Р Е Ш Е Н И Е

 

       43/05.02.2018 г.           град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на  десети  януари две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Гроздан Грозев

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АНД № 1479 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от  „Елит –Спед“ ЕООД – гр.Свиленград, подадена отуправителя на дружеството Д.Х.,  срещу Наказателно постановление №297936 – F352172 от 08.11.2017г. издадено от заместник директора  на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена  на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.  Административна санкция – имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се че при съставянето на АУАН и при издавенато на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП. Освен това се сочи, че управителят на дружеството жалбоподател е взел всички мерки за публикуването на ГФО, като за това действие е бил упълномощен и адвокат, който по неустановени причини не бил публикувал ГФО. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление, а освен това и да приеме, че е на лице маловажен случай.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано, не се явява и не взема становище по жалбата, и не ангажира нови доказателства.

          Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител –  юрисконсулт Хаджииванова, оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: С  писмо на Агенцията по вписванията с вх. №12-00-307/19.07.2017г. на НАП, последната агенция е уведомена за търговци, които не са публикували в срок ГФО за 2016г. По повод този сигнал в ТД НАП офис Хасково е извършила проверка от св.Д.К. на  „Елит –Спед“ ЕООД – гр.Свиленград. При проверката е констатирано, че „ ЕЛИТ СПЕД „ ЕООД с Булстат 126627139 - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2016 г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т. е. до 30.06.2017 г. установено е още по делото, че „ЕЛИТ СПЕД" ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2016 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2600И0103179/03.03.2017 г., и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2016 г. са в размер на 12395.00 лв. От горните констатации, извършващата проверката св.Д.К. е приела, че в случая е на лице нарушение на ЗСч. Нарушението е прието, че е извършено на 01.07.2017 г. в гр. Хасково и е установено на 19.07.2017 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-307/19.07.2017 г. за горното нарушение е съставен АУАН с № F352172 от 08.11.2017г. Същият е съставен по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя,тъй като след изпратена покана изх.№ 023-2009/29.08.2017г., която не е връчена на жалбоподателя ,същият не се е явил за съставянето на АУАН. Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2016 г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Акта е връчен на жалбоподателя лично на 01.11.2017г. по констатациите в акта е подадено и възражение от жалбоподателя. Тук за пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за установено по делото, че жалбоподателят своевременно е предприел действия за заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на ГФО на дружеството за 2016 г., като е заплатил дължимата се държавна такса по сметка на Търговския регистър за вписванията на ГФО, упълномощил е адвокат, който да извърши това вписване и е представил необходимите за това документи.

          Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната в процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. НП е връчено на 01.12.2017г. на жалбоподателя.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.К. и Т.Р. и   М.М. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които св. Д.К. е достигнала в хода на  административнонаказателното производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочения свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. 

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:     

          Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 и ал.9  от ЗСч. - Чл. 38, ал. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;

По силата на чл.74, ал.1  от ЗСч.– Чл. 74. (1) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за които е наложено на жалбоподателя административно наказание глоба  е обявено от закона за наказуемо.

        При съставяне на АУАН съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на представител на дружеството – жалбоподател, които съобразно актуалното виждане в съдебната практика да се квалифицират като съществени. В случая са  нарушени условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като жалбоподателят на практика не е бил поканен за съставяне на АУАН, тъй като поканата се е върнала невръчена, но съставянето на АУАН в негово отсъствие на практика не е съществено процесуално нарушение. Последствие правото на защита на жалбоподателя  в аспекта на осигуряване възможност да се запознае с неговото съдържание, да изложи обяснения или възражения по акта, е обезпечено с предявяването на съставения АУАН на по – късна дата, на която е било изпълнено и следващото действие със самостоятелно правно значение – връчване на екземпляр от него. Освен това по констатациите от акта е подадено и възражение, което е осъществяване на правото на защита от страна на жалбоподателя по съставеният АУАН. На следващо място, следва да се отбележи, че в случая процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в сроковете по ЗАНН, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Затова и съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение, а и такава е константната практика на ХАС.  В процесуалните срокове е съставено и атакуваното НП. В АУАН и НП подробно е описано нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, както и датата и мястото на извършването му.

            Според настоящият състав на съда НП е издаден от компетентен орган видно от приетата по делото Заповед ЗМФ -755/14.08.2017г., където заместник директорите на териториалните поделения на НАП, са упълномощени да издават НП по чл.74 от ЗСч.  

            От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително, се установяват. Безспорно е, че жалбоподателят като е било длъжен не е публикувал годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2016г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т. е. до 30.06.2017 г.  Установено е още по делото, че „ЕЛИТ СПЕД" ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2016 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2600И0103179/03.03.2017 г., и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Всичко това не се и отрича от жалбоподателя. В случая управителя на дружеството жалбоподател изтъква, че той е упълномощил адвокат който да извърши това публикуване на ГФО за 2016г. на дружеството жалбоподател, като е платил таксата за това и представил необходимите документи, което се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира. Последното обаче не води на извода, че дружеството жалбоподател не е осъществило вмененото му нарушение. Това е така защото еправителят в случая е следвало да се убеди, че адвоката на когото е възложил да извърши публикуването на ГФО е сторил това. Закона в случая вменява тази публикация на ГФО на съответният търговец, като тя се изпълнява съответно от представляващият дружеството – еправител. Това задължение , което закона вменява не може да се делегира на трето лице. Самото действие на обявяването на ГФО, би могло да се извърши, чрез трето лице, както в случая е предприел действия управителя на процесното дружество, но задължението за обявяване на ГФО не може да се прехвърля на трето лице. От тук и отговорността, която в случая е безвиновна  се носи от дружеството, или от лицето което е било длъжно което е следвало да обяви ГФО в процесният срок. След като това не е сторено съвсем правино е била ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател на осн.чл.74, ал.1 от ЗСч. Ирелевантно в случая е, че  два дни преди издаването на НП, а именно на 06.11.2017г. ГФО е бил публикуван в Търговския регистър.

     Правилно е определен и размера на административната санкция, а именно в минималният размер от 200 лева. Това е така защото в случая на предприятието /търговеца/ се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, които в случая са 12 395.00 лева, но не по-малко от 200 лв. В случая дори да се приеме по-високият процент на имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5, умножено по 12 395.00 лева е равно на 61.96 лева, тоест в случая правилно е определен размера на имуществена санкция – 200 лева.

     В случая не са на лице предпоставките на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай имуществената санкция е наложена в минимално предвиденият в закона размер, поради което съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на обществена опасност съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид. В горният смисъл е и константната практика на ХАС /решение №87/06.04.2010г.  по КАНД №71/2010г. по описа на ХАС и решение № 18/24.01.2011г. по КАНД №340/2010г по описа на ХАС/.

 

                    Мотивиран така, Хасковския районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          Потвърждава Наказателното постановление №297936 – F352172 от 08.11.2017г. издадено от заместник директора  на ТД на НАП, гр. Пловдив.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                            

 Съдия:  /п/ не се чете

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.