Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 53

    гр.Хасково, 09.02.2018год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на единадесети януари

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1435 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е отПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против А.А.А.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтичало от сключен на 29.08.2011г. Договор за револвиращ заем № 5000047434 между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и ответника А.А.А. като длъжник, параметрите на който договор били, както следва: Общо задължение по договора: 12 096.51 лева, включващо: Сума на заема: 3000 лева; Срок на заема: 48 месеца; Размер на месечна вноска: 250 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 10- то число на месеца; Годишен процент на разходите - 148.95; Годишен лихвен процент: 97.86; Лихвен процент на ден: 0.27. Ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума в размер на 3000 лева по посочена от ответника банкова сметка. ***е да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове според погасителния план, който бил неразделна част от договора. Изготвен бил погасителен план с определени 48 вноски, като всяка вноска до 47-мата била по 250 лева, а последната вноска била изравнителна и в размер на 346.51 лева. Падежната дата била всяко 10-то число на месеца. Договорът бил подписан при Общи условия, неразделна част от него и били предадени на клиента при подписването им, който се задължил да ги спазва. Посочва се още в исковата молба, че ответникът преустановил плащанията на погасителните вноски и изпаднал  в забава. Съгласно Общите условия, при изпадане на длъжника в забава ищецът имал право да сезира арбитър, с оглед започване на арбитражно производство.По тази причина, на 16.12.2013г. ищецът сезирал арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, с адрес: гр. София, ул.“"Цар Борис III 126, ет.1, с искане за образуване на арбитражно дело и постановяване на арбитражно решение. Арбитражното производство приключило с решение № 2529/23.01.2014г., съгласно което длъжникът бил осъден да заплати сумата от 12 278.47 лв. Посоченото арбитражно решение било отменено от ВКС на Република България на основание чл.47, т.4 и т.6 от ЗМТА. Делото не било върнато на арбитражния съд за ново разглеждане предвид извода, че същият не бил компетентен да разгледа спора между страните, който факт обуславяло и правния интерес на ищеца от настоящото производство. Преди да бъде образувано производството пред ВКС и да бъде отменено арбитражното решение ищецът се снабдил с изпълнителен лист от Софийски градски съд за сумите по същото. Образувано било изпълнително дело № 20148380408762/03.09.2014г. при ЧСИ № 838 – М. Б. на основание чл.426 и следващите от ГПК по силата на издадения изпълнителен лист от 27.06.2014г. по т.д. № 4226/2014 по описа на Софийски градски съд, срещу ответника А.А.А.. По делото били преведени на взискателя 2 478.95 лева. След отмяна на арбитражното решение било прекратено и образуваното изпълнително дело. Общата сума на плащанията по договора била в размер на 6710.73 лева, която сума включвала както доброволно извършените плащания от ответника, така и преведената сума от 2 478.95 лева по изпълнителното дело. С част от тази сума било погасено задължение в размер на 6673.15 лева, съгласно задължението на ответника по погасителен план. В общата сума на получените плащания били включени и плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 37.58 лв. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви в размер на 37.58 лева, за периода от изпадане на длъжника в забава - 11.03.2012г. до прекратяване на договора - 05.03.2013г. Те били заплатени изцяло. Така оставащото неизплатено задължение по договора било в размер на 5423.36 лева. Ищецът посочва, че при определяне размера на задължението на ответника са били взети предвид преведените от ЧСИ суми по изпълнителното дело. Предвид обстоятелството, че ответникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил само 15 пълни погасителни вноски, след изпадането му в забава договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца, за което бил уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. Съгласно уговореното в Общите условия към договора, след прекратяване на договора се дължала и неустойка. Начислената неустойка била в размер на 675.15 лева. Съгласно уговореното в Общите условия към договора, след прекратяването му размерът на кредита ставал предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми. Твърди се също в исковата молба, че, ако ответникът е желаел, е можел да се откаже от кредита, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно чл. 2.4 Общите условия. Същият не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което ищецът счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.  Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 6 098.51 лева, от които 5423.36 лева - остатъчно неизплатено задължение по погасителен план към Договор за револвиращ заем № 5000047434  и 675.15 лева - неустойка, ведно със законната лихва от 27.04.2017г. до изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 995/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.  Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения по делото адвокат, подава отговор, в който изразява становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявения иск. Ответникът заявява, че кредитът в размер на 3 000 лева – главница, бил погасен поради плащане. Оспорва размера на общото задължение по договора – 12 096.51 лева. Твърди, че договорът и Общите условия били недействителни. Всички клаузи на бланковия договор и другите, представени към исковата молба документи, включително и Общите условия, били нищожни поради неравноправието им и във вреда на ответника, тъй като не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Договорът нямал и задължителните реквизити по чл.11 от ЗПК. Клаузите, установяващи размера на годишния лихвен процент на разходите, на годишния лихвен процент и на годишния лихвен процент на ден и за неустойка, били нищожни на основание чл.26 от ЗЗД поради  противоречие със закона и морала, както и поради това, че на практика представлявали и водели до неоснователно обогатяване, което било забранено от правото и неморално. Посочва се още, че договорът бил недействителен на основание чл.20-24 от ЗПК, чл.143-148 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД. Ответникът не бил получавал и не бил запознат със стандартен европейски формуляр и с общите условия. Това били едностранно съставени документи, удостоверяващи изгодни за ищеца обстоятелства, които не носели подпис на ответника. Неправилно и недопустимо от ищеца се начислявала и претендирала договорна лихва – годишен лихвен процент, лихвен процент на ден, законна лихва и неустойка, като същите подлежали на намаляване от съда и като прекомерни, и поради противоречие със закона и морала. Недопустимо било същите да се кумулират, начисляват и претендират едновременно. В случай, че съдът прецени, че нищожните клаузи на договора не правят целия договор нищожен или че претенцията на ищеца или част от нея е основателна, ответникът прави възражение за прихващане на претендираното с исковата молба вземане с насрещното му вземане за разноски – 1 210.08 лева по Решение № 70/15.07.2015г. по т.д. №341/2015г. на ВКС и със сумата 3 098.51 лева, платена без основание и представляваща разликата между платената на ищеца сума от 6 098.51 лева, която той признавал, че е получил и действителния размер на дълга – 3000  лева или частта, която съдът приеме, че е платена без основание. Моли съда да констатира нищожността на всички разпоредби на договора, общите условия и всички други, приложени към исковата молба, които противоречали на императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит и ЗЗД,които съдът следвало да приложи и служебно. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като недоказан и неоснователен и присъди разноски на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         По делото няма спор, че ищецът и ответникът са сключили Договор за револвиращ заем № 5000047434 от 29.08.2011г., по силата на който ищецът в качеството на кредитор е предоставил паричен кредит /заем/ на ответника в размер на 3000 лева за срок от 48 месеца, при месечна вноска от 250 лева. Уговорен е годишен лихвен процент от 97.86 %, а лихвен процент на ден 0.27%. Безспорно също се установи, че кредитът е бил усвоен, което е видно от преводно нареждане от 30.08.2011г., с което по сметка на ответника в „Юробанк и ЕФ Джи България“АД  е била преведена сумата 3000 лева. От приложеното Извлечение по сметка към цитирания договор за кредит се установи също, че ответникът е правил погасителни вноски. В същото  ищецът е посочил датите, на които са правени тези вноски, както и дните на забава, с оглед приетия между страните погасителен план. Посочено е още, че към датата 15.06.2017г. остатъкът по кредита е възлизал на 5423.36 лева.

 По делото е приложено и самото Ч.гр.д.№ 995/2017г. по описа на Районен съд-Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство между страните.   

 Представи се по делото Решение № 70/15.07.2015г. на ВКС, постановено по т.д.№ 341/2015г. на същия съд, от което се установи, че в производство по чл. 47 и сл. от ЗМТА, образувано по предявен от ответника иск на посоченото основание, е било отменено арбитражно решение от 23.01.2014г. по арб. дело № 2529/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. След постановяване именно на посоченото решение на ВКС на РБ, ищецът е потърсил своето вземане по реда на чл. 410 от ГПК. Междувременно обаче е образувал изпълнително дело № 20148380408762 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,  с рег.№ 838 и район на действие - района на СГС. От издаденото Удостоверение по посоченото изп.д. на ЧСИ М.Бъзински съдът установи, че по същото длъжникът А.А.А., т.е. ответникът в настоящото производство, е погасил част от задължението си по процесния договор за кредит, предмет на настоящия спор, а именно сума в размер на 2 478.95 лева, която ЧСИ е превел на взискателя по изпълнителното дело - ищец  по настоящото такова. Относно така извършеното погашение на дълга, както и доброволно  извършените плащания, направени от ответника, ищецът не оспорва, като в исковата молба заявява, че общо ответникът е извършил плащане в размер на 6673.15 лева, което се потвърждава и от обсъдените по-горе писмени доказателства. При това положение спорен остава действително въпросът за исковата сума от общо 6098.51 лева, в т.ч. главница и неустойка.

 В отговора на исковата молба, подаден от упълномощения от ответника адвокат, бе направено възражение за нищожност на клаузи от сключения договор за кредит, като позовава нищожността на противоречие със закона и морала по смисъла на чл.26 от ЗЗД и във вр. с чл.146 от ЗЗП. Съдът счита, че независимо от обстоятелството, че впоследствие адвокатът, подал отговора на исковата молба, е прекратил отношенията си с ответника по изложени от самия него съображения и на основание Закона за адвокатурата, то така направените възражения са своевременни и от надлежно упълномощен към този момент адвокат, поради което следва да  бъдат обсъдени.

Вече бе посочено по-горе, че при сключването на договора за кредит в т. VI “Параметри на одобрения револвиращ заем“ страните са договорили годишен лихвен процент 97.86%,  лихвен процент на ден 0.27%, при което общото задължение на кредитополучателя в края на срока на договора възлиза на сумата  12 096.51 лева, а дължимото по револвинга  - 9000 лева. Или, най-общо казано, от така цитираната клауза става ясно, че ответникът при редовно изпълнение на задължението си по договора, т.е. при редовно внасяне на договорената месечна погасителна вноска от 250 лева за срок от 48 месеца, следва да върне освен главницата от 3000 лева, още и договорено възнаграждение в размер на 6660 лева, сума на всеки револвинг - 2340 лева, както и годишен лихвен процент на разходите 148.95 или  сума, четирикратно  по-голяма от размера на реално получения кредит. С оглед заявеното възражение от ответника за неравноправни клаузи в договора, правещи ги нищожни по смисъла на ЗЗП, следва преди всичко да се посочи, че процесният договор попада в предметния обхват на Закона за защита на потребителите. Ищецът е търговец по смисъла на § 13 от ЗЗП, а ответникът е потребител по смисъла на същата норма от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, съдържащ уговорка в негова вреда и която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата  и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което обаче не е изчерпателно. Ето защо, при решаване на всеки конкретен спор съдът следва да направи преценка за неравноправния характер на посочената клауза, като съдът трябва да изследва и дали не са налице общите критерии, визирани в посочената норма. Неравноправността на клаузата следва да се преценява към момента на сключването на договора. Вече бе посочено, че отпускането на заем от финансова институция попада в понятието „финансова услуга“, което понятие има легална дефиниция в разпоредбата на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Несъмнено от условията на договора се установи, че договореният с  него годишен лихвен процент, лихвеният процент за ден, сумата на всеки револвинг, както и договореното възнаграждение, са все клаузи, които не отговарят на изискването за добросъвестност и съответно водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143, т.5, 9 и 10 от ЗЗП. От друга страна няма основание да се приеме, че така уговорените клаузи са индивидуално уговорени, за да се изключи потребителската защита. Съгласно чл.146, ал.2  от ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при Общи условия, какъвто е и настоящият случай, и от който приложен по делото договор съдът установи съдържащи се в него клаузи, сочещи на явна неравноправност. Съдържат се текстове, които дават право на кредитора едностранно да променя условията на договора, в частност размера на лихвата, изменение на размера на непогасените вноски, размера на дължимото до окончателния  падеж, размера на годишния лихвен процент на разходите и т.н.

По изложените съображения се налага извода, че уговорките, посочени в т.VI на договора за револвиращ заем, сключен между страните, са неравноправни  на основание чл.143, т.5, 9, 10 от ЗЗП. Ето защо, и на основание чл.146, ал.1 от същия закон, тези клаузи се явяват нищожни и следователно не обвързват страните, поради което се налага извода, че за ответника не възниква задължение да плати повече от това, което вече е платил и предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Посочено бе и по-горе, че при получен паричен заем в размер на 3000 лева, ответникът е погасил сума от 6673.15 лева, каквито са и твърденията в самата искова молба, поради което останалата претендирана  сума  в размер на исковата претенция съдът намира за недължима по изложените по-горе съображения. Освен това  следва да бъде посочено, че при направеното своевременно възражение от ответника за неравностойни клаузи в процесния договор, то ищецът следваше да обори това възражение и да установи с допустимите средства вземането си, като тежестта на доказване съдът е възложил върху него своевременно. Предвид всичко изложено до тук, ще следва предявения иск да бъде отхвърлен и с оглед изхода на делото ще следва ищецът да бъде осъден  на разноски за настоящото разглеждане на делото. В този смисъл следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 650 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

         Водим от горното, съдът

                                                Р  Е  Ш  И :

            ПРИЗНАВА за установено, че клаузата в т.VI от Договор за револвиращ заем № 5000047434/29.08.2011г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В и А.А.А., ЕГН **********,***, е нищожна на основание противоречие със закона - разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

 ОТХВЪРЛЯ  предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752,със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, против А.А.А., ЕГН **********,***, иск за признаване за установено, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 6098.51 лева, от които 5423.36 лева – главница и 675.15лева – неустойка по Договор за револвиращ заем № 5000047434 от 29.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.04.2017г. до изплащане на вземането, по Заповед № 527/28.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 995/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, като – неоснователен.

           ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, да заплати на А.А.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 650 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете

           Вярно с оригинала!

           Секретар: М.С.