Р Е Ш Е Н И Е

 

  40                                       05.02.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1411 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, представлявано от Т.М. - управител срещу Наказателно постановление № 139 от 31.10.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за водите, на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 3500 лева за нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при нарушение на материалния закон. Твърди се в подадената жалба, че както в съставения АУАН, така и в НП, не били описани обстоятелства, съществени за ангажиране на отговорността по чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Освен това, в обстоятелствената част на санкционния акт били описани различни нарушения, но наложената административна санкция била само една при посочена една единствена нарушена норма. Подаденото възражение пък било бланкетно и едностранчиво обсъдено от наказващия орган, а изложените фактически твърдения в съставения АУАН и НП се оспорват.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Т. Захариева, надлежно упълномощена от управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, която заявява, че поддържа жалбата, но в съдебно заседание, в което е даден ход по същество не се явява, за да заяви допълнителни аргументи в подкрепа наведените в нея доводи.

            Административнонаказващият орган - Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – юриск. Неделя Гавраилова оспорва жалбата и в хода по същество, както и в представени писмени бележки се заявяват съображения в насока нейната неоснователност. Твърди се, че НП било издадено при спазване на административнонаказателната процедура и на материалноправните разпоредби, а нарушението било установено и доказано. Санкцията била правилно определена, след като се акцентира, че нарушенията, свързани с условията за ползване на изключително ценен природен ресурс, какъвто била водата, не можело да се преценят като маловажни по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт – 10.11.2017 г. и датата на нейното предаване в куриерската служба – 17.11.2017 г., срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 28.04.2017 г., била извършена, от свидетелите Е.Г.В. и В.С.П., двамата на длъжност „главен инспектор - контрол“, Дирекция „Контрол“ в Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ и свид. Т.В.К., на длъжност „мл. експерт“, Дирекция „Контрол“ в Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, проверка на обект: ПС „Извора“, стопанисван от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково, находящ се в имот 77195.226.5 в землището на община Хасково, област Хасково. В хода на проверката била установена дейност по водовземане на подземни води от два броя каптажи на естествени извори /КЕИ/, а именно КЕИ 1, КЕИ 2 в района на Помпена станция /ПС/ „Извора“, след свидетелите, изброени по – горе възприели шум от функциониращите помпи, като подземните води по тръбопроводи постъпвала по гравитачен път в черпателен резервоар на ПС „Извора“, стопанисвана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково. Там водата се хлорирала и се подавала за питейно - битово водоснабдяване на град Хасково. Контролните органи констатирали, че сградата на ПС „Извора“ била оградена с метална ограда с бетонови колове и обозначителни табели, охранявала се чрез СОД, а водоподаването се управлявало дистанционно и поради това, при извършване на проверката на място, не присъствал представител на дружеството, стопанисващо обекта. Поради това, контролнител органи от състава на БД ИБР отправили запитване до „ВиК“ ЕООД, град Хасково за точния дебит на изземвана вода от потопяемите помпи, тъй като на място не можел да се установи.

         В изпълнение на предписание, дадено в съставения от проверката КП Х-126/28.04.2017г., с Писмо с изх.№КД-05- 3179/05.05.2017г., „ВиК“ ЕООД-Хасково били уведомени за необходимостта от представяне на допълнителна информация относно работата на ПС „Извора“ в деня на проверката - 28.04.2017г.

          В отговор, в БД ИБР с вх. № КД-05-3179/15.05.2017г. била получена информация, от която става ясно, че подаваното водно количество към водопроводната мрежа е било 35 л/сек.

          Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от състава на БД ИБР достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, а субект на нарушението е „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, с Писмо - покана, изх. № ПО – 02 – 178/08.06.2017 г. управителят на дружеството - жалбоподател бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН.

          В резултат, на 23.06.2017 г. бил съставен от свид. Е.Г.В., в отсъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател лице  - Т.М., или упълномощено от него лице, Акт за установяване на административно нарушение № 97, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково, като след предявяването му, актът бил  подписан от управителя на дружеството – жалбоподател и бил връчен и екземпляр от съставения АУАН на дата 18.10.2017 г., според отразеното в приложената по АНП  разписка. В съответната графа от съставения АУАН за дата и място на извършване на нарушението било вписано – 28.04.2017 г., два броя каптажи на естествени извори, а именно КЕИ 1, КЕИ 2 в района на Помпена станция /ПС/ „Извора“, находяща се в имот 77195.226.5, местност „Терс дере“ в землището на община Хасково, област Хасково

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение   са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му. В тях се заявява несъгласие с констатираното нарушение, като налице била непълнота и противоречие при описание на визираното нарушение от фактическа страна.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за водите, наложил процесната имуществена санкция, след като приел, че с описаното в НП деяние, на 21.04.2017г., „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ №2, община Хасково, област Хасково, представлявано от инж. Т.Р.М.-управител, било нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за водите, според която разрешително за водовземане се изисквало във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2 от Закона за водите, а именно за дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по реда на Закона за защита при бедствия и в случаите по чл.58, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за водите, като настоящият случай не попадал в нито една от хипотезите, изброени като изключение в чл.44, ал. 1 от Закона за водите.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.Г.В., В.С.П. и Т.В.К. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото. 

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:  

          Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен: т. 1. в случаите по чл. 43, ал. 2; т. 2. за дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по реда на Закона за защита при бедствия и т. 3. - в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2. По силата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора: а) с количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.;  б) с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от 500 лв. до 5000 лв.; в) с количество от 10 л на секунда до 100 л на секунда - от 1000 лв. до 10 000 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, а дадената правна квалификация е релативна на въведеното фактическо описание. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател или упълномощено от него лице, след като са установени предпоставките за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Наред с това, осигурена е впоследствие възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние ползването. То, от своя страна, може да се разбира, както в смисъл на относително трайно във времето, фактическо положение, така и като краткотраен акт. От начина на описание на фактическите положения в процесния АУАН се обосновава извода, че се има предвид тъкмо втората хипотеза, с оглед редакцията на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, визираща наглед различна дейност каквато е водовземането. Решаващо за преценката в случая обаче е друго, а именно допуснатото особено съществено процесуално нарушение в процеса на ангажиране на отговорността след като адмнистративнонаказващият орган е вписал в НП, че налага процесната имуществена санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за водите, приемайки че с описаното в НП деяние, на 21.04.2017г., „Водоснабдяване и канализация: ЕООД, град Хасково, било нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за водите, според която разрешително за водовземане се изисквало във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2 от Закона за водите, а именно за дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по реда на Закона за защита при бедствия и в случаите по чл.58, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за водите, като настоящият случай не попадал в нито една от хипотезите, изброени като изключение в чл.44, ал. 1 от Закона за водите, без обаче за това деяние да има надлежно повдигнато административнонаказателно обвинение. С действието по съставяне на акта за установяване на административно нарушение се отпочва административнонаказателното производство, като освен тази, актът има и обвинителна функция и с него се повдига административнонаказателното обвинение, с което се сезира наказващият орган. В конкретната хипотеза в съставения акт за установяване на административно нарушение ясно е записано в съответната графа, за дата и място на извършване на нарушението съответно 28.04.2017 г., два броя каптажи на естествени извори, а именно КЕИ 1, КЕИ 2 в района на Помпена станция /ПС/ „Извора“, находяща се в имот 77195.226.5, местност „Терс дере“ в землището на община Хасково, област Хасково и тъкмо това са били фактическите предели на изследване за наказващия орган в преценката, която дължи относно предпоставките за реализиране на отговорността. След като липсва повдигнато съответно обвинение за деяние по водовземане на дата 21.04.2017 г., недопустимо е било отговорността да се ангажира за тази друга,  различна дата, за която липсва повдигнато съответното административнонаказателно обвинение. Дори да може да се предполага, че водовземане е осъществявано и на тази дата, наказващият орган е следвало да разпореди съставянето на друг акт за установяване на административно нарушение за това конкретно деяние, за да се даде възможност на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да упражни правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Нещо, което не е изпълнено и по този начин е допуснато визираното от съда процесуално нарушение, което без съмнение е от категорията на съществените и съставлява основание за отмяна на санкционния акт от съда, без да се излагат доводи по същество, предвид липсата на конкретика за какво конкретно деяние е необходимо да се отнасят те.      

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 139 от 31.10.2017 г. на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за водите, на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Хасково, представлявано от Т.М. - управител е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 3500 лева за нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        Съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.