Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 38    /    05.02.2018 г.        град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

                                                                             Съдия:Даниела Николова

 

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като рагледа докладваното от съдията

АНД № 1334 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от К.И.Г. *** ,чрез адв.Д.Г.  срещу Наказателно постановление №4786 от 06.10.2017 г. на главен инспектор   „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и  оперативен  контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание  чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на цялото производство по установяване на административното нарушение и по налагане на административното наказание, при издаване на наказателното постановление и конкретно изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което наказателното постановление да бъде отменено.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява.

            Административно – наказващият орган Директора на Дирекция „Анализ на риска и  оперативен  контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез упълномощения по делото представител – адв. Ваня Павлова  оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 11.09.2017 г. в  12.10 часа по път І – 8,км.318+600 на разклона за с.Р.    свидетелите И.Й.Д. , на длъжност инспектор в  Дирекция „Анализ на риска и  оперативен  контрол”” при Агенция „Пътна инфраструктура”, извършили проверка на ППС – колесен трактор  модел „Джон Деър 6920С”  , с рег. №*********с прикачен на него сменяем селскостопански инвентар брана , управляван от жалбоподателя К.И.Г.  . В хода на проверката било  направено измерване с техническо средство ролетка Р05 , при което се констатирало, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:  измерената ширичина на ППС е 4.00м. при допустима максимална широчина 2.55 м. ,съгласно чл.5, ал.1, т.1, буква „а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Въз основа на направеното измерване свидетелите  приели, че управляваният от жалбоподателят  трактор с прикачена дискова брана е извънгабаритно ППС по смисъла на  чл. 2  от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ  и по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Освен това при проверката, водачът не  представил на проверяващите АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Приемайки горното свидетелите стигнали до извода, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение, а именно, че на процесната дата  на проверката 11.09.2017 г. на път 1-8,км.318+600 на разклона за с.Р.  в посока  град Х.-град Х.       е осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,  без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. За това нарушение на жалбоподателя, от св.Д.  е съставен АУАН с № 0005861/11.09.2017г.,в който  нарушението е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В последствие  същият ден  била заплатена съответната пътна такса  и  превозното средство  продължило курса си. За таксата по делото е представена и приета като доказателство съответната бележка издадена от АПИ. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е възприета изцяло същата фактическа обстановка от страна на АНО.

               Изложената  фактическа обстановка е  установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Д. и Б.Б.  относно обстоятелствата, свързани установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

                   При така установените факти съдът намира от правна страна следното:               

                   Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2,т.1, б.”А” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т. 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: б. а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Определението за извънгабаритно  ППС е дадено в чл.2 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства , според която извънгабаритни  ППС или състав от ППС са тези,  на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5.Съгласно чл.5 ал.1 т.1 б.“А“ от Наредбата (изм. – ДВ, бр. 62 от 2017г. Описание: Сравнение с предишната редакция, в сила от 1.08.2017 г.)  допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата,отворени за обществено ползване, са за  широчина на Описание: apis://desktop/icons/kwadrat.gif всички ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m;Определение за извънгабаритни ППС е дадено и в Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно § 1.  по смисъла на тази наредба: т. 1. "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3;Според чл. 37. от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: т. 1. движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.По силата на чл. 53 ал.1 от ЗП  наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41.Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

               При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като доводите на пълномощника в обратна насока следва да се приемат за несъстоятелни. Нарушението е описано ясно и точно откъм всички съставомерни признаци, съобразно предвиденото в разпоредбата на закона, под която е субсумирано, като възможността за упражняване правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност в пълен предоставен от закона обем, е била обезпечена.           

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по  категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място водачът  в лицето на жалбоподателя е управлявал колесен трактор , с прикачен на него сменяем селскостопански инвентар- брана  , по отношение на който било установено, чрез измерване от контролните органи, на място, с техническо средство – ролетка Р05 , че превозното средство е с измерената широчина от  4.00м. при допустима максимална широчина 2.55 м. Техническото  средство, с което е извършено съответното измерване   е калибрирано,видно от приетото свидетелство за калибриране №******** , като при самото измерване не са допуснати нарушения, които да са от естество да разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 11/2001 г. управляваното от жалбоподателя ППС представлява  "извънгабаритно" по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. Следователно  за водача е тежало задължението да извърши движението на ППС след издадено разрешително, респективно след заплащане на съответната такса.    Безспорно е освен това, че такава такса не е заплатена, като към момента на проверката водачът не е представител разрешително за извършване на извънгабаритния превоз или квитанция за платена такса, с което е нарушена нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП. Последната постановява забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.    

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 б.“а“ от Закона за пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващият орган. Обстоятелство, по отношение на което всъщност не се и възразява от страна на жалбоподателя. За да се приеме деянието за довършено от обективна страна достатъчно е да налице обективно несъответствие на широчината  на превозното средство с нормативно установените изисквания и конкретно тези на чл.2,вр. 5 ал.1 т.1  б. „а”   от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001г.

          При определяне размера на санкцията, съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 3 от Закона за пътищата в размер за глобата от 1000 лева, т.е. съобразно установения минимум. Съвкупната преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая – липсата на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, а от друга – факта, че вследствие на деянието все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици, че нарушението на водача е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива и липсата на данни за имущественото състояние на жалбоподателя, съдът намира, че индивидуализацията на наказанието правилно е извършена при превес на  смекчаващите обстоятелства и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила е наложена в размер, съобразно минималния предвиден в законовата разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.Горното налага НП да бъде потвърдено.        

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №4786 от 06.10.2017 г. на главен инспектор   „Мониторинг”, Дирекция „Анализ на риска и  оперативен  контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                        Съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.