Р Е Ш Е Н И Е

№ 49/ 07.02.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на девети януари                                                             две хиляди и осемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2036 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и по чл.245, ал.2 от КТ – за заплащане на лихви за забава върху обезщетението. Твърди се, че ищецът работил като шофьор на товарен автомобил при ответника за периода от 17.03. – 09.09.2014г. Не бил получил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 9 дни за 2014г., като обезщетението било в размер на 227,25 лева. За неизплатеното обезщетение се дължало и обезщетение за забава в размер на 100 лева за периода от 01.11.2014г. до предявяване на иска. Уговореното като размер на трудово възнаграждение било от 505 лева. В уточняващо становище изрично посочва, че не е отправял писмена покана до работодателя да му изплати обезщетението. Излага подробно действителното формиране на трудовото възнаграждение при ответника, включващо ставка и 2% от оборота, платимо на седмична база. Не бил подавал молба за ползване на платен годишен отпуск и не бил ползвал действително за целия период на работа платен отпуск. За периода от 19.08.2014г. до 29.08.2014г. бил на работа. Не бил полагал подпис в разплащателна ведомост и не получавал фиш за работна заплата. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца 227,25 лева, представляващи обезщетение с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, ведно с лихва за забава върху сумата в размер на 100 лева, считано от 01.11.2014г. до 17.08.2017г., както и да му се заплатят разноските по делото /искане от 19.10.2017г./.

Ответникът взема становище в срока по чл.131 от ГПК. Ищецът започнал работа на 01.04.2014г. С изтичане на срока на договора – 31.08.2014г. трудовото правоотношение било прекратено, като работодателят издал Заповед №26/01.09.2014г. Работникът ползвал платения си годишен отпуск през август 2014г.  – 9 дни. Същото се установявало от Заповед №23/25.07.2014г., с която се определял графикът за ползване на годишните отпуски, формата на разпределяне на присъствените дни и отсъствията на работниците за м.август, разпределението на трудовото възнаграждение, както и от подписаната ведомост. От месец април до месец юли не бил ползвал годишния си отпуск. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №20/01.04.2014г., което се установява и от представените по делото договор, молба от 01.04.2014г., както и от заповед №26/01.09.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение възникнало по силата на договора от 01.04.2014г. и съществувало до 01.09.2014г.

Със заповед от 25.07.2014г. ответникът определил график за ползване на платен годишен отпуск за 2014г., като  ищецът следвало да ползва отпуск от 19.08.2014г. до 29.08.2014г. Представена като доказателство е присъствена форма за август 2014г., в която има отбелязване за ползван от ищеца годишен отпуск за периода от 19.08.2014г. до 29.08.2014г. Представени са разплащателни ведомости за м.април, май, юни, юли и август 2014г., както и фишове за работни заплати за месец август на ищеца, представляващия ответника и още двама работници. Видно от фиша на ищеца за същия е отбелязано, че е ползвал платен годишен отпуск от 9 дни, както и че е заплатено обезщетение в размер на 216,43 лева.  

За пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебнопочеркова експертиза, заключението от която съдът приема като безпристрастно и компетентно изготвено. Вещото лице, че в изследваните разплащателни ведомости от април – септември 2014г. подписите за ищеца не са изпълнение от него.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението от която съдът приема като безпристрастно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило в счетоводството на ответника начисленото обезщетение за м.август за 9 дни платен отпуск, както и чистата сума за получаване след счетоводните отчисления – 194,79 лева. Вещото лице е изчислило и дължимата лихва върху обезщетение за процесния период, като е предложило два варианта, свързани с изчисляване в зависимост от брутния/нетния размер и с процесния период.

С представените в копие фискални бонове за покупка – л.35, не се установява, че ищецът е полагал труд в деня на съставянето им – 28.03.2014г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Между страните по делото е съществувало трудовоправоотношение, което обстоятелство не е спорно, а в същата посока са и ангажираните по делото доказателства. Напълно доказан е със събраните писмени доказателства периода, през който страните са били работник и работодател по това правоотношение – 01.04.2014г. до 01.09.2014г., а не както твърди ищеца - от 17.03. – 09.09.2014г.  Недоказан остава от ответника основния факт на доказване – изплащане на обезщетение за платен годишен отпуск, за което тежестта на доказване е именно върху ответника – работодател. Ищецът оспори представените ведомости и с изготвената експертиза се установи, че той не е положил подпис за получаване на обезщетение и възнаграждение за отпуск за месец август. Спорно по делото освен действителното заплащане на обезщетението за отпуск е и действителното ползване на платен годишен отпуск.

На основание чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Работникът или служителят има право на парично обезщетение, поради това, че заради прекратяването на трудовото правоотношение той не може да използва платения си годишен отпуск, който не е използвал до момента на прекратяването. Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 от КТ отпускът се разрешава с писмен акт от работодателя. Ползването и продължителността на отпуска е в правомощие на работодателя, който разрешава отпуск съобразно производствената необходимост. Въведената писмена форма за доказване на изявлението на работодателя за разрешаване на отпуската, е поради изискването за яснота относно даденото разрешение. В настоящия случай ответникът представи заповед, с която е разрешил ползването на отпуск от ищеца, но със заповедта не се доказва действителното ползване на отпуск. Следва да се отбележи, че за разлика от писмения акт на работодателя, с който се разрешава ползването на отпуск, законът не въвежда изискване работникът писмено да поиска да ползва полагащия му се отпуск. Неоснователни са доводите на ищеца, че разрешаването на отпуск може да стане само по писмена молба на работника. В тази връзка и като се има предвид, че ведомостите за заплати за м.август 2014г., в които е отразен ползван годишен отпуск не са подписани от ищеца, съдът приема, че последният не е ползвал платения си годишен отпуск. Представената заповед за отпуск и присъствена форма са съставени от работодателя за изгодни на същия обстоятелства, без данни същите да са били връчени на работника, при което под съмнение се поставя действителният момент на съставянето им. Така съдът счита, че работодателят не доказва пълния фактически състав на реда за ползване на платен годишен отпуск по чл.173, ал.1 от КТ - чрез неоспорени и автентични документи - молба за отпуск, заповед за отпуск и подпис в разплащателна ведомост, доказващ получаване на възнаграждение за платен годишен отпуск. Нито от заповедта за отпуск, нито от присъствената форма, се установява, че волеизявлението на работодателя за разрешено ползването на платен годишен отпуск е достигнало до работника и е започнало ползването му. Налице са доказателства, че работодателят писмено е разрешил отпуск за 2014г., но този отпуск не е действително ползван и не е заплатен на ищеца, поради което му се дължи обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ. За определяне размера на обезщетението съдът съобразява заключението на вещото лице и счита, че следва да бъде присъден действителния или нетен размер /без размера на дължимия данък/, а именно: 194,79 лева, като над този размер до пълния такъв от 227,25 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Вземането за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е дължимо със съответната лихва при забава, но следва да се има предвид, че няма точно определен ден за плащането им. Поради това и на основание чл.84 от ЗЗД длъжникът изпада в забава, но след като бъде поканен от кредитора. В тежест на ищеца е да установи, че е поканил работодателят да му заплати претендираното в настоящото производство обезщетение, в каквото насока са и указанията на съда в изготвения доклад. По делото ищецът не е ангажирал доказателства да е отправил преди завеждане на делото покана до работодателя за заплащане на обезщетенията и изрично заявява, че поканата е само устна. Така искът за лихва за забава върху обезщетението по чл.224 от КТ е недоказан и неоснователен за процесния период, който е преди завеждане на иска, и поради това следва да бъде отхвърлен. Няма претенция за законна лихва след завеждане на иска.

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно уважената част от иска, но няма доказателства за такива – ищецът е освободен от заплащане на д.т. и разноски, не е представляван от адвокат и няма заплатено адв.възнаграждение, както и не е направил разноски за заплащане на експертизите.

На ответника обаче също се следват разноски, но съобразно отхвърлената част на основание чл.78, ал.3 от ГПК - за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 238,10 лева.

Независимо от изхода на спора ищецът не следва да бъде осъждан да заплати на ответника разноски за вещото лице по съдебнопочерковата експертиза, тъй като по трудови дела ищците са освободени от заплащането на разноски за експертизи. Заплатената сума за вещо лице по съдебносчетоводната експертиза следва да остане за сметка на бюджета.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на съда държавна такса съобразно с уважената част в размер на 50 лева, както и сумата от 71,43 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице по съдебносчетоводната експертиза.

            Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ Б.П.О. с фирма «Борис Овчаров» - гр.Хасково, ЕИК 126043636, да заплати на Х.П.Х., ЕГН **********, сумата 194,79 лева, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ над посочената сума до пълния размер от 227,25 лева предявения иск, както и  ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за лихва за забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 100 лева, считано за периода от 01.11.2014г. до 17.08.2017г., като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН **********, да заплати на ЕТ Б.П.О.с фирма «Борис Овчаров» - гр.Хасково, ЕИК 126043636, разноските съобразно отхвърлената част – 238,10  лева за ангажиране на адвокат.

ОСЪЖДА ЕТ Б.П.О.с фирма «Борис Овчаров» - гр.Хасково, ЕИК 126043636, да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт държавна такса в размер от 50 лева, и 71,43 лева – за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението.

 

Съдия:/п/ не се чете.

           

            Вярно с оригинала!

 

            Секретар: Д.С.