И.  , като обстоятелство, което да послужи за оправдаване действията на търговеца.По тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 297935 – F352180 от 08.11.2017  г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 Съдия:/п/ не се чете.

 

                                    Вярно с оригинала!

 

                                    Секретар: Д.С.