Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

48/07.02.2018 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Диляна Славова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2117 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по предявен от "Дейзи Нова" ЕООД главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 538, ал. 1, вр. с чл. 537, вр. с чл. 505, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ и евентуални искове по чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу В.Г.В..

Ищецът твърди, че с трудов договор № 10-2016/10.08.2016 г. ответникът бил назначен при него на длъжността „шофьор, товарен автомобил", като в задълженията му влизали осъществяване на непрекъснат контрол върху превозното средство, както и приемане на пари от клиенти, които следвало да отчита на дружеството. На 11.08.2016 г. той извършил превоз на стоки по маршрут с. Добрич - гр. Перник - гр. Гоце Делчев - гр. Якоруда - с. Добрич, като доставил и предал на клиента „Гого тойс" ЕООД гр. Перник, собствени на дружеството стоки, които били платени в брой на шофьора. Малко след това ответникът телефонирал на управителя на „Дейзи Нова" ЕООД - Господин Господинов, за да му каже, че парите ги нямало, тъй като някой ги бил откраднал. Твърдял, че на излизане от гр. Перник спрял да пита за пътя, като парите били оставени с документите на седалката до тази на шофьора, а като се върнал, те липсвали. Представителят на ищцовото дружество поискал от ответника да отиде да подаде жалба в полицията в Перник, но последният отговорил, че вече бил извън града и нямало да се връща, и уверил, че щял да възстанови изчезналата сума, но не наведнъж, а на части, като впоследствие се разбрали с управителя това да се случи до края на текущата година. След като се прибрал на 11.08.2016 г. от курса В.В. предал само документи - приемо-предавателни протоколи, но не отчел дадени му от управителя на „Гого тойс" ЕООД пари. Той подписал отчет за извършена дейност и предадени парични ценности, разходен касов ордер за получен служебен аванс за същата сума, както и запис на заповед от 12.08.2016 г. за сумата от 1 501,05 лева с падеж на 31.12.2016 г. Поддържа се, че процесната ценна книга била редовна от външна страна, отговаряла на изискванията на чл. 535 ТЗ и съдържала изискуемо вземане на ищцовото дружество. От друга страна, сумата по нея представлявала и констатираната имуществена вреда, изразяваща се в липса на парични ценности - предоставена и неотчетена сума от клиент на ищцовото дружество за доставена му стока на същото, причинена от ответника. На 14.09.2016 г. той депозирал молба за напускане, като след това се явил на работа само на 15.09.2016 г., което довело да провеждане на дисциплинарно производство - налагане на наказание „дисциплинарно уволнение" и прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а горепосочената сума така и не била заплатена от него. Поради това ищецът подал заявление с вх. 8711/10.04.2017 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 857/2017 г. по описа на PC – Хасково. По същото били издадени исканите заповед 450/12.04.2017 г. и изпълнителен лист от 13.04.2017 г., но длъжникът подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, което пораждало правният интерес от завеждане на настоящия иск. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1 501,05 лева за главница по запис на заповед, издаден на 12.08.2016 г. в с. Добрич, общ. Димитровград, обл. Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 857/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково - 10.04.2017 г. до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност – за присъждане на същата сума, представляваща констатирана липса на парични ценности - предоставена от „Гого тойс" ЕООД гр. Перник на В.Г.В. и неотчетена от последния сума за доставена стока по фактура №105840/10.08.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от 157,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея от 11.08.2016 г. до 22.08.2017 г. Претендират се и направените деловодни разноски по ч. гр. д. № 857/2017 г. по описа на РС - Хасково, както и в настоящото производство.

Ответникът счита предявения установителен иск за допустим, а осъдителните – за недопустими, а по същество - за неоснователни. Признава, че по силата на трудов договор № 10-2016/10.08.2016 г. заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил" при ищеца и че на 11.08.2016 г. доставил стоки на дружеството на „Гого Тойс" ЕООД, като управителят на последното му изплатил в брой сума в размер на 1 501,05 лева за извършената му доставка, за която от „Дейзи Нова" ЕООД била предварително издадена фактура № 105840/10.08.2016 г. с касов бон към нея на същата тази стойност. След като получил сумата ответникът се отправил към гр. Гоце Делчев, където също следвало да извърши доставка на стоки на други клиенти на работодателя си. Около 12.30 часа следобяд същия ден, на излизане от гр. Перник, спрял на автобусна спирка, слязъл от служебния автомобил, без да заключва вратите и попитал намиращите се в близост хора за пътя към гр. Гоце Делчев. Когато се върнал до автомобила, ответникът установил, че чантата, в която се намирали паричната сума в размер на 1 501,05 лева и лични документи, и която чанта била оставена преди това на предната седалка на служебния микробус до шофьорското място, липсвала. От автомобила също така липсвали и панел за СД - устройство и флаш памет. За извършената кражба веднага уведомил работодателя си в лицето на управителя на „Дейзи Нова" ЕООД – Г.Г., който първоначално му разпоредил да подаде жалба по случая в РУ на МВР гр. Перник, но след като установил, че В.В. се намирал вече извън гр. Перник в посока гр. Гоце Делчев, му наредил да продължи с доставките на стоките на другите клиенти по определената дестинация на превоза, и го уведомил, че сигналът ще бъде подаден от името на „Дейзи Нова" ЕООД. След като извършил всички доставки този ден и се прибрал в мебелния цех на дружеството - работодател на 11.08.2016 г. ответникът бил принуден от управителя на „Дейзи Нова" ЕООД да подпише предварително изготвените и представени му документи, а именно: отчет за извършена дейност и отчетени перични ценности, разходен касов ордер за получен служебен аванс на стойност 1 501,05 лева и запис на заповед от 12.08.2016 г. с довода, че същите били необходими, за да може представляваното от него дружество да осчетоводи нанесената щета от кражбата в размер на 1 501,05 лева и да докаже правата си на пострадало лице по образуваното наказателно производство по случая. На следващия ден ответникът посетил Първо РУ на МВР в гр. Перник, където подал жалба по случая и дал подробни обяснения за извършената на 11.08.2016 г. кражба, като било образувано Досъдебно производство № 1022/2016 г. по описа на Първо РУ на МВР гр. Перник, представляващо прокурорска преписка № 3660/2016 г. по описа на Районна прокуратура гр. Перник. С Постановление от 07.04.2017 г. на наблюдаващия разследването прокурор при РП - Перник наказателното производство по ДП № 1022/2016 г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, било спряно поради това, че извършителят на престъплението не бил разкрит. Ето защо се счита, че настъпилата щета за ищеца в размер на 1 501,05 лева се дължала на извършена кражба от неизвестен към настощия момент извършител, което било събитие от извънреден характер, настъпило независимо и въпреки поведението и волята на ответника. Поради това в случая липсвало негово противоправно поведение и вина, като се позовава и на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се и че до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът в качеството си на работодател на В.Г.В. не провел изискуемото по закон извънсъдебно, рекламационно производство по чл. 210 КТ, по което да се ангажира имуществената му отговорност, а в нарушение и заобикаляне на закона направо го задължил с записната заповед да му заплати процесната сума. В тази връзка се твърди, че тя била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, тъй поради заобикаляне на закона и без основание. Накрая се сочи и че ответникът нямал качеството на работник, на когото било възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, а и на него не му бил връчен заверен препис от заповед № 3-А от 10.08.2016 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 1348/24.10.2017 г. е прието за безспорно между страните, а и от събраните писмени доказателства - заверени копия от трудов договор № 10-2016/10.08.2016 г., заповед № З-А/10.08.2016 г., фактура № 0000105840/10.08.2016 г., фискален бон от 10.08.2016 г., приемо-предавателен протокол № 0000004692/10.08.2016 г., уведомително писмо от 11.08.2016 г. се установява, че по силата на трудов договор ответникът е заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил" при ищеца; че на 11.08.2016 г. е доставил стоки на дружеството на „Гого Тойс" ЕООД, като управителят на последното му е изплатил в брой сума в размер на 1 501,05 лева за извършената доставка; че ответникът не е отчел тази сума на ищцовото дружество с твърдения, че същата е била открадната на 11.08.2016 г. от служебния товарен автомобил; както и че в тази връзка на 11.08.2016 г. е подписал отчет за извършена дейност и отчетени перични ценности, разходен касов ордер за получен служебен аванс и процесния запис на заповед от 12.08.2016 г.

Въз основа на сигнал от управителя на ищцовото дружество е образувано досъдебно производство № 1022/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр. Перник, представляващо прокурорска преписка № 3660/2016 г. по описа на Районна прокуратура гр. Перник, срещу неизвестен извършител за това, че на 11.08.2016 г. в гр. Перник, от фирмен бус отнел чужди движими вещи – сумата от 1 501,05 лева от владението на В.Г.В., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като с Постановление от  07.04.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Перник то е спряно поради това, че извършителят на престъплението не е разкрит.

По делото са представени още длъжностна характеристика на длъжност шофьор на товарен автомобил от „Дейзи нова“ ЕООД и правилник за вътрешния трудов ред в предприятието на „Дейзи нова“ ЕООД.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 857/2017 г. по описа на РС-Хасково се установява и че въз основа на заявление с вх. № 8711/11.04.2017 г., към което е приложен процесния запис на заповед, „Дейзи нова“ ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 450/12.04.2017 г. и изпълнителен лист от 13.04.2017 г. срещу В.Г.В. за сумата от 1 501,05 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 30,02 лева за платена държавна такса и 300,00 лева – адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 05.07.2017 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

От показанията на свидетеля Д. К. Д. служител в ищцовото дружество, се установява, че на същия ден ответникът му разказал за извършената кражба. За нея бил споделил и на управителя, който му казал да сигнализира на полицията в гр. Перник. Пред свидетеля В.Г.В. прегледал и подписал няколко документа, оставени му от счетоводителката. Заявил и че щял да възстанови откраднатата сума, като му се направят няколко удръжки от заплатата.

От показанията на свидетелката Б. Г. Д. служителка в ищцовото дружество, се установява, че ответникът съобщил на управителя за кражбата на пари от служебния бус, като последният му казал да подаде жалба в полицията, но В.Г.В. отговорил, че вече бил извън гр. Перник. Б. Г.Д.свидетелства също и че ответникът изразил съгласие да възстанови откраднатата сума, като му се направят удръжки от заплатата.

Съдът счита, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните свидетели,  естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като са логични и последователни, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират както по между си, така и на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 538, ал. 1, вр. с чл. 537, вр. с чл. 505, ал. 1 ТЗ и е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство против длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:

Записът на заповед е разновидност на менителницата, при която участват две лица - издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на заповед. При него издателят не нарежда на трето лице да заплати определена сума, а сам поема задължението да я плати, като се обвързва пряко за плащането й в определен срок. От тук следва и изводът, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница. Записът на заповед има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ.

В настоящия случай е безспорно, че представената ценна книга, с която ищецът се легитимира като кредитор по него на ответника, съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на ТЗ. С издаването й в правната сфера на „Дейзи нова“ ЕООД, като поемател е възникнало право на вземане от В.Г.В. за сумата 1 501,05 лева, изискуемостта на което е настъпила на посочения падеж - 31.12.2016 г.

Следва да се има предвид и че освен ценна книга записът на заповед представлява и едностранна сделка, поради което на основание чл. 44 ЗЗД и доколкото няма липсва специална менителничноправна уредба, спрямо него намират приложение общите правила за недействителност на сделките, уредени в чл. 26-35 ЗЗД.

Направените от ответника възражения в тази връзка не могат да бъдат споделени. Предвид абстрактния му характер основанието за задължаването по записа на заповед не е елемент от неговото съдържание и не представлява условие за действителността му. От друга страна, въпреки дадените от съда изрични указания с Определение № 1348/24.10.2017 г. ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на изложените в отговора на исковата молба твърдения, че бил принуден от управителя на „Дейзи Нова" ЕООД да подпише процесния менителничен ефект, както и че той бил нищожен поради заобикаляне на закона при издаването му. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че при въведени от страните твърдения за съществуването на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, то същото подлежи на изследване в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК – т. 17 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата което ответникът е работил при ищеца на длъжността „шофьор, товарен автомобил". Вън от всякакво съмнение е и че ответникът е имал качеството на материалноотговорно лице или т. нар. „отчетник”. Съгласно трайно установената практика на ВКС при решаването на този въпрос следва да се вземе предвид наличието на доказателства както за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и за фактически осъществявана от работника или служителя отчетническа дейност. В отговора на исковата молба не се оспорва, а и от заповед № З-А/10.08.2016 г. е видно, че на ответника е било възложено от работодателя му да извърши превоз и доставка на негови стоки по определен маршрут и да получи от купувачите тяхната парична стойност, която е следвало да съхранява и след това да отчете на дружеството. Освен това, с представената длъжностна характеристика за заеманата от ответника длъжност, която е подписана от него, му е вменено задължение да спазва правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, а съгласно чл. 15, ал. 1 от същия работниците са длъжни да приемат, получават, съхраняват, пазят и отчитат поверените, дадените и предоставените им при и по повод на трудовата им дейност имущество, техника, вещи, пари и материални ценности, собственост на дружеството, както и да не го разпиляват и да не допускат разпиляването му по какъвто и да е било начин. При това положение се налага изводът, че той е изпълнявал отчетнически функции при осъществяване на трудовата си дейност като шофьор при ищеца, а оттам и че е сред лицата, които могат да носят пълна имуществена отговорност спрямо работодателя при констатирана липса. В този смисъл са Решение № 53 от 10.05.2003 г. по гр. д. № 2706/2001 г. на ВКС, III г. о., Определение № 518 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 427/2009 г. на ВКС, III г. о., Определение № 1040 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 209/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 690 от 3.01.2011 г. по гр. д. № 681/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др. Ето защо, в случая ще е налице липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, след като ответникът е получил от името и за сметка на ищеца съответна сума във връзка с изпълнение на трудовите си функции, но не му е отчел същата, поради което и следва да носи отговорност за неотчетената сума в пълен размер. Следва да се има предвид, че когато става въпрос за парични ценности, липсата се състои в недостиг в касата, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатирането му възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника предвид специфичната трудовата му функция - негово задължение е да пази и отчита поверените му парични ценности, и нейния неизяснен произход. Поради това безпротиворечиво се приема, че за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не я е причинил или че не я е причинил виновно, т.е. законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина, и така тежестта на доказване се обръща. В този смисъл е трайната и задължителна съдебна практика – Решение № 380 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 56 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 540/2009 г. на ВКС, III г. о. и др. посочени в цитираните актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По делото липсват категорични доказателства, от които да се направи еднозначен извод за освобождаване на ответника от отговорност, поради което въведените от него твърдения в тази връзка са неоснователни. Обстоятелството, че е било образувано досъдебно производство и то по сигнал от управителя на ищцовото дружество не означава автоматично, че причинената щета действително е в резултат на соченото от ответника престъпление. От внимателния прочит на материалите по досъдебно производство № 1022/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр. Перник трудно би могло да се приеме за доказана тезата за извършена кражба на паричната сума от служебния бус. Тук е уместно да се посочи, че не са установени свидетели, които да са забелязали някакво трето лице да влиза или излиза в автомобила, или да са открити следи от него. При това положение съдът намира, че ответникът не е провел необходимото пълно главно доказване на това обстоятелство, а е създадена само една евентуална вероятност за това, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А както се посочи по-горе, щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. При това положение може обосновано да се заключи, че по делото се установява съществуването на парично задължение на ответника спрямо ищеца по въведеното от тях каузално правоотношение. За пълнота, трябва да се отбележи и че не се спори между страните, а и се извежда от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, наличието на връзка между това тяхно каузално отношение и задължението на ответника по процесния запис на заповед, който има гаранционно-обезпечителна функция спрямо него.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният главен иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде изцяло уважен.

Вземането е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 857/2017 г. по описа на РС – Хасково - 10.04.2017 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Евентуалните осъдителни искове са предявени под вътрешнопроцесуално условие – отхвърляне на главната установителна претенция, което не се сбъдна и съдът не следва да ги разглежда и да се произнася по тях.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 857/2017 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 330,02  лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 510,04 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК /л. 71 по делото/.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 538, ал. 1, вр. с чл. 537, вр. с чл. 505, ал. 1 ТЗ, по отношение на В.Г.В., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на "Дейзи Нова" ЕООД, ЕИК 126048665, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул. "България" № 7, сумата от 1 501,05 лева за главница по запис на заповед, издаден на 12.08.2016 г. в с. Добрич, общ. Димитровград, обл. Хасково, с падеж на 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 857/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково - 10.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Дейзи Нова" ЕООД, ЕИК 126048665, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул. "България" № 7, сумата от 840,06 лева, от която 510,04 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 330,02  лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 857/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, за които е издадена заповед № 450/12.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: /п/ не се чете

                             /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.